Съдебни дела

Начало

 

 

Определение № 893
София, 04.02.2002

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и втора година в състав:

Председател: Стефка Стоева
Членове: Тотка Янева, Веселин Ангелов, Аделина Ковачева, Галина Матейска
изслуша докладваното от съдията Аделина Ковачева по адм. дело № 35 / 2002.

Производството е по реда на чл. 213, б. "а" от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗВАС.

Образувано е по частна жалба от адвокат Александър Емилов Кашъмов като процесуален представител на Полина Василева Кирева срещу определение № 6858 от 17.09.2001 г. на Върховния административен съд - ІV отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите (МОСВ) за достъп до обществена информация и е прекратено производството по делото. Релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 215, ал. 1 от ГПК ответната страна не е взела становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна. Преценявайки спазването на срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът намира за установено следното: Съобщението за изготвения съдебен акт е изпратено на жалбоподателката на 27.09.2001 г. и е върнато с отбелязване, че тя е напуснала адреса. Съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 51 от ГПК. В същото време обаче жалбоподателката е представлявана от надлежно упълномощен адвокат пред първата инстанция. В пълномощното му на л. 35 от делото е вписан неговият адрес, на който би могло да се изпрати съобщението. Ето защо съдът намира, че липсва надлежно съобщаване при спазване изискванията на чл. 52 във връзка с чл. 46 от ГПК и подадената частна жалба следва да се приеме в срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Полина Василева Кирева срещу мълчалив отказ на МОСВ на молбата й вх. № 26-00-9949 от 14.11.2000 г. за представяне препис-извлечение от протокол от заседанието на Висшия експертен екологичен съвет към Министерския съвет, проведено на 19.06.2000 г. по точка четвърта от дневния ред.

Съдът е приел, че приложимият закон е специален и като такъв урежда правоотношенията по издаването, съдържанието, връчването и обжалването на решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. След като той не предвижда хипотеза на мълчалив отказ, а и от своя страна не препраща към разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗАП, то жалбата срещу него е процесуално недопустима. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно.

Правото на гражданите на информация от държавен орган или учреждение, която представлява за тях законен интерес, е основно конституционно право, прогласено в чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. Неговото гарантиране и реално упражняване е уредено в ЗДОИ. За целта той регламентира както задължените субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация, така и съдържанието на решенията за отказване на такъв. Наистина в разпоредбите на чл. 37-39 от него не е изрично предвидено, че непроизнасянето от компетентния държавен орган в 14-дневен срок по подадена до него молба съставлява мълчалив отказ. Това обаче в никакъв случай не би могло да доведе до правния извод, че при липса на такава уредба мълчаливият отказ не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Съображенията за това са следните:

ЗДОИ се явява специален закон по отношение на ЗАП, който пък от своя страна урежда правоотношенията във връзка с издаването и контрола върху индивидуалните административни актове. При съотношението и съпоставянето на двата нормативни акта от еднаква степен общият би следвало да намери приложение в онези случаи, които не са изрично уредени от специалния закон, и то само ако в последния няма разпоредба, изключваща приложението на общия такъв. Такава и е настоящата хипотеза. След като в ЗДОИ не е регламентирано, че непроизнасянето от задължения субект в 14-дневен срок съставлява мълчалив отказ и на второ място не е изключено приложението на ЗАП, то би следвало по отношение на тези именно случаи да се прилага общата разпоредба на чл. 14, ал. 1 от последния. А правото на гражданите и обществените организации да обжалват такива мълчаливи откази произтича от общата непълна клауза за обжалваемост, уредена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

По тези съображения обжалваното прекратително определение се явява неправилно и като такова ще следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за разглеждане на подадената жалба.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд в петчленен състав

Определи:

Отменя: определение № 6858 от 17.09.2001 г. по адм. дело № 280 от 2001 г. на Върховния административен съд - ІV отделение.

Връща делото на същия съд за разглеждане на жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
Председател: /п/ Стефка Стоева
Членове: /п/ Тотка Янева, /п/ Веселин Ангелов, /п/ Аделина Ковачева, /п/ Галина Матейска



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 26.06.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP