Назад

Начало

 

 

Писмено становище по проблемите в отношенията медии - РДВР-та

Проблем?

Балансът между секретността и откритостта - разковничето за културата на управлението

Проблемът

Залегнал в самото понятие за свобода на информацията, принципът на максимална откритост се основава на презумпцията, че цялата информация, съхранявана от обществените институции трябва да бъде обект на достъп. Тази презумпция, по дефиниция може да бъде оборена само при строго ограничени обстоятелства. В този смисъл, когато една обществена институция отказва да предостави достъп до информация, тя носи тежестта да доказва правотата си /както чрез обосноваване във всеки конкретен случай, така и на всяка интстанция по реда на обжалване/. С други думи, обществената инситуция трябва да покаже /сама да изложи мотиви/, че информацията, която отказва да предостави, попада в кръга на ограничената за достъп информация.

Прозрачната и отчетна пред обществото полицейска служба е същностен елемент в процеса на демократичното развитие на полицейската институция към реално съчетание на респектиращ със силата си и, същевременно отговорен за действията си, служител на обществото. В тази насока балансираната откритост не само би увеличила общественото доверие в нейната работа, но и по този начин би подпомогнала самото разкриване на престъпленията и изпълнението на такива съществени дългосрочни цели като генералната превенция.

Медиите могат да бъдат нещо повече от "необходимото зло" в отношенията с полицията в информационното ежедневие, особено когато се признае и използва ролята, която имат за информиране на обществото по въпроси от обществена значимост и тази, която имат в дейността си като коректив на управлението.

Свободата на информацията означава не само, че обществените институции приемат и отговарят на заявления за информация, но и че я публикуват и я разпространяват, когато това е определено със закон и когато е от значителен обществен интерес.

Факт е, че няма нормативни правила за изготвянето на информационния бюлетин в рамките на РДВР. Липсват, обаче и каквито и да било общи писмени указания за подлежащите на публикуване от пресцентровете факти. Това, за съжаление, дава възможност за преценка на служителите от пресслужбите избирателно да предоставят или да не предоставят информация. Но, наболелият въпрос е дали трябва и може да се допусне възможността, чрез тази преценка да се пренебрегват общоустановените принципи?!

Защото принципите са важни като стандарти, но те стават част от живата реалност едва, когато са използвани - прилагани от хора, които разбират тяхната важност и са вътрешно мотивирани в действията си към осигуряване на прозрачност на управлението.

Нека още веднъж напомним добре известните:

Принципът - Правото на достъп до информация на гражданите от държавните органи е основно човешко право и се урежда като част от свободата на изразяване и информация. Редица международни и вътрешноправни актове създават задължение за зачитането му. Сред тях, определящо отношение към настоящия проблем имат:

1. Резолюция на ОС на ООН от 1946г.
2. Конституция на РБ - чл. 41
3. Закон за достъп до обществена информация
4. Закон за МВР - глава 19-та
5. Варненски принципи за съвместна работа между полиция и медии ' 2000г.

Резолюция на Общото събрание на ООН от 1946г. - приетата единодушно на първата сесия на Общото събрание на ООН резолюция за свободата на информацията, която гласи: "Правото на информация е основно човешко право и е условие за всички свободи, към които Обединените нации се стремят".

Конституция на РБ - чл. 41 - "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация…"

ЗДОИ - прогласява както общите задължения и основните категории информация, достъп до която трябва да се предоставя, така и допустимите ограничения и създава процедура за предоставяне на достъп.

Закон за МВР - глава 19-та съдържа конкретна процедура по предоставяне на информация от органите на МВР;

Варненските принципи - през 2000г. във Варна бе приета Декларация - "Ръководни принципи и препоръки за взаимоотношенията полиция-медии", която отразява още веднъж признаването от страна на служителите на полицията на конституционното право на медиите да търсят, разпространяват и получават информация и конкретната им готовност за съдействие и улесняване, с цел по-голяма откритост и прозрачност. Декларацията, сама по себе си няма задължителен характер, но основавайки се на водещите принципи в областта, съдържа няколко разумни препоръки за усъвършенстване на работата на представителите на полиция и медии и е нагледен пример за постигнат консенсус помежду им, в резултат на конструктивен диалог.

Изключенията

Конституция на РБ, чл.41, ал.1, изр.2 - "…осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала"; чл.39,ал 2, чл.40, ал.2;

ЗДОИ - чл.5, чл..7,чл.13,ал.2 и чл.2, ал.3,чл.31 и чл.37

ЗМВР; НПК - чл.179, ал.1; чл.13

Принципът за изключенията

Европейска Конвенция за Правата на Човека, чл.10, ал..2 /както и чл.19, ал.2 от МПГПП; чл.41, ал.1, изр.2, чл.39 ,ал.2 и чл.40, ал.2 от Конституцията на РБ/ - където правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения - за изключение от принципа. Оттук произлиза и задължението за ограничително тълкуване на всяко ограничение, прогласено в решението на ЕСПЧ по делото Хендисайд срещу Обединеното кралство /1976г./ и подробно цитирано в РКС на РБ №7/96г. По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ това задължение е част от вътрешното ни законодателство и, когато се налага ограничение на свободата на изразяване, проверката дали са налице трите изисквания /да ги наречем "троен тест"/ трябва да се прилага към всеки отделен случай.

