Становище
на Програма Достъп до Информация относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

І. Общи Бележки

Законът за достъп до обществена информация действа вече година и половина. За този период се натрупа практика по прилагането му и упражняването на правото на гражданите на достъп до информация (вж. Годишен доклад за състоянието на достъпа до публична информация в България 2001г. - издание на Програма Достъп до Информация). За този период бяха приети и други актове, свързани с правото на достъп до информация. За пълното законодателно уреждане на правото на свобода на информация е необходимо приемането и на законите, даващи регламентация на ограниченията на това право. В тази връзка и в съответствие с присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО, предстои приемането на двата закона съответно за защита на личните данни и за защита на класифицираната информация.

Още при самото си създаване ЗДОИ не бе приведен в съответствие с всички международни стандарти в тази област и с приетото в РКС №7 по дело №1/96г. тълкуване на чл.39 - чл.41 от Конституцията. Не беше предвиден т.нар. баланс на интереси при вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до информация. Не е създаден независим орган, който да осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението на закона.

От данните за прилагането на ЗДОИ в периода от влизането му в сила до месец ноември 2001г. (вж. резултатите от Национално социологическо проучване за изпълнение на задълженията на органите на изпълнителната власт по ЗДОИ - изготвил ПДИ) е видно, че са необходими важни стъпки за подготвяне на администрацията на изпълнителната власт да изпълнява задълженията си по ЗДОИ. Същевременно в сегашният си вид ЗДОИ съдържа разпоредби несъобразени с целта на закона, както и някои неясни текстове. Налице са и празноти в закона, които се отразяват на неговото ефективно прилагане - липса на възможност за жалба пред горестоящ административен орган, липса на изрична разпоредба относно мълчаливите откази за предоставяне на достъп до информация (данните за практическите проблеми вследствие на тези празноти са събрани в резултат на правната помощ и представителство по съдебни дела, осъществявани от Програма Достъп до Информация ).

Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация има за цел да приведе закона в съответствие с международните стандарти, да предефинира неясните понятия, както и попълни празнотите в сега действащата уредба.

ІІ. Конкретни бележки

1. Относно предлаганата промяна на чл.2,ал.1.
Определението, което предлага чл.2 (1) на сега действащия закон, използва понятия като "обществен живот" и "възможност за съставяне на собствено мнение "т.н., което прави определението неясно и предоставя възможност за субективна преценка от страна на администрацията относно съдържанието на тези понятия.

С предложението за предефиниране на основното понятие на закона се постигат следните ефекти:Избягва се възможността за преценка от страна на администрацията при предоставяне на информация. Обществената информация се определя вместо по субективни признаци, по обективни. Значително се улеснява съдебният контрол.
Необходимо е обаче от предложения нов текст да отпадне частта "която не е определена със закон като предмет на държавна или друга защитена тайна". Това е така, защото независимо дали е ограничен или позволен достъпът до информацията, тя е обществена по силата на самия факт, че е създадена, получена или съхранявана от задължен по закона субект. Уредбата на ограниченията на правото на достъп до обществена информация е на друго място - чл.7 ал.1 и 2, чл.37 /основанията за ограничаване на правото на достъп/ и др. Целта на чл.2 ал.1 е да даде дефиниция на "обществена информация" и така да очертае приложното поле на закона, в рамките на което ще се провеждат споровете дали достъпът до една или друга категория обществена информация е свободен или не. Този смисъл на разпоредбата е недвусмислено отразен и в целия закон и изключването на ограничената за достъп информация от кръга на обществената информация ще доведе до вътрешно противоречие на редица разпоредби на закона /напр. чл.7 ал.1 нарича ограничената за достъп информация обществена/.

2. Относно предлаганата промяна на чл.3,ал.1.
Към задължените субекти по алинея 1 се добавят и териториалните подразделения на централните органи на изпълнителната власт. Така предлаганото допълнение ще улесни в голяма степен достъпът до информация по места. Практиката по приложението на закона до този момент показва, че в много случаи териториалните подразделения не се считат за самостоятелни субекти, задължени да предоставят информация Те препращат отправените до тях заявления за информация до централите си в София. По тази начин ненужно се удължават сроковете за предоставяне на информация. Препятства се и съдебното обжалване.

Относно предлаганата промяна на чл. чл.3,ал.2.
Сега действащия ЗДОИ дава задължение и на СМИ да предоставят информация. Считаме за напълно уместно предложението за отпадането на СМИ като задължени да предоставят информация субекти по реда на ЗДОИ. Медиите разпространяват информация, ползвайки се от предвиденото в конституцията право. Неуместно е включването на тези лица в кръга на задължените субекти по закон, който има за цел да осигури прозрачност на органите на държавна власт и техните администрации.

3. Относно предлаганата промяна на чл.13
Текстът на чл.13 на действащия закон е създаден с цел защита на администрацията от опити за влияние, натиск или намеса при вземане на конкретни решения. Ето защо след вземането на това конкретното решение, отпада и смисълът от защита на тази информация.

4. Относно предлаганата промяна на чл.14
С предложеното изменение на чл.14,ал.2,тл3 в закона се въвежда т.нар. принцип на "Балансиране на интереси" изведен като международен стандарт. Според него правото на гражданите на достъп до информация не може да бъде ограничавано само на чисто формално основание т.е. когато закон предвижда това. Законът следва да предвиди възможност за администрацията да разкрива определени категории информация, тогава когато общественият интерес от узнаване на тази информация доминира над интереса тя да бъде засекретена.

5. Относно предлаганата отмяна на чл.18 и чл.19
Включването на средствата за масова информация към задължените по този закон лица, както е според сега действащия закон, противоречи на целта на едно подобно законодателство, което идва да осигури прозрачност на управлението.

Дължимата по чл 18 информация от СМИ е най-ваче икономическа информация и информация относно управлението на медиите. Тъй като печатните издания и частните електронни медии се регистрират по търговския закон като търговци, то дължимата по чл18. Информация и сега може да се намери в търговските регистри. По силата на Закона за счетоводството някои търговски дружества отговарящи на определени изисквания са задължени да публикуват годишните си финансови отчети- в болшинството случаи медиите са сред тях.
Поради гореизложеното напълно подкрепяме предложението СМИ да отпаднат като задължени по ЗДОИ субекти.

6. Относно предложението за въвеждане на обжалване по административен ред
Възможността за административно обжалване на решенията за отказ за предоставяне на достъп до информация ще улесни в голяма степен процеса та търсене и предоставяне на информация. Ще се намали значително и броя на съдебните дела.

7. Относно предложението за въвеждане на изрична възможност за обжалване на мълчаливите откази.
Това предложение бе продиктувано от становищата на някои съдилища, че при липса на изрична разпоредба в ЗДОИ, мълчаливите откази не подлежат на съдебен контрол.

8. Относно увеличаването на глобите в административно наказателните разпоредби
Предвиждането на по-високи глоби в ЗДОИ ще дисциплинира в по-голяма степен служителите в администрациите при точното изпълнение на разпоредбите на закона.

9. Относно въвеждането на задължение в преходните и заключителни разпоредби на задължение за определяне на длъжностни лица, които да отговарят пряко за предоставянето на обществена информация.
От проведените през пролетта пилотно, и през месец октомври 2001 социологическо проучване за изпълнение на задълженията на органите на изпълнителната власт по ЗДОИ е видно, че липсата на определени лица, които да работят със заявленията е проблем.