![]() |
![]() |
|
Програма Достъп до Информация
срещу Министерски съвет
Със заявление за достъп до информация Програма Достъп до Информация поиска от Директора на Дирекция "Информация и връзки с обществеността" да предостави копие от Правилника за организацията на работата по опазването на държавната тайна в НРБ, приет с постановление № 30 на МС от 1980г. ПДИ научи за съществуването на този Правилник през лятото на 2002 г., когато кметът на Хасково отказа да предостави достъп до информация, позовавайки се на него. В отговор на подаденото заявление МС отказа предоставянето на копие от правилника, мотивирайки се, че е маркиран с гриф за сигурност "Секретно". По жалба на ПДИ в края на 2002 г. бе образувано настоящото дело във Върховния административен съд на РБ . На 28.01.2003 г. делото срещу Министерски съвет се гледа в открито заседание.
Представителят на прокуратурата намери жалбата за неоснователна, мотивирайки
се с текста на разпоредбата на §9, ал.1 от ДР на ЗЗКИ, според който в
едногодишен срок от влизане в сила на закона ръководителите на организационни
единици /такива по смисъла на закона са органите на държавна власт, въоръжените
сили на РБ, органите на местно самоуправление, публичноправните субекти
и т.н./ са длъжни да приведат в съответствие с изискванията на ЗЗКИ документите
със засекретена информация. Прокуратурата смята, че в случая едногодишният
срок не е изтекъл към момента на издаване на обжалвания акт, поради което
не са прегледани всички съхранявани материали и не са определени срока
за защита, компетентният да се произнесе по искането за достъп орган и
приложимия закон /ЗДОИ или ЗЗКИ/. В отговор на становището на прокуратурата
защитата противопостави тезата, че в посочения §9 ал.2 от ЗЗКИ не се предвижда
възможност да се отказва информация,само защото в миналото тя е била засекретена
и не е била преразгледана. Освен това, в отказа на МС не се твърди, че
е преразгледан срокът на законосъобразността на засекретяването, нито
се твърди наличието на нови фактически основания информацията да е секретна,
следователно отказът е неоснователен. Според защитата пълната липса на
фактически и правни основания в обжалвания отказ прави невъзможно изясняването
на релевантния за спора въпрос: как разкриването на тази информация би
увредило интересите на националната сигурност. Нещо повече в ПМС №324/
1994г. за приемане на Наредба за дейността на Националната служба за сигурност
по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности по опазване
на държавната тайна в РБ е посочено, че в 1- месечен срок от влизане в
сила на Наредбата, министърът на вътрешните работи приема Правилник за
организацията и контрола на деловодната работа по опазване на държавната
тайна на РБ, който се обнародва в ДВ. Такъв правилник и досега не е приет.
Фактът, че този Правилник се обнародва свидетелства за виждането на МС,
че неговото съдържание не представлява тайна, даже когато се отнася за
настоящото регулиране на същата материя. По аргумент от по-силното основание,
това би следвало да важи и за миналите години, т.е. за Правилника, предмет
на настоящия спор. Протокол от съдебното заседание, проведено на 28.01.2003г.
четете тук ( След като съдът счете обстоятелствата по делото за изяснени обяви, че
ще се произнесе с решение. С ново определение по хода от 11.04.03г. ВАС след като констатира наличието
на гриф "строго поверително" върху ПМС №30/ 1980 г. и на гриф
"поверително" върху приетия с постановлението Правилник определи
връщането на изпратените от МС копия от секретни материали, а делото да
се докладва на председателя на ВАС V отделение за насрочване му в открито
заседание. Пълният текст на определението по хода на делото от 11.04.2003г.
четете тук. С Решение 10640 ( НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия Последно обновяване: 03.02.2004 © 1999 Copyright by Interia & AIP |