Проектозакони

Начало

 

 

Мотиви
към Проекта на Закон за защита на класифицираната информация


Стратегически приоритет на правителството на Република България в процеса на интегриране в НАТО и основен елемент в Плана за действие за членство в НАТО, определен в раздел IV (Въпроси по сигурността) е изграждането на законодателна и институционална база в Република България в областта на защитата на класифицираната информация.

Целта е да се дефинират по нов начин приоритетите и основните понятия, да се определят компетентните органи и да се регламентират техните правомощия, детайлно да се уредят процедурите и принципите за защита на секретната информация, като се приведат в съответствие с политиката и стандартите на НАТО, както и за изпълнението на споразуменията по сигурността между Република България с НАТО и с други страни - членки и партньори.

В тази насока е включването на новата цел по партньорството PGG 0360 І.

Направеният при подготовката на законопроекта анализ показа, че действащото национално законодателство в областта на сигурността на информацията затруднява както ежедневната практика в страната, така и предоставянето и обмена на информация с НАТО. Нормативната база в Република България не урежда изчерпателно и детайлно материята в областта на защитата на информацията, представляваща държавна или служебна тайна. Липсва точно определяне на критериите за класифициране на информацията. Отправна точка за преценка на необходимостта от защита е Списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, приет с Решение на Народното събрание през 1990 г. Степените за секретност на информацията към настоящия момент са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, но те не съответстват на класификацията, възприета в НАТО и в страните членки. Поради липсата на модерна и демократична регулаторна рамка, отговаряща на политиката и стандартите на НАТО в тази област, все още се ползва практиката на вътрешноведомствени актове, приети през 80-те години.

Регламентацията на защитата на информацията, представляваща служебна тайна, е неизчерпателна. Законодателството дава възможност и свобода за преценка на организациите, учрежденията и юридическите лица да съставят вътрешноведомствени списъци на фактите и сведенията – държавна или служебна тайна, при липсата на ясни критерии и изисквания за поставяне на грифове за сигурност съобразно нивата на класификация. Също така не е уреден и въпросът за контрол и защита на информацията, представляваща служебна тайна. Реално законова регламентация е предвидена само относно носенето на наказателна отговорност за разгласяване на служебна тайна.

Основният извод от направения анализ е необходимостта от разработване и приемане на Закон за защита на класифицираната информация, регламентиращ цялостно обществените отношения в областта на създаването, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.

Проектът на Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) създава нова регулаторна рамка, съобразена с политиката и стандартите на НАТО и с принципите за изграждане на модерната демократична държава в тази област. При изготвянето на законопроекта е използван законодателният опит на редица европейски държави и преди всичко опитът на новоприетите страни - членки на НАТО – Чешката република, Република Полша и Унгарската република.

Основни принципи на законопроекта са:

а) отнасянето на законовите разпоредби до всички аспекти на защита на класифицираната информация;
б) носенето на отговорност за съхраняването на класифицираната информация от всички лица, които в хода на изпълнение на техните служебни задължения имат достъп до такава информация;
в) предоставяне на достъп до класифицирана информация само на лица, които са надеждни и обучени, и само в обема и степента, необходими за изпълнение на техните служебни задължения, във връзка със заеманата длъжност или конкретно възложена задача /принципът "need-to-know" – "необходимост да се знае"/;
г) постигане на съответствие с политиката и стандартите на НАТО в областта на защитата на класифицираната информация, дефинирани в С-М (55)15 (FINAL) и в други директиви, както и в ратифицирани международни споразумения;
д) регламентиране на еднаква система от принципи и мерки за защита на националната и чуждестранната класифицирана информация;
е) определяне обхват на закона – за всички случаи на създаване или съхраняване на информацията, класифицирана като държавна и служебна тайна.

Структурата на законопроекта се състои от осем глави и обхваща следните области:

- регулираната сфера - определения и основни принципи;
- органите за защитата на класифицираната информация;
- класифицирането на информацията;
- условията и реда за получаване на достъп до класифицирана информация, включително за чуждестранна класифицирана информация, и проучването на лицата за надеждност;
- създаването, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация;
- видовете защита на класифицираната информация;
- предоставянето и обмена на класифицирана информация между Република България и друга държава или международна организация;
- организацията на контрола по защитата на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна.

Проектът на Закон за защита на класифицираната информация въвежда нови понятия и категории, като "класифицирана информация", "физическа сигурност", "персонална сигурност", "информационна сигурност" и др. , които са дефинирани в допълнителните разпоредби на законопроекта и изцяло са съобразени със стандартите на НАТО.

Поради фундаменталния характер на урежданата със законопроекта материя в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на редица действащи нормативни актове, като е регламентиран и механизъм за преминаване на действащата национална система за защита на информацията, представляваща държавна тайна, към системата, установена в законопроекта.

Неразделна част от законопроекта са Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, и въпросници, попълвани от проучваните лица в рамките на процедурата за издаване на разрешение.

Глава първа урежда основните принципни положения на законопроекта – предмет, обхват и принципи на проекта на закон.

В глава втора са институционализирани органите за защита на класифицираната информация. В разделите на главата детайлно са регламентирани задачите и дейностите на отделните органи: Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), службите за сигурност и службите за обществен ред, както и на дирекция "Защита на средствата за връзка" - МВР, като национален орган в областта на INFOSEC.

В раздел VІ се въвежда нова фигура в институционалната система за защита на класифицирана информация - пълномощници по сигурността на информацията, като са определени и възложените им със закона задачи и дейности. Предвидено е пълномощниците по сигурността да са служители в съответната организационна единица и да осъществяват дейностите по защита на класифицираната информация под методическото ръководство на ДКСИ. Възможността пълномощникът да бъде подпомаган от административно звено по сигурността на информацията е законово регламентирана в раздел VІІ.

Глава трета урежда видовете класифицирана информация и нивата на класификация за сигурност на информацията. Абстрактният критерий за разграничаване на видовете информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, се допълва от списък-приложение към законопроекта.

За първи път със закон е регламентирано приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация и/или на предоставяната от Република България на друга държава или международна организация такава информация в изпълнение на влязло в сила международно споразумение за Република България и за съответната чужда държава или за международна организация да се осъществява в съответствие с разпоредбите на споразумението.

Глава четвърта урежда класифицирането на информацията, представляваща държавна или служебна тайна. Въвеждат се основни принципи за класифициране на информацията, идентични с установените в Директива С - М (55)15 (FINAL).

Глава пета регламентира условията и реда за получаване на достъп до класифицирана информация.

В законопроекта е въведен принцип за задължително проучване на кандидатите за надеждност преди предоставяне на достъп до класифицирана информация. Раздел І на тази глава регламентира изчерпателно изискванията, на които следва да отговарят лицата за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация.

Предвидено е при наличие на международно споразумение, по което Република България е страна, и при условията на реципрочност изискванията за надеждност да не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация.

За първи път се въвежда принципът "необходимост да се знае", който възпроизвежда аналогичния принцип "need to know", действащ в рамките на НАТО, състоящ се в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.

В раздела са посочени ясни критерии за преценка на надеждността на лицата от гледна точка на сигурността и от гледна точка на опазване на тайната.

Процедурата по проучване за сигурност е уредена в раздел ІІ. В раздел ІІІ на главата са регламентирани трите вида проучвания, осъществявани по отношение на лицата, чийто разграничителен критерий е нивото на класификация за сигурност на информацията, до която е поискан достъп. Предвидено е елемент от проучването да бъде и попълване на въпросник по образец - приложение № 2 към законопроекта. В раздел ІV са посочени сроковете за извършване на проучването и за издаване или отказ за издаване на разрешение. Раздел V регламентира процедурите по издаването, отнемането, прекратяването и отказа за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация. Раздел VI урежда реда по съхраняването, поддържането, актуализирането, картотекирането и закриването на делата, съдържащи материали по проучванията за сигурност.

В глава шеста са регламентирани видовете защита на класифицирана информация – физическа, документална, персонална, криптографска, индустриална сигурност и сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи. Раздел I установява физическата сигурност като система от мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, съставляващи държавна или служебна тайна, с цел предпазване от шпионаж, загуба, кражба, повреждане или унищожаване. Мерките, способите и средствата за защита на класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването на документи, както и организирането и работата на регистратурите за класифицирана информация са уредени в раздел ІІ "Документална сигурност". Персоналната сигурност, уредена в раздел III, представлява система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация. Раздел IV от тази глава предвижда система от методи и средства за криптографска защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработване, пренасяне и съхраняване. Раздел V предвижда изграждане на система от мерки за защита на класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в автоматизираните системи или мрежи.

Индустриалната сигурност е регламентирана в раздел VI като система от принципи и мерки, които се прилагат по отношение на кандидати – български и/или чуждестранни физически лица – търговци, и български и/или чуждестранни юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация.

В глава седма е уредена възможността за предоставяне или обмен на класифицирана информация между Република България и друга държава или международна организация при наличие на влязло в сила международно споразумение за защита на класифицирана информация. Предоставянето на класифицирана информация следва да се осъществи след вземане на решение от ДКСИ.

Глава осма съдържа "Административнонаказателни разпоредби". Предвидени са глоби и имуществени санкции за неизпълнение на изискванията на закона от страна на физическите и юридическите лица, неспазващи законовите и подзаконовите разпоредби в областта на защитата на класифицираната информация.

Преходните и заключителните разпоредби предвиждат изменения на редица действащи нормативни актове. За целта е направен цялостен преглед на националното законодателство в областта на защитата на държавната и служебната тайна.

Представеният законопроект е изцяло съобразен и с възприетата практика за защита на класифицираната информация в рамките на Европейския съюз, въведена със следните решения:

- Решение на Генералния секретар на Съвета/Главният представител по общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС) от 27 юли 2000 г. относно мерките за защита на класифицирана информация, отнасяща се до Генералния секретариат на Съвета;
- Решение 93/731/ЕС на Съвета от 20 декември 1993 г. относно обществения достъп до документи на Съвета; изм. и доп. с Решение ОО/527/ЕС от 14 август 2000 г.;
- Решение 2000/23/ЕС от декември 1999 г. за подобряване на информацията относно законодателната дейност и обществения регистър на документи; изм. и доп. с Решение ОО/527/ЕС от 14 август 2000 г.;
- Решение от 27 април 1998 г. относно процедурите за разрешаване на достъп на служители в Генералния секретариат на Съвета до класифицирана информация;
- Предложение на Европейския парламент и Съвета на министрите за регламент относно обществения достъп до документи на Парламента, Съвета и Комисията от 21 февруари 2000 г.;
- Решение на Комисията от 25 февруари 1999 г. относно процедурите за разрешаване на достъп на служители в Европейската комисия до класифицирана информация на Комисията.
Подготовката и приемането на проект на Закон за защита на класифицираната информация, въвеждащ основните принципи, стандарти и мерки на защита на тази категория информация на страните - членки на НАТО, и на Европейския съюз, е решаваща стъпка и важна гаранция за пълноправно членство на Република България в тези международни организации.

Въз основа на изложеното предлагаме на Народното събрание да разгледа и приеме проекта на Закон за защита на класифицираната информация.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Симеон Сакскобургготски)



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 30.11.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP