Делото "Български хелзинкски комитет срещу Главния прокурор"

Факти:
В началото на месец септември (30.08.2000г.) Сдружение "Български хелзинкски комитет" (чрез г-н Красимир Кънев) подаде писмено заявление за информация, подготвено от юристите на ПДИ до Главния прокурор на основание чл. 24, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДОИ, с искане за предоставяне на сведения относно броя на заведените в прокуратурата сигнали и жалби за етническа и расова дискриминация за последните години (има ли такива, какъв брой е постъпил, за кои етнически групи и какви действия са извършени от органите на прокуратурата по тях). На 11.10.2000 г. г-н Кънев подаде второ по ред заявление до ГП, с което повторно поиска достъп до същите сведения.

На 16.10.2000г. от Главна прокуратура (съобщено с уведомление) заявлението беше препратено до Софийска апелативна прокуратура, откъдето отговор не беше получен.

В рамките на законоустановения срок г-н Кънев, посъветван от ПДИ, подаде жалба до ВАС срещу отказа за предоставяне на информация, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ във връзка с чл.33 от ЗАП.

Съдебно решение:
Аргументите в жалбата са че решенията за отказ трябва да са писмени и мотивирани, както и че не е видно никакво основание за отказ в случая. След подаването на жалбата се получи писмо от ГП, в което тя съобщава, че не събира такава информация.

След проведени разговори между организацията и представители на ГП се постигна извънсъдебно споразумение и жалбата беше оттеглена.

Аргументи на страните:
Аргументите в жалбата са: противоречие с процесуалния закон - чл.15 от ЗАП - законът изисква съответният орган да се произнася с мотивирано решение, когато издава искания административен акт или отказва издаването му /чл.15 ал.1 от ЗАП/. Такова в случая очевидно липсва. Императивната норма на чл.15 ал.2 от ЗАП изисква писмена форма на акта, респ. отказа. Писмена форма на отказа се изисква и от нормите на специалния закон - чл.38 - 39 от Закона за достъп до обществена информация, като в решението за отказ трябва да се посочат и правното и фактическото основание за отказа. Тези изисквания на закона въобще не са спазени, което е съществено нарушение на процесуално-правните разпоредби.

И, на второ място, поисканата от Български Хелзинкски Комитет информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото е свързана с обществения живот в Република България и, ако ни бъде предоставена, би ни дала възможност да си съставим собствено мнение относно дейността на органите на прокуратурата. Наличието на заведени жалби и сигнали относно дискриминация на расова и етническа основа, техният брой и останалите данни, поискани със заявлението ни, засягат факти за нарушения на основни човешки права на територията на цялата страна и за действията на органите на прокуратурата по защитата на тези права. Исканата информация също така се създава и съхранява от органите на прокуратурата и най-вече от Главния Прокурор в съответствие с правомощията му по ръководство и контрол съгласно чл.111 - 115 от ЗСВ, вкл. правото и задължението да изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата /чл.114 ал.6 от ЗСВ/.

Важен въпрос:
Мълчаливият отказ на главния прокурор е в съществено нарушение на закона

Изводи:
Непроизнасянето в срок (мълчалив отказ по смисъла на чл.14 от ЗАП) на Главния Прокурор е в съществено противоречие с процесуалния и материалния закон.

Отказът е в нарушение на разпоредбите на материалния закон, защото поисканата информация е трябвало да бъде предоставена - тя е обществена по смисъла на ЗДОИ, създава се и се съхранява от органите на прокуратурата и в частност от Главния прокурор и не попада в ограниченията на правото на достъп до информация, предвидени в закона (чл.7, чл.13,ал.2, чл.2, ал.3 от ЗДОИ).

Съгласно чл.6 от ЗДОИ откритостта на обществената информация е принцип, а съгласно чл.7 от ЗДОИ ограниченията са изключения от принципа. Ето защо в случая няма място да се говори за ограничение на правото на достъп до информация.

Следователно става дума за неизпълнение на задължения по смисъла на ЗДОИ и то от държавен орган, натоварен с изключително важната задача по надзор за спазване на законноста в обществото.

Относно мълчаливият отказ вече има произнасяне на ВАС, 5-членен състав, по едно от делата, които води адвокатът на ПДИ, Александър Кашъмов (Дело 7 - СЦНЖ срещу МТСП) - с Определение №8645 от 16.11.2001г. Даден е положителен отговор на въпроса възможно ли и да има мълчалив отказ на достъп до обществена информация.