Делото "Кирил Караиванов срещу Министерството на икономиката"

Факти:
С писмено заявление от 08.12.2000г. Кирил Димитров Караиванов поискал до получи копие от протокол от заседание на Комисията по ликвидация и несъстоятелност /КЛН/ към Министерство на икономиката /МИ/, както и още два документа (Заповед № РД-26-111 от 04.08.2000г. на министъра на икономиката и Молба за обявяване в несъстоятелност, подадена от управителя на приватизирано ЕООД) от МИ. В законоустановения срок (на 19.12.00г.) получил писмо от МИ, с което му били предоставени копия на двата документа, но му било отказано предоставянето на копие от протокола от заседанието на КПН. Писменото известие, макар и с различно наименование, представлява решение за отказ по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, препятстващо правото на гражданина на достъп до обществена информация. Отказът е основан на разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ - ограничението на правото на достъп - служебна тайна.

След получаването на писмото с отказа, г-н Караиванов потърси помощта на юристите на ПДИ. Изготвена е и е подадена жалба (на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ, във вр. с чл.33, ал.1 от ЗАП) срещу решението на директора на ДЛН.След консултация с адвокат Кашъмов, беше подготвено и заведено дело пред ВАС срещу отказа на МИ. Делото се гледа на 2.25.01г.

С определение от 23.25.01г. ВАС 5-то отд. приема, че се касае за отказ на директора, прекратява производството и изпраща делото по компетентност на СГС. Министърът бил препратил преписката на директора.
Определението е обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок. Образувано е частно дело, което се гледа в закрито заседание.

Аргументи на страните:
Аргументите в жалбата са, че протоколът съдържа решение, а решението е акт - официална информация по смисъла на ЗДОИ (чл.10) и следователно не може да се твърди че "няма самостоятелно значение". От друга страна, ограничението, предвидено в чл.13, ал.2 от ЗДОИ се отнася само за служебна информация, а не и за официална такава. Нещо повече, дори и информацията, съдържаща се в решението, прието с гореспоменатия протокол, да беше служебна, тя пак не би попаднала в приложното поле на чл.13,ал.2, т.1 от ЗДОИ, защото изчерпателното изброяване в разпоредбата очевидно не включва решения. Посоченото решение, материализирано в гореспоменатия протокол, очевидно не е волеизявление в писмена форма, чието наличие не е задължително условие за издаване на съответния административен акт.

Възражение на ответника, че мълчаливият отказ не подлежи на обжалване, че не се е произнесъл министърът и на обжалване подлежи единствено изричният отказ на директора на дирекция "Ликвидация и несъстоятелност".

Важен въпрос:
Информация, която "няма самостоятелно значение"-чл.13, ал2, т.1

Изводи:
Отказът на директора на ДЛН е постановен в противоречие с материалния (погрешно тълкуване на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ) и процесуалния закон, изискванията относно формата (чл.15, ал.2 от ЗАП и чл.38-39 от ЗДОИ - мотивирано решение в писмена форма, с посочване на правното и фактическо основание за отказа) и в отклонение от целта на закона (чл.6, т.1; чл.5; чл.7 и чл.13, ал.1от ЗДОИ). Директорът не е разгледал изобщо въпроса необходимо ли е, с оглед фактическата обстановка, да ограничи достъпът до информация, а се е задоволил единствено с констатацията, че исканата информация попада в хипотезата на чл.13,ал.2, т.1 от ЗДОИ. Мотивите за отказа показват, освен неправилно приложение на закона, още и преследване на друга цел (а не общественополезната), при което е сериозно накърнено правото но гражданина-жалбоподател на обществена информация.