Становище
на Програма Достъп до Информация
по
Законопроект за защита на класифицираната информация
Внесен от Министерския съвет
Законопроект за защита на класифицираната информация
Внесен от група народни представители

І. Уводна част

Настоящото становище се основава на разглеждане на проектозакона за защита на класифицираната информация за съответствие:

1. С международните документи относно основни човешки права, обвързващи Република България :
- Всеобща декларация за правата на човека
- Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)
- Международен пакт за гражданските и политическите права
- Препоръка R(81)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, приета на 25 ноември 1981
- Препоръката за архивите на Съвета на Европа

2. С действащото национално законодателство:
- Конституция на Република България (чл.39, чл.40, чл.41, чл.56)
- Закон за достъп до обществената информация
- Списък на фактите, сведенията и предметите съставляващи държавна тайна
- Закони, регламентиращи защитена от закона тайна, различна от държавната

3. С практиката на Конституционния съд по тълкуване на разпоредбите на чл.39, чл.40, чл.41 от Конституцията

Според нас основна цел на законопроекта трябва да е ясното очертаване на кръга данни, свободният достъп до които се налага да бъде ограничен в името на защитата на националната сигурност и обществения ред, при спазване на изрично определени принципи, гарантиращи защитата на правото на гражданите на информация. Тази цел не е видна от разпоредбата на чл.1,ал1 на проекта. Целта на този законопроект не може да бъде защитата на определена информация от нерегламентиран достъп, защото тази защита съществува и в действащото законодателство. Дори декларираният в мотивите стремеж за съответствие с изискванията на НАТО не може логически да доведе до целта, посочена в чл.1,ал1 от законопроекта, защото НАТО поставя ясни критерии за засекретяването на информация. Още повече, че е недопустимо един закон, засягащ основното право на гражданите на информация, да бъде мотивиран ЕДИНСТВЕНО с необходимостта за интеграция с НАТО.

Принципи валидни при ограничаването на правото на достъп до информация:
1. Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация и да получи достъп до информация е принципът, а държавната и друга защитена от закона тайна е изключение от този принцип, "което изключение подлежи на ограничително тълкуване" /РКС № 7/1996г. по к.д. № 1 /1996г./. Този принцип се доразвива и в принципа на откритост, достоверност и пълнота на информацията, до която гражданите имат право на достъп /чл.6 т.1 от ЗДОИ/
2. Държавната и друга защитена от закон тайна има за своя единствена цел охраната на предвидените в чл41,ал1,изр.2, и то само когато тези интереси са действително застрашени, доколкото тази охрана е необходима в едно демократично общество /РКС № 7/1996г. по к.д. № 1 /1996г., чл10, ал2 от ЕКПЧ, чл.19 от МПГПП/
3. Принцип на предоставяне на частичен достъп, от който се развива и принципа за засекретяване единствено на онази част от съответния документ, материал, в която се съдържа информация, чието разгласяване би довело до съществено увреждане или поставяне в опасност на защитените в Конституцията интереси. Този принцип следва от принципа за ограничително тълкуване на ограниченията на правото на информация, от тройният тест на чл.10, ал2 от ЕКПЧ и чл19 от МПГПП и от чл.7, ал.2 на ЗДОИ.
4.Защита на правото на информация /произтича от чл.1 и 13 от ЕКПЧ, чл.56 от Конституцията, чл6, т.6 от ЗДОИ/.
5. Защита на държавната или друга защитена от закона тайна е допустима само доколкото "тяхното разгласяване се окаже по-малоценно и поради това в по-малка степен защитимо от интереса …… на обществеността, …. от разпространяване на информацията" - РКС № 7/1996г. по к.д. № 1 /1996г

ІІ. Общи бележки по текста на законопроекта

В законопроекта са допуснати няколко несъответствия с горните принципи.

1. В законопроекта липсва дефиниция на използваните термини "класифициране" и "класифицирана". Не считаме за определение тавтологичното определение на чл1,ал2 от законопроекта. Застъпената в проекта теза, че една информация се превръща в секретна по силата на самото и създаване е неприемлива. По този начин се предпоставя необходимостта от защита на дадена информация, вместо да се възложи на съответния орган задължение да докаже тази необходимост. Посочените понятия в законопроекта са изпразнени от съдържание, те се явяват прости синоними на термините "секретна" "засекретяване", в разрез с общоприетата употреба на понятието "classified". Ето защо считаме, че една информация следва да се класифицира след:
- Оценка на съдържанието, съгласно критериите на чл28 от законопроекта
- Поставяне на гриф
- Вписване в съответен регистър

2. Приложение номер1 към чл.28 от законопроекта -Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като държавна тайна - е неприемлив. Необходимо е стесняване на списъка чрез премахване на противозаконно и твърде широко определените категории информация, неясните категории, повторенията

3. Категорията служебна тайна, която не съществува в повечето демократични страни, е неприемлива в предложената дефиниция на чл.29. Горните принципи се прилагат както към държавната, така и към всяка друга защитена от закон тайна. В предложената дефиниция не е предвидена степен на засегнатост на интерес, нито са изброени съответни, предвидени в Конституцията защитени интереси. Предвиждане на възможност да се създава служебна тайна по силата на подзаконов нормативен акт - чл29, ал.2 - от проекта е противоконституционно. Обръщаме внимание, че същата разпоредба присъства в проекта на Министерския съвет. В проекта, предложен от групата народни представители редакцията на същата разпоредба е приемлива.

4. Чл. 33 ал.2 накърнява правото на достъп до информация. Това е така защото, документ, който не подлежи на класифициране ще стане недостъпен за срок до 50 години, само защото се разглежда в сбор със строго секретен документ или материал. Абсолютно необходимо е в закона да бъде предвидена като минимум възможността за частичен достъп до документи, които съдържат класифицирана информация. Детайлното описание на тази процедура може да бъде дадено в Правилника за прилагане на закона. За нас остава напълно недоказана необходимостта от класифициране на сборове от документи, когато могат да се класифицират съответните секретни документи.

5. Проектът регламентира създаването на регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация /чл.38 от проекта/. Употребеният в закона термин "класифицирана" /classified/ изначално включва в съдържанието си и "подреждане", класификация на секретните документи. Законопроектът гарантира само една от целите за създаване на този регистър - подредеността и по-добрата работа на секретните документи. Особено важно е обаче да се гарантира и другата му цел, свързана с гарантиране на правото на достъп на всеки гражданин до информация, създавана или съхранявана от държавните органи.
Необходимостта за публичност на този регистър произтича от следните принципи:
1/ Ограниченията на правото на достъп до информация, сред които са държавната и служебната тайна, следва да се тълкуват ограничително, което следва от - чл.41. от Конституцията, както и от чл.7 от Закона за достъп до обществена информация. Предвид дефинициите в чл.28 и чл.29 от законопроекта държавна и служебна тайна може да бъде само информация, която засяга изброените в тези две разпоредби защитени интереси. Очевидно данните в регистъра не засягат тези интереси.

2/ правото на частичен достъп до информация, което естествено следва от горепосочения принцип и е изрично предвидено в чл.7 ал.2 от ЗДОИ. Тъй като засекретяването на един документ трябва да бъде само в частта му, в което разгласяването би засегнало защитените интереси /чл.28 - 29 от законопроекта/, то останалата му част е свободна за достъп. Един частично засекретен документ не може да стане известен на гражданите, без регистърът да е публичен.

3/ защита на правото на достъп до информация /чл.6 т.4 от ЗДОИ/, която включва и правото на правосъдие, респ. съдебен контрол върху законността на засекретяването на определен документ.

4/ гражданите имат право на достъп до засекретените документи, срокът за класифициране на които е изтекъл. Един засекретен документ и срокът на неговото засекретяване не могат да стане известен на гражданите, без регистърът да е публичен.

5/ чл.15 ал.1 т.2 от ЗДОИ предвижда задължение за създаване на регистър на актовете, създавани от съответната административна структура. Тъй като в същата разпоредба не изключва секретните актове от този публичен регистър, то съществува законово задължение за тяхното вписване.

6. Необходимо е да бъде детайлно уреден контролът по законосъобразност на действията по класифициране. Този контрол се явява важна гаранция на принципа за защита на правото на информация. Този контрол следва да се осъществява от независим органи следователно това не може да бъде правомощие на Национална Служба Сигурност към МВР. Условията и редът за извършване на проверките, съставяне на актове за констатиране на нарушения и наказателни постановления, трябва да намерят основната си уредба в закона.

7. Унищожаване на информация след изтичане на срока за секретност трябва да се допуска само след изтичане на определен период, през който информацията е свободна за достъп /напр. 2 год/

8. В законопроекта не са предвидени изобщо разпоредби, въвеждащи задължения за разкриване на класифицирана информация, когато общественият интерес от узнаването й е по-значим, а следователно и по-защитим, от интереса, защитаван със засекретяването.