Назад

Начало

 

 

Кого обслужва секретността?

Когато един документ или заседание на обществен орган се засекретява, това се прави в защита на нечии интереси.

Правните основания за скриването на договора, подписан от Министерството на Финансите и фирма "Краун Ейджънтс" са коментирани неколкократно от юристи от ПДИ. Вчера обаче в. "Труд" публикува стенограма от заседание на Министерския Съвет от 25.10.2002 г. , която се оказа секретна. Логично е да поставим въпроса какво оправдава подобна тайнственост.

Публикуването на стенограмата четири месеца след подписването на договора очевидно не засяга търговските интереси на фирмата "Краун Ейджънтс". Няма изнесена информация, която да подпомага евентуален нелоялен конкурент, или по някакъв друг начин да възпрепятства подписването на (вече подписан) договор. Следователно можем да направим извода, че правителството не е целяло защитата на британската фирма. Нещо,което и без това не влиза в неговите задължения.

Нормално е хората искат да знаят какво решава тяхното Правителство. Общественият интерес става още по-оправдан, когато представляващите ги се разпореждат с големи суми, събирани от данъкоплатците. Да бъде защитен този интерес е и целта на Закона за обществените поръчки (ЗОП), на който министрите доста често се позовават. И по-точно неговия чл. 2:

"Този закон има за цел повишаване на ефективността при използването на бюджетните и обществените средства чрез:
1. установяване на прозрачност;
2. осъществяване на ефективен контрол при изразходването им;
3. осигуряване на условия за конкуренция;
4. стимулиране на икономическото развитие."

В чл.6 ЗОП предвижда все пак случаи, в които не се обявява открита процедура и изпълнението може да бъде възложено на конкретна фирма. Правителството очевидно е решило да се възползва от тази възможност. Това личи и от отговора, получен от Министерството на финансите на питане относно избора на консултатската фирма "Краун Еиджънтс". Заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ бе подадено на 25 февруари тази година. В отговора се казва:

"С разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗОП е предвидено, че законът не се прилага за обществено поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната".

Макар и въпросът, дали изпълнението на този договор е свързано с националната сигурност, да е спорен, това очевидно е послужило на Министъра на финансите да ускори подписването му. Декларираната цел е ясна - колкото е възможно по-бързо да се проведе реформата в митниците.

Ако заседанието на МС от 25.02.2002 г. е довело да нарушение в действащото българско законодателство, то разкриването на стенограмата от това заседание е от несъмнен обществен интерес. Министърът на правосъдието Антон Станков обяви, че ще настоява за наказания на виновните, ако се докаже автентичността на публикуваната стенограма . За кои виновни става дума? За Министерски съвет, който явно злоупотребява с дадената му власт и засекретява единствено за свои цели правителствено заседание. Или за журналистите, които изнасят стенограма, която по никакъв начин не би могла да застраши националната сигурност, а може единствено да хвърли светлина върху действията на тези, които я опазват. Друг е въпросът, къде е бил министър Станков по време на заседанието и дори да е отсъствал от него, защо чак сега разбира какво е било обсъждано. А ако е бил всъщност запознат с нещата, разисквани тогава, защо е било нужно един вестник да му "подсказва" за евентуално подобно нарушение.

Ако пък решението на МС и подписаният договор не са нарушили закона и Министърът на финансите Милен Велчев смята, че неговата преценка за избора на консултантска фирма е вярна, тогава никой от МС няма основание да се притеснява от думите си, казани на заседанието. Учудващ в този смисъл е и фактът, че тази точка от дневния ред, както и самото решение не са били обявени пред медиите. Разумните решения трябва да се разгласяват. Неразумните - също, за да могат след подходящо обсъждане да се отхвърлят или подобрят.

"Реформата в българските митници е част от широка програма, приета наскоро от Министър-председателя Симеон Сакскобургготски, чиято цел е да увеличи приходите, да развие функционална пазарна икономика, да се пребори с корупцията и да подобри живота на обикновените хора." - това четем в Интернет страницата на "Краун Ейджънтс".

Прекрасни намерения, подкрепени - може би - и от добри решения. Може би добри, но със сигурност - секретни. В случая обаче тази секретност не обслужва обществения интерес. Обслужва единствено тези, които се съмняват в правилността на взетите решения. Или пък с основание твърдят, че преборването с корупцията без прозрачност във всяко едно действие на управляващите не може да се постигне.

Николай Мареков, Програма Достъп до Информация



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 22.03.2002 • © 1999 Copyright by Interia & AIP