Проектозакони

Начало

 

 

Дискусия по проект на Закон за защита на класифицираната информация
организирана от Парламентарния информационен център по инициатива на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и в сътрудничество с фондация "Програма Достъп до Информация"
30.10.2001 г.

Мариана Витанова: Добре дошли на тази дискусия по проекта на закон за защита на класифицираната информация, която е организирана от Парламентарния информационен център по инициатива на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и в сътрудничество с фондация "Програма Достъп до Информация". Искам да изразя удовлетворението си, че тази практика на публични обсъждания на законопроекти все повече се утвърждава в работата на парламентарните комисии и като цяло в работата на Народното събрание, което според нас е един добър инструмент за изработване на по-качествено законодателство и законодателство с по-голям обществен консенсус. А сега бих искала да дам думата на г-н Владимир Дончев - председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да открие нашата дискусия. Заповядайте.

Владимир Дончев: Уважаеми колеги, драги гости, позволете ми да ви приветствам на тази среща. Изключително съм приятно изненадан от интереса, който се проявява към това обсъждане на Законопроекта за защита на класифицираната информация. Действително това се дължи и на сериозната работа от страна на организаторите. Пред нас са представени двата законопроекта - този на Министерския съвет и внесения по-рано от народните представители, които законопроекти предизвикват действително изключителен обществен интерес. В това отношение вие знаете, че стратегически приоритет на Правителството на Република България - вносител на Законопроекта, в процеса на интегриране в НАТО и основния елемент в Плана за действие за членство в НАТО, определен в раздел ІV - въпроси на сигурността - е изграждането на законодателна и институционална база в Република България в областта на защитата на класифицираната информация. Целта на Законопроекта е да се дефинират по нов начин приоритетите и основните понятия, да се определят компетентните органи и да се регламентират техните правомощия; детайлно да се уредят процедурите и принципите за защита на секретната информация, като се приведат в съответствие с политиките и стандартите на НАТО, както и за изпълнение на споразуменията по сигурността между Република България с НАТО и с другите страни-членки и партньори. Този законопроект е плод на изключителна работа. По него бяха дадени допълнителни становища от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи, от правния отдел на Министерския съвет, от Програма Достъп до Информация, от нашите студенти към Парламента. Дори се оказа, че в нашата интернет-страница има становища, които са постъпили от n. g. o. чуждестранни - американски, които имат доста сериозни, така, действително имат доста сериозни забележки, допълнения и предложения към този закон. В това отношение ние разчитахме и на изключителната помощ от страна на Програмата към Парламента, нашите студенти и така, те изключително много ни помагат в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и в този случай също бяха изключително полезни при нашата работа. Искам да предложа на всички участници да вземат отношение по този законопроект. Всъщност той е представен в интернет-страницата на нашата парламентарна комисия. По-скоро целта е тук да се чуят всички мнения на всички заинтересовани страни, на всички неправителствени организации, за да може тези предложения да залегнат в работата на Комисията и съответно на Парламента.

Мариана Витанова: Благодаря на г-н Дончев. А сега ми позволете да дам думата на представителите на програма "Студенти на стаж към Парламента", които ще ви запознаят с тяхното проучване на тема "Държавна и служебна тайна". Заповядайте, колеги.

Гергана Денева: Уважаеми дами и господа, днес Програма "Студенти на стаж към Парламента" ще представи пред вас законодателното проучване, направено в областта на държавната и служебната тайна. Това законодателно проучване бе изготвено от екип от 8 законодателни сътрудници под научното ръководство на двама наши професори юристи. Законодателното проучване бе проведено в следните насоки. На първо място бе проследено развитието на българското законодателство в тази област от Освобождението до днес, на което поради ограниченото време няма да обърнем специално внимание. Втората основна насока бе свързана с регламентацията на материята в Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор във връзка с процесите на интеграция на Република България към тези структури. На трето място, бе направен сравнително-правен анализ на законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз, на държавите асоциирани към Европейския съюз и на други държави като Руската федерация, Украйна и Съединените американски щати. А сега аз и моите колеги ще ви представим отделните части на проучването.

Десислава Йорданова: Детайлното изследване на законодателството на Европейския съюз установи, че правилата относно защитата и достъпа до класифицирана информация са регламентирани във вторичните източници на правото на Европейския съюз, приети от Комисията и Генералния секретариат на Съвета на министрите. Обект на класифицирана информация са сведенията, чието разкриване би застрашило обществения интерес и сигурност, личната свобода на индивида, търговската и промишлена тайна, финансовите интереси на Европейския съюз, защитата на поверителната информация, предоставена от физически или юридически лица и не на последно място защитата на класифицираната информация от националното законодателство на държава-членка. В Европейския съюз е установена четиристепенна система на класифициране: строго секретно, секретно, поверително и с ограничен достъп. Според правната уредба на Европейския съюз две категории лица имат право на достъп до класифицираната информация. Това са лица, на които се налага да ползват такъв тип информация във връзка със служебните им задължения и втората категория - лица, които трябва да ползват такъв тип информация при изпълнение на конкретно възложената им задача. В Европейския съюз е установена специфична процедура за достъп до информацията, класифицирана като строго секретно, секретно и поверително. Общо е изискването лицата да са специално упълномощени за работа с подобен тип информация. Достъпът на съответното лице до класифицирана информация се допуска след проверка за надеждност. Тази проверка се извършва от компетентни национални служби за сигурност в държавата-членка, чиито гражданин е лицето. Проучването установи и наличието на процедура за обжалване отказа за предоставяне на информация относно документи на Европейския съюз, като изрично трябва да се уточни, че става въпрос за некласифицирани документи. В рамките на тази процедура първо се подава молба, в срок от един месец на която трябва да се отговори. В изключителни случаи се предвиждат два месеца, за което предварително трябва да бъде уведомен жалбоподателя. Ако в рамките на този срок не последва отговор, се счита, че се отказва достъп. В този случай лицето може да поиска институцията да преразгледа позицията си. Отговор на повторна молба трябва да бъде даден до един месец и отново се предвижда в изключителни случаи до два месеца, за което трябва да бъде информиран жалбоподателя. Ако не последва отговор в определеното време, се счита, че отговорът е положителен. Когато институцията повторно отхвърли молбата за достъп лицето се уведомява за възможностите да обжалва отказа, което става по три начина: по вътрешноведомствен път, съдебен път и посредством жалба до омбудсмана. Въпросите на класифицираната информация бяха изследвани и в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор. Проучването установи, че обменът на класифицирана информация между държавите-членки на НАТО и органите на организацията се осъществява на основата на общи принципи на класифициране. Достъп до класифицираната информация в рамките на НАТО се предоставя съгласно принципа "необходимост да се знае". Държавите-членки подлагат на проверка за надеждност свои органи и подразделения, участващи в НАТО, които могат да получат информация с гриф НАТО-поверително или по-висок гриф. Проверка за надеждност се извършва според националното законодателство. Също така законодателното проучване изследва и вътрешното законодателство на държавите-членки на Европейския съюз. Материята е регламентирана на ниво конституции и закони. Съгласно конституциите на държавите-членки гражданите имат право на достъп до информация. Изключения от този принцип се допуска със закон за информация, класифицирана като държавна тайна. Изследването на законодателството на държавите-членки открои два подхода в регламентиране на засегнатата проблематика. Първият подход е възприет във Великобритания, Испания и Ирландия, където се откриват специални закони, които уреждат основни положения като понятието "държавна тайна", "нива на класификация", "право на достъп до класифицираната информация", органите, които имат право да класифицират и декласифицират. Специфичните процедури обаче по класификация и декласификация, режим, съхранение, обработка, пренос, обмен и унищожаване на класифицираната информация са уредени в актове на изпълнителната власт, които са засекретени и не бяха достъпни за нуждите на законодателното проучване. Вторият подход се свежда до уредбата на класифицираната материя в общи закони, като закон за МВР, в наказателни кодекси и т. н. В почти всички държави-членки наказателната отговорност за неспазване на задълженията по опазване на класифицираната информация е уредена в наказателни кодекси. Но единствено в Ирландия и Великобритания санкциите са уредени в специални закони за държавната тайна. Проучването също така установи, че определенията на понятието "държавна тайна" са сходни, тъй като защитаваните интереси са идентични. И в отделни държави на Европейския съюз е въведена йерархия на класифициране, която в повечето случаи обхваща три нива - това са строго секретно, секретно и поверително. Такъв пример е Австрия, Великобритания, Франция, Белгия. В Германия има и четвърто ниво - само за служебно ползване, а в Ирландия и Испания са две нива - секретно и поверително. Относно правомощията за класификация, промяна на класификацията и декласификация на информацията в отделните държави са възприети отделни модели. Във Великобритания и Испания това са правомощия на специално създадени органи. В други държави като Белгия, Ирландия, Германия компетентни са субектите, които създават класифицираната информация. Достъпът до класифицирана информация в държавите-членки е уреден по сходен начин с уредбата на Европейския съюз. Тук имаме две категории лица, които могат да ползват тази информация и критериите за достъпа до класифицираната информация са заеманата длъжност на първо място, на второ - изпълнение на служебните задължения или на конкретно възложена задача в съответствие с принципа "необходимост да се знае". Като в този случай е необходимо да се издаде разрешение по реда на процедури, установени в съответната държава. При проучването на законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз не бе открита възможност за обжалване на отказа за предоставяне на достъп до класифицираната информация. Благодаря ви за вниманието.

Ева Атанасова: Уважаеми дами и господа, аз ще ви представя националната уредба на държавната тайна на държави, асоциирани към Европейския съюз. Това са двете прибалтийски републики Литва и Естония и държави от Вишеградската група - Чехия, Полша и Унгария. В тези държави материята за държавната тайна е регулирана в специални закони, приети след края на Студената война в периода 1995-1999 година. Те дефинират понятието "държавна тайна", нивата на класификация, достъпа до класифицирана информация, правомощията за класифициране и декласифициране. Сферите от интереси, които са защитени, се конкретизират чрез списъци, съдържащи изрично изброяване на информацията, която подлежи на класифициране. В Естония класифицираната информация е обявена за държавна тайна. По отношение на нивата на класификация е възпроизведен законодателния подход на повечето държави-членки на Европейския съюз. Това са трите нива на класификация - строго секретно, секретно и поверително. Изключения правят Литва и Чехия. В Литва са установени две нива на класификация - строго секретно и секретно. А в Чехия нивата са четири - строго секретно, секретно, поверително и с ограничен достъп. Информацията се класифицира със съответния гриф за секретност с оглед на степента, в която могат да бъдат застрашени националните интереси при нейното неоправомощено разкриване. Относно правомощията по класификация, промяна на класификационното ниво и декласификация са възприети следните два модела на законодателно решение. В Литва, Полша и Чехия създателите на информация, която отговаря на определени законоустановени критерии, имат компетенцията да я класифицират. В Естония и Унгария ограничен кръг от органи и длъжностни лица са изрично упълномощени да класифицират информацията. Интерес представлява Естония, в която има изчерпателно изброяване на органи, които могат да класифицират информацията само с определен гриф за секретност. В изследваните законодателства на държавите, асоциирани към Европейския съюз, не бе открита информация относно сроковете, за които информацията се класифицира и след изтичането на които тя подлежи на декласификация. Подробно е регламентиран и достъпа до класифицирана информация. На първо място това е достъпът екс официо или право на достъп до класифицирана информация въз основа на заеманата от лицето длъжност. За тези лица не се извършва проверка за сигурност. Правото на достъп до класифицирана информация може да се упражни от деня на тяхното избиране или встъпване в длъжност. В Чехия това са президентът, председателят на Депутатското събрание, председателят на Сената, депутати, сенатори, членовете на правителството, председателят на Върховният контролен съвет и съдии. На второ място в законодателствата е изчерпателно уреден и достъпът до класифицирана информация на лица, за които запознаването със секретни факти е необходимо при изпълнение на конкретно поръчение или при изпълнение на служебните им задължения. Тези лица се подлагат на проверка за сигурност. В Чехия и Полша например е въведена диференцираност на проверката в зависимост от нивото на секретност на класифицираната информация. В Полша диференциацията е следната: обикновена проверка за достъп до служебна тайна, разширена проверка за достъп до информация с гриф секретно и специална проверка за достъп до информация с гриф строго секретно. В законодателствата на Унгария, Естония и Чехия изрично е уредено правото на достъп до класифицирана информация на чужденци въз основа на международен договор или при условията на взаимност за участие в специални програми или проекти. В този случай чужденците се подлагат на проверка за сигурност в своята национална държава. В законодателствата бе открита и изрична уредба на органа, който извършва проверката за сигурност. В Естония компетентните органи са Борда на полицията за сигурност и Генералния щаб. Характерно за всички държави са също така установените кратки срокове, в които молбата за достъп се разглежда. В Унгария молбата трябва да бъде разгледана в срок до 15 дни от нейното подаване. При разрешение за достъп до класифицирана информация в Естония е уредена диференциация по отношение на срока, за който разрешението се дава. Така е поставена горна граница на този срок. За информация с гриф "строго секретно" и "секретно" разрешението се дава за срок до три години, а за информация с гриф "поверително" - до десет години. В проучените законодателства на държавите, асоциирани към Европейския съюз, има изчерпателно посочени основания за отказ на достъпа. Това са например отказ за недееспособни лица, лица осъдени за умишлено престъпление или лица извършили действия срещу националната сигурност на съответната държава. Проблемът за обжалването на достъпа до класифицирана информация по същество е регулиран по начин, подобен на възприетия от държавите-членки. В Естония, Литва и Чехия не е предвидена възможност за обжалване на отказа за достъп. В Унгария при отхвърляне на молба за достъп има възможност жалбоподателя да обжалва това решение по съдебен ред, като жалбата се разглежда по реда на бързото производство. Характерно за Полша е липсата на възможност за обжалване по административен или съдебен ред. Въпреки това тук е установена една специална хипотеза, при която органът, който иска да назначи лице, на което е отказан достъп до класифицирана информация, може да сезира председателя на министерския съвет, който да провери законосъобразността на отказа. Благодаря ви за вниманието.

Гергана Денева: Последната част от проведеното законодателно проучване включва вътрешно-правната уредба на Руската федерация, Украйна и Съединените американски щати. В Русия и Украйна се откриват специални закони, приети след 1995 година. С тях се дава дефиниция на понятието "държавна тайна", определят се класификационните нива, процедурите по класификация и декласификация, както и реда за достъп до класифицирана информация. В посочените държави законодателят дава легална дефиниция на понятието "държавна тайна", сходна с определенията, възприети от държавите-членки на Европейския съюз. Причината за това е, че защитаваните чрез института интереси са идентични. В Русия класифицираната информация е обявена за държавна собственост. Сведенията, съставляващи държавна тайна, са изчерпателно изброени в нарочни списъци, като в Украйна тези списъци са обединени в специален акт, наречен кодекс на сведенията, представляващи държавна тайна. Специфично за американския подход е регламентацията на материята посредством изпълнителна заповед на президента. Американското законодателство дава дефиниция на понятието "класифицирана информация за националната сигурност". За да подлежи на класификация една информация, тя трябва да отговаря кумулативно на изчерпателно изброени класификационни стандарти. При наличие на съществено съмнение относно необходимостта от класифициране на дадена информация тя не се класифицира. Неоторизираното разкриване на информация, идентична или сходна с класифицираната, не води до автоматичното декласифициране на тази информация, т. е. тя запазва своя характер на класифицирана информация. По отношение на класификационните нива и трите разгледани държави възприемат тристепенната система, като различия се наблюдават единствено в наименованията на класификационните нива. За Русия и Украйна наименованията са идентични - особено важно, строго секретно и секретно. В Съединените американски щати наименованията са съответно строго секретно, секретно и поверително. В Украйна и в Съединените американски щати президентът и упълномощени от него висши длъжностни лица имат правомощия по класификация, декласификация и промяна на класификационното ниво. В Съединените американски щати посочените лица имат право да делегират на други органи тези свои компетенции. В Русия компетентни да класифицират дадена информация са ръководителите на държавни органи или структури, в рамките на които е създадена информацията. Относно процедурата по класификация интерес представлява Украйна, където отнасянето на информация към държавна тайна става с мотивирано решение на експерт по въпросите на тайната. От всички изследвани законодателства единствено в Украйна и в Съединените американски щати е предвидена възможност служители във ведомства, в рамките на които е класифицирана дадена информация, да оспорват законосъобразността на класифицирането пред ръководителя на ведомството. Декласификация настъпва автоматично с изтичане на срока, за който е класифицирана информацията, както и при изменение на класификационните стандарти. Украинското законодателство предвижда следните срокове за класификация за различните класификационни нива. За особено важно срокът е 30 години; за строго секретно - 10, а за секретно - 5 години. В САЩ класифициращият орган определя дата или събитие, с настъпването на които информацията се декласифицира. Информацията се декласифицира с изтичане на 10-годишен срок при условие, че компетентният орган не е определил дата или събития, които да настъпят преди този 10-годишен срок. Предвидена е възможност компетентният орган да продължи срока или да класифицира отново дадена информация, но не за повече от 10 години. Изчерпателно са изброени хипотезите, при които срокът може да надхвърля 10 години, като се визира информация, чието неоторизирано разкриване би могло сериозно да увреди или застраши националните интереси. В законодателствата на разгледаните държави подробно е регламентиран достъпът на лица и органи до класифицирана информация. На първо място това е достъп екс официо. Определени органи и лица имат право на такъв достъп по силата на заеманата от тях длъжност след писмено задължаване за опазване на държавната тайна. За тези лица не се извършва проверка за надеждност. За Украйна тези лица са президентът, премиер-министърът, генералният прокурор, председателите на Върховната рада, на Конституционния съд, на Върховния съд, както и на Службата по безопасност. За Русия право на достъп без проверка имат членовете на Съвета на федерацията, депутатите от Държавната дума, съдии, както и адвокати в наказателното съдопроизводство по дела, свързани със сведения представляващи държавна тайна. В САЩ достъп до класифицирана информация без оторизация "необходимост да се знае" имат лица, които работят по проекти, свързани с исторически изследвания, както и лица, заемали ключови постове в държавата по назначение на президента. За тези лица достъп се предоставя само ако той е в интерес на националната сигурност и само ако предварително са били взети мерки за защита на класифицираната информация. От друга страна законодателствата на разгледаните държави предвиждат възможност за предоставяне на достъп на лица, за които това е необходимо във връзка с изпълнение на конкретна задача или поръчения, свързани с техните служебни задължения. Тези лица се подлагат на проверка за надеждност, като нейната цел е да се провери дали не е налице някое от визираните в закона основания за отказ от достъп. Обемът на проверката зависи от степента на секретност на сведенията. Достъпът в тези случаи се предоставя посредством разрешение. За Украйна например това разрешение се издава от Службата по безопасност, която е компетентна да определи и срока на валидност на това разрешение. Този срок не може да надхвърля 5 години. Службата има право да отнеме разрешения при условие, че са нарушени законоустановени изисквания. В Украйна на чуждестранни лица и бипатриди има възможност да се предостави достъп до класифицирана информация като в тези случаи редът, по който това се осъществява, се определя от правителството. В Украйна чуждестранни граждани и апатриди имат достъп до класифицирана информация в изключителни случаи на основание на ратифициран международен договор или на писмено разпореждане на президента по предложение на съвета по национална сигурност и отбрана. В Законодателствата на Русия и Украйна изчерпателно са посочени основанията за отказ за достъп до класифицирана информация. В Украйна този отказ е писмен, мотивиран и се съобщава на кандидата в 5-дневен срок. В Русия и Украйна отказът за достъп до класифицирана информация подлежи на обжалване по административен и по съдебен ред. В Съединените американски щати апелативен съд преценя целесъобразността на отказа. Компетентният орган дава писмени показания в закрито заседание, до което не присъстват адвокатите на ищците. Няма задължения компетентният орган да представи доказателства за действителните щети, които биха могли да настъпят при разкриване на информацията. Съдът обаче може да изиска от органа да предостави примери от документите, предмет на делото. Юриспруденцията сочи, че съдилищата обикновено потвърждават решенията на компетентните органи, особено когато се касае за информация, свързана с разузнавателни източници или средства, тъй като разкриването на подобен тип информация би могло сериозно да увреди националните интереси. В Русия и в Съединените американски щати са учредени специализирани органи в сферата на класифицираната информация. За Русия това е междуведомствената комисия. Специфика бе установена в САЩ, където са създадени органи с диференцирани компетенции - консултации, надзор и отнасяне по оспорена от служителя класификация. Тези органи са съответно Бордът за политиката по сигурността, Консултативният съвет по политиката за сигурност на информацията и Службата за надзор по сигурността на информацията.

Уважаеми дами и господа, в рамките на ограниченото време се опитахме да ви запознаем със схемата и с основните проблеми на законодателното проучване. То е на ваше разположение и всеки може да се запознае със съдържанието му. В случай, че имате допълнителни въпроси, можете да ги поставите сега, готови сме да им отговорим. Благодаря ви.

Мариана Витанова: Благодаря на нашите законодателни сътрудници за изключително задълбоченото и всеобхватно проучване, което, убедена съм, ще бъде от голяма полза при нашето днешно обсъждане. А сега предлагам да преминем към дискусията, в която всички вие ще имате възможност да изразите вашите становища и предложения. Така че давам думата на експертите и на г-н Константин Паликарски, който ще моделира тази дискусия.

Константин Паликарски: Благодаря ти, Мариана. Уважаеми колеги, дами и господа, бих искал да ви предложа в самото начало на дискусията да се съгласим върху някои изключително прости и малко на брой правила, като искам да ви предложа първото от тях да е да си изключим мобилните си телефони, първия, втория и третия, освен ако нямаме страшно голяма нужда от тях и не очакваме изключително спешно обаждане. Второто ми предложение е всеки в началото на изказването да казва името си, дотолкова, доколкото се прави запис и ще имаме нужда от това да знаем кой какво е казал. И последното е дотолкова, доколкото ни е възможно да се опитаме да не влизаме в спорове по поставените теми, освен ако не става въпрос за нещо изключително важно и принципно, а да се опитаме да изслушаме колкото се може повече различни становища по предложените два законопроекта. Също така искам да ви помоля и когато се изказвате, да казвате по кой точно от двата законопроекта са забележките ви, дотолкова, доколкото те се различават. Благодаря ви. Може би да дадем думата от начало на Програма Достъп до Информация за представяне на тяхното становище по законопроектите, внесени от група народни представители и от Министерски съвет.

Г-жа Гергана Жулева: Добър ден, дами и господа. Благодаря на организаторите, че беше дадена възможност на един по-широк кръг организации, не само представители на държавните институции, но и организация като нашата, виждам тука представители и на Хелзинския комитет, организации, които се занимават в областта на правата на човека. И ето защо нашето становище, едно от становищата ни, публикувано вече на страницата на Комисията и свързано с първия законопроект, а сега моите колеги юристи след малко ще представят становището по Законопроекта на Министерски съвет. Но преди да дам думата на колегите ми юристи да представят това становище бих искала да обърна внимание всъщност на нещо, на което в представянето на това сравнително-правно проучване, толкова добре представено от групата на студентите на стаж към Парламента и тази изключително важна работа, която те са свършили, нашата гледна точка е свързана по-скоро с нещо, което беше пропуснато и е свързано с философията на този закон, а именно това, че този закон урежда освен процедури, освен правото на лица, които имат право на достъп до класифицирана информация, е свързан с уреждането на изключенията от правото на информация на гражданите. Какво ми дава право да въведа тази гледна точка. Първо, конституционния текст на член 41, а също така свързаните с него 39 и 40; тълкуването на Конституционния съд на тези три члена и текстовете от това решение на Конституционния съд, решение № 1 от 96-а година, защото именно в това решение на Конституционния съд ограниченията на правото на информация на гражданите, на правото на изразяване на гражданите, на свободата на словото, са разгледани като изключение на тези права. Т. е. правната уредба на класифицирането на информацията не е самостоятелна уредба. Тя е свързана с, тя е подчинена на правата на гражданите, наречени в решението на Конституционния съд от 96-а година "комуникационни права на гражданите". Т. е. тайната, класифицираната информация не е природна характеристика на държавната или служебната тайна. Тя е просто едно средство, което защитава някакви други интереси, интересите на националната сигурност, обществения ред и правата на другите граждани. В решението на Конституционния съд от 96-а година се казва още, че ограниченията на правото на информация и правото на изразяване не трябва да се противопоставят, което е свързано и със проектозакона, който днес ние сме се събрали да обсъждаме, а ограниченията всъщност не трябва да се противопоставят на правата на гражданите. Те трябва да се разглеждат в едно подчинено отношение по отношение на основните човешки права. Сега, в подкрепа на едно такова виждане, на една такава гледна точка, е и меморандума, който авторитетната организация, занимаваща се с правото на изразяване и правото на информация, Article 19, е изпратила до Комисията, до нас, вече тяхното становище или този меморандум, както те са го нарекли, по българския проектозакон за класифицираната информация, е качен на страницата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, засега на английски, надявам се, че ние ще успеем бързо да го преведем, тъй като то вчера пристигна, ето защо засега е качено само на английски. Или пък студентите на стаж към Парламента ще свършат по-бързо тази работа. Но духа на този меморандум е същия. В края на краищата критиките към българския проектозакон за класифицираната информация са свързани преди всичко с защитата на основни човешки права - правото на изразяване, правото на информация и свободата на словото. Article 19 е доста, както вече казах, авторитетна организация в тази област. Миналата година съвместно с Хелзинския комитет ние издадохме, българския Хелзински комитет, ние издадохме три важни документа на тази международна организация. Един от тях сме донесли тук. Всеки, който се интересува, би могъл да се запознае с неговото съдържание. Това са тъй наречените Йоханесбургски принципи или принципите, свързани с националната сигурност, свободата на изразяване и достъпа до информация. В становището или меморандума на Article 19 има също конкретни препоръки. Част от тези препоръки са свързани с философията на закона, други са свързани с процедурни норми, които са заложени в този проектозакон. Имам пред вид непрекъснато последния вариант, внесен от Министерски съвет. Защото другите становища те бяха вече публикувани и смятам, че всички, които присъстват на тази дискусия, са се запознали с това, което е публикувано в интернет-страницата на Комисията. Сега ми позволете да дам думата на моите колеги юристи, които ще представят становището на Програма Достъп до Информация по Законопроекта, внесен от Министерски съвет.

Александър Кашъмов: Добър ден на всички. Адвокат съм на Програма Достъп до Информация. Нашето становище е всъщност изградено и върху двата проекта дотолкова, доколкото те не се различават съществено. Дотолкова, доколкото има някакви различия между тях те са въпрос на нюанс. Аз предполагам, че моята колежка Фани Давидова ще засегне въпроса за някои различия между проектите. Но когато става дума за конкретни текстове нашата критика е насочена към текстовете от проектозакона на Министерски съвет, става дума като цифра на съответния текст. Сега, аз казвам критика затова, защото разбира се по тези проекти е положена изключително много работа, много усилия, което е видно, но ние нямаме тук време да, в смисъл просто ще си изядем времето да казваме какви са положителните страни на представените законопроекти, затова направо се съсредоточавам върху нашите критики. Преди всичко трябва да се изхожда от вече казаното до тук. Както при сравнително-правното проучване се видя, така и това, което каза Гергана преди малко, е изключително важно. Това, за което говорим, е, че съществуват стандарти както в международната нормативна уредба, така и в българската правна уредба, съществуват стандарти единствено гарантиращи основното право на всеки да търси, получава и разпространява информация и да има достъп до информация, съхранявана от държавните органи. Стандарти за това как по-добре да се крие информация и как по-добре да се защитава информация няма нито в международното право, нито във вътрешното право на тази страна. Във връзка с това разбира се аз искам да представя това, което се вижда като основна цел на тук представения законопроект. Значи според нас основна цел на законопроекта в съответствие с казаното, че този законопроект следва да гарантира това основно човешко право, значи основна цел на законопроекта за нас трябва да е ясното очертаване на кръга данни, свободният достъп до които се налага да бъде ограничен в името на защитата на националната сигурност и обществения ред и при спазване на изрично определени принципи, гарантиращи защита на правото на гражданите на информация. Видно е, че това наше предложение всъщност, се противопоставя на посочената в член 1, алинея 1 от законопроекта на Министерски съвет в конкретния случай, цел, която е: "с цел защитата й от нерегламентиран достъп". Значи не може целта на този закон да бъде да се защити съответната информация. Това е така, защото понастоящем действащата правна уредба на България предвижда защита на информацията, представляваща държавна тайна, както и на информацията, представляваща служебна тайна. В този смисъл възниква въпросът какво куца в тази защита, че се налага да защитаваме още по-добре и това ли е всъщност целта на този нов законопроект. Очевидно не е това целта. А стандартите, включително които се изискват и от НАТО, не са в насока просто по-доброто скриване на определена информация, а в посока ясни правила на засекретяване. А тези правила на засекретяване се подчиняват на определени принципи, а гърбът на тези принципи, основата, заради която тези принципи изобщо се въвеждат, това е правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, което всъщност се ограничава с легитимно предвиденото изключение държавна тайна и респективно служебна тайна. Защото ако не беше това основата на целия този закон тогава ние нямаше да имаме нужда от закон, а просто от едно изречение - не даваме информация, точка. Защото органите, които съхраняват информацията, която може да бъде засекретена, по никакъв начин не могат да бъдат накарани да я дадат, освен ако няма именно законови гаранции. Следователно всъщност всички тези процедури, всички тези критерии са насочени единствено към това да гарантират правото на достъп на всеки, да гарантират правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. След като посочих това според нас основополагащо положение по отношение на този закон, следваща точка от нашето становище е: добре, след като целта е определена по именно този начин, то тогава какви са онези принципи, които могат да се изведат като императиви, произтичащи от международно-правните документи, тук аз ще ги цитирам, това са Европейска конвенция за правата на човека, краткото й название споменавам, член 10; това е член 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права; това е Препоръка R 8119 на Съвета на Европа; член 41 от Конституцията, както спомена Гергана, вече е вътрешното право; тълкуването на Конституционния съд, за което също Гергана спомена, в Решение № 7 от 96-а година и Закона за достъп до обществена информация, който дава общите правила, по които се гарантира правото на всеки на достъп до информация, съхраняваща се от държавните органи и учреждения. Какви са тези принципи. Ние общо взето фиксирахме пет принципа, които произтичат от всички тези правни актова, които са задължителни за България. Първият принцип, който вече се спомена, е, че правото всеки да търси, получава и разпространява информация, както и правото на достъп до информация, са принципът, а държавната и друга защитена със закон тайна са изключения от този принцип, което при това подлежи на ограничително тълкуване. Този принцип се доразвива в Закона за достъп до обществена информация и в принцип на откритост, достоверност и пълнота на информацията, до която гражданите получават достъп. Втри принцип. Значи всички тези принципи, аз искам тука да подчертая, са изключително важни да бъдат идентифицирани, защото след като те един път бъдат идентифицирани, е много лесно да се направи оценка или иначе казано критика на един проект, като този проект, защото тогава се вижда спазен ли е, във всяка една конкретна разпоредба спазени ли са тези принципи. Вторият принцип. Държавната и друга защитена от закон тайна има за своя единствена цел охраната на предвидените в член 41, алинея 1, изречение 2 защитени интереси - национална сигурност, обществен ред и защита правата на другите, народното здраве и морала. И то само когато тези интереси са действително застрашени, а не само по субективната воля на този, който преценява, разбира се и само до толкова защитени, доколкото тази охрана чрез тайна е необходима в едно демократично общество. Този втори принцип в своята цялост произтича от следните неща: от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, която в своята алинея 2 дава изрични критерии, на които трябва да съответства всяко ограничение на правото на информация; от член 19 от Международния пакт и от тълкуването, което Конституционния съд прави на член 41 от Конституцията. Трети принцип. Той е изключително важен. Принцип на предоставяне на частичен достъп до информация. Значи това е принцип, който е заложен в Закона за достъп до обществена информация, член 7, алинея 2 и който всъщност следва от предходните принципи - от ограничителното тълкуване на ограниченията на правото на достъп и от принципа за стриктно свързване на една секретна информация със защитения интерес. Частичният достъп предполага, това означава, че един документ, който е предмет на ограничение, е свободен за достъп в тази си част, в която информацията, която съдържа, не попада в предвиденото от закона ограничение. Това е принципа за частичен достъп. Той трябва да бъде спазен и в закона за класифицираната информация, така да го кажа условно, защото този закон се подчинява на всички тези принципи. Четвърти принцип. Защита на правото на информация. Това е абсолютен императив. Това означава предвиждане на съдебен контрол, това означава предвиждане на контрол върху законосъобразността на всяко едно засекретяване. Този принцип произтича на първо място от член 56 от Конституцията, според който всяко конституционно право следва да бъде защитено по съдебен ред. И разбира се, и от текстовете на Закона за достъп до обществена информация. И петият принцип това е принципът, който е формулиран от нашия Конституционен съд в споменатото решение и който е вече, така, предмет на международна практика по много международни документи, съдържащи стандарти в тази област, той се цитира. Става дума за следното. Защита на държавната или друга защитена от закона тайна е допустима само доколкото разгласяването на тази тайна се окаже по-малоценно и поради това в по-малка степен защитимо от интереса на обществеността от разпространяване на информацията. Това е изключително важен принцип, защото той означава, че даже формално да е класифицирана и засекретена една информация, ако интересът на обществото да знае какво е съдържанието й е по-голям от интереса да се остави тя в тайна, тази информация следва да бъде разгласена. Това е императив, който е формулиран от нашия Конституционен съд и законът за класифицираната информация не може да го отмине. От тук нататък аз ще спомена за конкретните вече проблеми, които ние виждаме в текста на този законопроект, който иначе ние считаме, че по своята структура е правилно положен. Значи този законопроект не се нуждае от промяна в структурата. Той се нуждае единствено от доработване на някои конкретни текстове според нас, макар и някои от тях да са от много съществено значение. Първо, в Законопроекта липсва дефиниция на термина "класифициране" и "класифицирана информация". Не може да бъде определение определението, което се дава в член 1 от Законопроекта, а именно "Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна". А държавна или служебна тайна е информацията, която е класифицирана. Това кръгово определение се нарича в логиката тавтология и всъщност представлява липса на определение. Проблемът обаче разбира се не е чисто логически. Напротив, проблемът е в основата на концепцията и този проблем трябва да бъде разгледан през призмата на целта на закона и на принципите, за които преди малко споменахме. Защото това определение липсва в Законопроекта не по друга причина, а защото липсва воля да се каже: една информация ще стане тайна само след изпълнена процедура по класифициране. Напротив. Законопроектът иска да остави такова положение - една информация е секретна по силата на самото си създаване. Това обаче е недопустимо. Защото първо, това означава, че никой няма да знае всъщност априори какво точно представлява секретната информация, тя някъде ще се поражда от само себе си и никой няма да знае, че въобще я има. И второ, тя няма да се записва никъде, тя няма да се регистрира никъде, защото я получи гриф, я не получи гриф. Най-големият проблем е, че ако се обърнат по този начин нещата с дефиницията на класифицирана информация, тогава всъщност цялата цел на този закон, която между другото я има тук таме декларирана в този закон, че целта е държавата и държавните органи да понесат тежестта на това да доказват, че е необходимо тази информация да е класифицирана, значи това намерение на законодателя автоматично отпада. То не може да се изпълни. Значи това означава, че няма да бъде работа на държащите тайната информация органи да доказват, че това е било необходимо да се засекрети, а ще бъде наша работа, на гражданите, ние да обясняваме, че това всъщност не е трябвало да бъде секретно. Второ, втората точка по нея всъщност ще говори моята колежка Фани Давидова, това е съдържанието на списъка на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, новия списък по този закон. Третата, да, аз тука вече ги давам кратко, трябваше да дам фундаменталните неща. Аз между другото виждам, че хората слушат, имам този усет, който е въпрос и на практика някаква. Трето. Категорията "служебна тайна" така, както е записана в закона, не може според нас да бъде допуснато такова определение. Защото определението на член 29 първо не съответства на същите критерии, на които съответства определението за държавна тайна. Това за държавна тайна е по-добро и там са ясно дадени критериите, произтичащи от принципите, за които стана дума. При служебната тайна това го няма. И второ, служебна тайна е предвидено да се произвежда по силата на подзаконов нормативен акт, което е абсолютно противоконституционно. Четвърто. Значи останалите неща аз само ще ги изброя, защото вече те не са от толкова голямо значение, както предходните бележки и следователно общо взето се нуждаят от по-малко пояснение. Първо, ние сме по начало несъгласни с възможността, която е дадена, да се засекретяват сборове от документи и материали. Ние допускаме, т. е. предполагаме, че може би има някаква необходимост това да става тогава, когато не могат да се засекретяват индивидуалните, конкретните документи, включени в тези сборове. Но на нас не ни е ясно кога възниква тази необходимост и от закона, което е по-важното, също не става ясно, от Законопроекта. Следващо. Проектът регламентира създаването на регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, в член 38. Този регистър е много важен. Разбира се без него не може. Ние считаме обаче, че той по силата на правилата на Закона за достъп до обществена информация следва да бъде публичен. А и иначе няма как да се следи кога ще изтече срока за разсекретяване на един конкретен документ, което именно гражданите имат нужда да знаят, за да може да си упражнят правото на достъп след изтичане на този срок. След това е необходимо да бъде детайлно уреден контролът по законосъобразност на действията по класифициране. Значи аз веднага бързам да кажа във връзка с изнесеното преди малко от колегите студенти на стаж към Парламента. Значи поначало съдебният контрол обикновено се урежда в законите за достъп до обществена информация. В нашия Закон за достъп до обществен информация такъв съдебен контрол относно законността на засекретяването е предвиден и следователно, разбира се, всеки гражданин, който поиска достъп до информация и тя му бъде отказана на основание държавна тайна, има право да отиде в съда и да каже - бъдете така добри да прегледате този документ и да кажете законосъобразно ли е засекретен или не. Това обаче е недостатъчно. Недостатъчно е затова, защото трябва да има контрол и вътре в системата и ние препоръчваме този контрол да бъде по-детайлно разписан в закона, защото за нето се говори само мимоходом между другото. А този контрол е много важен и той трябва да бъде определен със съответни процедури. Например, кога трябва да се предприемат проверки, как ще се констатират нарушенията, как ще се издават наказателни постановления и т. н. Това е изключително важно и ние препоръчваме органът по контрол да не бъде, да не бъде посоченият в Законопроекта, посочената структура към МВР - Национална служба "Сигурност". Ние считаме, че независимият орган, предвиден в този закон, трябва именно той да упражнява този контрол. На следващо седмо място, унищожаването на информация след изтичане на срока за секретност. Трябва да се допуска само след изтичане на определен период, през който информацията е била свободна за достъп. Ние между другото адмирираме, значи ние така да се каже поздравяваме тези, които въведоха тази разпоредба, касаеща унищожаването на класифицирана информация, защото по-рано такава разпоредба изобщо липсваше в Законопроекта. Разбира се, че този въпрос трябва да бъде уреден тук, но освен преценката от страна на една комисия кое да се унищожи и кое да не се унищожи, трябва задължително да се предвиди междинен период, в който всеки да има право на достъп до тази информация. Да речем една или две години. Защото не може един документ, щом изтече 20 или 50 годишния срок за унищожаване, той директно да бъде пратен в небитието. Той тогава всъщност е бил засекретен вечно. И се нарушава принципът за срок на засекретяване. Точка 8 и последна на този етап от тези наши препоръки е свързана с това, че в Законопроекта не са предвидени изобщо разпоредби въвеждащи задължение за разкриване на класифицирана информация тогава, когато обществения интерес от узнаването й е по-значим и следователно по-защитим от интереса защитаван със засекретяването в съответствие с директивата, която поставя Конституционния съд в своето решение № 7. Благодаря и извинявайте може би малко пространното изложение, но считам, че беше добре пълно да се представи това становище.

Константин Паликарски: Благодаря, Сашо. Заповядайте. Ще Ви помоля да се представяте и да говорите на микрофона за записа.

Евгени Димитров: От Комисия по досиетата. Аз съм безкрайно, така, изненадан и то приятно от аргументацията, която беше изложена до момента. Но критиката е по-скоро по отношение на философията на закона. И тя е много точна. Защото в закона има определено пренебрегване на обществения интерес и зачитане на гражданското общество. И в тази именно връзка искам да запитам нещо друго, да не би да е сбъркана самата поръчка по отношение на подготовката на закона и философията. Уважавам труда на студентския колектив, но малко съм изненадан от това, което на края видях на екрана - КГБ, а в същото време говорим за евроинтеграция и Северноатлантическия блок. Това е важно още сега да го изясним, за да знаеме визията на поведение и какво ще защитаваме в този закон.

Константин Паликарски: Само едно уточнение. Програмата "Студенти на стаж в Парламента" подготвя предварителни проучвания, които могат да бъдат, а могат и да не бъдат използвани от депутатите в един по-късен момент. А специално това проучване, което те представиха пред вас, не е залегнало в основата на закона, който е изработен от междуведомствена работна група преди доста време. Благодаря.

Гергана Денева: Бих искала да уточня, че работата по законодателното проучване приключи още месец февруари 2001 година. Тогава се работеше по друг законопроект от Национална служба "Сигурност". Така че това, че сега представяме пред вас законодателното проучване е, тъй като понастоящем има също повишен законодателен интерес. А всъщност нашето законодателно проучване бе изготвено за 38-я парламент. Това, че той не успя да се занимае с проблема ...

Евгени Димитров: Благодаря. Не ви задавам така случайно въпроса, защото бях член на Комисията по национална сигурност в 38-то Народно събрание и лично аз не знам такава визия и поръчка на поведение за изготвянето на един такъв закон. А правейки този закон в началото на 2000 година при положение, че има други закони, които тука в момента бяха основа в критиката на философията на закона, малко ме изненадва как е правено.

Константин Паликарски: Аз ви благодаря за тая обмяна на мнения, която съм сигурен, че изясни малко ситуацията и предлагам да преминем малко по-конкретно към обсъждане на представените ни два законопроекта. Заповядайте.

Йордан Бакалов: Първо да се представя, бившия председател на Комисията по национална сигурност и аз съм възложител на проекта на студентите, така че няма нищо лошо в това, което бившия ми колега Евгени Димитров се притеснява.

Константин Паликарски: Дали някой ще желае да вземе отношение по … Г-н Андреев

Методи Андреев: Председател на Комисията за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Въпросният законопроект е изключително важен за нашата страна. Ние знаем, че в пътя, който ние сме приели за евроатлантическса интеграция, такъв вид законодателство трябва да съществува и то трябва да бъде адмирирано. Не напразно, ако четем Концепцията за национална сигурност на Република България, точка 34, точка 43 и точка 47 ясно казват, че на страната е необходимо синхронизиране със законодателството, уреждащо този вид проблеми. Това обаче по никакъв начин не бива да спестява критики към въпросния законопроект. Законопроектът е внесен от група народни представители на 20 юли, това са Димитър Абаджиев и Иво Цанев, и мен ми е чудно защо ги няма тук на това обсъждане. След това има и един законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Двата законопроекта се покриват на 90% от постановките. Предимно има вътре промени в наименованията на някои термини. Дали ще е държавна комисия или ще е национален орган не е толкова важно. Важно е Законопроектът да бъде обсъден по същество. Сега, този законопроект така, като го четеме, създава едно впечатление, че на службите изведнъж им се дават страшно големи правомощия да засекретяват, да работят със секретна информация, да предоставят чрез този държавен орган изключителен достъп на определени лица, а това е необходимо за една държава за укрепване на държавността, но този законопроект остава неориентиран спрямо координатната система на нашата история. Защото когато се прави един законопроект той не трябва само да се види как примерно в другите страни е решен въпросният проблем. В това отношение изследването на студентите е много полезно. Полезно е, защото се установява, че тази информация, която ние казваме класифицирана, представлява държавна собственост. И различните екзотични предложения за унищожаване на такава информация, които в последно време намират обществено представяне, би трябвало да си вземат поука от труда на студентите. Значи по принцип една информация, която е класифицирана като държавна, служебна или военна тайна, е държавна собственост. И е много правилно тука колегата, който преди малко прочете една изключително добра критика към закона, каза, че тази информация след като изтече срока за секретност, тя не трябва да се унищожава. Иначе как тя ще стане достояние до хората, как ще задоволи обществения интерес?! В този смисъл този законопроект има една, мога да кажа, основна слабост. Не изяснява фактически какво ще правим с архивните материали на бившите тайни служби на комунистическа България. Защото ако ние постъпим по начина, по който е предвидено в съответните членове и изходим чисто формално, изхождайки от това, че върху много от тези документи има гриф "строго секретно", това означава, че документи, създавани след 1951 година, не могат да бъдат разсекретявани по силата на тоя закон или това може да стане изключително трудно и може да създаде действително много сериозни бюрократични пречки, ако не се отбележи къде е позицията в този закон, какво е отношението на този закон към закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб и какво е взаимодействието между комисията, на която аз съм председател, която подчертавам, е гражданска комисия и в нея има представени всички от 38-то Народно събрание всички парламентарни групи, които тогава са съществували, къде в тази схема в тая технология на процедури се намираме ние. И тогава задавам един въпрос: ако примерно един документ, в който се съдържа информация примерно, чета тука, направо както е писано в закона: "документ, който съдържа данни за извършени насилия срещу личността, системно нарушаване на основни човешки права чрез подтискане на отделни лица или групи на населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак; действия, нарушаващи основните принципи на демократичната и правова държава; действия, подчинявали страната на чужди интереси, водещи до практическа загуба на държавен суверенитет или документи, които съдържат данни за дейността, свързана със създаване на задгранични фирми чрез бившата Държавна сигурност за износ на капитали от страната, незаконна търговия с оръжие и наркотични вещества; или пък документи и данни, които са били достъпни за чужди организации или граждани". Аз питам: тези документи, ако са създадени след 1951 година и се намират архивирани в архива на бившата Държавна сигурност, който се намира в момента в дирекция "Информация и архив" на МВР, или в Националната разузнавателна служба, аз питам тези документи ще представляват ли класифицирана информация? И ако те ще представляват класифицирана информация, то тези, които я определят като такава, няма ли да станат съучастници към този вид действия, за които става дума в тези документи? Тъй като те реално засекретяват една информация, към която има определен обществен интерес и която би трябвало по подходящия начин да бъде предоставена на обществото, за да се запознае с нея. Далеч съм от мисълта да твърдя, че във въпросните архиви няма документи, които представляват интерес за нашата национална сигурност, съвременната ни визия. Има такива документи. Затова в този закон специално трябва да се предвиди начина, по който тези архиви ще бъдат сепарирани, ще бъде отделено онова, в което има данни за дейност на бившите служби в качеството на политическа полиция и ще бъде онова отделено, което е било качествено за държавата и има значение за съвременна България. И начинът, по който това може да стане, това е казано в закона, който ние изпълняваме. За да се направи това, което ние всички искаме, да има граждански контрол върху дейността на съвременните служби за разузнаване и сигурност, ние трябва да минем през един много важен момент - граждански контрол върху дейността на бившите служби. Защото така или иначе, да не се обиждат представителите на съвременните служби за разузнаване и сигурност, те се явяват правоприемници на едни бивши служби, които има обвинения, че са изпълнявали и политическа дейност, тайна политическа полиция. Нещо повече. Много от съвременните нормативни документи, аз не казвам, не е правилно определението "съвременни", много от нормативните документи, по които сега действат службите, съвременните служби, са създадени във времето на Държавна сигурност. Те даже не са променени! Това е факт! Много от тях все още представляват държавна тайна. Е, искаме ние да влизаме в НАТО! Няма ли тогава по някакъв начин сега да направим опит да пречистим това наше желание, т. е. да го вкараме в един действително законов и нормален път. След това другото ми възражение. Тука говорим за надеждност на проверяваните лица за достъп до такава информация. Има редица, в тези членове има редица класификации, които трябва да бъдат изпълнени, за да може едно лице да има достъп до такава информация. Аз питам следното нещо: да си представим хипотетичната възможност - едно лице, което примерно е било нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и което лице е зависимо по понятни причини поради наличието на документи, които го компрометират. Това не е ли без значение за хората, които ще му разрешат достъп? Щото никъде в закона не се казва нищо по отношение на служителите нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това трябва да ви кажа, че е въпрос, който е изключително важен за държавата. Защото този закон има за една основна задача - да ни направи европейска държава по отношение на запазване на информацията, която ние евентуално ще получаваме, когато станем членки на НАТО. Ако се обърнем към процесите, които текат в Унгария, Чехия, Полша, ще видите, че те имат проблеми с опазването именно на тази информация именно поради причини, заради които аз говоря - допускане до такава информация на хора, които са свързани агентурно със старите политически полиции и поради тая причина са зависими от външни фактори. Нещо повече. Искам да обърна внимание и на следния факт. Когато дойде тук премиера на Унгария Виктор Орбан, пролетта на 2001 година, той ни акцентира именно върху този проблем - защита на информацията, но не именно в тази посока, в която така, като четем закона си мислим, че се развиват нещата. Защото ако този закон не бъде актуализиран, в тази му част да се актуализира, да се каже времевия период, от който ние ще почнем да мерим информацията класифицирана или не е по отношение и единствено във връзка с нашата модерна визия за национална сигурност, отразена в нашата Концепция за национална сигурност, тогава може да се създадат сериозни проблеми във връзка с разсекретяването на информацията, съдържаща се в архивите на бившата Държавна сигурност. А в този смисъл ние ще влезем в колизия и в противоречие с точка 9 на резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където и категорично е казано, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приветства страните, които са разкрили архивите на своите бивши служби за разузнаване и сигурност. Пак повтарям, това разкриване на архивите не трябва да бъде самоцелно. То трябва да бъде обосновано и то трябва да бъде насочено предимно да се покаже, че тези бивши служби, тайни служби на комунистическите системи са имали ролята на политическа полиция. И това нещо ще бъде само плюс на закона, ако той в тази посока бъде развит. Защото иначе ние по този начин ще вкараме в системата на държави една държава, която не си е решила проблема с този вид архиви. Когато бяхме в Румъния преди около две седмици, там също се работи точно по такъв законопроект, но там вече има ясна визия на държавата. Управляващото мнозинство, лично президента Йон Илиеску, лично премиера Нъстасе са категорични, че архива на Секуритате като политическа полиция трябва да стане обществено достояние. Този проблем, свързан с обявяването на една информация като класифицирана, не стои в Чехия, не стои в Унгария, не стои в Полша. Защото в тези държави много преди да бъде приет такъв закон те са приели свои подобни закони, които разсекретяват този вид информация, така че между този закон и информацията в бившите архиви, при тях проблем няма и няма колизия. Тъй като при нас ние сме най-изостанали в тази област е много важно това да бъде отбелязано в закона. И последната ми забележка. Във всички тези държави, които казахме - Румъния, Чехия, Полша, Унгария - има закони, действащи закони за граждански контрол върху тайните служби. В България няма такова законодателство. Имаше един опит тука на един народен представител да внесе такъв закон, имаше ангажимент от страна на съответната комисия да развие това законодателство, но то не беше развито. Румъния в тази посока, казвам непрекъснато Румъния, защото ние сме съизмерими като държави развитие, от 93-а година има такъв закон. Ако този закон за защита на класифицираната информация не бъде комбиниран със закон за граждански контрол върху службите, които ще работят с тази класифицирана информация, има много голяма опасност закона да се българизира. Това е моето изказване. Ние официално ще си изнесеме нашето становище с конкретни предложения и ще ги внесем в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, щото смятаме, че този въпрос е изключително важен и има важно голямо обществено значение.

Константин Паликарски: Благодаря Ви. Заповядайте.

Мирослав Дърмов: Аз съм бивш заместник председател на Комисията по национална сигурност, понастоящем представлявам неправителствена организация, изследваща проблемите на сигурността. Приветствам изказването на представителите на фондацията "Програма Достъп до Информация". Приветствам направените принципи, които бяха изнесени тук, но моето лично впечатление е, че тези принципи се отнасят за един друг закон. Това, което е предложено на нашето внимание, тъй като реално става дума за един закон със съответната редакция, направена от юристите на Министерския съвет, доста се различава от тези принципи, които по мое мнение, трябва да бъдат в основата на един подобен закон. Като основен принцип на закона, който е предмет на нашето обсъждане, в член 4 се говори за принципа "need to know", който общо взето е една безсмислица и нищо повече. Винаги този принцип е съществувал при формирането на съответната форма на класифицирана информация и с това не се допринася нещо ново. Аз ще се спра на няколко момента. Първоначално ще разгледам принципа на изграждането на закона. На мен ми се струва, че силно редуцираният принцип екс официо да имат достъп до информация реално до трима души в държавата, е доста радикален, доста екстремен и реално може да доведе до направо афористични ситуации. Да вземем един такъв пример. След приемането на този закон има едно ново правителство, това означава, че всички от министър председател надолу трябва да чакат 60 дена докато получат достъп до класифицирана информация. Поради тази причина първото мое предложение е това да бъде преосмислено и ние да се ориентираме към някои от тези положителни примери, които ни бяха дадени от сравнително-правното изследване, за да не блокираме просто дейността на администрацията. Вторият момент, върху който искам да се спра, това е системата за допуск до информация и създаването на един нов орган със специални правомощия и засилването ролята на службите за сигурност в подбора на информация. Лично на мен ми се струва, че създадения нов орган му се дават правомощия, които сериозно се различават от принципите в едно демократично общество. Ако се обърнем към член 11 от внесения законопроект там се говори, че той "може да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност"; втората точка е "да получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица". Извинявам се, но тука, по мое лично мнение, прекалено е разширена възможността този орган да получава информация. Още повече това е един орган на администрацията. На трето място искам да обърна внимание на тази процедура, която се свързва с компетенциите на органите за контрол и по-специално службите за сигурност. Какво излиза в дадения случай, че службите за сигурност проверяват сами себе си и всички останали в държавата. И реално този нов орган с неговите помощни звена - Национална служба "Сигурност" - реално ще ръководят себе си и ще контролират цялата администрация. Реално те чрез допуска ще бъдат кадровиците на цялата държавна администрация. Като се има пред вид, че има министерства, които почти 95% работят с класифицирана информация, а от определено управленско ниво нагоре тази информация е ежедневие и преобладаващата част от информацията, се стига до там, че реално този нов орган, който ще трябва да бъде създаден, заедно със Службата за сигурност ще извършва подбор. Напълно съм съгласен с това, което Вие обърнахте внимание, че няма критерии за класификация на информацията. В законовия текст се заявява, че органът, който създава информация, определя и нейната степен на класифицираност. Мисля, че това е доста, така да се каже, архаистично виждане на проблема. И второто ми предложение е свързано с това, че следва този момент да бъде нормативно регламентиран. Не може всеки служител в държавната администрация, пишейки определен лист хартия, да го класифицира. На трето място искам да обърна внимание на обстоятелствата, свързани с извършването на проверките за допуск в няколко направления. Първо, има едно приложение към Законопроекта, приложение № 2, което реално става част от този закон, което като го отворим и лично на мене ми се стори, че чета някаква анкета от малко по-друг период на нашата история. Там са налице откровено противоконституционни изисквания, като например "членували ли сте или членувате в регистрирани или нерегистрирани български или чуждестранни организации, политически партии и сдружения". В Конституцията на Република България има един текст "никой не може да бъде преследван или ограничаван в правото си поради своите убеждения нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или за чужди убеждения". Смятам, че тука явно вносителите на закона са пренебрегнали това обстоятелство. А още повече когато в 90% от тази информация засяга и трети лица, аз много съм скептичен относно възможността да се изисква подобна информация за така да се каже трето коляно, както е общоприетия израз. Да не говорим, че излиза следното. Едно е лицето, което ще има достъп до информация, а реално се проверяват 8 до 10 души, приемаме средностатистически колко са членовете на семейството. Да не говорим, че става дума там и за имуществено състояние на лицата, някои такива недомислици за контакти с чужди граждани и то става дума за лицата изброени от 2 до 11, това е целият род, така да се каже, на лицето, нещо, което е доста смущаващо, поне при най-деликатно изразяване. В тази връзка искам да обърна внимание, че законопроектът предвижда създаване на досиета на всички тези лица, които ще бъдат проверявани, нещо, по мое мнение, неприемливо. Да не говорим, че в Закона за Министерството на вътрешните работи се говори, че не може да се събира информация по един единствен признак. Да не говорим, че реално няма орган, който да контролира събирането и използването на тази информация. Дори и се дава един срок на съхраняване на тези досиета от 80 години, което дори надскача строго секретната информация, която реално е 50 години в законопроекта. И стигам до елемента отказ от допуск. Налице са някои смущаващи факти. Първо, отсъствието на мотивиране на отказа, предвижда се само правното основание. А както видяхме от сравнително-правния анализ мотивирането е елемент от отказа. Второ, отсъствието на какъвто и да е контрол срещу злоупотреба с власт или пък за наличието на непроверуема информация, на базата на която е осъществен този отказ. И в дадената насока аз предлагам да бъде въведен съдебния контрол върху отказа, независимо че може да бъде интерпретирано, че става дума за сведения и факти, които представляват държавна тайна. Но както беше изразено аз смятам, че трябва това понятие да се тълкува стеснително. Още повече когато се изброяват основанията, при които може да бъде осъществен отказ, те са надлежно разписани, това е много хубаво, но ми се струва ,че авторите на Законопроекта са силно повлияни от някои стари документи на комунистическата Държавна сигурност. Там има една такава точка за осъдени за престъпления от общ характер независимо, че са били реабилитирани. Струва ми се, че когато е писан този документ, явно не е отчетен института на реабилитация. Ето, това е точка 4 от член 41, алинея 2. Освен това има два момента, които са много разтегливо формулирани. Единият е: лицето е надеждно от гледна точка на сигурността. Наистина, прави се опит за две легални обяснения какво представлява това. За съжаление моето мнение е, че авторите просто са преписали стари подзаконови нормативни документи. В заключение искам да обърна внимание, че в допълнителните разпоредби, където се прави опит за даване на някои легални понятия, не е достигнато най-доброто. Нещо от рода например ""Материал" е документ или всякакъв друг предмет от техническо естество, съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и съставни части от тях, използвани за производството им". По-надолу се говори, че ""Документ" е всяка записана информация" и т. н. "… съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни /лаптоп/", аз лично не мога да приема лаптопа или компютъра за документ. Да не говорим, че в Наказателния кодекс има някакъв опит в тази насока. Лично аз смятам, че тези упражнения за формиране на легални понятия могат да бъдат пропуснати, закона ще спечели само от това. И още, в заключителните разпоредби има няколко елемента, които на мен ми се струват неприемливи. Единият от тях касае банковата тайна, член 52 от Закона за банките. Ако видим този текст изключенията там стават със съдебно решение, това зависи и от прокуратурата. Полицейските органи единствено могат да проверяват без съдебно решение само фирмите с 50% държавно участие. И изведнъж служба "Сигурност" може да проверява всички, които искат да получат достъп до информация. В общи линии това е моята позиция. Аз подкрепям необходимостта от нови принципи при доработването на закона. Да не говорим, че лично моето мнение е, че детайлността на много от текстовете води до излишно натоварване и до по-ниска степен на абстрактност, отколкото е необходимо за един законов акт. Лично на мен ми се струва, че закона силно може да бъде редуциран като текст, а отделните разпоредби като технически обяснения, като процедури, би следвало да бъдат определени с един друг акт. Благодаря ви за вниманието. Смятам, че е необходима една сериозна доработка на този акт.

Константин Паликарски: Благодаря Ви. Г-жа Жулева.

Гергана Жулева: Искам да обърна внимание съвсем накратко на два важни момента според мен, които досега някак си, тъй като говорим за философията, за основни принципи, сега г-н Дърмов представи конкретни бележки по Законопроекта, но бих искала, тъй като всички имате Законопроекта, а може би и двата даже, в началото бяха раздадени, обърнете внимание на член 28 при определението на държавната тайна. Самият списък, т. е. приложение 1, съдържа такива категории информация, които ако прочетете внимателно, могат да събудят във вас, или поне в мен събудиха недоумение. Така общо са формулирани тези категории информация в приложение 1, че предполагат просто едно изключително широко разбиране на това коя информация ще бъде класифицирана. Давам ви просто един пример. От списъка раздел ІІІ - информация, свързана с икономическата сигурност. "Изследователска работа с особено съществено значение за интересите на националната икономика, поръчана от министерствата и други държавни органи". Какво означава това?! Представете си, не случайно хората писали становището на Article 19 също са учудени от тези категории информация, ами представете си, че има изследователска работа с особено съществено значение, свързана със селското стопанство. Това значи ли, че … Ами да, защото с националната икономика! Това значи ли, че тази информация, толкова общо формулирани категории информация, ще попаднат, ще бъдат класифицирани?! Или друго. Какво значи тука на няколко места в този списък, а този списък е много важен, защото той е един от критериите за понятието държавна тайна или класифицирана информация, какво значи това "обобщени сведения"? На много места в списъка се говори за обобщени сведения. Ето, "обобщени сведения по вноса и износа на въоръжение и бойна техника и боеприпаси за нуждите на въоръжените сили". Е всички ли обобщени сведения ще бъдат класифицирана информация?! След това, "обобщени сведения за отпускани и изразходвани материални средства за нуждите на Българската армия". Ами вижте например обобщено сведение ли е да речем колко прасета изяждат войниците в Българската армия? Това какво е, обобщено сведение. Това каква държавна тайна би могло да бъде? Каква класифицирана информация? Какво значи например в този списък "доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществения ред"? Ами полицията е служба за обществен ред. Значи ли, че информационните бюлетини, които ползват журналистите всекидневно, РДВР-та, говорителите на РДВР-тата, пресцентъра, какво значи този … Т. е. дори това да значи нещо свързано със защита на националната сигурност, то трябва да бъде конкретно формулирано в този списък. Защото иначе за хора отвън, като мен например, аз не разбирам какво означава това. Какво значи информационен бюлетин за службите за обществен ред? Ами аз, като човек, който работи с медиите например и с журналисти, знам, че това е един от тези бюлетини, които четат журналистите. Ако се има нещо пред вид друго, тогава нека да се каже точно какво се има пред вид в този списък. И хиляди други. Просто това, което искам да кажа, че този списък трябва да бъде доста внимателно прегледан, конкретизиран във формулировката на категориите информация и някои неща очевидно, че трябва да отпаднат. Просто 107 категории информация според мен са твърде много. И второ, обърнете внимание на член 29 от двата законопроекта. Ако в член 29 в Законопроекта, внесен на 26.07.2001 година се говори за служебна информация и се въвеждат "категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определят в съответните специални закони", то във втория законопроект се говори за нормативни актове. Значи ли това, че с подзаконови нормативни актове ще се въвежда служебна тайна?

Няколко гласа казват "значи, значи".

Гергана Жулева: Добре, но като четем Законопроекта именно всеки ръководител на учреждения и на институции, и на държавни органи, ще може да си въвежда сам тогава служебна тайна, който дори да бъде запазвана за две години, пак ще си бъде тайна. От гледна точка на достъпа до информация трябва да ви кажа, че и до сега ние се сблъскваме с доста широко тълкуване от страна на ръководителите на това какво е служебна тайна. И слава Богу, че има вече закон за достъпа до информация и в този закон е предвиден съдебен контрол, така че бихме могли, когато на граждани неправомерно се отказва именно на основание служебна тайна, да обжалваме едно такова решение за достъп или за отказ от достъп. Това е важно според мен, защото служебната тайна, така да се каже, в последния законопроект е доста, така, малко по по-друг начин формулирана, т. е. член 29 е изменен.

Константин Паликарски: Благодаря Ви, г-жа Жулева. Заповядайте. След това г-н Цветков. Незабавно бих искал да ви помоля само за това да приемем като несъмнен факта, че ако определен кръг въпроси, ако един от участниците в срещата е започнал да си задава въпроси по някои от проблемите, които са засегнати в закона, това най-вероятно означава, че и тези, които ще прилагат закона след това, също могат да имат подобни мнения, които в крайна сметка да доведат до нееднакво приложение на закона. Т. е. във всеки случай, в който се изказва някакво различно мнение, явно е, че нещата ще подлежат на тълкуване и в тоя смисъл явно, че там има нещо, което следва да се пипне в закона. Заповядайте.

Г-н Йордан Бакалов: Благодаря. Единият от въпросите, който си задавам аз, а предполагам и в цялата зала, тука няма хора, които да не са на мнение, че България няма нужда от такъв закон. Аз съм убеден, че ние имаме нужда от такъв закон. Но не тези, които са ни представени тук. Както за първото, така и за второто също съм убеден и аз бих казал, че тези законопроекти не искат поправка, а искат изцяло нови законопроекти. И двата законопроекта според мене са много добри, обаче са добри за служителите на службите. Не са добри за гражданското общество. Не може хора, които са избрани пряко от народа, имам пред вид примерно народни представители, да подлежат на такова проучване в продължение на два месеца, а след това и продължаване на това проучване и да му се прави досие. А в същото време след правенето на досието народният представител е съгласен примерно да му се даде такъв достъп. Но при това положение ще се засегнат, както е тука дадено в закона и трети лица, без те да знаят. Това просто е недопустимо според мен. В закона според мене ние сме подминали абсолютно всички други. Не може да се допуска достъп само на три лица в цялата държава до такава класифицирана информация по право, както е казано в Законопроекта. Това са президентът, председателят на Народното събрание и министър председателят. Респективно бих искал да направя една аналогия. И председател на Народното събрание, и министър председател са избрани пряко първо като народни представители, след това са избрани от Народното събрание. Президентът си се избира пряко от народа. Каква е разликата примерно между народни представители, съдии, прокурори, следователи, които постоянно боравят с такава информация тогава, когато е необходимо в процеса на разследването. И аз тука като народен представител не бих искал да се лиша от, примерно от правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, член 36. "Без съгласуване със секретни материали могат да работят народни представители, съдии, прокурори, следователи, министрите" и т. н., не искам да го цитирам целия. Другото, което според мене е пълен анахронизъм, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната също трябва да минат по реда на проучването. И какво излиза в един момент. Примерно шефа на НСС е подчинен на министъра на вътрешните работи, т. е. шефа на НСС не минава по тази процедура, а министърът на вътрешните работи минава по тази процедура. По същия начин стои въпросът и с шефа на "Военна информация" спрямо министъра на отбраната. И на НРС също. Затова аз лично не мога да се съглася и не мога да приема тези законопроекти. Те са едни и същи. Аз бих казал даже 95%, че се препокриват. Вече казах, че ние имаме нужда от такъв законопроект, но имаме такава нужда и от един законопроект за гражданския контрол на специалните служби. Такива законопроекти има в Европа. Действително аз съм поръчител на проучването, но бих цитирал закона за БНД на Германия, там изрично е създадена една комисия от техни народни представители, наречена G10 и изпълнява точно тези функции на гражданския контрол. И забележете, че там по техния закон те имат право на абсолютно всякакъв и по всякакво време достъп и до всякакви материали. Това, което тука в нашия законопроект абсолютно никъде не се вижда. Този законопроект също така дава възможност на много ограничен кръг от хора в Република България да боравят със специална информация и да притежават такава информация. И всички останали просто да нямат възможност да боравят с такава информация. Това вече ми говори за прекалено съсредоточаване на власт. Държавната комисия по сигурност на информацията и службите за сигурност си препокриват функциите. Не може едните и другите да проучват, да събират, да анализират и да издават разрешения за достъп. Разрешенията за достъп се дават само на едно място. Така е в европейското законодателство. Не може от две места да се дават такива разрешения за достъп и от една страна от службите, и една страна от държавната комисия. Това е пълен анахронизъм. Същото важи и за препокриване на дейностите на комисията и също на службите. Следващо, което също не мога да се съглася, това е примерно член 12, алинея 4 - "В изпълнение на задачите по ал. 1, 2 и 3 службите за сигурност имат право: 1. да прилагат и използват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени със закон", т. е. аз ако искам достъп, за да бъда проучван в продължение на два месеца, въпреки че имам имунитет, аз трябва да подлежа на такова проучване със специални разузнавателни средства. Аз така го разбирам. Предполагам, че и тези, които са го писали, точно така и те го разбират. Другото, което ми прави впечатление. Прекалено много наредби. Някъде около 6 или 7 са. Не може един закон да препраща към наредби поне 6-7. Знаете, че тогава, когато има препращане към наредби, определено винаги има, понякога наредбите даже елиминират и законите. Другото, искам тука напълно да подкрепя за принципите, които одеве говориха, за нарушаване на човешките права. И ще цитирам член 19, алинея 2. "Всяко лице, получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "строго секретно" е длъжно да информира писмено ДКСНИ чрез служителя по сигурността на информацията за всяко задгранично пътуване, най-малко 5 дни преди датата на заминаването". Това не ви ли говори за един такъв период от миналото преди 11 години? Поне на мен така ми говори. "Алинея 2 не се прилага …", ей тука поне за народни представители са се смилили малко. Друго. "Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф за секретност". Тука трите нива на секретност "строго секретно", "секретно" и "поверително" абсолютно никаква разлика в определенията! Едно към едно са еднакви. Т. е. служителят, който ще слага и ще маркира информацията по какво ще ги различи? Или гледайки в тавана той ще определи трите нива на секретност. Може да ги сравните тези определения и ще видите, че са еднакви. Този законопроект, другото, на което искам да се спра, прекалено дълъг срок 50 години! Аз доколкото имах възможност да проверя няма такъв дълъг срок в нито една държава. Просто няма такъв дълъг срок! А и тука студентите казаха за Украйна, че е 30, 10, 5. При нас 50 години най-дългия срок. За мене това е абсолютно неприемливо 50 години да е срока за засекретяване на една информация. Нещо, което говори колегата Методи Андреев. Не знам той дали е обърнал внимание в преходните и заключителни разпоредби § 9, ами то реално погледнато е точно това, за което той говори и за което се говори като принцип за историческите истини, които трябва да се знаят от българския народ и представляват обществен интерес, ами то вече, така, е разписано в предложените законопроекти, а именно: "Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени за секретност "Строго секретно от особена важност", това са старите класификации, ""Строго секретно" и "Секретно", да се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно "Строго секретно", "Секретно" и "Поверително", като сроковете се изчисляват съгласно чл. 37, ал. 1 и се броят от датата на създаването й." Т. е. нашата държава се засекретява с приемането на този законопроект, което естествено поне за мене е неприемливо. Може би за някои е напълно приемливо, но за мен не е. Не може, както и беше и споменато, и за групови материали и документи засекретяване. Ами аз бих казал тука примерно материалите за възродителния процес, какво значи това да ги засекретим в продължение на 50 години?! Пък и други разработки на държавата тогава, когато е имало репресия спрямо личността на българските граждани. И на края, това са някои забележки, все пак аз казвам, че този законопроект за мене се иска пълно, изцяло нов законопроект, а не поправки само. Ако все пак управляващите решат този законопроект да влезе в Парламента, аз лично мога да се съглася само ако тогава се приемат тези забележки, които в момента изложих, а те са и още много повече, но не искам да отнемам вниманието тука на хората. Благодаря.

Константин Паликарски: Благодаря, г-н Бакалов. Г-н Цветков.

Христо Цветков: От десет години работя по тая проблематика. Дълго време бях нещатен парламентарен експерт. Работил съм и в администрацията на Парламента по тия въпроси. И искам да си кажа мнението малко по-обобщено от гледна точка на това какво всъщност търсим и постигаме с тоя законопроект. Първо, 4 години аз поставям въпроса защо в България, след като е заявена ясно волята за присъединяване към НАТО, никой не работи по сериозен законопроект за защита на класифицираната информация, който да съответства на натовските и евро стандарти. Непрекъснато се казва, че се работи. На края след много работа усилна, в медийното пространство и в интернет, и тук се появяват две рожби, които явно са правени от едни родители, нищо, че са внесени от различни места. Принципите, които са заложени в тия рожби, наречени законопроекти, са едни и същи. Първо, изключително много се разширява кръга на така наречената класифицирана информация или защитена, или още повече държавна тайна от това, което през тия 10 години ние имахме в наличност. Какво следва от това. Ами много се доближават нещата до един списък, приет с решение от преди 10 ноември на Министерския съвет, който 89-а година беше отменен от Лукановото правителство, какво не се разрешава за публикуване в медиите. Ами като погледнете това, което са предложили тука в приложението, имам чувството, че някои от ония времена, спомняйки си за благата службичка в управление "Държавна тайна" към Министерския съвет, което имаше двойно подчинение по силата на ПМС 30 от 80-а година, един път под шапката на Министерство на културата, щото там беше вице Людмила Живкова, и втори път под шапката на МВР, ами това управление едно време, доколкото на мен ми е известно, се занимаваше преди всичко с цензура. И възраждането на духа на цензурата в този закон мен ме смущава. Второ, постигат ли се някакви национални цели за защита на обществени интереси чрез възраждането на тоя дух на цензура. Не. Увеличава се възможността на специалисти в така наречените служби за сигурност да се бъркат в живота на гражданите във всичко и отгоре на това да раздуват щатовете си до безобразие, защото кръгът на информацията, определена като класифицирана, е раздут. А иначе отговорностите им за защита на тая информация в закона липсват. Например никъде не се поставя принципа, че след като една информация не е създадена при условия на защита и условия, които закона определя като необходими за създаване на класифицирана информация, не може да бъде класифицирана. Това нещо го няма в закона. Защо го няма. Ами за да може всеки да си прави каквото си иска, да засекретява каквото си иска и на практика да има безпринципност в едно такова важно дело, каквото е защита на класифицираната информация. Аз отдавна имам едно предложение по тоя въпрос как лесно може да се справим с цялото това наследство, което имаме и с интеграцията към НАТО. Първо, не може да бъде защитена като класифицирана информация или тайна информация, която е била достъпна на каквото и да е лице извън службите за сигурност и тези, които в момента имат възможност да ги контролират тия лица. Значи тази информация, която е била достъпна до така наречените съветски съветници през оня период просто, ако някой си мисли, че може да я запазва като секретна и класифицирана, това е нон сенс и абсолютна дивотия. Защото никой не може в този момент, даже и от службите за сигурност, да каже коя информация от преди и от най-секретната е била достъпна до съветските съветници и те оставили ли са следа. Значи това, което е било слабост на старото подзаконово нормативно дело, че някои хора, ползвайки секретна информация, даже не са оставили следа, че са я ползвали, го виждаме и в този закон. Т. е. няма строга регламентация, че тази национална структура, която се създава, ще контролира преди всичко къде каква класифицирана информация се създава, как се създава, кой я ползва, кога я ползва, при какви условия я ползва. Значи това нещо, ако не се запише като много строга регламентация в закона и не се въведе като основен принцип за работа с класифицираната информация, ние ще се превърнем в една полицейска държава при общите такива принципи. Друго нещо. Дайте да си кажеме честно, че нашата държава е малка. Значи голяма област на защита на класифицирана информация може да си позволи една голяма държава. Китай, Съединените щати, Русия. Ама в малка държава колкото по е тайнствено всичко, толкова повече се спъва бизнеса и толкова повече зависи от външни икономически интереси, които могат да дирижират на тукашната политическа класа как да скача. Значи това да го кажем директно. Няма що да се лъжем в това нещо. Ще ви дам един пример, който убива нашата военна промишленост, аз съм го поставял тоя въпрос и на обсъждането на Бялата книга за отбраната и никой до сега не си е мръднал пръста да внесе законодателна инициатива за промяна на това статукво. Значи имахме наследство от преди 89-а година, че всичко, което се внася за нуждите на отбраната и сигурността, се освобождава от мита и такси. О кей. Само че там имаше някаква планировка. Отпадна държавния монопол в тая планировка, отпадна държавния монопол върху търговията с тая продукция и изведнъж какво се получава. Този, който може да се дореди до някакъв лиценз за внос на такава продукция, първо като я внася от някой залежал или освобождаващ се от имуществото си склад на Варшавския договор, НАТО, няма значение какъв е, внася продукцията без да я произвежда, като нова, но той не плаща никакви мита, никакви данъци, никакви такси. И ще се конкурира тукашния производител с такъв вносител, когато е задължен да плати ДДС 20%! Коя държава си е позволила лукса до такава степен да си разгради двора и да остави нещата неконтролируеми и след това да вика - олеле мале, какво стана с нашия ВПК! Ами извинявайте много, Турция когато прави конкурс за някаква техника, която трябва да приеме на въоръжение, прави международен конкурс, както и ние. Хубаво. Само че при внос на въоръжение Турция, както и всяка уважаваща себе си държава, налага 40%-ното максимално мито, което е позволено по Световната търговска организация плюс ДДС-то. И тогава западният производител, който е спечелил конкурса, макар и предоставил образец за изпитание, е принуден икономически да отиде там на место, там да произвежда макар и последна сглобка. И затова Турция произвежда F-16. Затова Турция произвежда Леопард-2. А ние не произвеждаме нищо. Сега, относно някои неща, които са в обсега на правомощията за регистрацията и ползването. Значи аз казах, че там нещата не са изпипани. И не са изпипани пак от гледна точка на това, че обхвата е прекалено голям и ако службите изпипат там регламента, ще се окаже, че те не могат да контролират нещата. Аз предлагам да се отиде към едно становище за свиване на обхвата на информацията, която се определя като държавна тайна на базата на нашите собствени интереси. Ще ви дам един пример. В 37-то Народно събрание се опитаха едни господа в МО-то да засекретят едни разработки по така наречените снаряди за еднократно използване на артилерийски смутители. Значи засекретявайки една такава разработка какво правиш. Значи ти ограничаваш възможността това да се пласира в целия свят. А още преди 89-а година умни хора все пак е имало, са успели това нещо да го разсекретят, за да го направят възможно да се пласира в целия свят. Защото когато нещо, което е напредничаво и се произвежда и е създадено тук, не намери пласмент, няма как да възстановиш средствата за неговото създаване, няма как да поддържаш развойна дейност и ставаш зависим непрекъснато от чужди разработки, които не винаги са в твой интерес. Значи тая работа за засекретяване на разни разработки по някакъв безумен принцип, който го определя някакъв орган, това е дивотия. Да засекретиш нещо, което е ноу-хау - да, но това го прави този, който го разработва, а не органа, който не разбира за какво става дума. Това е същото като в тия ВАК-ови комисии, които всъщност не разбират за какво става дума, но се събират и решават дали някой ще получи титлата професор, а пък там в специализирания научен съвет към съответния ВУЗ след много консултации са предложили, че е необходимо да има. Но във ВАК-овата комисия може даже да няма специалист по тази дисциплина, те решават, че той няма да получи, щото не им е нещо изгоден. Значи тия неща много си приличат. Това наследство е направо ужасно. И аз предлагам от гледна точка на нашата черга, която е много късичка, да се ограничим в следното нещо, предлагам го за дебат. Държавна тайна като най-обща фраза може да бъде, първо, оперативната информация и данни, получени по дипломатическите служби и от структурите за разузнаване, отбрана и сигурност. Второ, задълженията, протичащи по международните ни договори за опазване на тайната, които са ратифицирани по надлежния ред и обнародвани в Държавен вестник. Всичко останало нека да подлежи на коментар. Аз съм съгласен, че това трябва да бъде защитено. Но когато то е само това, има възможност да се приложат всички съвременни нормативи за неговата защита, всички съвременни нормативи, регламентиращи ползването и контрола върху ползването - кога се ползва, от кой се ползва, как се ползва, къде се ползва и тогава съответните структури, които се създават, независимо дали става въпрос за национален орган или НСС, ще имат възможност да го контролират. А сега ми кажете НСС знае ли колко секретни секции има в тая държава?! Не знае! Даже и кадастър не си е направил труда да направи. А е работа, дето се вика, за един месец. А камо ли да знае в коя секретна секция какъв вид информация има. На запад и в НАТО не се дава достъп до строго секретно, секретно и строго секретно от особена важност. Значи първо ние не въвеждаме натовските стандарти за засекретяването, което е лошо. И второ, там се дава достъп за конкретен вид информация, за конкретен период в зависимост от нуждата, която изисква ползването от това лице, т. е. заема определена длъжност. Дава му се достъп до конкретен вид информация. Значи не секретна, строго секретна, конкретен вид и време за ползване и начин на ползване. Тия неща в закона липсват. А ние си говориме, че се евроинтегрираме и интегрираме с НАТО. Ала-бала, извинявайте много.

