Днес, 12 12.2001г. в гр. Сливен, подписаният полк. ХИТОВ - военноокръжен прокурор - Сливен, като разгледах данните по преписка No. В-1149/2001г. образувана по повод заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от представител на Българския Хелзинкски комитет, намерих за установено следното:

Отправеното заявление а неоснователно и не следва да бъде уважено.

Съобразно закона за достъп за обществена информация задължени субекти по смисъла на чл.3 ал.1 са държавните органи, или органите на местното самоуправление в Р България, които създават или съхраняват обществена информация. С оглед на тази законова дефиниция прокуратура на Р България и в частност Сливенската военноокрьжна прокуратура не представлява задължен субект по смисъла на Закона за достъп за обществена информация. Това е така, защото като част от съдебната власт прокуратурата не е държавен орган и в тази насока е налице хипотеза на несъвместимост между изискванията на ЗДОИ и задълженията на прокуратурата.

Определящо значение за наличието на тази несъвместимост има смисълът с който е използвано в чл.68 ал. 1 от Конституцията на Р България понятието "държавна служба". Поначало понятието "държавна служба" се използва в административното право, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт. Освен в тесен смисъл като изпълнение на административни функции държавните учреждения то схваща и по-широко - с него се обхващат и структурите на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. За държавна служба може да се говори със специфично съдържание и в други клонове на правото, за това при липсата на еднозначно доктринално или легално определение на държавната служба смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкрива в с конкретните цели на разпоредбите и институтите с които се свързва. /Решение 25 ?? от 06.06.1993 на Конституционния съд на РБългария/. За изясняване на това понятие и статута на прокуратурата следва да се има предвид разпоредбата на чл.132 ал.1 от Закона за съдебната власт, формулиран по следния начин Чл.132 / Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат:

1. да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;
2. /доп.-ДВ, бл.133 от 1998г./ да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;
3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

Очевидно е, че след като прокурорите не могат да заемат назначаема длъжност в държавен орган, те не са такива, съобразно с което в случая предоставянето на информация по силата на Закона за достъп за обществена информация е необоснован.
Редът за разгласяване на обстоятелствата по дейността на органите по разследването е уреден в разпоредбите на НПК.
Липсва пречка за предоставяне на конкретна информация съставляваща общественозначим обществен интерес по конкретно дело и по конкретен случай, но не и като формулирана статистическа конфигурация.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 180 ал.1 от НПК

ПОСТАНОВИХ:

ОТКАЗЖАМ да предоставя исканата обществена информация по закона за достъп за обществена информация относно колко сигнала за незаконна употреба на физическа сила и огнестрелно оръжие отстрана на полицейски или военни служители са получени в Сливенската военно-окръжна прокуратура през 2000-2001г.. както и за това по колко от тях са образувани следствени дела.

Препис от постановлението да се изпрати за сведение на Български Хелзинкски комитет на No. А-115/06.12.2001г.
Постановлението може да бъде обжалвано пред Военноапелативен прокурор - София.

ВОЕННООКРЪЖЕН ПРОКУРОР - СЛЙВЕН
/ХИТОВ/