СТАНОВИЩЕ

на Програма Достъп до Информация
по проекта за Закон за опазване на околната среда изготвен от Министерство на околната среда и водите

Увод:
Проектът за Закон за опазване на околната среда, изготвен от Министерство на околната среда и водите и предвиден в законодателната програма на Министерски съвет за м. ноември 2000г., бе обявен за публично обсъждане. Проектът е за изцяло нов закон. Дейността на Програма Достъп до Информация е свързана с материята, която проектът за ЗООС следва да уреди. Затова представяме на вниманието на МОСВ нашето становище по проекта за закон.

Програма Достъп до Информация е неправителствена организация, чиято основна цел е да подпомага упражняването на правото на всеки да търси и получава информация от органи и учреждения, регламентирано от чл.41 от Конституцията на РБ. Ето защо нашата експертиза и нашите цели се съсредоточават върху проблематиката, свързана с това основно право. Поради това и коментарът ни върху настоящия проект за Закон за опазване на околната среда обхваща само глава втора - информация за околната среда.

І. Общи съображения:

1. За нас остана неясно каква ОБЩЕСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ обосновава приемането на настоящия проект за закон. Необходимостта от синхронизиране с конвенцията, подписана в гр.Орхус, Дания, през 1998г. /наричана по-нататък за краткост Конвенцията/ не се подразбира. Тази необходимост трябва да СЕ ДОКАЖЕ. Следователно твърдението, че такава необходимост съществува, трябваше да бъде подкрепено с КОНКРЕТЕН АНАЛИЗ, който да включва посочване на КОНКРЕТНИ несъответствия на сега действащия закон с Конвенцията. Нещо повече, трябва да се докаже, че тези несъответствия се дължат на предимство на Конвенцията пред закона, а не обратното. Не съществува необходимост от нов закон, ако сега действащият е по-добър от Конвенцията.

2. При предприемане на законодателна инициатива трябва да се обосновава необходимостта от нов закон, а не необходимостта сега действащият да остане в сила. Това е така, защото органите, които прилагат закона, и лицата /физически и юридически/, които имат права по този закон, действат много по-ефективно и целенасочено, КОГАТО ЗНАЯТ обема на правата си, когато знаят как да ги упражняват и защитават. Всеки нов закон ни изправя пред трудността да го разучим, да разберем какъв е новият обем на правата, реда за упражняването им и др. подобни. Ето защо трябва да се докаже, че ЕДИН НОВ ЗАКОН Е ПО-ДОБЪР ОТ СТАРИЯ, за да поемем трудността от това да имаме нов закон.

3. През месец юли 2000г. бе приет ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ /ЗДОИ/. Сегашната глава втора от ЗООС - информация за състоянието на околната среда, е приета заедно със закона през 1991г., когато закон за достъпа до информация не съществуваше. Международен стандарт е вътрешното законодателство да съдържа разпоредби относно достъпа до информация в областта на околната среда, поради нейното жизнено важно значение за хората. Ето защо много държави нямат ЗДОИ, но имат предвиден достъп до информация за състоянието на околната среда в специален закон. Когато обаче една държава има ЗДОИ, какъвто е случаят с България, отделно право на достъп до информация, свързана с околната среда, е излишно. Това е така, защото ЗДОИ дава право на ВСЕКИ на достъп до всяка информация, която се създава или съхранява от ВСЕКИ орган на власт в РБ, НЕЗАВИСИМО от това коя област на живота тази информация засяга.

4. Смисъл от отделна регламентация на правото на достъп до информация в областта на околната среда в ЗООС има САМО ако тази регламентация е по-добра от регламентацията в ЗДОИ.

5. Ако в ЗООС има отделна регламентация на правото на достъп до информация, свързана с околната среда, и тази регламентация е по-лоша от тази в ЗДОИ, този факт не е безразличен, е пораждащ БЕЗПОКОЙСТВО. Това е така, защото ЗООС е специален закон, докато ЗДОИ е общ закон. При наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният /арг. от чл.11 ал.2 от Закон за нормативните актове/. Това означава, че за информация, свързана с околната среда, ще се прилага ЗООС и НЯМА да има възможност да се приложи по-благоприятният режим по ЗДОИ.

Изводи: Досега конкретен анализ и обосновка на необходимостта от нов ЗООС не са представени. Отношение към тях може да се вземе само след като вече ги има. Единственият въпрос, който трябва да се изясни чрез анализ на проекта за ЗООС е коя регламентация е по-благоприятна за ИМАЩИТЕ право на достъп до информация - тази на ЗООС или тази на ЗДОИ.

ІІ. Конкретни бележки:

1. Най-смущаващото в проекта за ЗООС е обемът на ограниченията на правото на достъп до информация. Ограниченията на правото в ЗДОИ са разположени в 3 точки /чл.37 ал.1 от ЗДОИ/, а в проекта на ЗООС - в 9 /чл.6 ал.1 от проекта/. В ЗДОИ съществува изискването ограничението да бъде тайна, приета в ЗАКОН, а в проекта за ЗООС такова изискване няма. За илюстрация, в една единствена точка от чл.6 ал.1 на проекта за ЗООС са изброени цели три ограничения: международните отношения, националната отбрана или обществената сигурност. Основания за ограничаване на правото на достъп, предвидени в проекта за ЗООС, като а/ поверителност на работата на държавните органи, б/ обществената сигурност, в/ нормалното протичане на наказателен съдебен процес, г/ права на интелектуална собственост, д/ вреда за околната среда, за която се отнася информацията (!?) в ЗДОИ не са предвидени. Други основания, предвидени и в проекта за ЗООС, и в ЗДОИ, са със значително стеснен обем в ЗДОИ - напр. международните отношения.

2. Съгласно ЗДОИ информация може да се поиска в устна или писмена форма. Съгласно чл.10 ал.1 от проекта за ЗООС информация може да се поиска само писмено.

3. Съгласно ЗДОИ предоставянето на информация е безплатно. Заплащат се само разходите по предоставянето /напр. копиране на документи/. Съгласно чл.15 - 16 от проекта за ЗООС за предоставяне на информация се заплаща такса. За една от категориите информация се заплащат разходите за труд и консумативи, а за друга се заплаща цена, определена по договор.

4. Съгласно чл.20 от проекта за ЗООС редът за събиране, обработване и предоставяне на информация се определя с наредба, приета от Министерския съвет (!?). Възниква въпросът защо изобщо тогава ще се създава законова уредба и какъв е този ред за предоставяне на информация извън вече определения в закона /и проекта за ЗООС/. НЕДОПУСТИМО е изпълнителната власт - Министерският съвет, да определя самоволно, в зависимост от политическата си воля за прозрачност или непрозрачност, как да се упражнява едно ОСНОВНО ПРАВО, предвидено в Конституцията.

5. Неясно е защо се изброяват в проекта подробно елементите на околната среда и факторите - чл.3 т.1 и 2, след като това дава възможност за стеснително тълкуване. Винаги при изброяване съществува рискът прилагащият в закона да твърди, че законът е изброил изчерпателно всички, да речем, елементи и за други освен тях не можем да искаме информация.

Изводи:

1. В проекта за ЗООС са нарушени няколко стандарта в областта на правото на достъп до информация:

1.1. Въвежда се възможност за преценка на изпълнителната власт относно реда за събиране, обработване и предоставяне на информация, след като чл.41 ал.2 на Конституцията не допуска това и законодателят, съобразявайки се с това изискване, е установил този ред в закон - ЗДОИ.
1.2. Въвеждат се повече ограничения на правото на достъп до информация от сега уредените в ЗДОИ, след като стандартът е достъпът до информация за състоянието на околната среда да е на ПО-БЛАГОПРИЯТЕН РЕЖИМ.
1.3. Необоснована е самата необходимост от нов закони. Не е извършено съобразяване на нормите на проекта за ЗООС с вече постигнатото в тази законодателна област. Това е било задължително, защото мотивирането на един проект за закон е законово изискване, а и международен стандарт. Това мотивиране включва и съгласуване с наличната законова уредба.

2. Въз основа на сравнителния анализ на ЗДОИ и проекта за ЗООС е явно, че ЗДОИ дава по-благоприятна уредба на правото на достъп до информация. Проектът за ЗООС, макар да е по-късен по време, въвежда по-неблагоприятен режим. Разпоредбите от глава втора на проекта биха били излишни дори и ако двата режима бяха еднакви.

 

 

| Програма Достъп до Информация |
• © 1999 Copyright by Interia & AIP