Становище за конституционосъобразност на някои от текстовете на проекта за Закон за защита на класифицираната информация

Законът за защита на класифицираната информация следва да бъде съобразен с Конституцията /чл.5, ал.1/ и с международните договори,ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, които съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията имат приоритет пред вътрешното законодателство.

Определени разпоредби от Законопроекта за защита на класифицираната информация противоречат на разпоредбите на чл.41 и чл.32,ал.2 от Конституцията, както и на чл.10 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.19 от Международен пакт загражданските и политическите права.

1. Разпоредбата на чл.33, ал.3 от Законопроекта е в противоречие с чл.41 от Конституцията и задължителното му тълкуване отКонституционния съд в РКС № 7/1996г. хо к.д. № 1/1996г.

"Общо принципно положение, отнасящо се до приложението на всички основания за ограничение, е, че при тяхното налагане - оторганите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт - трябва да се излиза от високата обществена значимост на комуникационнитеправа и свободи, от което следва изискването за стеснително приложение на ограниченията."

"При установяването на тези ограничения конституционният законодател излиза от стремежа те да бъдат регламентирани наконституционно равнище, за да се осигури конституционна закрила на самите права и да се ограничи сферата на законодателна регламентация;

• отделните ограничения са разглеждани като средство за защита на друг (личен или обществен) интерес;
• допустимо е тълкуването на трите конституционни разпоредби да се извърши и в съпоставка с релевантните международноправни норми - чл. 10 ЕКПЧ и чл. 19 МПГПП."

По признанието на самия вносител на законопроекта, снето в текста на разпоредбата на чл.33, ал.3, същата предвижда материали,съдържащи информация, чието разкриване не би довело да вреди или опасност от вреди, да бъдат маркирани с гриф за сигурност, съответстващна най-високото ниво на класификация на материал в сбора от документи. Следва да се отбележи, че нормата е формулирана императивно.

Следователно разпоредбата не изпълнява изискването на конституционният съд за връзка между защитеното право или интерес сограничението на правото на информация

2. Разпоредбата на пар.38 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от Законопроекта за защита на класифициранатаинформация е в противоречие с чл.32, ал.2 и чл.41, ал.1 от Конституцията. Със същата се отменя Закона за достъп до документите на бившатаДържавна сигурност и Бившето разузнавателно управление на Генералния щаб. Съгласно РКС № 14/2001г. по к.д. № 7/2001г.:

Публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност (ДС, РУ на ГЩ) на тоталитарната държава, еизраз на правото на гражданите и обществото да получат информация.

Това право на гражданите да получат информация, закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията, не може да влиза в конфликт сконституционните ограничения на това право, изрично записани в изр. 2 на чл. 41, ал. 1 от Конституцията.

В конкретния случай ЗДДБДСРУГЩ, който е съобразен с горепосоченото решение на Конституционния съд по к. д. № 14 от 1997 г.,урежда както условията и реда за разкриване на информацията и освен това създава гаранции за защита на правата, предвидени в чл. 41, ал. 1 отКонституцията, което на практика осъществява идеята за баланс на интереси."

Отмяната на този закон с разпоредбата на пар.38 от ПЗР на Законопроекта за защита на класифицираната информация, е в противоречие спосоченото тълкуване на Конституционния съд. След като правото на достъп до съответните документи е част от конституционното право надостъп до информация, която се съхранява от държавата, то може да бъде ограничавано само в случаите и при условията на чл.41, ал.1 изр.2 отКонституцията. С отмяната на целия закон обаче ще се създаде невъзможност гражданите да получат достъпа, която им беше предоставен приусловията и по реда на ЗДДБДСРУГЩ, без да има заместваща процедура по достъп. Обратно, тъй като тези документи са засекретени повремето, когато са създадени, те и понастоящем ще останат недостъпни за гражданите и обществото като цяло. Засекретяването на тезикатегории информация се предвижда отделно и от раздел 2 т.5 от Списъка приложение към Законопроекта.

Чрез пар.38 от ПЗР на Законопроекта се допуска противоречие и с чл.32, ал.2 от Конституцията, в чието съдържание е включено правото навсеки на достъп до информацията, събирана за него от държавата. Тази конституционна разпоредба е свързана пряко и с чл.8 от ЕКПЧ, койтосъщо би се нарушил с пар.38.

3. В списъка Приложение е налице несъответствие с чл.41, ал.1 от Конституцията на следните разпоредби:

Раздел 2, т. 5: Със ЗДДБДСРУГЩ законодателят обяви, че разкриването на посочената информация не накърнява защитен от Конституциятаинтерес или право. Това бе потвърдено в РКС № 14/2001г.

Раздел 2, т. 11: налице е противоконституционност в частта относно израза "за специални цели". Това е така, защото терминът не езаконодателно дефиниран и следователно с т.11 от Раздел 2 определянето на съдържанието му е предоставено на изпълнителната власт.Конституцията не допуска това.

Раздел 2, т. 27: налице е противоконституционност в частта относно израза "архивни материали". В категорията попада информация, която не есвързана със защитата на предвидените в Конституцията права и интереси.Раздел 2, т.30: налице е противоконституционност, защото липсва връзка със защитено от Конституцията право или интерес. Всъщност това есъдържанието на доклада на ДКСИ.

Раздел.2, т. 32: налице е противоконституционност в частта относно израза "стратегически поръчки и тяхната реализация". Неясно есъдържанието на термина "стратегически" и зад него могат да бъде прикривана информация от важно значение за обществото. Ако даденапоръчка заслужава защита от огласяване, това трябва да става на ясно определени основания.

Раздел 3, т.2: налице е противоконституционност в частта относно израза "интересите на националната икономика". Интересите нанационалната икономика като такива не са предвидени в допустимите ограничения на чл.41, ал.1 изр.2 от Конституцията. Те могатследователно да бъдат защитавани само доколкото са свързани със защитата на националната сигурност или обществения ред. Следователноформулировката е обща и надхвърля рамките на конституционното правомощие.