След приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000 г., текстовете на закона бяха изменяни няколко пъти.

Най-съществените промени бяха въведени с измененията от 2002 г., 2007 г. и 2008 г.

През 2007 г. кампанията по измененията премина под надслов „Не посягайте на Закона за достъп до обществена информация!”, тъй като първоначалните предложения противоречаха на основни стандарти в областта на правото на достъп до информация и бяха внесени по непрозрачен начин в Народното събрание. В резултат на водената от ПДИ кампания, подкрепена от множество български, чуждестранни и международни неправителствени и правителствени организации, българските медии, журналисти, общественици и експерти, предложените изменения бяха не само коригирани и подобрени, но бяха и приети някои положителни и отдавна потребни изменения в ЗДОИ:

- завишиха се санкциите за служители, неизпълняващи задълженията си по закона или съдебно решение;
- прие се ефективен механизъм за налагането на глобите;
- всички административни структури се задължават в срок до 6 месеца да определят длъжностни лица, които да отговарят пряко за предоставянето на обществена информация, както и да обособят подходящо място за четене на предоставените документи.

Промените от 2008 г. бяха консултирани с ПДИ и са в съответствие с нашия анализ, представян няколко години поред в годишните доклади за състоянието на достъпа до информация в България. Измененията са резултат от обединение на два законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ, внесени съответно от Мартин Димитров и от Бойко Великов и група народни представители. Като цяло те отговарят както на проблемите, срещани в реалното прилагане на закона, така и на международните стандарти в тази област. С тях се:

- разшири кръга на задължените субекти чрез включването на териториалните звена на органите на власт, и чрез включване на финансирани или контролирани от държавата търговци в понятието „публичноправни организации”;
- въведе изискване институциите да публикуват обществена информация онлайн;
- определи се понятието „списък на актовете”, подлежащи на публикуване от административните структури;
- въведе се проверка за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриването на информация, която би представлявала търговска тайна.