Тройният тест:

- дали информацията се отнася до легитимна цел, посочена в закон - т.е. ограничението да е предвидено в националния закон
- дали разкриването й заплашва да причини съществена вреда на тази цел - да е предвидено с цел защитата на някой от посочените в чл.10, ал.2 от ЕКПЧ интереси
- вредата по отношение на целта трябва да бъде по-голяма от интереса на обществото да получи информацията - т.е. да е необходимо в едно демократично общество

Статистиката - повече от 60-сет от постъпилите чрез координаторската мрежа на ПДИ в страната и коментирани от юристите на фондацията случаи за тази година, са свързани с проблемите в отношенията по предоставяне на информация между медии и полиция.

Още през 1999г., едновременно със стартирането на проекта "Правна помощ за журналисти и НПО в случаи на отказ от информация", ПДИ стартира проект "Достъп до информация - полиция и медии". Тогава, заедно с колеги от ИКПП-Будапеща и при съдействието на МВР на РБ, както и тези на Македония и Албания, се опитахме да очертаем проблемите, които възникват между полицията и журналистите и именно в резултат на обсъжданията бяха приети "Ръководни принципи и препоръки за взаимоотношенията между полицията и медиите"(Варна'2000г.). Случаите, които ПДИ събира и коментира от 1997г насам характеризират практиките на търсенето и предоставянето на информация.

А. По вида на отказаната информация:
- несъобщаване в официалния бюлетин на фактите за констатирани престъпления - напр. грабеж на банка (сл.9-ти от м. януари, РДВР Варна; сл.12-ти от м.октомври, РДВР Монтана); имена на извършители на престъпления или на заподозряни (сл.14-ти от октомври, РДВР Пазарджик;сл.35 от октомври, РДВР Видин; сл.8 от октомври, РДВР Перник, и др.);
- непредоставяне на информация за броя на ранените и загиналите при аварии и обществени инциденти - /общинско РПУ/
- несъобщаване на фактите за заведени случаи на самоубийство (вж.1-ви случай от м.октомври, РДВР Габрово);
- определени случаи се дават само на журналисти от определени медии, информация за отвлечени деца, насилие на деца и за наркомани почти не се дават на местни журналисти (вж.2-ри случай от октомври, пресцентъра на РДВР Бургас)
- откази на Гранична полиция (началникът на граничен сектор Свиленград) да предостави информация на журналисти за преминаването на групи и залавянето на трафиканти на хора през границата
- препращане на журналистите към Пресцентъра в София - /Гранична полиция Свиленград/;
- отказ с мотив - забрана от пресцентъра в София да се дава информация на журналисти - /Гранична полиция Свиленград/;
- нарушаване на принципа за осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация - (сл. 2-ри от м.януари, РДВР Благоевград); .
- закъснение при предоставяне на информация за тежки престъпления

Б. По основание за отказ:
Най-често срещаните причини за отказ на информация от страна на полицейските служители са:
- немотивирани откази
- преценка/заповед на ръководителя от централата в София
- следствена тайна
- по преценка на служителя

Някои изводи:

Често повтарящите се случаи очертават сериозен проблем в практиката и необходимост от целенасочени действия за намаляване на произвола сред администрацията и на възможността отрицателното отношение към медиите или към определена медия да влияе при предоставянето на достъп до информация.

Информацията, която се помества в бюлетините на РДВР-тата има за цел текущо информиране на обществеността за състоянието на престъпността и мерките, взети от органите на МВР в изпълнение на задълженията им. Ето защо съобщаването на фактите (за извършени престъпления) би трябвало да е част от основната информация в бюлетините. Още повече, че според чл.186, ал.1 предварително производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (т.е. разгласяването на самия конкретен факт за извършването му не нарушава следствената тайна - по смисъла на чл.179, ал.1 от НПК). От друга страна тази информация има важно обществено значение, тъй като позволява на хората да наблюдават действията на полицейските органи и е основа за информиран и истински дебат относно тези действия и, в крайна сметка - за изпълняване целите на превенцията.
Статистиката показва, че предоставянето на "суха" информация или немотивираното непредоставяне на информация в бюлетините и устно-от говорителите на провинциалните РДВР-та, не навсякъде е изключение, а на места е традиционна практика. Ясно е обаче, че заради обезпечаването на интереса от запазване на следствената тайна не може криминалните новини да се пишат по формулата "един уби друг".

Защото за съвременното информационно общество не е достатъчно една информация просто до попада в обхвата на легитимна цел, посочена в закон, за да бъде отказан достъп до нея. Още повече, че в някои случаи разкриването може както да навреди, така и да помогне на целта /например чрез гласността, която осигуряват медиите/. Именно затова обществените институции, включително и полицията, при своите откази трябва да обосновават, че разкриването на дадена информация ще причини ЗНАЧИТЕЛНА вреда на някаква легитимна цел - като борба с престъпността, лични данни, национална сигурност, търговска и друга конфиденциалност, обществена или лична безопасност.

Някои нагласи

Из информационната база данни на ПДИ:

"Ръководството на РДВР обеща миналата седмица да изнесе списъка на онези с висящите дела (не коментираме човешките права и законодателството, а самия факт). Обеща го на най-добрите местни кримирепортери, които го поискаха, подведени от полк. Бойко Борисов и Неговата прозрачност. Естествено не го получиха от тук а научиха кое- що от София, за да го издиктуват на столичните си редакции."

"Отказвам всяка информация по всякакви въпроси "- заявил на журналистка от в. "Република" началникът на Окръжна следствена служба Перник. Журналистката се е интересувала има ли заведени дела за приватизационни сделки.

Отворено писмо до директора на РДВР - Варна

Уважаеми подп. Петров,

Вчера пресцентърът на варненската Регионална дирекция на вътрешните работи затвори кепенци за информация какво се случва в този град. Ако на територията на Варна и бившия окръг не се е случило нито едно престъпление, това би било най-прекрасният атестат за Вашата работа и работата на органите, които се грижат за реда и спокойствието на варненци. Както се казва, дай Боже всекиму, дай Боже и на Вас. Вчера обаче репортерите на варненските медии, за Ваше сведение 27 на брой, останаха неприятно изненадани, че пресцентърът просто е пуснал кепенците. Каква е причината за това, не е наша работа. Всяко ведомство, пък дори (и най-вече) полицията има свои вътрешни проблеми. Те са най-малко грижа на репортерите, ако са лични. Обществото обаче вчера не научи как Вие и Вашите подчинени се погрижихте за реда и спокойствието им.

Ако кажем, че вчера и РДВР - Варна, е пуснало "кепенците", ще бъде крайно възмутително за всеки, който си го помисли.

Най-вече за ония стотици полицаи, които са на улицата, на поста си, за всички ония стотици оперативни работници, които може да не са се прибирали при семействата си от два, че и повече дни. Така че това просто няма да бъде вярно. Едва ли е Ваша грижа да мислите за нашата работа. Това е грижа на издателите, на главните редактори. Но МВР се е погрижило да отпусне щат за полицейски пресслужби и никой не може да ги затваря по каквито и да е вътрешни причини.

Хайде сега да чуете нашите неволи. Звъни репортерът Х на полицейския пресцентър. По традиция той праща добре редактиран бюлетин, пълен със сухоежбина и дребнотемие.

Вчера обаче дори тази полицейска сухоежбина не бе подадена към 27 медии във Варна. В такива случаи като вчерашния репортерът звъни на оперативния дежурен, на който грижата обществото да бъде информирано за станалото не му е грижа. И той знае правата си и твърде нелюбезно отпраща репортера по каналния ред. В пресцентъра. На това му казват омагьосан кръг, защото последното прессъобщение, подадено към варненските медии, датира от 5 октомври.

Секретарката Ви по-любезно ни отпраща, оправдавайки заетостта Ви. Вярно, и на Вас това не Ви е работата. Но Ваша работа е да организирате подчинените Ви звена така, че да работят. Как, ще попитате и ще обясните служебното пътуване на единия от пресцентъра и личните проблеми на другия от пресцентъра. Бихме могли да Ви кажем точно как, ако си сменим местата. Сега това е Ваше право и задължение. Иначе, докато вървят слуховете кога ще подменят ръководния екип на РДВР - Варна, с нов, трябва ли да затворим медиите.

Или по-добре да затворим РДВР - Варна? Ние ще напишем отворено писмо до криминалния контингент да почака новото ръководство мирно, вие ще далдисате на дълбоко, докато мине бурята. А ние ще отразим на бяла страница следното. Днес криминалният контингент почива. Чака новата софийска бригада и новия пресцентър. "
С уважение: екипът на в. "Черно море", гр. Варна

Препоръки

Изпълнителният директор на ПДИ г-жа Гергана Жулева неведнъж опита да уговори среща с представител на новото ръководство на МВР, с желанието да предостави кратка формулировка на проблемите, изведена от информационната база на програмата въз основа на конкретни практически случаи, както и някои препоръки за обсъждане, с цел развиване на откритостта на управлението, в съответствие с най-добрите международни стандарти и практики. Екипът на ПДИ реши да изготви писма до заинтересуваните страни.

Видно от проблемните случаи прекалената централизация е една от основните пречки за функционирането на механизма за предоставяне на информация от пресцентровете. Затова е необходимо изготвянето на вътрешни писмени указания за работата на служителите от отдели "Връзки с обществеността" (съпроводено със съответно обучение) по прилагането на нормите, свързани с достъпа до информация, които да могат да бъдат доразвивани /в рамките на основните принципи/ и на местно ниво. Това би улеснило и оптимизирало работата на говорителите и на всички полицейски служители.

Катина Клявкова,
Програма Достъп до Информация



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 12.12.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP