Съдебни дела

Начало

 

 

Делото "НД "Екогласност" срещу Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол"

Факти:
На 07.05.2001г. Национално движение "Екогласност", секция Монтана /регионално неформално подразделение на Национално Сдружение Екогласност/, чрез своя представител Петър Пенчев, подава заявление за предоставяне на копия от протоколите от извършени от ХЕИ замервания на проникващ шум в жилищен блок в гр. Монтана. На 22.08.01г., директорът на Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" отказва с Решение, като счита, че информацията попада в обхвата на чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ.

Подадена е жалба до СГС, изпратена на 3.09.01г с молба да се отмени отказа. На 30.09.2002 г. III "б" административно отделение на СГС гледа делото. С Решение от 29.10.2002 г. СГС обяви за нищожен отказа на Директора на Дирекция ЗПДСК и върна преписката за произнасяне.

Аргументи на страните:
Поисканата информация относно измерванията на проникващ шум представлява данни, отнасящи се към състоянието на т.н. компоненти на околната среда. Следователно тази информация попада в обхвата на чл.8 т.1 от ЗООС. Тъй като ЗДОИ предвижда право на всеки на достъп до всякаква обществена информация, а ЗООС (чл.9) предвижда право на всеки на достъп до определен кръг информация, то последният закон се явява спрямо първия в отношение на специален към общ закон. И, на следващо място, съответният документ очевидно има самостоятелно значение, щом единствено от него може да се събере информация за състоянието на компонентите на околната среда.

Според директора на дирекция ЗПДСК, съгласно чл.13 ал.1 т.1 ръководството на ХЕИ не било длъжно да предостави достъп до поисканата информация.

Интересен въпрос:
Тълкуване на чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ

Изводи:
От мотивите на отказа се налага заключението, че той е постановен най-малкото в отклонение от целта на закона, ако не в нарушение на закона. Тълкуването на чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ в смисъл, че тази разпоредба не предвиждала задължение за съответния орган да предостави информация, е неправилно и би довело до обезсмисляне на целия закон. Обратно, тази разпоредба създава задължение за съответния орган, когато установи, че са налице основателни причини за това, като прецени фактическата обстановка /чл.38 от ЗДОИ/ и направи баланс на евентуално противоречивите интереси на искащия информация и нуждаещия се от защита на данните, да упражни своето право и задължение на свободна преценка /оперативна самостоятелност/. Не може да се сподели схващането, че съществуват хипотези, в които органите на власт имат само права, без тези права да са същевременно техни задължения. Противното тълкуване би обезсмислило принципите на чл.6 от ЗДОИ и задължението на органа по чл.38 от ЗДОИ да се мотивира.

На второ място, приложим (съгласно чл.11 ал.2 от ЗНА) ще бъде режимът, въведен от ЗООС. Последният не предвижда ограничение, аналогично на въведеното с чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ, нито препраща към последния относно ограниченията. Нещо повече, да се допусне органът да преценява дали да предоставя или не информация относно състоянието на компонентите на околната среда по свое усмотрение би означавало да се постави субективното му желание над здравето и живота на хората.

Очевидно е също, че протоколът не представлява мнение, становище, препоръка или консултация, а изброяването на чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ е изчерпателно.

Всичко това показва недобро познаване на закона и оттук неизпълнение на задължения от страна на директора на Дирекция ЗПДСК.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.04.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP