Проектозакони

Начало

 

 

Конвенция за защита лицата във връзка с автоматизираната обработка на лични данни

Преамбюл

Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали настоящата конвенция,
Като приемат, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове, по-конкретно чрез уважението на върховенството на закона, както и на правата на човека и основните свободи;
Като приемат, че е желателно да бъдат разширени гаранциите за правата и основните свободи на всяко лице, и по-конкретно правото на уважение към личната сфера, с оглед на нарастващия поток от лични данни, подложени на автоматизирана обработка, който преминава през границите;
Като същевременно потвърждават своята ангажираност към свободата на информацията независимо от границите;
Като признават, че е нужно да бъдат примирени основните ценности на уважението на личната сфера и свободния поток на информация между народите;

Постигат съгласие за следното:

Глава 1 - Общи положения

Член 1
Предмет и цел

Целта на тази конвенция е да гарантира на територията на всяка страна за всяко лице, независимо от неговото гражданство или местопребиваване, уважение към правата и основните свободи и по-конкретно към неговото право на лична сфера, във връзка с автоматизираната обработка на лични данни, които се отнасят до него ("обработка на данни").

Член 2
Определения

По смисъла на тази конвенция:
а. "лични данни" означава всяка информация, свързана с определено или определяемо физическо лице ("субект на данните");
б. "автоматизиран файл с данни" oзначава всеки набор от данни, подложени на автоматизирана обработка;
в. "автоматизирана обработка" включва следните операции, ако са извършени изцяло или отчасти чрез автоматизирани средства: запаметяване на данни, извършване на логически и/или аритметични
операции с тези данни, тяхната промяна, търсене или разпространение
г. "контролиращ данните" означава физическо или юридическо лице, държавен орган, институция или друг орган, който в съответствие с националното право е компетентен да реши каква е целта на автоматизирания файл с данни, кои категории лични данни да бъдат запаметени и кои операции да се прилагат към тях.

Член З
Обхват

1. Страните се задължават да прилагат тази конвенция към автоматизираните файлове с лични данни и автоматизираната обработка на лични данни в публичния и в частния сектор.
2. При подписването или депозирането на своя акт за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, или в по-късен момент всяка държава може да уведоми чрез декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа:
а. че тя няма да прилага тази конвенция към някои категории автоматизирани файлове с лични данни, списък с които се депозира. В този списък не се включват категориите автоматизирани файлове с данни, регулирани от разпоредби за защита на данните от вътрешното законодателство на държавата. Съответно, ако допълнителни категории
автоматизирани файлове с лични данни бъдат отнесени към разпоредбите за защита на данните по вътрешното й законодателство, държавата изменя списъка чрез нова декларация;
б. че тя ще прилага тази конвенция и към информацията, свързана с групи от лица, сдружения, фондации, дружества, корпорации и всички други образувания, които пряко или непряко се състоят от физически лица, независимо от това дали подобни образувания имат качеството юридическо лице;
в. че тя ще прилага тази конвенция към лични данни, които не се обработват автоматизирано.
3. Всяка държава, която е разширила обхвата на тази конвенция чрез някоя от декларациите по точка 2 "б" или "в" по-горе, може да уведоми чрез същата декларация, че това разширяване важи само за някои категории файлове с лични данни, списък с които се депозира.
4. Никоя страна, която е изключила отделни категории автоматизирани файлове с лични данни чрез декларация по т. 2 "а" по-горе, не може да отправя претенции за прилагането на конвенцията към тези категории от страна, която
не ги е изключила.
5. Също така страна, която не е извършила разширяване по т. 2 "б" или "в" по-горе, не може да отправя претенции за прилагането на тази конвенция по тези точки спрямо страна, която е извършила такова разширяване.
6. Декларациите по параграф 2 влизат в сила по отношение на държавата, която ги е направила, от момента на влизане в сила на конвенцията, ако са направени при подписването или депозирането на нейния акт за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, или три месеца след получаването им от генералния секретар на Съвета на Европа, ако са направени в по-късен момент. Тези декларации могат да бъдат оттеглени изцяло или отчасти чрез нотификация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила три месеца след датата на получаване на тази нотификация.

Глава II - Основни принципи за зашита на данни

Член 4
Задължения на страните

1. Всяка страна предприема всички нужни мерки в своето вътрешно право, за да въведе в действие основните принципи за защита на данните, установени в тази глава.
2. Тези мерки се предприемат най-късно при влизането на настоящата конвенция в сила за тази страна.

Член 5
Качество на данните

Личните данни, подложени на автоматизирана обработка, трябва да бъдат:
а. получавани и обработвани почтено и правомерно;
б. запаметявани за точно определени и правомерни цели, и да не бъдат използувани по начин, несъвместим с тези цели;
в. адекватни, релеватни и да не бъдат повече от нужните във връзка с целите, за които са запаметени;
г. точни и при нужда осъвременявани;
д. пазени във формат, който позволява идентифициране на субектите на данните през период, не по-дълъг от нужния за целта, за която са запаметени данните.

Член 6
Особени категории данни

Личните данни, които разкриват расов произход, политическо мнение, религиозни или други убеждения, както и лични данни за здравето или сексуалния живот, не могат да бъдат обработвани автоматизирано, освен ако вътрешното право предвижда подходящи гаранции. Същото важи за личните данни, свързани с осъдителни присъди.

Член 7
Сигурност на данните

Трябва да бъдат взети подходящи мерки за сигурност с цел защита на личните данни, запаметени в автоматизирани файлове с данни, срещу случайно или непозволено унищожаване или случайна загуба, както и срещу непозволен достъп, промяна или разпространение.

Член 8
Допълнителни гаранции за субекта на данните

На всяко лице се дава възможност:
а. да установи съществуването на автоматизиран файл с лични данни, неговите основни цели, както и идентичността и обичайното местожителство или основното място на дейност на контролиращия файла;
б. да получава през разумни интервали и без прекомерно забавяне или разноски потвърждение за това дали лични данни, които се отнасят до него, са запаметени в автоматизиран файл с лични данни, както и тези данни да му бъдат съобщавани в разбираем формат;
в. да постигне, в зависимост от случая, поправяне или заличаване на такива данни, ако те са били обработени в нарушение на разпоредбите на вътрешното право, с които се въвеждат в действие принципите по чл.чл. 5 и 6 от тази конвенция;
г. да разполага със средство за защита, ако искането за информация или в зависимост от случая - за съобщение, поправка или заличаване по т.т. "б" и "в" на този член, не бъде изпълнено.

Член 9
Изключения и ограничения

1. От разпоредбите на чл.чл. 5, 6 и 8 на тази конвенция не се допекат изключения, освен в рамките, определени с настоящата разпоредба.
2. Дерогиране на разпоредбите на чл.чл. 5, 6 и 8 от тази конвенция се допуска, когато такова дерогиране е предвидено в законодателството на страната и съставлява необходима мярка в едно демократично общество в интерес на:
а. защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, интересите на държавата във паричната сфера или борбата с престъпленията.
б. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на другите.
3. Упражняването на правата по чл. 8, т. "б", "в" и "г" може да бъде ограничено от законодателството по отношение на автоматизирани файлове с лични данни, използувани за статистически или научно-изследователски цели, когато очевидно не съществува риск от нарушаване на личната сфера на субектите на данните.

Член 10
Санкции и средства за защита

Всяка страна се задължава да установи подходящи санкции и средства за
защита срещу нарушенията на разпоредбите на вътрешното право, с които се
въвеждат в действие основните принципи за защита на данните, установени в
тази глава.

Член 11
Разширена защита

Никоя разпоредба на тази глава не може да се тълкува като ограничаваща или засягаща по друг начин възможността на една страна да предостави на субектите на данните по-широка защита от предвидената в тази конвенция.

Глава III - Презгранични потоци от данни

Член 12
Презгранични потоци от данни и вътрешно право

1. Следващите разпоредби се прилагат при прехвърлянето през националните граници, на какъвто и да е носител, на лични данни в процес на автоматизирана обработка или събирани с цел. автоматизирана обработка.
2. Никоя страна не може единствено с цел защита на личната сфера да забрани или да изисква специално разрешение за презграничните потоци от лични данни, които преминават на територията на друга страна.
3. Независимо от това всяка страна има право да дерогира разпоредбите на параграф 2:
а. ако законодателството й съдържа специални правила за някои категории лични данни или автоматизирани файлове с лични данни поради естеството на тези данни или файлове, освен ако правилата на другата страна предоставят равностойна защита;
б. когато прехвърлянето се извършва от нейна територия към територията на държава, която не е страна по тази конвенция, през територията на друга страна по конвенцията, за да се предотврати използуването на това прехвърляне за заобикаляне на законодателството на страната, посочена в началото на този параграф.

Глава IV - Взаимно съдействие

Член 13
Сътрудничество между страните

1. Страните се споразумяват да си оказват взаимно съдействие, за да изпълняват тази конвенция.
2. За тази цел:
а. всяка страна оправомощава един или повече органи, като наименованието и адреса на всеки от тях се съобщават на генералния секретар на Съвета на Европа;
б. всяка страна, която е оправомощила повече от един орган, уточнява в съобщението си по предходната точка компетентността на всеки орган.
3. По искане на орган, оправомощен от една страна, органът, оправомощен от друга страна, е длъжен:
а. да предоставя информация за нейното законодателство и административна практика в областта на на защитата на данните;
б. да предприема, в съответствие с вътрешното си право и единствено с цел защита на личната сфера, всички необходими мерки за предоставяне на фактическа информация, свързана с конкретната автоматизирана обработка, извършвана на нейна територия, но не и личните данни, които се обработват.

Член 14
Съдействие на субекти на данните с местожителство в чужбина

1. Всяка страна е длъжна да съдействува на всяко лице с местопребиваване в чужбина да упражни правата, предоставени от вътрешното й право, чрез които се въвеждат в действие принципите, установени в чл. 8 на тази конвенция.
2. Когато едно лице пребивава на територията на друга държава, на него се дава възможност да подаде искането си и чрез посредничеството на органа, оправомощен от тази друга страна.
3. Искането за съдействие съдържа всички необходими данни, между другото свързани с:
а. името, адреса и други релевантни данни за идентифициране на лицето, подало искането;
б. автоматизирания файл с лични данни, за който се отнася искането, или за контролиращия файла;
в. целта на искането;

Член 15
Гаранции във връзка със съдействието, оказвано от оправомощените органи

1. Оправомощен орган на една страна, който получи информация от оправомощен орган на друга страна в допълнение към искане за съдействие или в отговор на свое собствено искане за съдействие, не може да използува тази информация за цели, различни от посочените в искането за съдействие.
2. Всяка страна следи, щото лицата, които принадлежат оправомощения орган или действуват от негово име, да бъдат обвързани от съответни задължения за тайна или поверителност по отношение на тази информация.
3. На оправомощения орган в никакъв случай не се разрешава да отправя искане по чл. 14, параграф 2 за съдействие от името на субект на данните с местопребиваване в чужбина по собствена инициатива и без изричното съгласие на засегнатото лице.

Член 16
Отхвърляне на искания за съдействие

Оправомощен орган, към който е отправено искане за съдействие по чл.чл. 13 и 14 от тази конвенция, може да откаже да го изпълни само ако:
а. искането не съответствува на правомощията в областта на защитата на данните, с които разполагат органите, натоварени да дадат отговор;
б. искането не съответствува на разпоредбите на тази конвенция;
в. изпълнението на искането не би съответствувало на суверенитета, сигурността или обществения ред на страната, от която органът е оправомощен, или на правата и основните свободи на лицата под Юрисдикцията на тази страна.

Член 17
Разноски и ред за съдействие

1. Взаимното съдействие, което страните си оказват по чл. 13, както и съдействието, което те оказват на субектите на данни в чужбина по чл. 14, не са свързани с плащането на разноски или такси извън онези, свързани с експертите и преводачите. В последния случай разноските и таксите се поемат от страната, оправомощила органа, който отправя искането за съдействие.
2. От субекта на данните не могат да бъдат събирани разноски и такси във връзка със стъпките, предприети от негово име на територията на друга страна, с изключение на онези, които се дължат по закон от жителите на тази страна.
3. Другите подробности относно съдействието, свързани по-конкретно с формите и реда, както и с езиците, които ще бъдат използувани, се уреждат пряко между засегнатите страни.

Глава V - Съвещателен комитет

Член 18
Състав на комитета

1. След влизането на тази конвенция в сила се създава Съвещателен комитет.
2. Всяка страна назначава в комитета един представител и един заместник-представител. Всяка държава-членка на Съвета на Европа, която не е страна по конвенцията, има право да бъде представлявана в комитета от наблюдател.
3. Съвещателният комитет може с единодушно решение да покани всяка държава, която не членува в Съвета на Европа и не е страна по тази конвенция, да бъде представлявана от наблюдател на определено заседание.

Член 19
Функции на комитета

Съвещателният комитет:
а. може да прави предложения за улесняване или усъвършенствуване прилагането на конвенцията;
б. може да прави предложения за изменения и допълнения на тази конвенция в съответствие с чл. 21;
в. формулира мнение по всяко предложение за изменение на тази конвенция, което му е предоставено в съответствие с чл. 21, параграф 3;
г. може по искане на една страна да изрази мнение по всеки въпрос, свързан с прилагането на тази конвенция.

Член 20
Процедура

1. Съвещателният комитет се свиква от генералния секретар на Съвета на Европа. Първото му заседание се провежда в дванадесетмесечен срок от влизането на тази конвенция в сила. След това комитетът заседава най-малко веднъж на всеки две години и всеки път, когато една трета от представителите на страните поискат свикването му.
2. Кворумът за заседанията на Съвещателния комитет се състои от мнозинството от представителите на страните.
3. След всяко свое заседание Съвещателният комитет представя на Комитета на министрите на Съвета на Европа доклад за работата си и за функционирането на конвенцията.
4. В съответствие с разпоредбите на тази конвенция Съвещателният комитет съставя собствени Процедурни правила.

Глава VI - Изменения и допълнения

Член 21
Изменения

1. Изменения и допълнения на тази конвенция могат да бъдат предлагани от всяка страна, от Комитета на министрите на Съвета на Европа или от Съвещателния комитет.
2. Генералният секретар на Съвета на Европа съобщава всяко предложение за изменение и допълнение на държавите-членки на Съвета на Европа и на всяка държава, която не членува в Съвета на Европа, но се е присъединила или е поканена да се присъедини към тази конвенция в съответствие с разпоредбите на чл. 23.
3. Наред с това всяко изменение или допълнение, предложено от една страна или от Комитета на министрите, се съобщава на Съвещателния комитет, който представя на Комитета на министрите мнението си за така
предложеното изменение или допълнение.
4. Комитетът на министрите разглежда предложеното изменение и допълнение, както и мнението, представено от Съвещателния комитет, и може да одобри изменението или допълнението.
5. Текстът на всяко изменение и допълнение, одобрено от Комитета на министрите в съответствие с параграф 4 на този член, се изпраща на страните за приемане.
6. Всяко изменение и допълнение, одобрено в съответствие с параграф 4 на този член, влиза в сила на тридесетия ден, след като всички страни са уведомили генералния секретар, че са го приели.

Глава VII - Заключителни разпоредби

Член 22
Влизане в сила

1. Тази конвенция е открита за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Актовете за ратификация, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата, на която пет държави-членки на Съвета на Европа са изразили съгласието си да бъдат обвързани от конвенцията в съответствие с разпоредбите на предходния параграф.
3. По отношение на всяка държава-членка, която впоследствие изрази съгласието си да бъде обвързана от конвенцията, последната влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на
депозиране на акта за ратификация, приемане или одобрение.

Член 23
Присъединяване на държави, които не са членове на Съвета на Европа

1. След влизането на тази конвенция в сила Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, която не е член на Съвета на Европа, да се присъедини към тази конвенция чрез решение, взето с
мнозинството по чл. 20, б. "г" от Статута на Съвета на Европа, и чрез единодушно гласуване на представителите на договарящите държави, които имат право да участвуват в комитета.
2. По отношение на всяка присъединила се държава конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на депозиране на акта за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 24
Териториална клауза

1. При подписването или при депозирането на акта за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване всяка държава може да посочи територията или териториите, към които се прилага тази конвенция.
2. Чрез декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, всяка държава може на по-късна дата да разпростре прилагането на тази конвенция към всяка друга територия, посочена в декларация. По отношение на тази територия конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен срок от датата на получаване на тази декларация от генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена според предходните два параграфа, може да бъде оттеглена по отношение на територията, посочена в тази декларация, чрез нотификация, адресирана до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на шестмесечен срок от датата на получаване на нотификацията от генералния секретар.

Член 25
Резерви

По разпоредбите на тази конвенция не могат да се правят резерви.

Член 26
Денонсиране

1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази конвенция чрез нотификация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на шестмесечен срок от датата на получаване на нотификацията от генералния секрeтaр.

Член 27
Нотификации

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на Съвета и всяка държава, присъединила се към тази конвенция, за:
а. всяко подписване;
б. депозирането на всеки акт за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;
в. всяка дата на влизане на тази конвенция в сила в съответствие с чл.чл. 22, 23 и 24;
г. всеки друг акт, нотификация или съобщение, свързани с тази конвенция.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази конвенция.
Приета в Страсбург на двадесет и осмия ден от месец януари 1981 г. на английски и френски език, като двата текста са еднакво автентични, в единствен екземпляр, който остава депозиран в архивите на Съвета на Европа.
Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени преписи на всяка държава-членка на Съвета на Европа и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.

[Следват подписите.]



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP