Назад

Начало

 

 

Обществена комисия и гражданско доверие

Темата за досиета излезе отново на дневен ред във връзка разглеждания в Народното събрание законопроект за защита на класифицираната информация. Последните промени в законопроекта предвиждат както разбрахме да се отмени Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (ЗДДБДСБРУГЩ) - приет на 6 август 1997 г и изм. и доп., бр. 24 от 13.03.2001. Това на практика означава, че се закриват комисиите "Андреев" и "Ананиев", създадени с измененията от началото на 2001 година.
В същото време народният представител Емил Кошлуков съобщи в интервю, че НДСВ ще внесе проектозакон, според който най-накрая ще регулира тази материя адекватно, а именно: достъп до архивите на бившата Държавна сигурност ще имат само трима души в държавата - президентът, министър-председателят и председателят на парламента. А не както било сега - "пет субекта да ходят и да се правят на морални съдници на България."

Всъщност какво точно представлява обществената комисия "Андреев":
Комисията по чл. 4 ал. 1 от сега действащия закон (комисията "Андреев") цели проверка за дейност в полза на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на определени в закона кръг лица заемащи публична длъжност; комисията изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената в изпълнение на закона дейност в ИНТЕРНЕТ на свободен достъп; осигурява достъп на засегнатите лица до документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Тя е юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София, състои се от 7 члена, определени за срок 5 години, както следва:
1. петима - избрани от Народното събрание по предложение на различни парламентарни групи;
2. двама - определени от Министерския съвет.

Това постановява Законът.

В публичното пространство се появиха мнения, че Комисията изпълнява политически поръчки. Що се отнася до това дали това е обществена комисия или политически орган е добре да се цитира решение № 14 от 30.05.2001 г на Конституционния съд. Според съда независимостта на комисията се гарантира от
1. начина, по който се формира тя; представителите в нея се назначават от висшите държавни органи, а именно: Народно събрание и Министерски съвет;
2. състава на комисията; същият включва лица с висока квалификация и професионална етика;
3. процедурни гаранции срещу външно вмешателство, които включват както начина, по които комисията процедира, а така също и материалите, въз основа на които се извършва проверката.

Комисията не е подвластна на Народното събрание или Министерския съвет, което изключва всякакво вмешателство при вземането на решения. Начинът на нейното конституиране както и цялостната уредба в закона, касаещо нейната дейност, създават достатъчно гаранции за осъществяване целите на закона при условията на равнопоставеност и обективност.

За да бъде една комисия независима, за да бъде наистина обществена тя трябва да разполага със собствени средства за функционирането си. Бюджетът на комисията "Андреев" за 2001 година е определен с Постановление на Министерски съвет № 173 на от 02.07.2001 и е в размер на 866 700 лв. Чрез постановлението на комисията се предоставят 52 щатни бройки като към момента работят 33 човека, които подпомагат дейността й. Комисията не е изразходвала и е върнала в държавния бюджет 380 000 лв.

Комисията върши своята дейност в съответствие със закона. Досега е изготвила 8 доклада, публикува и поддържа в интернет за свободен достъп информация за своята дейност. (Последният й доклад от 08.02.2002 г. визира бившия член на Съвета за електронни медии Веселин Стойков).

В своята дейност комисията среща и сериозни трудности - тя няма пряк достъп до архива на МВР, което е много сериозна пречка и най-малкото събужда подозрения относно изнасяните от нея данни. Просто защото МВР влиза в ролята на посредник между обществеността и комисията "Андреев".

Такива са фактите.

Какви въпроси можем да си зададем и какви изводи можем да направим от изложеното по-горе:
1. Защо една комисия избрана от парламента и финансирана от парите на данъкоплатците (чрез Държавния бюджет) се привижда на някои политици като "партийна комисия"? За политизирането на институциите в нашата страна може да се пише много, но проблемът сега е че народен представител оспорва легитимността (общественото доверие) в една нека да я наречем институция с цел постигане на лични цели и създава впечатление в обществото, че комисията избрана от народните представители и финансирана от бюджета е политически орган. Ами по този негов ред на мисли какво в тази страна остава неполитическо и непартийно?
2. Защо точно в този момент се повдига отново въпросът за досиетата и защо отново не се предлага решение? Вярно е, че темата за досиетата излезе отново на дневен ред във връзка разглеждания законопроект за защита на класифицираната информация, но също така е вярно, че управляващата партия в момента дойде на власт с обещанието да приключи веднъж за винаги с проблема "досиета". От експонираните в публичното пространство мнения за създаването на нов закон за архивите на бившата Държавна сигурност определено се прави крачка назад от постигнатото до момента, да не говорим, че съществува решение на Народното събрание, с което архива на МВР трябва да се предостави на държавния архив и това решение е потънало в забвение.

Българските граждани искат да знаят кои лица, заемащи публична длъжност са извършвали дейност в полза на бившата Държавна сигурност. Правото на обществото на информация е основно човешко право и съществен елемент от демократичния процес. Обществото вече е дало своето мнение, че иска да прави своя избор информирано.

Антон Андонов,
Ивайло Колев
Програма Достъп до Информация



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 28.02.2002 • © 1999 Copyright by Interia & AIP