Новини - съдебни дела 2006 г.

На 9 ноември 2006 г. Върховният административен съд гледа делото за законосъобразността на правителственото решение за строеж на ядрената централа. Според жалбата на Национално движение “Екогласност” решението на кабинета за изграждането на АЕЦ "Белене" не е обосновано с оценка на управлението на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО). Петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) трябва да се произнесе в едномесечен срок. Прессъобщение на ПДИ.

На 4 октомври 2006 г. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчалив отказ на Министъра на образованието и го задължи да предостави имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите, главния секретар, както и на членовете на политическия кабинет на Министъра на образованието. През 2005 г. от Министерството отказаха поисканите от вестник "168 часа" данни, като се позоваха на Закона за защита на личните данни. Първата съдебна инстанция потвърди отказа, но медията обжалва с помощта на Програма Достъп до Информация. Петчленният състав отмени решението на първата инстанция в частта, с която се отказва достъп до данните на ръководния екип. Според магистратите имената на заместник-министрите, главния секретар и на членовете на политическия кабинет са бездруго достъпни в Регистъра за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Информацията за образованието и квалификацията им също е обществена, тъй като помага на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на управляващите образованието в България.

С подкрепата на ПДИ бе осъден директорът на Националната разузнавателна служба
Състав на Софийски градски съд (СГС) задължи директора на Националната разузнавателна служба (НРС) – ген. Кирчо Киров да предостави пълен достъп до архивни материали на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ на ДС).
Делото срещу НРС беше заведено от журналиста от в. “Дневник” - Христо Христов, след като в края на 2004 г. ген. Киров не отговори на негово заявление за достъп до информация. Христов бе поискал достъп до информация за дейността на специализираните служби в НРБ в периода 1971-1979 г. във връзка с извършваните от него проучвания и подготовката на документална книга по повод убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978 г. Според журналиста исканите архивни материали представляват ключови документи за “неутрализирането” на писателя и взаимодействието по операцията между ДС и КГБ.
По делото адвокатите на разузнаването оспорваха жалбата с твърдението, че поисканата информация е маркирана с гриф за сигурност като държавна тайна.
С решението си съдебният състав отмени мълчаливия отказ на директора на НРС и го задължи да предостави достъп до поисканата информация. Магистратите приемат, че НРС като “служба за сигурност” не е изключена от категорията държавни органи, задължени да предоставят достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Освен това съдебният състав констатира, че директорът на НРС не е изпълнил задълженията си по Закона за за защита на класифицираната информация, приет през 2002 г. - да декласифицира информацията с изтекъл срок на защита и да предостави същата на Държавния архивен фонд.

На 25.01.2006 г. от 9.00 ч. Софийският градски съд, ІІІ-Б състав, разгледа дело по жалба на журналистката от Дарик радио Богдана Лазарова срещу Националната разузнавателна служба. Жалбата е срещу отказ на НРС да предостави достъп до съхраняваните архивни материали, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел Втори, с мотивите, че информацията е класифицирана като държавна тайна с гриф “Строго секретно”. Делото се води с юридическата подкрепа на Програма Достъп до Информация.

На 3 януари Върховният административен съд се произнесе с решение, което е с изключителна важност за прилагането на закона за достъп до информация. Върховният съд върна на Софийския градски съд /СГС/ за ново произнасяне делото за достъп до доклада на службите за сигурност по аферата “Иракгейт”. още...