Новини - съдебни дела

Начало

 

 

Любен Беров срещу Явор Дачков

Мотиви

по н.ч.х.д. N 2082/2000г. на СРС, НК, 1 състав, съдия Мирослава Тодорова

Производството е образувано по тъжба от Любен Борисов Беров срещу Явор Илиев Дачков за извършени престъпления по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2, т.З вр. чл.147, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1 т.1, т.2, т.З вр.146, ал.1 НК за това, че на 20.02.2000г. в предаването "Гласове" е нерекъл тъжителя "Патрон на разграбването на България", с което му приписал престъпление в качеството на длъжностно лице - министър-председател на РБ, при изпълнение на службата му, публично, чрез средство за масово осведомяване - в ефира на БНТ по програмата й "Канал" 1, както и че с тези думи унизил честта и достойнството му в качеството на длъжностно лице - министър-председател на Република България, при изпълнение на службата му, публично, чрез средство за масово осведомяване /телевизия/.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител твърди, че по несъмнен начин по делото е установена фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите в тъжбата обвинения, като на основание чл.78а от НК му наложи административно наказание глоба в р-р на 750лв.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатите му обвинения. Не се признава за виновен. В последната си дума изтъква, че с изказването си не е целял да засегне достойноството на тъжителя, тъй като разграничава личните си пристрастия от професионалните си анализи, които прави в предаването си. Счита, че е изразил собствено мнение, чиято свобода трябва да бъде гарантирана, за да се осигури свободата на публичния дебат.

Защитниците на подсъдимия пледират съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения. Излагат подробни доводи, че деянието на подзащитния им е несъставомерно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Явор Илиев Дачков е роден на 24 12.1971 г в гр Габрово, българин е, български гражданин, неженен, с висше образование, журналист, неосъждан, с ЕГН 7112242202, жив. гр.София, ул."Чумерна", N 7 За него са събрани положителни характеристични данни по месторабота. Подсъдимият е известен като добър професионалист сред колегите си, а воденото от него предаване "Гласове" се възприема от тях като значимо за развитието на българската публицистика.

На 20.02.2000г от 18.00ч. по БНТ, в програмата й "Канал 1" е излъчено предаването "Гласове", на което автор и водещ е подсъдимият. Предаването било посветено на реформата в българската култура Подсъдимият в уводните си думи изложил тезата, че българските интелектуалци нямат право да упрекват властнимащите, че ги пренебрегват, тъй като техни представители са имали възможност да участват във властта и в управлението на държаната от 1989г. насетне и тяхното участие било неуспешно Като илюстрация на това свое твърдение подсъдимият Дачков изброил имена на хора, които счита за интелектуалци и които в различни периоди от време са взели участие в управлението на държавата. Той използвал следните изрази : "Нека си припомним имената на най-известните парламентаристи от Великото народно събрание - Йордан Радичков, Валери Петров, Тодор Колев, Кирил Маричков, Петър Слабаков, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, Благовест Сендов, Николай Василев, Анжел Вагенщайн, Едвин Сугарев, Йордан Василев - все интелектуалци Президент на страната и лидер на СДС беше философът Желю Желев, вицепрезидент-поетесата Блага Димитрова, стратег на модерната лява партия - философът Лилов, шефът на ДПС - .философът Доган, шефът на парламента - академик Тодоров, патронът на разграбването на България - професор Беров и т.н"

Така подсъдимият направил въведение към предстоящия разговар по темата с присъставащата в студиото министър Е. Москова.

Тъжителяг-Л.Беров се почувствал засегнат от това, че бил наречен ''патронът на разграбването на България".

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото гласни доказатества - чрез обясненията на подсъдимия, показанията на св. Кулезич, писмените доказателства - характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимия, заключението на съдебно-техническата - експертиза, в което се съдържа снетото на хартиен носител съдържание на предаването "Гласове" от 20.02.2000г., прочетено и прието по реда на чл.280 от НПК, както и чрез предявеното на страните по реда на чл 282 НПК веществено доказателство - видеокасета на предаването, изискана от съда от БНТ.

При формиране на крайните си изводи съдът не обсъжда приетите но делото като писмени доказателства публикации от различни ежедневници, тъй като прие, че те са неотносими към предмета на доказване по делото.

По отношение на съществените обстоятества от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, посочените доказателства са безпротиворечиви и категорични, поради което не се налага подробният им анализ на всяко едно поотделно.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Явор Илиев Дачков не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.148, ал.2 вр.ал 1, т 1, т 2, т З вр. чл 147, ал. 1, пр.2 от НК и по чл .148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. З вр.чл 146, ал 1 от HК.

Несъмнено се установи по делото, че подсъдимият в предаването "Гласове" е нарекъл тъжителя Л Беров "патрона на разграбването на България".

С това си деяние подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъпленията обида и клевета. Съдът достигна до този извод като взе предвид следното:

На първо място тъжителят е повдигнал обвинение на подсъдимия, че с инкриминирания израз му е приписал престъпление.

Посоченият израз обаче не съдържа твърдение и информация за съществуването на определени факти.

По своята смислова същност този израз съдържа единствено субективната авторова оценка и коментар за политическата линия на управление на кабинета на проф Беров Подсъдимият избира за целта образна реч и метафората "патрон", с която подчертава, че става въпрос именно за най-личния човек в обществото който е първи в социалната йерархия. Нещо повече, чрез членуването на съществителното "патрон", подсъдимият извежда метафората до символ, т.е. извежда личността на тъжителя до символ на определен период от време и на определен тип държавна политика. Първенството и патронажа на тъжителя е свързано от подсъдимия с оглавяване, предвождане на един, според него, обективно протичащ в българското общество процес по време на управлението на тъжителя, който подсъдимият нарича "разграбването на България". Чрез този остро полемичен публицистичен подход подсъдимият изразява своето негативно мнение за тъжителя и неговото управление на държавата. Тази оценка е направена в контекста на общ кратък ретроспективен анализ на ролята на българските интелектуалци в управлението на държавата, която подсъдимият обобщава като неуспешна и е използвана от него за провокиращо въведение към разговора с министър Москова.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или в частност да представлява приписване на престъпление. На следващо място тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В настоящия случай изразът .'"патрона на разграбването на България - проф Беров", както вече беше посочено, не съдържа твърдение и не разгласява никаква информация за определени обстоятелства свързани с личността на тъжителя, поради което обективно с него не би могло да му се припише престъпление. В този смисъл изложените доводи от тъжителя, че с израза му е приписано извършването на престъпление срещу Републиката в качеството му на длъжностно лице министър-председател са неоснователни, тъй като те не намират опора в конкретното словесно съдържание на инкриминирания израз Всъщност тъжителят инкриминира субективния си прочит на изразеното от подсъдимия оценъчно съждение, собственото си възприятие и тълкувание на думите му. Както обаче е посочено в константната съдебна практика на ВКС, начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначнн и не подлежат на доказване /Р-80-98-П/. Същественото в настоящия случай е, че "патрона на разграбването на България" не съдържа никакви конкретни или подаващи се на конкретизация факти, които биха могли да изпълнят съдържанието на обективните признаци на което и да е престъпление.

Дотолкова доколкото става въпрос за лична оценка на подсъдимия за тъжителя, а не за изложение на факти от обективната действителност, е безпредметно обсъждането на нейната истинност, тъй като оценката не подлежи на проверка и доказаване, а съдържанието й зависи единствено от съзнанието на автора й. По същата причина обективно не може да се даде отговор и на въпроса, дали тази оценка е правилна или не.

Предвид липсата на обективната страна на престъплението клевета, за което подсъдимият е обвинен, е безпредметно да се обсъжда неговата субективна страна.

Въз основа на тези съображения съдът прие, че подсъдимият Дачков в предаването "Гласове", излъчено на 20.02.2000г. по Канал 1, на БНТ, от 18.00ч., публично, чрез средство за масово осведомяване /телевизия/, с израза "патрон на разграбването на България" не е приписал на Любен Борисов Беров престъпление в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му -Министър- председател на Република България, поради което и на основание чл.302 от НПК го призна за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл .148, а-п.2 вр. ал.1, т.1,т.2,т.З вр. чл.147, ал.1, пр.2 от.НК.

На следващо място съдът прие, че деянието на подсъдимия не осъществява състава и на престъплението обида.

Несъмнено инкриминираният израз представлява негативна оценка за личността на тъжителя, от която той се е почувствал огорчен. Но това не е достатъчно, за да е налице престъпление.

Само по себе си мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата, а представлява упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ право. Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Това право, разбира се, не е абсолютно, в ал.2 на чл.39 са посочени границите на неговото упражняване - то не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго.

На тази основа в настоящия случай следва да се направят две важни разграничения - между отрицателното мнение, което по съществото си представлява критика на някого, и обидата, и допустимите ограничения на критиката срещу частно лице от тези на критиката срещу публична личност.

За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

Изразът "Патронът на разграбването на България-професор Беров" не съдържа неприлични думи и не е непристойно отнасяне. Чрез него е изразена лична отрицателна оценка и публична критика в допустима от закона форма към един режим на държавно управление и към участието на тъжителя в него.

В решението си по делото "Хендисайд срещу Великобритания" Европейският съд формулира един съществен принцип за определяне на приемливите ограничения на правото на свободно изразяване на мнение и на допустимата толерантност " Свободата на изразяване на мнение е едно от основните условия за напредъка на обществото и развитието на всеки човек От особена важност в този контекст са свободата на пресата да разпространява информация и идеи и правото на публиката да ги получава... Тя е приложима не само към "информация" и "идеи", приемани благосклонно или считани за безобидни, но също и към онези, които засягат, шокират или обезпокояват държавата или част от населението й".

В тази връзка следва да се отбележи, че актуалната публицистика' , какъвто жанр е и предаването "Гласове", според журналистическите критерии, е най- полемичната част от журналистиката и предполага освен представяне на остро актуални и значими проблеми за обществото, така и подчертано дискусионен и провокативен характер на тяхната интерпретация. Тази й особеност обаче видно от изложеното становище на Европейския съд, което понастоящем представлява вече европейски обществен стандарт, не обуславя нейното ограничаване или инкриминиране.

Същевременно в настоящия случай е важно да се вземе впредвид и, че тъжителят Беров е публична личност. Той се е почувствал засегнат в качеството си на бивш Министър-председател на Република България. Поради това в случая границите на допустимата критика са по-широки отколкото биха били по отношение на частно лице. Това е така, защото избирайки да бъде публична личност, каквато несъмнено е политикът и в частност Министър-председателят на РБ, тъжителят е приел да бъде внимателно наблюдаван и обстойно коментиран не само от журналистите, но и от широката публика. В решението си по делото "Лингенс срещу Австрия" Европейският съд е приел, че налагането на санкция на журналист, изразил негативно отношение към политическа фигура, е равносилно на цензура, която вероятно цели да го обезкуражи да критикува в бъдеще. А Конституционният съд на РБ в Решение №7/1996г. подчертава:"0т гледна точка на ценностите на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат - като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството заслужават по-високо ниво на защита. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по- виско от това, на което са подложени частни лица"

Поради изложените съображения съдът прие, че подсъдимият Дачков в предаването "Гласове", излъчено на 20.02 2000г. по Канал 1, на БНТ, от 18 ООч., публично, чрез средство за масово осведомяване /телевизия/, не е казал думи, унизителни за честта н достойнството на Любен Борисов Беров в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му - Министър-предселател на Република България, а именно "патрон на разграбването на България", поради което и на основание чл.302 от НПК го призна за невинен н го оправда по повдигнатото обвинение по чл 148 ал. I, т 1,т 2,г 3 вр чл 146, ал 1 от НК.

Предвид липсата на обективната страна на престъплението обида, за което подсъдимият е обвинен, е безпредметно да се обсъжда субективната му страна.

Независимо от изложените съображения, следва да се отбележи също така, че по категоричен начин се установи по делото, че инкриминараиият израз, така както е посочен в тъжбата, не е бил казан от подсъдимия в предаването "Гласове". Точният израз, конто той е употребил по адрес на тъжителя е "патронът на разграбването на България". Членуването на съществителното "'патрон" представлява съществено обстоятелство, тъй като води до смислова промяна на значението на целия израз. Чрез него подсъдимият подчертава, че има един единствен човек, който е начело на процеса на "разграбването на България", с което придава на израза значението на символ на този процес. Непредявяването с тъжбата на точния използван от подсъдимия израз е още едно основание за постановяване на оправдателна присъда.

С оглед изхода на делото и на основание чл.170, ал.1 НПК съдът осъди тъжителя Беров да заплати на подсъдимия Дачков направените от него разноски по делото в размер на 100лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.




НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP