Home

 

 

Тайни и лъжи
Анализът е публикуван във вестник “Дневник” бр.73(308) от 15.04.2002 г.


Утре Народното събрание ще разглежда на второ четене Закона за защита на класифицираната информация. Политиците бързат с приемането му, защото той се изисквал от НАТО. Паралелно с това тече трескава дейност по убеждаването на обществото колко полезен ще е този закон за неговата сигурност. Същевременно обаче бе сметнато, че моментът е удобен, за да бъде отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Всички тези неща заслужават едно по-детайлно разглеждане през призмата на действителните факти и други свързани с
тях обстоятелства.

НАТО

Изявлението, че НАТО изисква приемането на този закон, строго погледнато, не отговаря на истината. Напротив, конкретно изискване за приемане на закон, който да защитава тайните на държавата, НАТО няма. Това беше подчертано неведнъж и от представителите на пакта при посещението им в България.

Това, което НАТО изисква от държавите - членки на пакта, е да създадат реални гаранции, че информацията, засягаща НАТО и съхранявана от тях, ще бъде защитена от разгласяване. Това изискване включва в себе си няколко конкретни елемента, свързани с проучване на лицата, работещи с информация на НАТО, регистриране на документите, съдържащи такава информация, процедура по издаване на разрешителни за работа с такава информация, процедура по решаване на спорове и др.

НАТО няма изискване обаче цялата държавна тайна да отговаря на тези стандарти. Нейната уредба си е работа на самите държави. Точно обратното - за да не се стигне до негативен ефект и неразбиране на стандартите на пакта, официално се препоръчва на кандидат-членките да имат подходящо законодателство за достъп до информацията, съхранявана от държавата, и да проведат обществен дебат по приемането на своите закони за защита на класифицираната информация или други правни средства за съобразяване на изискванията. Отделно от това,
необходимостта за преосмисляне на ролята на специалните служби в новите демокрации е извън съмнение според представителите на организацията.

Законодателството за държавната тайна в България

През 1990 г. за първи път след 1944 г. в България започна да се появява несекретно законодателство за секретната информация - бе приет от Народното събрание и обнародван списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна. По това време списъкът съдържа 27 категории информация и до лятото на 2000 г. набъбва до 37 категории, като 3 от първоначалните са частично, а една - изцяло отменена. През 1994 г. бе приета с ПМС №324 наредба, установяваща процедурата по засекретяване на документи и степените на секретност.
Същата година за първи път бе обнародван в Държавен вестник списъкът на стратегическите обекти от значение за националната сигурност - охранявани и забулени в тайна административни звена, държавни органи, заводи, университети и др. В края на същата 1994 г. новоизбраното правителство на Жан Виденов побързва да отмени този списък и да го приеме наново, без обнародване. Процедурите по засекретяване и разсекретяване на информация, представляваща държавна тайна, се преуреждат в Правилника за прилагане на закона за МВР от 1998 г.

Същевременно към законодателството за държавната тайна бяха поставени някои изисквания на демократичното общество. При създаването на конституцията от 1991 г. в чл.41, ал. 2 изрично се записа, че държавната и служебната тайна могат да бъдат предвидени само в закон. В решение №7 по к.д. №1 от 1996 г. Конституционният съд установи правилото, че такива тайни имат право на съществуване само доколкото осигуряват защитата на посочените в конституцията права и интереси.

Международни стандарти

Разбира се, международни стандарти за засекретяването няма. Както бе отбелязано, НАТО има изисквания за опазването само на "неговата" информация. Има обаче международни стандарти СРЕЩУ засекретяването. Те се съдържат в Международния пакт за гражданските и политическите права, Европейска конвенция за правата на човека и две препоръки на Съвета на Европа, едната от които от февруари тази година. Всички тези документи прогласяват правото на всеки да търси и получава информация, включително от държавата, и изискват това право да бъде ограничавано само по изключение, и то само за да бъдат съхранени чужди права и интереси. От тези изисквания за държавите следват цял куп забрани да произвеждат безразборно държавна тайна.

Проектозаконът за защита на класифицираната информация

Той се появи за първи път преди година и половина. Оттогава бяха направени много предложения за неговото усъвършенстване, от които възприетите не са много. Днес, когато законопроектът е пред гледане в пленарната зала, малцина знаят, че той в целостта си от НАТО. Още по-малко хора знаят, че в Унгария бе приет различен режим на опазване на тайната на НАТО и на собствената държавна тайна. Че в тази страна, която също се присъединява комай по-успешно към ЕС и се присъедини към НАТО, има специална институция - комисар за защита на правото на достъп до обществена информация, който е независим от изпълнителната власт и има властта да разсекретява
информация, щом констатира, че е била неправомерно засекретена.

След усилена работа законопроектът съдържа следното. Да засекретява информация има право всеки, който "имал право да подписва съответния документ", т.е. всеки, който пожелае. За сравнение трябва да се изтъкне, че според наредбата от 1994 г. и правилника от 1998 г. документи можеха да се засекретяват само от ръководител. Според изпълнителната заповед на президента на САЩ от 1995 г. не само са тясно определени лицата, които могат да засекретяват, но е уточнено и кой каква степен на секретност може да прилага. Предоставянето на властта за
"произвеждане" на тайна на неограничен кръг служители освен останалото ще доведе до безразборното й използване, защото голямото мнозинство от тези хора никога не са се занимавали с това досега.

Процедурата по класифициране по стандарт предполага още няколко неща - засекретяването да става само по силата на нарочна заповед; да се засекретява конкретно даден документ или материал, при това само в частта, в която съдържа информация, чието разгласяване би създало опасност за националната сигурност; да се засекретява само в някои конкретни области на управлението на страната, например отбраната и външната политика.

По тези въпроси нашият законопроект гласи следното:

1. "Класифицираната информация се маркира." Възниква въпросът дали с маркирането тя се засекретява, както е в нормалните държави, или си е секретна още с възникването, а маркирането само сигнализира за този факт. За засекретяване с нарочна заповед изобщо и не става дума

2. Засекретяват се не само отделни документи, но и сборове от документи, а може да се чете и пообратному - не само сборове от документи, но когато се прецени - даже и отделни документи

3. Засекретява се във всички възможни области, стига да се прецени, че информацията попада в списъка приложение, който съдържа "само" 70 категории (за сравнение сегашният списък е с 37), предвидливо номерирани в три групи, за да не се види веднага общият им брой.

Към горното може да се добави единствено, че за разлика от времето на социализма сега ще има срок на трайност на засекретяването, но какво значение ще има това, ако гражданите не могат да прегледат в нарочен регистър колко документа са засекретени и кога изтича срокът на тяхната секретност. Как обществото ще очаква изтичането на срока на секретност на важна за него информация, ако не е могло чрез правото на частичен достъп да разбере, че "тук се крие нещо важно".

Към броя на категориите в списъка приложение може да се добавят още специфики. Някои категории са широко определени с възможности за попълване по усмотрение на изпълнителната власт - например информация за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно имущество за специални цели. Засекретяват се цялостно службите за сигурност към МВР и отбраната, като дори щатното им разписание е обявено за тайна. Местонахождението на обектите за гражданска отбрана е тайна - по-важното е явно да не ги узнае врагът, отколкото да ги знаят гражданите. Много от тези категории са рудимент от времето на студената война и са проявление на една маниакално изострена
представа за "врага." Достатъчно е да споменем присъствието на цял раздел с категории информация, свързани с "икономическата сигурност на страната". Каква е тази икономическа сигурност в условията на пазарна икономика и отворено към света стопанство при зададени цели за интеграция с Европейските общности, остава неясно.

Отмяната на закона за достъп до документите на ДС

Вместо да се полагат усилия за разрешаването на всички посочени проблеми между двете четения, дебатът се замества със създаването на нови проблеми. Най-важният за решаване с този закон проблем се оказа отмяната на закона, известен като Закон за досиетата, с преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Тук е важно да се отбележи, че международната общественост гледа с одобрение на приемането на закони за достъпа до информацията, която е била засекретявана в тоталитарните общества. В този смисъл е т. 7 от Препоръка на събранието на Съвета на Европа от 1996 г. В две свои решения Конституционният съд на Република България се произнесе, че този закон е част от законодателството, регламентиращо конституционното право на достъп до информация.

Липсват каквито и да било препоръки или стандарти, на които парламентарното мнозинство да се основе при отмяната на Закона за достъп до досиетата. Единственият мотив, който се сочи, е предизборно обещание на Симеон Сакскобургготски. Също така има основания да се смята, че Европейската комисия не е безразлична към този въпрос, макар формално той да не попада в законодателната рамка, която трябва да бъде
съобразена.

Твърденията, че хората ще могат да получат достъп до документите на бившата Държавна сигурност по Закона за достъп до обществена информация, не отговарят на истината. Архивна информация не може да се получава по реда на този закон. Неточно се цитират и сроковете на чл. 37 на Законопроекта за защита на класифицираната информация. Максималният срок на секретност по този законопроект е 30 години с възможност за удължаването му с още толкова. Следователно едно досие, създадено през 1960 г., ще стане достъпно (и то не за гражданите, а
само за засегнатия) евентуално през 2020 г.

Накъде вървим?

Връщайки се към темата за класифицираната информация, трябва да констатираме няколко неща: поначало за една демократична държава е проблем да има широки области, в които никой освен малцина "просветени" не знае какво се върши. Морален проблем е да се утвърждава с фалшив патриотичен фалцет, че е нормално да се шпионират и разузнават други народи, защото са винаги една потенциална заплаха. Възгледът, че държавите се винаги в състояние на война на всеки срещу всеки, е безвъзвратно остарял и отстъпва на гледището, че държавата като произведение, предназначено за доброто на човека, трябва да утвърждава човешките ценности не само вътре в себе си, но и навън, в отношенията с други държави, които са други произведения със същото предназначение.

Най-сетне, цинизъм е в едно общество като нашето, в което хората чувстват сигурността на личността и дома си застрашена, тяхното безпокойство да бъде използвано за утвърждаването на лъжата, че имат нужда от тайни. Истинският път за решаването на проблема "сигурност" е прекратяването на дългото бездействие на държавните институции и стриктното гарантиране на човешките права. Комбинация, напълно възможна в едно демократично общество.


Александър Кашъмов,
адвокат Програма Достъп до Информация

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.04.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP