Home

 

 

След като прочетете този документ използвайте BACK/НАЗАД бутона на вашия браузер, за да се върнете към предишната страница.


Що за Закон за достъп до обществена информация имаме

Александър Кашъмов, ПДИ

На 22 юни 2000г. Народното събрание прие на второ четене Закон за достъп до обществена информация, който влиза в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник. Законът регламентира правото на всяко физическо или юридическо лице на информация, съхранявана на материален носител от държавните органи и органите на местно самоуправление.

Ограничение на правото на достъп до информация се допуска само когато е налице държавна или друга защитена от закона тайна /чл.7/. Отказите на съответните органи да предоставят информация подлежат на съдебен контрол по реда на административното производство. Когато отказът се окаже незаконосъобразен, съответният служител подлежи на административна отговорност - глоба.

Законът съдържа някои противоречия и неясноти
І. Относно ограниченията: В отклонение от установения в споменатия чл.7 ал.1 от закона принцип разпоредбата на чл.13 ал.2 от същия установява основания за ограничаване на правото, различни от защитена от закона тайна. Същият текст предоставя на съответните държавни органи правото на преценка дали да предоставят или откажат посочената в текста информация. Тази възможност за преценка е в противоречие с чл.41 ал.2 от Конституцията.

Съгласно чл.5 правото на достъп до информация не може да бъде насочено срещу правата на другите, националната сигурност и др. Не е ясно как точно правото на достъп до информация може да е насочено срещу тези права и интереси, законът не изяснява връзката на тази разпоредба с разпоредбите за защитената от закона тайна - чл.7 ал.1 и останалите, засягащи ограниченията - чл.13 ал.2, чл.31.

Определението на "лична информация" в § 1, т.2 е твърде обширно и неясно. Съдържанието на понятието "лична информация", която подлежи на защита съобразно европейските стандарти не е толкова обширно. Нашият закон включва в дефиницията информация не само относно физически лица, но също така относно юридически лица и "неперсонифицирани групи от физически лица".

ІІ. Относно предмета на правото:
Обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, съхранявана от посочените по-горе органи, която е същевременно "свързана с обществения живот в Република България" и въз основа на която искащият може да "си състави собствено мнение за тяхната дейност". Тези критерии са неясни, т.е. тяхното прилагане е оставено изцяло на свободата на една субективна преценка.

ІІІ. Относно задължените да предоставят информация субекти:
Посочените по-горе органи са длъжни да предоставят информация при поискване. Законът не установява ясно кой орган каква информация трябва да предоставя - това ще подлежи на тълкуване от съда по съществото на висящо дело. Последното вероятно ще доведе до противоречива съдебна практика по този въпрос. Задължени да предоставят информация съгласно закона са не само горепосочените органи, но и другите публичноправни субекти - термин без изяснено съдържание. Информация дължат и юридически и физически лица, финансирани от консолидирания бюджет.

Задължени да предоставят информация съгласно закона са и средствата за масова информация - чл.3 ал.2 т.3, чл.18. Тези разпоредби са в отклонение от целта на закона и залегналите в него принципи.

В пълно противоречие с принципите на българското законодателство отказите на субектите по чл.3 ал.2 т.2 и 3, които са физически и юридически лица - търговци по смисъла на ТЗ, да предоставят искана информация ще подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАП.

За началото на страницата

НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001 • © 1999 Copyright by Interia & AIP