Съдебни дела

Начало

 

 

Димитър Димитров и Пламен Симеонов срещу Главен прокурор на РБ

І инстанция – а.д. № 4119/2003 г. на СГС, АК, ІІІ–е състав
ІІ инстанция – а.д. № 12016/2005 г. на ВАС, Пето отделение

Заявление:
Предисторията на това дело е поставена с публикуваното в медиите на 5 ноември 2002 г. на открито писмо на Едвин Сугарев, с което той обвинява Главния прокурор в злоупотреба с власт, разправа с подчинените, натиск върху медиите и т.н. В резултат на това още тогава (в края на на 2002 г.) Висшият съдебен съвет (ВСС) събира доказателства, проверява случая и накрая приема решение, с което констатира нарушения, извършени от Главния прокурор. С решението си ВСС отправя предложение към Главния прокурор да се оттегли от поста си. Впоследствие, в началото на 2003 г., 31 граждани внасят подписка с искане главният прокурор Никола Филчев да се съобрази с предложението на ВСС и да се оттегли от поста си. Подписката е заведена в деловодството на Върховна касационна прокуратура (ВКП), като при подаването й прокурор уведомява гражданите, че по нея ще бъде образувана преписка, която ще се реши в “...законоустановения 20 дневен срок”. Следват 3 месеца, без гражданите, подали подписката, да получат някаква информация за съдбата на тази преписка, а и опитите им да получат такава на място завършват с неуспех. През м. май 2003 г. двама от тези 31 граждани – господата Димитър Димитров (София) и Пламен Симеонов (София), подават заявление за достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Главния прокурор, с което искат да им бъде предоставена информация, описана в 5 точки. В четири от точките се иска информация, свързана с отправеното предложение както от гражданите, така и от ВСС, до г-н Филчев за оттегляне от поста. Поискано е и копие от Правилника за организацията и дейността на администрацията на прокуратурата и движението на документооборота.

Отказ:
Следва мълчалив отказ на Главния прокурор по подаденото заявление.

Жалба:
Подадена е жалба срещу мълчаливия отказ на Главния прокурор. Жалбата е подадена чрез прокуратурата (съгласно Закона за административното производство) до Софийски градски съд (СГС), но прокуратурата, вместо да я изпрати на съда, я връща на жалбоподателите, като ги уведомява, че поисканата информация не попадала в обхвата на ЗДОИ. Налага се да бъде подадена молба до СГС с приложената преписка, както и отказа на прокуратурата да я изпрати на съда, и едва тогава СГС образува дело.

Развитие пред І инстанция:
При първото разглеждане на делото състав на СГС прекратява същото и го изпраща по подсъдност за разглеждане на ВАС. Минават още няколко месеца, докато то бъде разгледано от ВАС, и отново (както е правилно да бъде) върнато по подсъдност на СГС за разглеждане, тъй като актовете на Главния прокурор са подсъдни точно нему (Определение № 4492 от 18.05.2004 г., по а.д. № 160/2004 г. на ВАС, Пето отделение).

Следва ново прекратяване на делото от СГС с аргумента, че мълчаливите откази не подлежат на обжалване по ЗДОИ, тъй като това не било предвидено в специалния закон – именно същият ЗДОИ. Определението за прекратяване на СГС е обжалвано пред ВАС. Съдебни състави на ВАС още през 2002 г. с няколко свои решения са стигнали до извода, че мълчаливите откази за достъп до информация подлежат на обжалване, тъй като е приложим по аналогия Законът за административното производство (ЗАП), който е предвидил такова обжалване, и че липсата на специална норма не може да доведе до лишаване на гражданите от достъп до правосъдие, още повече че подобна теза би обезсмислила изцяло съществуването на ЗДОИ. ВАС отново отменя определението за прекратяване на СГС и му връща делото за разглеждане по същество (Определение № 9942 от 29.11.2004 г., по а.д. № 9884/2004 г. на ВАС, Пето отделение).

На 17 май 2005 г. СГС разглежда делото в закрито заседание (с аргумента, че това “...се налага заради естеството на делото...”) и го обявява за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение от 12 юни 2005 г. състав на СГС отхвърля жалбата. Съдебният състав приема, че информацията, поискана с 4 от точките на заявлението (кога главният прокурор е получил предложението за оставка от ВСС и от гражданската подписка и какъв е отговорът му по тези предложения), не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а касае лични данни, попадащи в обхвата на защита по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Колкото до поискания със заявлението Правилник за дейността на поркуратурата, в решението е посочено само, че е налице приложение на чл. 12 от ЗДОИ и достъп може да се получи от жалбоподателите с обнародването на нормативните актове, които те искат.
Не се споменава нищо относно обстоятелството, че нито към момента на подаване на заявлението, нито към постановяване на решението, подобен правилник на прокуратурата е обнародван.

Касационна жалба:
Решението на СГС е обжалвано с касационна жалба пред ВАС. В жалбата се посочва, че както е видно от заявлението, поисканата с цитираните 4 точки информация касае Главния прокурор в качеството му на орган на съдебната власт (по смисъла на чл. 126 от Конституцията на РБ и глава VІІ от Закона за съдебната власт), а не физическото лице – Никола Филчев. Според чл. 1, ал. 1 от ЗЗЛД, същият урежда защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и достъпа до тези данни. Изтъква се, че целта на ЗЗЛД е съвсем друга, а именно да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание през м. април 2006 г. и е обявено за решаване.
В писмени бележки до съда касационният жалбоподател посочва, че в бр. 7 на „Държавен вестник“ (ДВ)от 2006 г. е обнародван Правилник за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България. Това обстоятелство не доказва становището на прокуратурата, че към момента на заявлението правилник за организацията и дейността на прокуратурата не е бил изготвен. Още повече, че това твърдение няма характер на официално становище на прокуратурата, а е изложено като аргумент в контекста на защита по конкретно дело. В тази връзка, обнародваният в ДВ правилник на прокуратурата доказва единствено, че правилникът за дейността на прокуратурата е публичен и че по отношение на него не е налице каквото и да е основание за отказ от предоставяне на информация. Следователно жалбоподателят е имал право да получи копие от правилника за дейността на прокуратурата, който е действал към момента на подаване на заявлението. В случай, че действително не е съществувал правилник за дейността на прокуратурата към момента на подаване на заявлението, то жалбоподателят е имал право да получи адекватен отговор.

Решение ІІ инстанция:
С Решение № 8412 от 31 юли 2006 г. състав на ВАС оставя в сила решението на СГС, като изцяло потвърждава мотивите му. Изводът на магистратите, че “сочените в заявлението за достъп искания не представляват информация, свързана с обществения живот, и предоставянето й би позволило на гражданите да си съставят собствено мнение за начина на действие на Главния прокурор по неговата лична преценка, макар и косвено свързана с изпълняваната от него длъжност”.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.05.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP