Назад

Начало

 

 

Новини - съдебни дела 2008 г.

Върховният административен съд отмени текст от обжалваната от ПДИ Наредба 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. Със свое решение от 11.12.2008 г. (Жалба на ПДИ срещу Наредба 40 76 Kb) петчленен състав на ВАС отмени решението на тричленен състав от 17.07. 2008 г., с което бе отхвърлена жалбата на ПДИ срещу незаконосъобразността на приетата през януари Наредба № 40. Петчленният състав отмени чл. 5 от атакуваната наредба. Още информация...

Върховният административен съд (ВАС) задължи кмета на Разград да предостави достъп до формулярите за кандидатстване с приложенията на всеки проект, както и решенията на комисията по разглеждане за всеки един одобрен проект от Програма за публично-частно партньорство за 2007 г. в Oбщина Разград. Мотивът за отказ на кмета на Разград, впоследствие потвърден и от Административен съд – Разград бе, че тази информация “може” да засяга права или законни интереси на трети лица и не следва да бъде предоставяна, с оглед на получените изрични откази от фирмите, чийто проекти са одобрени. Магистратите от ВАС обаче отбелязват, че по делото не са представени каквито и да е било доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена информация, която се отнася до трети лица, засяга интересите им по-начин, който да обоснове необходимост от изричното им съгласие – наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство. С този извод състав на ВАС отмени решението на Административен съд – Разград, както и отказа на кмета, и го задължи в 14-дневен срок да предостави на заявителя – сдружение “Център на неправителствените организации в Разград” - достъп до търсената информация (Решение № 12621 от 24 ноември 2008 г. на ВАС (Жалба на ПДИ срещу Наредба 40 65 Kb), Трето отделение, по адм. д. № 2995/2008 г.).

ВАС отмени отказ на министъра на извънредните ситуации да предостави информация, описана в няколко пункта на заявление, подадено от Вилям Попов през месец август 2008 г., и свързана с дейността на Центъра за аерокосмическо наблюдение (ЦАКН), открит през юли 2007 г. към министъра на държавната политика при бедствия и аварии, впоследствие преименуван на министър на извънредните ситуации. Тъй като по всеки от различните пунктове в заявлението министърът е изложил различни мотиви за отказ, то и в мотивите си магистратите разглеждат поотделно всеки един от тях. Сред по-важните изводи на магистратите са, че информацията за списъка на всички фирми, участвали в проекта – проектант, изпълнител, доставчик на апаратура, производител на апаратура и др., както и документите по поръчване, проучване (за всички етапи до окончателното завършване), проектиране и изпълнение на проекта по изграждане и оборудване на Центъра за аерокосмическо наблюдение (ЦАКН), не може да бъде отказвана на основание засягане интересите на трето лице и липса на съгласието му, тъй като в хода на делото не са представени каквито й да е било доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена информация, която се отнася до трето лице, засяга интересите на лицето по начин, който да обоснове необходимост от неговото съгласие – наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство. Магистратите приемат и че не може да се отказват копия от спътникови снимки на основание подготвителни документи с несамостоятелно значение, тъй като отново по делото не са представени доказателства тази информация да е свързана с конкретната оперативната подготовка на актове на министъра на извънредните ситуации. Колкото до отказа на министъра да предостави информация за това какъв е приносът от едномесечното функциониране на ЦАКН по разкриване, предупреждаване и управление на възникналите през този период горски пожари и тежки наводнения, то съдът приема, че използвайки думата „приносът”, заявителят не е търсил оценката на административния орган за ефективността на центъра за определен период от време, в което той е функционирал, а конкретна информация по какъв начин ЦАКН е допринесъл за разкриване, предупреждение и управлението на възникналите горски пожари и наводнения (Решение № 12582 от 21 ноември 2008 г. на ВАС (Жалба на ПДИ срещу Наредба 40 76 Kb), Трето отделение по а.д. № 9723/2007 г.).

Информацията относно изплатените суми от община на местни средства за масова информация за публикации - решения, заповеди, обяви, покани, протоколи и други актове на общината е обществена информация по смисъла ЗДОИ и следва да бъде предоставена при поискване. Същата не може да бъде отказвана на основание, че достъпът засяга интересите на трети лица и няма тяхното изрично съгласие, тъй като в тези случаи средствата за масова информация, макар и търговски дружества, осъществяващи свободна икономическа дейност, извършват дейност по обнародване и разгласяване на актовете на общината, финансирана със средства от общинския бюджет. Ето защо медиите не са трети лица по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗДОИ, а задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. До този извод стигна състав на ВАС по делото на сдружение “Център на неправителствените организации в Разград” срещу отказ на кмета на Община Разград. С тези мотиви магистратите от ВАС отмениха решението на Административен съд – гр. Разград, и вместо него постановиха отмяна на отказа на кмета и връщане на преписката на същия за изпълнение на съдебните указания по приложение на закона (Решение №10962 от 22.10.2008 г. на ВАС, Трето отделение, по а.д. №1660/2008 г.).

Главният секретар на Община Варна отказа да предостави достъп до договор, сключен между общината и Областната дирекция на МВР за охрана на обществения ред на територията на Община Варна. В отговор на заявлението на Николай Цветков от Варна, главният секретар е постановил отказ, с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице (а именно полицията) и няма неговото изрично съгласие за предоставяне на информацията. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – гр. Варна. Основният аргумент в жалбата е, че съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ не е необходимо съгласие на трето лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на закона. В случая и двете хипотези от цитираната разпоредба са налице. От една страна, защото самото трето лице - Областната дирекция на МВР - е задължен субект по ЗДОИ, в качеството на държавен орган по смисъла на ЗДОИ. От друга, поисканата информация е безспорно обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й би дало възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на Община Варна и Областната дирекция на МВР по охрана на обществения ред на територията на Община Варна.

С подкрепата на ПДИ през месец октомври бе обжалван отказ на директора на Агенция “Митници” да предостави достъп до списъка на търговските марки, за които агенцията прилага мерки за защита, при пренасянето им през държавната граница на Република България, по Наредбата за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост. Директорът на агенцията отказва предоставяне на тази информация, с мотив, че същата представлявала служебна тайна по смисъла на § 1, т. 24, б. “в” от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците. Според юристите от ПДИ обаче така формулираният отказ е незаконосъобразен, а посоченото основание за отказ е неоснователно, защото при действието на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) съществуват много ясни правила относно служебната тайна. Според ЗЗКИ, за да се превърне определена информация в класифицирана, представляваща служебна тайна информация, е необходимо на първо място да е налице застрашаване на държавен или друг правнозащитен интерес, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ. Необходимо е и да съществува и специален закон, който да определя коя информация подлежи на класифициране като служебна тайна в съответната сфера. Необходимо е още ръководителят на съответната организационна единица да е приел списък на категориите информация – служебна тайна, за съответната организационна единица. Не на последно място е необходимо и да е извършена процедура за класифициране на съответната информация, при която информацията да е маркирана с гриф за сигурност “За служебно ползване” (чл. 28, ал. 3 от ЗЗКИ).

Административен съд – София град (АССГ) отмени отказ на Софийска районна прокуратура (СРП) да предостави информация за броя и вида на използваните от прокуратурата печати, които са в обръщение, както и за причините, поради които използваните от СРП печати са с различен шрифт и форма. Отказът на прокуратурата бе на основание класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и бе постановен по заявление на гражданина Иван Петров. В мотивите си магистратите отбелязват, че административният орган не е посочил дали достъпът до тази информация би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защита на конституционно установения ред, и ако да, по какъв начин точно би увредил интересите на държавата. В решението е посочено още, че в отказа на прокуратурата е посочена единствено принадлежност към категория информация от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация). Липсата на мотиви по какви критерии и на какво основание е прието, че исканата информация съставлява държавна тайна, не позволява на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразност на отказа за предоставянето й. По тези причини съдът връща преписката на прокуратурата за ново произнасяне (Решение № 815 от 13 октомври 2008 г. на АССГ, ІІ-ро отделение, 26-ти състав, по а.д. № 331:/2008 г.).

АССГ задължи председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави достъп до приложенията към докладите за инцидента от 1 март 2006 г. в АЕЦ “Козлодуй” на национално движение “Екогласност”. Отказът на председателя на АЯР бе на основание служебна тайна, но магистратите констатираха, че липсва какъвто и да е документ с мотиви на председателя на АЯР за класифициране на приложенията към доклада като служебна тайна. Отделно съдебният състав отбелязва, че административният орган е следвало да извърши преценка по чл. 20, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда, според която разпоредба ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до информация за емисиите на вредни вещества в околната среда, като стойност на показателите, определени от нормативните актове (Решение № 777 от 17 октомври на АССГ, I -во отделение, 15-ти състав, по а.д. № 2898/2008 г.).

С подкрепата на ПДИ националното движение “Екогласност” спечели в съда срещу Министерство на околната среда и водите за РИЛА-БУФЕР. С Решение от 11 септември 2008 г. състав на Административен съд — София град, отмени отказа на главния секретар на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) Тамер Бейсимов да предостави на национално движение “Екогласност” достъп до Протокола от заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие, проведено на 25 ноември 2007 г., когато с два гласа не бе включена буферната зона на Рила в НАТУРА 2000. В мотивите си съдът определя, че исканият протокол представлява “информация за околната среда” и не попада в ограниченията на правото на достъп до информация за околната среда по Закона за опазване на околната среда. Поисканата информация е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност за съставяне на мнение на гражданите за дейността на МОСВ, респективно на Националния съвет, които са задължени да осигурят достъп до обществената информация, която създават и съхраняват – категоричен е съдът. Нещо повече, съдът задължава МОСВ в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да предостави искания документ. Петър Пенчев – зам.-председател на НД “Екогласност”, заяви готовността на екоорганизацията веднага да изпрати този Протокол до Европейската комисия, която очаква от България данни защо тази зона и при второто разглеждане не е включена в НАТУРА 2000. С постигнатата чрез българския съд прозрачност, природозащитниците очакват да се спаси буферната зона на Националния парк Рила от започналото бетониране.

С Определение от 18 септември 2008 г. състав на СГС осъди жалбоподателя – екологично сдружение “За Земята” да заплати на Министерство на финансите (МФ) сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Любопитен факт е, че въпросното съдебно дело е прекратено преди повече от година и половина – на 16 февруари 2006 г., поради оттегляне на жалбата от екологичното сдружение. Делото бе заведено още в началото на 2004 г. срещу отказ на МФ да предостави на сдружението информация за проектите по ИСПА за автомагистрала “Люлин” и “Регионално депо за битови, производствени и опасни отпадъци – гр. Русе”. Впоследствие отказваната от МФ информация бе предоставена на сдружението от Изпълнителна агенция “Пътища” (проектът за автомагистралата) и от Министерство на околната среда и водите (проектът за регионалното депо за отпадъци). По тази причина и жалбата срещу отказа на МФ бе оттеглена, тъй като същата бе станала безпредметна. Според съдебния състав обаче, причините за подаване и оттегляне на жалбата на ЕС “За Земята” са ирелевантни и затова отговорността на жалбоподателя за разноските на МФ била обективна. Неясно остава и защо съдът е решил да присъжда разноски по дело, което е прекратено преди повече от година и половина. Срещу определението на СГС е подадена частна жалба до Върховния административен съд.

Областният управител на Благоевград обжалва решението на Административния съд, с което бе отменен отказът му да предостави на “Асоциацията на парковете в България” информация относно входящия номер и датата на постъпване в Областната управа - Благоевград на инвестиционно предложение Подробен устройствен план (ПУП) на проект “Ски и голф комплекс – Кулино”, с изпълнител “Балканстрой” АД, както и тази за проведената процедура по одобряване на ПУП. Припомняме, че отказът на областния управител бе мотивиран с липса на съгласие на трето засегнато лице – фирмата изпълнител, а в решението си съдът бе отбелязал, че макар и след срока, “Балканстрой” АД е депозирало изричното си съгласие за предоставяне на исканата информация, поради което за областния управител не имало пречка да преразгледа отказа си и съответно да предостави достъп до поисканата информация. Вместо да изпълни съдебното решение и да предостави достъп до поисканата информация, областният управител обаче предпочита да подаде касационна жалба срещу него, излагайки аргументи, че е получил съгласието на третото лице, след като бил издал решението за отказ, поради което същото било законно. За съжаление желанието на областния управител да води правно-теоретични спорове със съда по никакъв начин не обяснява какви са пречките да предостави исканата информация към момента, след като е налице дори съгласието на фирмата изпълнител.

На 1 септември 2008 г. Административен съд – София град гледа за втори път делото на Национално движение „Екогласност” срещу Министерството на околната среда и водите, за буферната зона на Национален парк „Рила”. От движението искат по Закона за достъп до обществена информация Протокола от заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие, проведено на 25.10.2007 г., когато с два гласа не бе включена тази зона в НАТУРА 2000. Още...

Върховният административен съд (ВАС) наложи на министъра на вътрешните работи, глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение, в продължение на цяла година, на задължение по Закона за достъп до обществена информация, произтичащо от влязло в сила решение на ВАС. Неизпълнението от страна на министъра се изразява в липса на произнасяне по заявление на Йордан Тодоров (журналист от в. “168 часа”), след като с решение от м. юли 2007 г. първоначалният отказ на министъра бе отменен и преписката му бе върната за ново произнасяне. В мотивите си магистратите отхвърлят довода на министъра, че закъснението се дължало на забавяне при изпълнение на процедура за търсене на съгласието на трето засегнато лице, тъй като и към настоящия момент (м. юли 2008 г.) липсват доказателства министърът да се е произнесъл по заявлението на журналиста. Решението на съда е доста прогресивно и доколкото ни е известно е първото съдебно решение, с което се налага глоба на орган на изпълнителната власт за неизпълнение на задължение по ЗДОИ. Пълен текст на Решение № 8487 (Жалба на ПДИ срещу Наредба 40 65 Kb) от 9 юли 2008 г. на ВАС, Първо отделение.

Петчленен състав на ВАС прие разширително тълкуване на израза “описание на исканата информация” и по този начин пресече погрешната съдебна практика, според която, когато първоначалното искане за достъп до информация е формулирано като искане за предоставяне на достъп до документ, то не било налице искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържало описание на исканата информация по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Така с Решение № 8969 от 24 юли 2008 г. бе отменено решението на тричленен състав на ВАС, както и отказа на министъра на културата да предостави достъп до обществена информация на Юрий Вълковски относно копие от заповед за назначаване на работна група по изготвянето на Наредба, посочена в чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата. В мотивите си магистратите посочват, че тричленният състав неправилно е приел, че така, както е формулирано първоначалното искане - предоставяне на копие от заповед - не е налице искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържало описание на същата в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Подобен извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация са копия на хартиен носител, което в буквален смисъл е достатъчно, за да се приеме, че след като се иска предоставяне на копие от заповедта, е налице валидно искане по смисъла на чл. 24 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация - копие от сочената заповед. При това наименованието на същата - за назначаване на работната група по изготвянето на проект на наредба, посочена в чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата - съдържа самото описанието на исканата информация, която трябва се съдържа в посочената форма - копие от заповедта. Пълният текст на съдебното решение (Жалба на ПДИ срещу Наредба 40 72 Kb).

Информацията относно входящия номер и датата на постъпване в Областната управа - Благоевград на инвестиционно предложение Подробен устройствен план (ПУП) на проект “Ски и голф комплекс – Кулино” с изпълнител “Балканстрой” АД, както и тази за проведената процедура по одобряване на ПУП не може да бъде отказвана на основание липса съгласието на трето засегнато лице – фирмата изпълнител. До този извод стигна състав на Административен съд – Благоевград в Решение № 799 от 8 август 2008 г., постановено по а.д. № 744/2008 г. и задължи областния управител да предостави достъп до информацията. Делото бе образувано по жалба на Тома Белев, в качеството му на председател на УС на “Асоциацията на парковете в България”. Според съда, в случая не се засягат законни права и интереси на търговското дружество – трето лице. Информацията, която е поискана представлява по-скоро справка, съдържаща исканата информация, а не конкретни документи, които биха могли да съдържат данни, представляващи търговска тайна на дружеството. За пълнота на решението си съдът отбелязва, че макар и след срока, “Балканстрой” АД е депозирало изричното си съгласие за предоставяне на исканата информация, поради което за областния управител не е имало пречка да преразгледа отказа си и съответно да предостави достъп до поисканата информация.

Информацията за договора, сключен между Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и фирма “Р.О.К.” ООД за изпълнение на щанд, с който България е била представена на международната туристическа борса “Уърлд травел маркет 2007” в Лондон, е обществена. До този извод стигна състав на Административен съд – София град, който отмени отказа на председателя на ДАТ да предостави тази информация на журналистката Зорница Маркова (в. “Дневник). Отказът на председателя на ДАТ бе мотивиран с простото посочване, че информацията засяга интересите на трето лица (въпросната фирма) и липсва нейното съгласие за предоставяне, както и че същата представлявала търговска тайна, тъй като в сключения договор съществувала клауза за конфиденциалност. В мотивите на решението е посочено, че информацията за представянето на страната ни като атрактивна дестинация и рекламирането на туризма в България е от особена важност за множество граждани. Общественият интерес е обусловен не само от наличните в страната големи морски и планински курорти, чиито жители разчитат на туризма за поминъка си, но и от факта, че много слаборазвити и селски райони започват развитието на селски и алтернативни форми за туризъм и доброто представяне на страната би помогнало и за развитието на тези райони. Отбелязано е и че по делото е представена извадка от договора, представляваща клаузи за конфиденциалност, но в същото време към момента договорът е прекратен и не действа между страните, поради което страните са обвързани с уговорките в договора само до момента на прекратяването му. В тази връзка съдебният състав намира, че председателят на ДАТ не е обвързан с посочените клаузи за конфиденциалност и е следвало да предостави поисканата информация. Освен това административният орган е трябвало да съобрази и аргументира кои обстоятелства от договора представляват търговска тайна и във връзка с публичността, предвидена по Закона за обществените поръчки (ЗОП), по силата на който множество елементи от договора се явяват публични. Със съдебното решение от 11 юни 2008 г. отказът на председателя на ДАТ е отменен и преписката му е върната с указание да предостави поисканата информация или ако откаже отново, то да направи това с мотивирано решение, в което да изложи аргументи защо счита, че информацията е търговска тайна, чието предоставяне ще доведе до нелоялна конкуренция между търговци. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Министърът на вътрешните работи е нарушил Закона за достъп до обществена информация, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, гр. Монтана. Със заявлението си жалбоподателят бе поискал да му бъдат предоставени копия от два протокола за полицейско предупреждение, които са му били съставени в качеството му на член на Обществения съвет на Асоциацията – единият - съставен на площад “Независимост”, гр. София, на 10.09.2007 г., който е подписан от него, но не му е бил връчен екземпляр, и вторият - на 17.09.2007 г., на същия площад, от който също не му бил връчен екземпляр. Магистратите отбелязват, че е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от ЗДОИ да се произнасят писмено по заявленията с решение. Решението на тричленния състав на ВАС подлежи на обжалване пред петчленен състав на същия съд.

Информацията за изпълнение на служебните задължения на лице, заемало ръководна длъжност в Министерския съвет (МС) в периода 1997 – 2001 г., свързана със стопанисване на почивните бази на МС, представлява негови лични данни. С мотива, че с подобно заявление се иска достъп до данни, засягащи личността на трето лице, които данни не се включват в понятието обществена информация, тричленен състав на ВАС отхвърли касационната жалба на гражданката Цветана Гочева и остави в сила решението на Софийски градски съд по делото срещу отказа на директора на Правителствена информационна служба да предостави достъп до тази информация. Неубедителен обаче остава аргументът на съдебния състав, че предоставянето на тази информация не би дало възможност на заявителката да си състави собствено мнение за дейността на МС, при положение, че исканата информация е за изпълнение задълженията на служител, отговарящ за почивните бази на МС.

Главният секретар на Община Варна отказа да предостави достъп до длъжностните характеристики на кмета на общината, главния секретар, директора на Дирекция “Социални дейности и жилищно настаняване” и на управителя на общинско предприятие “Спортни имоти”, под формата на копия на хартиен носител. Според мотивите, изложени в отказа, тази информация има подготвителен характер и е с несамостоятелно значение (чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ), освен това засягала интересите на третите лица (заемащите въпросните длъжности) и липсва тяхното съгласие за предоставянето й (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ). С помощта на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна. В жалбата на заявителя Николай Цветков е посочено, че главният секретар на общината е следвало да разгледа поотделно всяко едно от отправените искания за достъп до информация и да изложи мотиви по всяко едно от тях. В случай, че главният секретар бе изпълнил това си задължение, то е следвало, на основание чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, да уведоми заявителя, че информацията по първите две точки от заявлението му е обнародвана, и да му посочи съответния брой на „Държавен вестник“, тъй като длъжностните характеристики на кмета на общината и на главния секретар на общината са разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Колкото до посочените в отказа основания за отказ, то в жалбата е отбелязано, че чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложим, тъй като длъжностните характеристики не представляват подготвителна информация с несамостоятелно значение по смисъла на ЗДОИ, тъй като липсва краен акт, чието издаване те да подготвят. Неприложим е и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като длъжностните характеристики не касаят въпросните лица в качеството им на частни физически лица, а са свързани със служебните им задължения.

Главният секретар на Община Варна не се произнесе по заявление на Николай Цветков, който е поискал да му бъде предоставена информация за броя и основанието на издадените ВИП пропуски от управителя на общинско предприятие “Спортни имоти” за басейн Приморски. С помощта на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред Административен съд – Варна. В жалбата е посочено, че предоставянето на тази информация би дало възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на Община Варна и в частност - на общинското предприятие “Спортни имоти” по интересуващите го въпроси.

Информацията за състоялия се на 17 и 18 ноември 2006 г. в Боровец семинар, организиран от Министерски съвет, Народното събрание и ръководствата на трите партии от управляващата коалиция, не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. С този извод петчленен състав на ВАС потвърди решението на тричленен състав на същия съд. Според висшите магистрати, проведеното мероприятие (семинар) е реализирано от ръководствата на трите партии от управляваща коалиция и представлява политическо събитие, за което събитие министър-председателят не е задължен да предоставя информация. Заявителят Вилям Попов бе формулирал четири въпроса относно: институцията, която е организатор на съвещанието, списък на всички участници от страна на Министерския съвет - министри, зам. министри, технически и обслужващ персонал, шофьори и охрана, ангажирани служебни транспортни средства - брой и марка на колите и автобусите и финансовият източник на разходите за участието на Министерски съвет в съвещанието. Решението на съда е окончателно.

Информацията относно изразходваните суми за публикации в местната и централната преса от Община Ловеч за периода 2004 – 2006 г. е публична, но данните за това как са разпределени изразходваните суми по съответните печатни издания не е. До този извод стигнаха в две съдебни решения от м. март магистрати от съдилища в гр. Ловеч. Тази информация бе поискана от Цветан Тодоров - гл. редактор на местния в. “Народен глас”, а отказите бяха на Общинския съвет и кмета на общината. И в двата случая съдът прие за основателно изразеното от съответните търговци несъгласие, мотивирано с обстоятелството, че тази информация представлява търговска тайна. Според жалбоподателя, разходването на обществени средства обаче следва да бъде в максимална степен прозрачно, а фактът на получаването на суми, и то от публична институция, сам по себе си не може да бъде обект на тайна. Подадени са касационни жалби както срещу решението на Ловешки административен съд, така и срещу това на Ловешки окръжен съд.

Мотивите към актове, приети от Министерски съвет (МС), не могат да бъдат отказвани, на основание подготвителна информация, която няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). В този смисъл се произнесе състав на Софийски градски съд (СГС) по дело, заведено срещу отказ на Правителствена информационна служба (ПИС) да предостави на Кремена Христова, член на неформалната организация “Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика” достъп до мотивите към четири приети акта на МС в сферата на културата.

Пета поредна година бившият служител на Министерство на вътрешните работи (МВР) Иван Йончев не успява да получи достъп до личното си кадрово дело. Иван Йончев, пенсиониран офицер от МВР, се бори вече пета година с министъра на вътрешните работи (и предишен, и настоящ) с надеждата да получи достъп до личното си кадрово дело. Още през февруари 2003 г. Йончев подава заявление до директора на Дирекция “Човешки ресурси” при МВР. Той иска достъп до кадровото си досие, съдържащо факти за него като бивш служител в системата на министерството. Получава отговор, че кадровите досиета са строго секретни. След като първият отказ на МВР бе обявен за нищожен на две съдебни инстанция, вторият - за незаконосъобразен, то при третия отказ на МВР, състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че отказът е законосъобразен, тъй като заявлението на Йончев, отправено до министъра не е обосновано и мотивирано. Според жалбоподателя, този извод не намира подкрепа в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съгласно който всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД). Въпреки многократните изменения на ЗЗЛД, никоя от досегашните му редакции не може да подкрепи извода на съда, че всеки един от случаите по ЗЗЛД е с определена конкретика и търсещото правата си по този закон лице следвало да посочи и основанията за претенцията си и да я обоснове. Реквизитите на заявлението за достъп до лични данни са описани в чл. 29 и следващиоя от ЗЗЛД и в тях липсва изискване за обосноваване на искането за достъп до лични данни. Срещу решението е подадена касационна жалба.

Изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор (БСТ) отказа да предостави информация за бюджета на родния тотализатор, приходите и разходите, броя на заетите лица и размера на внесения данък за определен период. В отказа си директорът на тотото не разглежда по същество искането за достъп до информация, а оспорва качеството на БСТ на задължен по ЗДОИ субект. Отказът бе обжалван от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред Софийски градски съд (СГС). Според жалбоподателя е извън съмнение, че БСТ се явява публичноправна организация, респ. публичноправен субект по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и като такъв субект дължи цялата създавана и съхранявана от него обществена информация. Предстои насрочване на делото.

Директорът на РИОСВ – гр. Хасково, отказа да предостави достъп до информация за направените инвестиционни предложения за изграждане на ветрогенераторни и паркове със слънчеви колектори на територията, контролирана от РИОСВ-Хасково за периода 2005-2008 г. В решението на директора е посочено, че заявлението на сдружение “Зелени Балкани” - Пловдив, не отговаряло на изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) нито по отношение на вида на исканата информация, нито по отношение на формата за предоставяне на информация. С аргумента, че в заявлението са налице и трите задължителни реквизита по ЗДОИ - наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция, дори и незадължителния реквизит – предпочитана форма на достъп до исканата информация, отказът е обжалван пред Административен съд – Хасково. Предстои насрочване на делото.

На 19 март 2008 г. Програма Достъп до Информация подаде жалба ( Жалба на ПДИ162 Kb) до Върховния административен съд срещу Наредба № 40 от 2008 г. на ДАИТС и МВР, задължаваща мобилните оператори и Интернет доставчиците да запазват данни за електронните съобщения.
Наредбата бе посрещната с вълна от възмущение и критики от страна на гражданското общество и бизнеса, поради сериозното вмешателство в личната неприкосновеност и кореспонденцията. Според текстовете на самата наредба, тя е приета в изпълнение на европейската Директива 2006/24/ЕО. Според нея, т.нар. предприятия, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги, са длъжни да запазват данните за всяко мобилно повикване: дата и час, място и страни по комуникацията, както и за всяко електронно съобщение (чрез Интернет). Достъп до данните имат дирекция в МВР – по принцип, органите на досъдебното производство и съдът – за целите на наказателното производство и службите за сигурност и обществен ред – за целите на националната сигурност. Според ПДИ, с приемането на тази наредба е нарушена Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.09.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP