Делото "Сдружение "За Земята" срещу Министерство на околната среда и водите"

Факти:
Любопитно: Случаят е интересен и поради връзката си с нашумелият през октомври'2000г. "Проект Горна Арда" и аферата със строежа на голямата каскада (три язовира с обем 320 куб.м., предназначени да произвеждат 440 млн.киловатчаса ел.енергия годишно). Достъпът до информация по отношение на тази важна сделка е безспорно от значим обществен интерес.

Полина Кирева, представител на екологично сдружение "За земята", иска да получи копие от протокол на заседание на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ. На 13.07.2000г., след консултация с екипа на ПДИ, г-жа Полина Кирева подаде писмено заявление с искане за получаване на препис-извлечение от протокола на заседанието на ВЕЕС (проведено на 19.06.2000г.) до министъра на МОСВ.

На 18.07.2000 г. г-жа Кирева получава писмен отказ (с подписа на зам.министъра Н.Димов), на основание чл.37, ал. 1, т.1 от ЗДОИ - информацията представлява държавна или друга защитена от закона тайна или няма самостоятелно значение - с обяснението, че: "допълнителният състав на ВЕЕС се формира от избрани от Вас (организации и движения с екологична насоченост) представители на неправителствени природозащитни организации", което, според заместник-министъра, "дава възможност за подробно информиране за дискусиите по време на заседанията".
Г-жа Кирева се обърна към юристите на ПДИ за правна помощ по случая. Анализирайки фактите и оценявайки конкретните възможности, юристите на ПДИ подготвиха документацията и отказът беше обжалван в срок пред ВАС.
Делото се гледа на 21.06.01г. Прокурорът изрази становище, че информацията попада в приложното поле на чл.13 от ЗДОИ. Делото е взето за решаване. Последна справка във ВАС на 10.09.01г.

На 12.11.01г. срещу Определението на ВАС от 17.09.2001г. пълномощникът на Полина Кирева адв. Кашъмов подаде частна жалба (на основание чл.20, ал.3, вр. Ал.1 т.5 от ЗВАС, вр. чл.213 "б"от ГПК) до 5-членен състав на ВАС.

Аргументи на страните:
Аргументите в жалбата (ВАС, 4-то отделение) са, че протоколът съдържа решение, което е обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, защото засяга правата на много хора и действията на МОСВ по тези въпроси, а основание за отказ не е налице, след като заседанието е било открито за публиката. Отникъде не е видно информацията да попада в някое от предвидените в ЗДОИ ограничения. От друга страна, императивните норми на чл.15, ал.2 от ЗАП и на чл.38-39 от ЗДОИ изискват писмена форма на акта, респективно отказа. Тези изисквания на закона въобще не са спазени. Следователно е налице съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Прокурорът изрази становище, че информацията попада в приложното поле на чл.13 от ЗДОИ.

С Определение на ВАС от 17.09.2001г. се приема, че мълчаливият отказ за предоставяне на достъп да обществена информация не подлежи на обжалване.

Относно мълчаливият отказ вече има произнасяне на ВАС, 5-членен състав, по едно от делата, които води адвокатът на ПДИ, Александър Кашъмов (Дело 7 - СЦНЖ срещу МТСП) - с Определение №8645 от 16.11.2001г. Даден е положителен отговор на въпроса възможно ли и да има мълчалив отказ на достъп до обществена информация.

С определение No. 893 от 04.02.2002 г. 5-членен състав на ВАС отхвърли определението на 3-членния състав от 17.09.2001 г. и върна делото за ново разглеждане на подaдената жалба.

С определение 7868/05.08.2002 г. ВАС - IV-отделение прекрати производството, тъй като прие, че в случая не бил налице мълчалив отказ, а отказ за преразглеждане на вече разрешен с влязъл в сила административен акт въпрос. Също така съставът на съда прие, че дори отказът да бил индивидуален административен акт, то жалбоподателката нямала правен интерес от обжалването. Определението е обжалвано с частна жалба от 09.09.02 г. пред ВАС 5-членен състав. С определение 9190/16.10.2002 г. ВАС остави в сила определението на 3-членния състав.

Изводи:
Решенията за предоставяне или отказ да се предостави информация по ЗДОИ по своята правна същност са ИАА (с тях се признава правото на гражданите и ЮЛ на достъп до поискана от тях обществена информация, предвидено в чл.41 от Конституцията и чл.4, ал.1 от ЗДОИ). Следователно те попадат в хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗАП, доколкото засягат упоменатите права, и подлежат на обжалване по предвидения в ЗАП ред.

Тълкуването, прието в обжалваното определение, че мълчаливите откази по ЗДОИ не подлежат на обжалване (противоречащо на чл.46 ал.1 от ЗНА, чл.6 ал.1 т.4 от ЗДОИ, чл.7 ал.1 от ЗДОИ, чл.120 ал.2 от Конституцията), води до обезсмисляне на целия закон и на правата, предвидени в него. При такова тълкуване никой задължен субект няма да изпълнява задълженията си и ще осуетява както правото на достъп до обществена информация, така и ефективната му защита, чрез простото си бездействие. Така се стига и до абсурда, че изричните откази на задължените субекти подлежат на контрол за законосъобразност, а отказите, при които се пренебрегват напълно законовите задължения, остават недосегаеми за такъв контрол.