Константин Паликарски: Благодаря Ви, г-н Цветков. Заповядайте. Ще ви помоля само да се представите и да говорите на микрофон заради записа.

Иван Станчев: Председател на Съюза на репресираните в България след 9-и и член на Комисията по национална сигурност в 37-о събрание. Много неща чух. Залата е уморена. Първо по този закон за достъп до класифицирана информация, не че има нужда, а закъсняхме. Гледаме в Европа, искаме да влезнеме, забавяме се с някои неща. Ще се опитам и ще засегна, само бих казал от наше гледище, политическо гледище, както закона за досиетата, г-н Андреев преди малко говори, така и връзката с този закон. Говори се, че вече сме гражданско общество. Един въпрос поставям. Къде е гражданския контрол при разкриване на досиетата? Никъде не е. Може ли от този контрол или начина, по който се разкриват досиетата, засегнатите лица, какъвто е нашия съюз - само засегнати лица, да нямат право на достъп. Нима същите органи, същата служба, която е правила тези досиета, ще контролира и ще прецени какво трябва да ни даде да четеме и какво да не даде. Т. е. кое е добро за нас е кое е лошо. С други думи този, който е правил досиетата, той ги разкрива. Не искам да употребя много силни думи, но не мога да избегна някои. Насилника разкрива досието на жертвата. Това не е граждански контрол! Не само че не могат да се чуват такива думи - изгаряне или унищожаване на досиетата - това са безотговорни изказвания. Знаете ли какво означава едно изгаряне и унищожение на досиетата. Закриване, заличаване на цялата историческа истина на България за последните 50-60 години. Не само че трябва да се разшири достъпа, особено с този достъп така наречената комисия за досиетата, достъп до документите на бившата Държавна сигурност, но той трябва да мине и преди 9 септември. И тогава е имало държава, и тогава е имало хора. И тогава е имало хора, които са били с властта, и е имало хора, които са били противници на властта. И трябва да се види кой какви позиции е защитавал. Кои политически партии, линии, отделни физически лица на какви позиции са били. Днеска се говори, че има нова политика. Коя е новата политика? И тогава имаше хора, които понасяха, разбира се в много по-малка степен, политически репресии, защото бяха ориентирани точно към демократична Европа, към антихитлеристката коалиция. Всичко седи замъглено в едни 50 години гласени и нагласявани комунистически спомени. В момента позволявам си, че използвах този микрофон, доколкото ми е известно съгласно силата на закона, това, което съм дал до комисията за разкриване на досиетата на г-н Андреев, ами ние вътре си знаеме хората, националното ръководство съгласно този закон трябва да бъде разкрито. Аз ще ви го кажа официално. Не се разкриват хората, които знаеме, че са били сътрудници. Тука се запазва правилото от Великото Народно събрание - разкриват се само част от тези хора, които са били жестоко репресирани вътре, може би най-жестоко в следствените килии или в затворите, или в лагерите, той волю-неволю е подписал. Не е там целта. Целта е друга - да се разкрият действителните сътрудници. Тези, които са вършили работа не принудително, а които са правили беля. И меко казани те тази дейност я вършат и днес. Те клатят нашите среди. Мътят този нов демократичен процес. Правят спънките и особено в нашата организация много силно се чувства това. Може ли едни хора, които пожертваха както собствената си съдба, собствения си живот, така и този на семействата си, тези среди в продължение на този нов демократичен процес вече 11-а-12-а година никога до този момент да нямат представители в изпълнителната власт или където и да е другаде на ниво. Рядко сме имали по един-двама народни представители. България е парламентарна република. Второ Народно събрание нашия съюз няма представители вътре. Нима същите служби нямат дан за тази работа?! Въпросът е много сериозен и бих казал не само в тази ограничена зала, това действително трябва да стане обществено достояние, да станат тези въпроси и на един обществен народен форум да се разбере за какво става дума. Не става дума за дребни игри, за злепоставяне на някого. Но става дума за действително разкриване на политическите досиета на хората. Ако искаме да запазим историческата истина на България, да я разкрием такава, каквато е била, тези неща трябва да има действителен достъп до тях, да се види какво и тогава да се излезе с открито чело пред обществото и да се каже - това беше така, това беше така - да се прочете не една-две страници, да се прочете тази книга, да се затвори и да се тури край. Но не може да се спъва перманентно. Никакъв достъп няма. Досиетата се разкриват, били са разкривани избирателно. И това е публична тайна. И не бива така да продължава. Закона, използвам тука една приятна изненада за мене, че има студенти, които работят и дори сигурно не е било държавна тайна, че са работили и в миналото Народно събрание, но обществото не го е знаело. Изключително конкретни бяхте, много добри. Ех, може би не беше съвсем за тази зала, но ако нямате нищо против, така, имате поканата на нашата организация да ви запознаеме с нашите проблеми и вие ще решите дали ще участвате в тях или няма. Благодаря ви, че ми дадохте думата.

Константин Паликарски: Благодаря Ви, г-н Станчев. По програма имаме още време за две изказвания. В случай, че някой би искал да вземе отношение по проблеми, които не са били засягани до момента, за да може все пак да покрием максимално широкото възможно поле.

Иван Станчев: Едно изречение. Обвинени сме в някои неща, искам да го кажа съвсем ясно. Против дешифриране и разкриване сме на тази анемична защитна инфраструктура, която е останала на България. Искам много добре да бъде ясно за какво става въпрос. За миналите доносници и мръсници, а не за новото унищожаване на защитната инфраструктура на страната. Благодаря.

Константин Паликарски: Заповядайте.

Атанас Стефанов: От Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Само за протокола искам да изразя нашето становище в подкрепа на общото изразено становище, че закона действително се нуждае от едно цялостно преработване. И по наше мнение законът е изготвен от специалните служби, в интерес на специалните служби и се дават изключителни правомощия, които в много случаи, тука беше подчертано, надскачат правомощията на ръководителите на организационните звена, въпреки че организационните звена не е изяснено какво е това организационно звено. Аз лично не можах да придобия и сега нямам представа какво е това организационно звено. Специално за армията какво ще бъде организационно звено - самостоятелен батальон, полка, бригадата. Просто не е ясно какво е това организационно звено. И в този ред на мисли на много места има пълномощника, който ми звучи малко като политкомисар, има права да отдава разпореждания задължителни за ръководителя на организационното звено. Нещо, което е антилогично и така, ще внесе дезорганизация в цялостната работа в този смисъл. За да не се повтарям, само два въпроса, които мисля, че не бяха поставени в контекста на общите изказвания, че прекалено е разширен обхвата на класифицираната информация. И смятам, че може да се постави на дискусия необходимостта от създаването на такъв специализиран орган в България, който да се занимава, като комисия или национална служба. Тъй като не сме толкова голяма страна. Още повече, че ние говорим непрекъснато за съкращаване на държавната администрация, а всеки един от законите на Паркинсон всяка една създадена структура започва да се разраства и след две-три години трябва отново да се обсъжда как и нея да я съкращаваме. Значи първо тези функции, които са възложени на държавната комисия, тя не може да ги изпълни. Те са толкова широки или отново това, което беше посочено, ще се създаде някакъв орган, който ще съществува, в него ще има хора, които ще живеят спокойно, но работа не могат да свършат, тъй като когато искате някой човек да не свърши никаква работа дайте му много работа. А тук са им възложени такива правомощия, такъв обем от задачи, който е немислимо да се изпълнят. И затова има много неща, които сме си отбелязали и които смятам, че тази комисия няма да, така определени нейните задачи, нейните цели, нейната структура, не може да изпълни своите функции и поставяме го под съмнение дали е необходимо. Или ако е необходима, то трябва да се преосмисли нейното предназначение и нейните функции. Още един въпрос, който искам да поставя, който не беше обсъждан. Това е въпроса за правото, съвсем конкретен въпрос, правото за обжалване когато не се дава разрешение или се отнема разрешението за достъп до класифицирана информация. Практиката показва в много случаи, когато се използва този прецедент, за да се уволни някой неудобен. Та включително и случая, който беше, със Стършелите с тези снаряди. Беше използван същия прецедент. По друг начин не можаха да ги уволнят, отне им се правото за достъп до секретна информация, бяха уволнени, не подлежи на съдебен контрол и така и въпроса, обществеността няма информация по-нататък как се разви този въпрос. Смятам, че не е нормално да няма право на съдебен контрол, правото на обжалване. Не може една комисия да има, да бъде последна инстанция по отношение на жалбите. Това противоречи и на закона за предложенията, сигналите и жалбите и молбите, и въобще на цялото законодателство. И още съвсем пак конкретен въпрос. Смятаме, че в преходните и заключителните разпоредби трябва отново да се прегледат споразуменията, които са подписани по опазване на класифицираната информация с останалите страни. Това са Германия, Холандия и особено с Русия. Поставям го, защото там има конкретни задължения, които са по използването и на сега съществуваща шифрова техника оставена, и в някои категории, които са в това споразумение, там съществуват поверителна, от особена важност и т. н., които аз не казвам, че трябва да се имат предвид, но трябва да се уредят тези взаимоотношения с Русия в преходните и заключителните разпоредби, от споразумението, което все още е в сила. Благодаря ви.

Константин Паликарски: Благодаря Ви. Дали някой ще има желание да се изкаже общо взето последен, за съжаление, за деня ни? Благодаря ви. Бих искал да благодаря на всички участници за изключително интересната обмяна на мнения. Макар и да не мога да поема каквито и да било ангажименти от името на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съм натоварен да ви помоля всички от вас, които имат конкретни предложения, тези, които вие днес изказахте и тези, които за съжаление поради липсата на време нямаха възможност да се изкажат, та всички от вас, които имат конкретни предложения по законопроектите, да ги представят, да ги изпратят по какъвто начин им е удобен или през електронната поща, адреса е достъпен на интернет-сайта на Парламента, или в писмен вид на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Още веднъж бих искал да ви благодаря и да изкажа дълбокото си задоволство от интересните мнения, които бяха изказани.

Мариана Витанова: Аз също искам да благодаря от името на Парламентарния информационен център и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която бе инициатор за тая дискусия. Само искам да добавя, че текста на тази дискусия ще бъде публикуван в страницата на Комисията и страницата на Парламентарния информационен център в интернет, така че становища, които изпращате, също така ще могат да бъдат включени към тази стенограма, до която ще имат достъп всички експерти и народни представители. Благодаря ви.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 30.11.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP