Проектозакони

Начало

 

 

Mотиви
Към законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена инфомация


Законодателната уредба на правото на достъп до обществена информация е необходима предпостави за разширяване на прозрачността в дейността на държавните органи, органите на местното самоуравление и другите публични институции, както и за ограничаване на корупционните предпостави в работата на администрацията.

Действащият Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) беше приет през 2000 г. след широка обществена дискусия, в която взеха активно участие и редица представители на български и чуждестранни неправителствени организации, журналисти и експерти. В хода на тази дискусия бяха изтъкнати множество критики и препоръки, основаващи се на международноправни актове /Всеобща декларация за правата на човека, международен пакт за гражданските и политически права, Европейска Конвенция за правата на човека и основните свободи, Препоръка Р(81)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 25.11.1981 г./, както и на законодателството в тази област, действащо в страните от Европейския съюз и Централна и Източна Европа, в САЩ, Канада и Австралия. Те се отнасяха преди всичко до дефинирането на понятието "обществена информация", определянето на кръга от задължени по закона субекти и реда за обжалване на решенията за предоставяне и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация.

За съжаление, мнозинството в 38-то Народно събрание не взе предвид повечето от направените препоръки. Това доведе и до редица практически проблеми, които възникнаха при прилагането на ЗДОИ.

Ето защо, предлаганият законопроект за изменение и допълнение на ЗДОИ включва:

1. Предефиниране на понятието .обществена информация", в съответствие със законодателните модели в страните от ЕС и САЩ, с което се цели преодоляване на прекаления субективизъм и се ограничават възможностите за дискреционна преценка на задължените субекти коя информация да предоставят и коя не.

2. Прецизиране на кръга от субекти, задължени да предоставят достъп до обществена информация. От този кръг се изключват средствата за масова информация, тъй като европейските и световни стандарти не допускат въвеждане на задължения за медиите в законодателството за достъп до информация. Предлага се отмяна на чл.18 и свързания с него ЧА. 19 от ЗДОИ, които понастоящем въвеждат изискване медиите да предоставят информация относно:

- лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или дейността му;
- икономически свързани лица, които участват в управлението и на други СМИ, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;
- лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика;
- направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и за принципите или вътрешните механизми. Които прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността
и обективността на изнасяната информация;
-финансовите резултати на собственика на СМИ и разпространението нанеговата продукция".- лицата , които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика ;
- направени изявления за обществените цели на средството за масова информация , както и за принципите или вътрешните механизми, които
прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация ;
- финансовите резултати на собственика на СМИ и разпространението на неговата продукция ".

3. Включването на този текст в действащия ЗДОИ несъмнено създава предпоставки и възможности за контрол върху медиите и неправомерен натиск спрямо техните ръководства и собственици . Подобна уредба няма аналог в законодателствата на развитите демокрации и с основание е обект на критики от международни експерти и представители на авторитетни неправителствени организации като Програма "Достъп до информация ", Article 19, Хелзинкския комитет и др.

4. Предлага се да бъде уредена и обжалваемостта на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация , както и на мълчаливите откази не само по съдебен , но и по административен ред , пред по - горестоящ административен орган, с цел намаляване на тежестта върху съдилищата.

5. Изрично се предвижда, че устните справки и прегледа на оригинал или копие от документ не се заплащат.

6. Предлага се, в случаите, когато съдът отмени или измени решението за предоставяне на достъп поради незаконосъобразност исканата информация да се предоставя въз основа на самото съдебно решение, а не по общия ред предвиден в закона както е според сега действащата разпоредба.

7. Предвижда се в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила всички задължени по закона субекти да определят длъжностно лице, което пряко отговаря за достъпа до обществена информация и да обособят подходящо място за четене на предоставена информация. Включването на тази разпоредба е продиктувано от съществуващите практически проблеми за гражданите и юридическите лица, които упражняват правото си на достъп до информация. Тези проблеми се илюстрират от данните в националното проучване на "Програма Достъп до Информация ", според които към 9 март 2001 г. в 136 централни и местни административни структури все още не е определен служител, отговарящ за предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ, а в 107 не е определено място за четене на документи.

Вносители: Борислав Цеков, Валентин Церовски, Николай Бучков, Рупен Крикорян, Емил Кошлуков, Хюсеин Чауш




НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 28.11.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP