ПРАВНИ СЪВЕТИ И КОНСУЛТАЦИИ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ПДИ ПРЕЗ 2013 ГОДИНА

 
Характерни особености на случаите

През изминалата 2013 г. екипът на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, НПО и журналисти в случаи на търсене на достъп до информация, както и в случаи на нарушаване правото на защита на личните данни. В някои случаи екипът бе търсен за съвет на първоначалния етап от търсенето на информация, когато трябва да се подготви заявлението за достъп. В други случаи помогнахме след отказ за предоставяне на информация. (Вж.: Статистика на постъпилите случаи за 2013)
 
Брой и вид на случаите

Наблюдаваме увеличаване на консултираните случаи – 405[1] за 2013 г. в сравнение с 311 през 2012. Увеличили са се и консултациите по постъпилите случаи – за 2013 г. те са 853 срещу 643 консултации през 2012 г. при 311 случая. 
От консултираните случаи 19 са постъпили чрез координаторите на ПДИ в страната. В останалата част търсещите информация са поискали помощта ни в офиса, по e-mail или телефон.
В зависимост от характера и правната им квалификация обособяваме случаите в три групи:
  • преобладаващата част отразяват практики по неспазване на задълженията на институциите по ЗДОИ – 325;
  • следващата група случаи са свързани с нарушения на правото на защита на личните данни – 48;
  • по-рядко сме консултирали случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация – 25;
  • свобода на изразяване –  3, и др.

Кой най-често търси информация

Практиката на ПДИ показва, че най-често информация по реда на ЗДОИ търсят граждани, журналисти и неправителствени организации. През 2013 г. най-много консултации са предоставени на граждани – 207 случая. По активност на търсенето следват журналистите, като в сравнение с предходната година броят им се е увеличил видимо – от 67 през 2012 г. на 103 през 2013 г. Неправителствените организации, обърнали се за правен съвет към нас за 2013 г., са 54.
 
От кои институции се търси информация

Най-много са случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 135, и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 101.
По-рядко консултациите касаят информация от публичноправни организации – 25 случая, териториалните органи на изпълнителната власт – 25, от органите на съдебната власт – 27, независими органи на власт – 14, и др. (Вж.: Приложение № 2 – „Статистическа справка за постъпилите случаи”.)
 
Най-чести основания за отказ

И през 2013 г. се запазва практиката на много институции да не отговарят на заявления за достъп до информация (т.нар. мълчаливи откази) – 30. От отказите по същество преобладават засягане интересите на трето лице – 21, и лични данни – 12. Позоваване на чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ (подготвителни документи) е налице в 14 случая, а търговска тайна – в 4.
 
Обзор и тенденции в достъпа до информация 

Тук ще представим описание на някои по-интересни случаи, постъпили за консултация или правен коментар в ПДИ. Конкретните практически примери са илюстрация как ЗДОИ ефективно се използва от граждани, журналисти и НПО в случаи на анализ на актуални обществени събития, журналистически разследвания или дори при решаването на всекидневни проблеми.
 
Изминалата 2013 г. беше белязана от бурно обществено недоволство и недоверие в работата на властта. На протестите и публичните дебати през годината бяха поставяни въпроси, свързани с дефицита на прозрачност в управлението и липсата на работещи механизми за граждански контрол върху процесите на вземане на решения. Всичко това се отрази и върху темите на търсене на информация – с акцент върху обществената среда и особена чувствителност към всички въпроси, които се решават „на тъмно“. 
 
През пролетта на 2013 г. бяха проведени предсрочни парламентарни избори, които също бяха белязани от скандали и противоречия между участващите в тях политически партии, както и дискусии за нуждата от промяна в изборното законодателство с цел гарантиране  на честност и прозрачност в избирателния процес. Като цяло отбелязваме положителен ефект от крехката практика на Централната избирателна комисия да публикува в интернет протоколите от своите заседания –  началото бе поставено в края на май 2012 г. С това комисията недвусмислено заяви желанието си да  разкрие за обществеността процеса по вземане на решения. Припомняме, че публикуването на тази информация стана възможно благодарение на публична кампания, в която неправителствената организация  „Институт за развитие на публичната среда“ отправи предложение до ЦИК да публикува протоколите от заседанията си, с което да даде възможност на избирателите да научат аргументите на членовете на ЦИК в полза на едно или друго решение. След подаване на заявление по ЗДОИ и отказ от ЦИК, обжалван с подкрепата на ПДИ, ЦИК започна да публикува в интернет протоколите от заседанията си.
 
Засилен интерес през годината имаше по въпросите, свързани с разходване на публични средства; предотвратяване или разкриване на корупция и нередности; процеса на вземане на решения и отчетността на институциите. От получените случаи е видно, че  остава труднодостъпна информацията за сигнали и резултатите от направените проверки по тях, както и за резултати от провеждани конкурси – най-често за заемане на държавна служба. Затруднено е също получаването на т.нар строителни документи (разрешителни за строеж и др.) от общинските администрации и ДНСК. Все още е проблематично и получаването на информация за сключените между  публична институция и частен субект договори за извършване на определена обществена услуга. В тази област сме свидетели на много и най-разнообразни практики – от предоставяне на информация или частичен достъп, до откази, основани най-често на защита интересите на трети лица – страни по тези договори. Остава под въпрос получаването на информация от редица териториални звена на органите на изпълнителната власт, независимо от изричното законово задължение, което съществува за тях.
 
През годината бяхме свидетели на няколко случая на предоставяне на информация по определени теми и въпроси, които могат да бъдат определени като „инцидентна прозрачност“ – много често подобни разкрития се правят от политици в рамките на техни кампании и за съжаление с времето не стават традиционна практика. Няколко от тези случаи са описани в текста с конкретните примери.     
 
Търсене на информация по актуални обществени събития
 
Протести на учените срещу неправомерно разпределяне на средства

В края на 2012 г. в общественото пространство се появиха сериозни съмнения за правомерността на разпределението на средствата от Фонд „Научни изследвания” към министъра на образованието. Фондът подкрепя дейности, програми и проекти за насърчаване на научните изследвания в страната, като периодично организира конкурси за финансиране на проекти. В резултат на възникналите съмнения започнаха протести на учени срещу класирането на проекти със спорни качества от кандидати, близки до ръководството на фонда. Бяха поставени въпроси за неясност на критериите за оценка и избор на финансираните проекти, липса на достатъчно информация за спечелените проекти (публикуват се само имената им), както и липса на данни за конкретно получените от всеки проект оценки. От образователното министерство отричаха да са констатирали нарушения. Впоследствие с проверка на инспектората към МС бяха установени над 60 нарушения и това доведе до оставката на министъра. В продължение на няколко месеца ЗДОИ беше основно средство на учените, участвали в спорния конкурс, за набавяне на информация, свързана с оценяването на проектите. В един от постъпилите случаи проф. Димитър Бакалов поиска от фонда оценките, които са получили отделните проекти; критериите за оценяване и тяхното прилагане; състава и квалификацията на членовете на отделните временни комисии; броя, имената и квалификацията на рецензентите; пълния текст на проектите. Сходно бе искането и на доц. Даниела Колева, която подаде заявление за резултатите от конкурса в приоритетна област „Културно историческо наследство“. Вследствие на множеството запитвания и оповестяване на данните за конкурса се стигна до преустановяване на протестите и промяна на практиката в публикуването на информация.
 
Протести срещу управлението

2013 бе година на протестите. Първоначално недоволството беше породено от неоправдано високите зимни сметки за електричество и парно, но впоследствие фокусът бе разширен и върху други сфери на управление. Първите искания на гражданите, излезли на улицата, бяха свързани с желание да се получи информация как и по какъв начин се формират цените на електро- и топлоенергията. В миналогодишния си годишен доклад също отбелязахме постоянния обществен интерес по тези въпроси. Непрозрачните политики в тази сфера, неяснотата около формирането на крайните цени за потребителите на електро- и топлоенергия предизвикаха февруарските протести, а в резултат на активния обществен натиск беше взето решение за публикуване на всички протоколи от открити заседания и обществени обсъждания на интернет страницата на ДКЕВР[2].
 
Традиционно висок е интересът на граждани и медии към достъп до документи от самите енергоразпределителни дружества. През годината към екипа на ПДИ неколкократно за консултация се обръщаха граждани, опитали да получат информация от тези дружества, свързана с методологията на образуване на крайната цена на електро- и топлоенергия, както и с начина на т.нар. дялово разпределение на общите разходи между повече абонати. Капиталът на повечето такива дружества обаче е изцяло частна собственост и, макар и монополисти, те не представляват задължени субекти по ЗДОИ. Изключения са няколко подобни дружества, които са общинска собственост. В края на февруари журналисти от в. „Репортер” подадоха заявление за достъп до информация до „Топлофикация София“ АД, като поискаха да узнаят колко пари годишно отделя дружеството за реклама в печатни и електронни медии. То отказа да предостави исканата информация, мотивирайки се, че не се счита за задължен да предоставя информация субект по реда на ЗДОИ. Следва да подчертаем, че отказът е незаконосъобразен, тъй като според трайната практика „Топлофикация София“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ в качеството си на публичноправна организация, тъй като дружеството е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и е с изцяло общински капитал[3]. Една от поуките на февруарските протести за всяко по-нататъшно управление е, че достъпността на документите и прозрачността на вземане на решения, особено в подобни чувствителни области, следва да бъде постоянна практика, а не да се случва инцидентно и частично, след като хората са излезли на улицата.
Втората вълна граждански протести бе по повод необоснованото и немотивирано предложение за избор на нов шеф на ДАНС, като самият избор беше извършен без публичен обществен дебат. Въпреки че основните искания на протестите през февруари – март бяха за по-голяма прозрачност и обществено участие в процесите на вземане на решения, очевидно урокът не беше научен от новото управление. В края на май в нарушение на действащия ЗНА[4] бяха приети изменения в закона за Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС). Засилиха се правомощията на агенцията, която остана на практика без регламентиран контрол, променени бяха изискванията за назначаване на директор на агенцията. Именно този процес, извършен напълно непрозрачно и при отсъствие на какъвто и да е публичен дебат, отприщи втората вълна недоволство. Избухналите протести продължиха без прекъсване до края на 2013 г. Случаи, в които граждани и журналисти използваха ЗДОИ, за да получат официална информация, свързана с провежданите протести или съпътстващи събития, вървяха регулярно през цялата втора половина на 2013 г. и придружаваха развитието на протестите. В тазгодишния ни доклад ще отбележим няколко случая, свидетелстващи за доверието на обществото в резултата от упражняването на правото на достъп до информация чрез ЗДОИ.
 
Веднага след старта на юнските протести журналисти от в. „Капитал” използваха ЗДОИ, за да потърсят информация за връзките на Делян Пеевски с различни служители в МВР (вж. по-долу).
 
Следващите заявления за достъп, свързани с протестите, бяха подадени заради разпространената в общественото пространство информация, че се правят опити да бъде упражнен натиск при отразяването на протестите върху ръководството на единствената обществена телевизия БНТ от официални институции и по-конкретно МВР. За да се получи яснота относно тази информация, група адвокати подадоха две заявления – първото до ръководството на БНТ, а второто до МВР, с което поискаха информация: изпращано ли е до БНТ писмо/нареждане/инструкция или какъвто и да е друг писмен носител от МВР, съдържащ указания или каквито и да е изисквания към БНТ за заснемането или отразяването или излъчването на кадри от протестите в София през юни-юли 2013 г. В резултат бе получена информация, че подобни писмени указания от МВР не са издавани и с това на практика беше опровергана невярна информация, внасяща допълнително напрежение в обществото.
 
На 12 ноември 2013 г. при протест на  студенти пред Народното събрание беше струпана охранителна полиция и жандармерия, като се стигна до улични сблъсъци между полиция и протестиращи и арести на граждани. По същото време министърът на вътрешните работи се намираше на официална визита в чужбина. Присъстващият на събитията журналист Христо Христов, собственик на сайта desebg.com, потърси информация чии и какви заповеди изпълняват полицейските части. По телефона от пресцентъра на МВР му отговориха да подаде питането си по електронната поща. След като зададе въпросите си по указания начин, журналистът беше посъветван да подаде писмено заявление по реда на ЗДОИ. Христов изпълни и това, като поиска да му бъде предоставена следната информация: делегирал ли е министърът права в МВР по време на отсъствието му в чужбина и ако „да”, на кого; списъкът на документите (заповеди, нареждания, инструкции, планове, указания и други), свързани с охраната на Народното събрание на 12 ноември 2013 г., извършвана от МВР; имената на длъжностните лица, които са ги издали, а също така и степента им на секретност; колко са командированите служители на МВР от страната за охраната на Народното събрание и от кои областни дирекции са командировани. Журналистът не получи отговор в законно установения срок, затова подаде жалба срещу мълчалив отказ да му бъде предоставена информация. Впоследствие се оказва, че отговор е подготвен, но не е изпратен на журналиста. Причината – МВР няма сключен договор с пощите за извършване на куриерски услуги. В крайна сметка, след поредица уточнения на предмета на искането, информацията се получи в цялост, а от нея става ясно, че на въпросната дата от цялата страна в София предварително са били командировани изненадващо голям брой полицейски служители.
 
Политици под наблюдение

През 2013 г. станахме свидетели на множество политически сътресения – уволнения, оставка на правителството, предсрочни  избори, последвани от нови граждански протести и искания за оставки. Това доведе до концентрация на общественото внимание към конкретните личности на политиците, действията им бяха следени „под лупа“, а политическите им ходове – дискутирани и критикувани многократно. С помощта на ЗДОИ бяха поставени и изследвани ред „неудобни“ въпроси и от граждани, и от журналисти. Отговори на голяма част от тях така и не бяха получени, поради което се наложи съдът да решава вместо управниците. Решенията на съда по няколко казуса, свързани с откази да се предостави такава информация, са важна стъпка към разрешаване на дебата за предоставяне на информация, касаеща публичните фигури.
 
Кога и колко пъти се е срещал Делян Пеевски с министри на вътрешните работи

През лятото на 2013 г. журналистът Росен Босев поиска със заявление по ЗДОИ информация от МВР кога народният представител е влизал във ведомството, кого е посещавал там, какво е било посещението (според записаното в регистъра на постовия служител). Повод за подаденото заявление беше изтеклата в публичното пространство, но непотвърдена информация за неколкократни срещи между Пеевски и министри на вътрешните работи в няколко правителства. Информацията беше поискана за времето от юли 2009 г. до юни 2013 г. и отказана от директора на дирекция „Правно-нормативна“ на МВР с мотив, че Делян Пеевски е изразил категоричното си несъгласие за нейното предоставяне. В резултат на отказа се стигна до завеждане на съдебно дело. Съдът реши делото в полза на прозрачността, като посочи в решението си,[5] че независимо от несъгласието на третото лице в случая е налице надделяващ обществен интерес, тъй като с „предоставянето на исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект“. Информацията касае публичен субект – народен представител, иска се информация за посещенията му в МВР, както е записана по надлежния ред, а разкриването на броя и целта на посещенията му в министерството не би довело до разкриване на лична информация.
 
Има ли право Волен Сидеров да носи оръжие


Заявлението по случая бе подадено през юли от журналиста от OFFNEWS Юлиан Христов, попитал министъра на вътрешните работи, има ли Волен Сидеров издадено разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, кога е издадено, коя институция е издала необходимото за целта медицинско свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства. Повод за журналистическия интерес бе появата на Сидеров с пистолет в парламента на 28 юни 2013 г. От МВР отказаха информацията, като посочиха, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Според министерството поисканата информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР по ЗДОИ и представлява лични данни на Волен Сидеров. Постановеният отказ бе обжалван пред АССГ. И в този случай съдът реши делото в полза на надделяващия обществен интерес от предоставяне на информацията.Според съда[6],  противно на мотивите на отказа, със заявлението не е поискан достъп до лични данни, тъй като в него изрично е посочено, че не се търси достъп до конкретни документи, както и подробности за здравословното състояние на лицето. В случая е налице „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като получаването на информацията би повишило прозрачността и отчетността на народния представител (с оглед и на възможността за обществена оценка на неговите действия), който е на собствено основание и субект по чл. 3 от закона.


 
Достъп  до информация в областта на енергетиката
 
Възобновяеми енергийни източници

Няколко поредни години в годишните доклади на ПДИ присъства темата достъп до информация в сферата на енергетиката. През този период отбелязваме нежеланието на институциите да дават яснота и прозрачност на решенията и политиките в тази сфера. Темата е традиционно затворена – многобройни са отказите да се предоставя информация за  проекти като „Южен поток”и „Белене”, постоянна е стратегията на МИЕ да препраща заявления за достъп към НЕК, откъдето обясняват, че компанията не е задължена по ЗДОИ, защото е търговско дружество. 
В миналогодишния ни годишен доклад отбелязахме усилията на бизнес организациите – Българската фотоволтаична асоциация (БФА) и Българската ветроенергийна асоцияция (БВА), да осветлят информация, свързана с конкретни решения на ДКЕВР в тази област. През 2013 г. усилията на двете организации продължиха. През пролетта, заради ниското потребление на ток, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) разпореди да бъдат прекъснати няколко фотоволтаични и ветроенергийни централи в различни области на страната. Във връзка с това БФА и БВА внесоха искане до ДКЕВР и до ЕСО, с което настояваха да получат информация колко производители на електроенерергия са работили с намалена мощност в началото на годината и колко от тях са били изключени изцяло. Двете организации поискаха информация и по какъв признак е било направено ограничаването, като приканиха регулаторния орган ДКЕВР да публикува в интернет поисканите данни. Информация не бе получена, нито публикувана. През цялата 2013 г. БВА и БАФ подадоха над 10 заявления за достъп до информация, отправени до регулаторния орган ДКЕВР, до ЕСО и до Министерство на икономиката и енергетиката. Със заявленията бяха поискани различни категории информация – количество произведена електроенергия за определен период по видове производители, данни за конкретен период, показващи генерацията и товара на електроенергийната система, информация за цените в сектор „Електроенергетика”, които предстои да бъдат определени за регулаторен период (1 юли 2013 г. – 30 юни 2014 г.). По нито едно от подадените заявления не бе получено решение за предоставяне на информация. Често заявленията изобщо не получаваха отговор, в други случаи отказът бе мотивиран, че заявителите са поискали достъп до документи, а не достъп до информация, а някои от отказите бяха основани на защита интересите на трето лице.
 
Ядрена енергетика и прозрачност
 
Окончателно бе спряно преустройството на ядрения реактор в София

През лятото на 2013 г. окончателно беше решен спорът за законността на ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) на преобразуване на изградения за нуждите на БАН ядрен реактор, който се намира на територията на столичния кв. „Младост”. Благодарение на информация, получена по реда на ЗДОИ по заявление на НД „Екогласност“, стана ясно, че Министерство на здравеопазването не е консултирано по случая, въпреки очевидната необходимост от подобно съгласуване. С решение на Върховен административен съд бе отменен положителният ОВОС на Министерство на околната среда и водите за преустройство на ядрения реактор. Съдът констатира ред пропуски на процедурата по ОВОС – липсата на данни за разгледани алтернативи, в това число и „нулева“ (да няма реактор); няма оценка на въздействието при рискове от гледна точка сеизмичност на района; рискове, свързани с аварии и природни бедствия, терористични атаки, взривове, падане на самолет (реакторът е в близост до летището), не са определени зони за защита съгласно действащото законодателство и т.н. Делото по случая бе заведено с помощта на ПДИ още през 2010 г. от Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение „Екогласност“. Извоюваната победа бе поредното доказателство, че ЗДОИ е важно оръжие за получаване на документи, които доказват нередностите на управлението, в случая – липса на необходимото съгласуване с МЗ.
 
Прозрачност по темата – безопасно съхраняване на радиоактивни отпадъци

През 2013 г. най-сетне беше осветлена темата, свързана с безопасността на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка „Радиана” близо до Козлодуй. Петчленен състав на ВАС окончателно отмени положително становище на министъра на околната среда и водите за оценка на въздействието върху околната среда на НХРАО. Решението на МОСВ за одобряване на инвестиционното предложение за изграждане на хранилището е издадено на 10 октомври 2011 г. Обжалвано е пред съда от еколога Петър Пенчев. С решение № 15645 от 28 ноември 2013 г. съдът окончателно взе решение в полза на защитата на живота и здравето на хората и бъдещите поколения. Един от аргументите на съда за отмяна на решението на МОСВ е липсата на адекватен, публичен и информиран дебат по изготвения ОВОС на НХРАО. Съдът констатира, че докладът за ОВОС е преработван и допълван след обществените обсъждания. По делото е констатирано, че няколко институции – Министерство на здравеопазването, Басейнова дирекция, Изпълнителната агенция по околна среда, са представили негативни становища, забележки и препоръки, които не са били предоставени и достъпни на гражданите по време на обществените обсъждания. Тези и други несъответствия със задължителната законова процедура по изготвяне на ОВОС, открити в хода на процеса, водят до извод, че оспореното административно решение е в нарушение на закона. Съдът констатира, че „не са изяснени в цялост и не са подложени на обществено обсъждане множество въпроси от съществено значение за опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения. В резултат една от темите табу в българския преход – ядрената енергетика, вече е отворена не само за обществен и политически дебат, но и за независим съдебен контрол за законност на съответните административни решения.
 
Прозрачност на администрацията
В работата по консултиране на случаи наблюдаваме траен интерес към темата, свързана с прозрачността на администрацията, който се проявява в две основни посоки: търсене на информация за назначенията на държавни служители и за получаваните от тях възнаграждения.
 
Възнаграждения на служители

Докато през 2012 г. общественият интерес беше насочен към получаваните от служителите бонуси под формата на допълнително материално стимулиране, през 2013 г. интересът на граждани и журналисти целеше постигане на по-голяма прозрачност относно получаваните от служителите възнаграждения за работата им по проекти, финансирани с европейски средства. Оказа се, че според „негласна“ практика в много общини част от служителите работят едновременно по трудови и граждански договори – като извършват основната си дейност въз основа на трудовото правоотношение, а работата им по европейски проекти се заплаща допълнително по граждански договори. Липсата на прозрачност за размера на получаваните суми се превърна в източник на съмнения за законосъобразното разходване на средствата. Активното търсене на информация по реда на ЗДОИ подпомогна изясняването на редица неясни въпроси и създаде предпоставка за трайна практика на прозрачност на тази информация. В някои случаи се стигна до сериозни разкрития за получаване на неприлично големи суми, оказа се също, че често служители работят „по документи“ на 12–16 часов работен ден. В един от консултираните от екипа ни случаи Емилия Димитрова от в. „Севлиево днес“ поиска от кмета на Севлиево справка за възнагражденията на общинските служители, наети в екипите по управление на проектите с европейско финансиране, които се изпълняват в общината, както и информация дали лица от управленските екипи са назначени по основното си трудово правоотношение на по-малко от 8-часов работен ден за сметка на работата им по проекти. След неколкомесечна кореспонденция – поради непълни отговори и подаване на допълнителни заявления – журналистическото разследване достигна до резултат, който получи сериозен обществен отзвук. Оказа се, че един от заместник-кметовете работи на половин работен ден, а в останалото време получава сериозно възнаграждение по втори трудов договор за 8 часа работа по европроект. В друг случай, благодарение на подадено заявление от журналиста Павлин Иванов от електронното издание „Ловеч днес“, стана ясно, че част от служителите в Община Ловеч са получили общо 171 761,33 лв. за две години и половина работа по европейски проекти. Отново информация за възнаграждения на служители за работа по европейски проекти бе поискана и от Столична община, този път със заявление на гражданина Иван Петров. Информацията беше отказана и се стигна до водене на дело. С решение на АССГ бе отменен отказ на секретаря на Столична община да предостави поисканата от Петров информация.
 
Важен ефект върху темата за прозрачността на възнагражденията на служителите през последните години има и съдебната практика. С няколко решения на съда се стигна до трайното становище на магистратите, че когато се търси информация за възнагражденията на държавни и общински служители по длъжности не съществува законова пречка за нейното предоставяне. Приема се, че тази информация е обществена, тъй като дава възможност на гражданите да си съставят мнение за начина на функциониране и отчетността на държавните органи и органите на местно самоуправление чрез разходване на бюджетни средства.
 
Назначения на служители

В няколко от постъпилите случаи бяха поставени въпроси, касаещи информация за назначенията на държавни служители. Практиката на ПДИ показва тенденция към непрозрачен процес на вземане на решения за назначения на лица, заемащи ключови държавни постове. Като труднодостъпна може да бъде определена и информацията относно провежданите конкурси за заемане на свободни държавни длъжности – често липсва каквато и да е информация за резултатите на участвалите в конкурса, няма яснота относно мотивите за избор на едни кандидати за сметка на други, като в редица случаи информация не се предоставя дори на участвалите в конкурса. Всичко това създава предпоставки за съмнения за компетентността на назначените лица и поставя под въпрос безпристрастността на направения избор.
 
Със заявление по ЗДОИ през 2013 г. бяха разкрити подробности, че временно изпълняващият длъжността директор на агенция „Митници“ няма допуск за класифицирана информация въпреки изискването на закона. Сред успешно приключилите случаи следва да отбележим предоставянето на информация от МВР по заявление на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) за назначения на служители в рамките на министерството. В отговор на запитването от МВР предоставиха достъп до голям брой заповеди за назначения и длъжностни характеристики на назначените служители. 
 
Достъп до информация и съдебна власт
 
Публичност на декларациите за конфликт на интереси на магистратите

Темата за публичността на декларациите за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи беше широко дискутирана през годината. Повод за това стана взетото в края на април 2013 г. решение от Висшия съдебен съвет (ВСС) да свали публикуваните на интернет страницата си декларации за конфликт на интереси, подадени от над 6000 магистрати в периода от 1 януари 2009 г. до тази дата. От съвета се мотивираха със становище от Комисията за защита на личните данни, в което се посочва, че ако в декларациите има лични данни, различни от трите имена на магистрата, той трябва да даде съгласие за публикуването на документа. Благодарение на активната и своевременна позиция на Програма Достъп до Информация, Център на НПО – Разград, и Българския институт за правни инициативи беше поставено началото на обществен дебат: доколко въпросното решение отговаря на целта на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), която се изразява в предотвратяване на конфликт на интереси, непочтеност и корупция чрез публичност и прозрачност. Стигна се до завеждане на дело срещу въпросното решение с мотиви, че наложеното ограничение на общодостъпната информация се равнява на цензура и информационен монопол по терминологията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Поискана беше неговата отмяна като противоконституционно, тъй като то способства за създаване на непрозрачна среда, която практически подхранва корупционни практики. В жалбата си организациите се позоваха на решение № 4 от 26 март 2012 г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 14/2011 г., съгласно което защитата на личните данни на лицата, които заемат публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. През септември 2013 г. в резултат на водените преговори се стигна до взаимно споразумение и ВСС преразгледа решението си за ограничаване публичността на декларациите за конфликт на интереси. Предприетата от  ВСС стъпка за преразглеждане на решението за „скриване“ на декларациите заслужава положителна оценка. То показва възприемането на един открит и европейски подход към темите прозрачност, почтеност и доверие на съдебната система, без които правосъдието не може да функционира в демократичното общество.
 
Докладите на ВКП за законността на подслушването  труднодостъпни по неясни причини

Въпросът за законността на използваните специални разузнавателни средства (СРС) е поставян неколкократно през годините във връзка с един или друг скандал за подслушване на политически фигури, магистрати и свързаните с тях лица. През 2013 г. той отново беше на дневен ред покрай поредния обществен дебат за използването на СРС в случаи с подслушването на висши политици. Тогава на пресконференция главният прокурор обяви, че е направена проверка от прокуратурата, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични, но и до днес, близо година по-късно, публичната част от доклада от 2013 г. остава неизвестна на обществото. Липсата на оповестяване на докладите от проверки на прокуратурата е сериозен проблем, като на практика често липсва яснота относно мотивите за това. В един от постъпилите случаи от 2013 г. журналистът Росен Босев поиска от ВКП достъп до докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства. Информацията беше отказана и се стигна до завеждане на дело. В решението за отказ на заместник-главния прокурор не се споменаваше нищо за доклада от 2001 г., а за този от 2008 г. се посочваше, че документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и публична информация. Според отказващия документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им, поради което не могат да бъдат предоставени. В хода на делото при проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите се оказа, че докладът от 2001 г. не е класифициран, поради което липсва правно основание за неговото непредоставяне. Колкото до доклада от 2008 г. – същият е декласифициран поради изтичане на периода за класифициране, т.е. той също следва да бъде публичен. Благодарение на заведеното дело двата доклада станаха публично достояние, но въпросът за мълчанието на прокуратурата и нежеланието да се оповестява подобна информация остава. 
 
Достъп до информация и общински предприятия

Благодарение на няколко конкретни случаи беше поставен въпросът за задължеността на т.нар. общински дружества да предоставят информация по ЗДОИ. Въпреки че на практика преобладаващата част от тях попадат в обхвата на задължените по ЗДОИ субекти в качеството си на публичноправна организация, тяхната работа оставаше доскоро встрани от приложното поле на закона. В този смисъл заслужава внимание случаят на журналистката от в. „Сега“ Мария Койчева, която поиска информация от „Чистота – Искър“ ЕООД за сключените от дружеството обществени поръчки през последните пет години, имената на фирмите, с които са сключени, стойността на договорите, дейностите, за които са сключени, и т.н. Заявлението бе подадено до Столична община в качеството й на едноличен собственик на капитала на дружеството, а общината го  препрати по компетентност до „Чистота – Искър“ ЕООД. Дружеството отговори, че няма да предостави информацията, тъй като не е задължено да отговаря на заявления по реда на ЗДОИ, т.е. не попада в обхвата на задължените субекти. С помощта на ПДИ отказът на управителя на дружеството бе обжалван в съда. В резултат съдът категорично прие, че „Чистота – Искър“ ЕООД е публичноправна организация, тъй като видно от устава на дружеството то изпълнява дейност по задоволяване на обществен интерес, а управителят на дружеството беше задължен да предостави достъп до поисканата от журналистката информация.
 
Градски истории

Устройството на градската среда, проектирането и строителството на обществени сгради, паркове, детски площадки и знакови градски места, особено когато е свързано с изразходване на публични средства и усвояване на средства по европейски програми, са теми, традиционно представляващи интерес за гражданите и НПО, работещи в тази област. През изминалите години отбелязваме активното търсене на подобна информация, а в годишните ни проучвания отразяваме задължителното публикуване в интернет на общите устройствени планове на общините, което и към настоящия момент е твърде оскъдно. През 2013 г. заслужава да отбележим усилията на варненското Сдружение за оптимизиране на правосъдието (СОПА), което подава редовно заявления за достъп до обществена информация до Община Варна с искания за предоставяне на информация, свързана с планове, ремонти и финансиране на различни градоустройствени проекти. С едно от заявленията си СОПА поиска предоставяне на договори за обществени поръчки, сключени между Община Варна и различни търговски дружества, отнасящи се до изграждането и ремонта на пътната настилка и маркировка в градската пътна мрежа, както и информация за контрола по осъществяване на ремонтните дейности.
Отново във Варна неформална група граждани – „Отворен съвет на протестиращите“ – подаде заявление за достъп до обществена информация, с което поиска информация, свързана с изработване на т.нар. енергийни паспорти на няколко сгради в града. Беше предоставен пълен достъп под формата на преглед на цялата поискана документация. Благодарение на постоянния обществен интерес и натиск през 2013 г. Община Варна откри на своята интернет страница специална подстраница на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране”, на която активно се публикуват устройствени планове, проекти, разрешителни за строеж и др.
Последните години ПДИ отбелязва затруднен достъп до информация по текущи градоустройствени проекти на Столичната община, особено на предварителен етап. Сдружение „Група град”, организатор на т.нар. Градски дебати, свързани с градоустройството в София, внесе няколко заявления, свързани с различни градски проекти. Първите бяха подадени във връзка с извършващото се преустройство на бул. „Витоша“. Ремонтът бе в ход, а липсваше каквато и да е публична информация кой е автор на проекта, кой го изпълнява и как са били избрани проектантите и изпълнителите.
Следващото търсене на информация се отнасяше до проекта за преустройство на знаковия за София Лъвов мост. Със заявлението беше поискано копие от плана за преустройство на пространството, информация кой е авторът на проекта и как е бил избран, както и информация за изразходваните до този момент средства. Столична община отказа информацията, а неправителствената организация обжалва отказа в съда. В резултат от обществения натиск проектът за преустройство на Лъвов мост беше преработен.
 
Инцидентна прозрачност публикуване на информация от обществен интерес

През годината отбелязваме активно публикуване на определени категории документи по чувствителни теми, представляващи обществен интерес. От една страна, приветстваме подобно публикуване, от друга обаче, не можем да не отчетем, че тези начинания все още имат характер на еднократни и частични действия, които не се превръщат в практика и често носят политически оттенък. Кои бяха акциите на активно публикуване на разсекретени документи през 2013 г.?
 
Публикуване на документи в областта на  енергетиката[7]
 
В началото на годината като реакция на започналите февруарски протести парламентарната комисия по корупцията[8] публикува сериозно количество документи в сферата на енергетиката. Бяха публикувани последните финансови отчети на НЕК, споразумения и договори за изкупуване на електроенергия, кореспонденция между държавни институции и енергоразпределителни дружества и др.
Следващата стъпка предприе служебното правителство, когато през април Министерство на икономиката, енергетиката и туризма публикува в сайта си специална подсекция „Разсекретени договори в енергетиката”[9]. Там бяха оповестени 112 договора между частни дружества и Националната електрическа компания. Сред публикуваните документи са договори с частни и държавни компании – електроразпределителни дружества, Булгартрансгаз, „Арсенал”, „Идеал Стандарт”, БТК, топлофикационни дружества и др.
 
Публикуване на информация, свързана с изграждането на „Ски зона Банско“

Министерство на околната среда и водите публикува на своята интернет страница[10] концесионния договор с „Юлен” АД за изграждане на „Ски зона с център гр. Банско”, както и решението на ВАС относно инвестиционно намерение за реконструкция на ски съоръжения в зоната. През годините тези документи винаги са били обект на интерес от екологични организации, но за първи път бяха разкрити в пълнота.
 
Публикуване на договори с медиите

Още в началото на своя мандат новоизбраното правителство публикува на сайта си пълен списък на всички медии и други фирми, получили пари по комуникационните стратегии на европейските оперативни програми. Списъкът обхваща периода 2007 – 22 май 2013 г. по всички седем европрограми и Програмата за развитието на селските райони. Следва да се отбележи, че впоследствие подобно публикуване на сходни договори, сключени от правителството в рамките на собствения му мандат, не беше извършено.
 
Публикуване на разсекретената част на делото „Галерия”[11]
 
Държавна агенция „Национална сигурност” публикува разсекретената част от делото „Галерия”, станало известно с информацията за масово подслушване на политици и журналисти. Разработката „Галерия” бе разсекретена частично още преди година, но независимо от това от агенцията отказваха достъп до делото. След като журналисти от в. „Сега” с помощта на ПДИ отправиха официално искане за достъп до информацията в делото, бяха разсекретени и публикувани издадените заповеди за образуване на делото, както и хората, които са подслушвани. Оповестяването на информацията се извърши, след като всички проверки на прокуратурата приключиха с официално становище, че няма извършено престъпление.
 
Разсекретяване на доклада за Кербала

Министерство на отбраната разсекрети доклада, разследващ самоубийствения атентат с камион-бомба в българската военна база в Кербала през 2003 г., при който загинаха петима български военнослужещи и 27 бяха тежко ранени. Докладът изследва подробности около инцидента, включително мерките, които са взети за осигуряване на охрана и безопасност на базата, пропуските, които са допуснали тогавашните военни експерти, реакцията и действията на българските военнослужещи. Разсекрети се пълният текст на доклада, а достъпът до него се осъществява по реда на ЗДОИ. Въпросът с публичността на доклада бе поставен в началото на 2013 г., когато журналистът Добромир Видев с помощта на ПДИ подаде заявление до Министерство на отбраната, с което поиска достъп до доклада. Последва отказ, мотивиран с това, че се иска информация с несамостоятелно значение, която не може да бъде предоставена. Отказът не влезе в съда, но очевидно МО е преразгледало решението си и в крайна сметка докладът беше разсекретен.
 
Защита на личните данни
 
Лични данни на гражданите в полицейските регистри

Към ПДИ за правен съвет се обърнаха участващи в уличните протести в София, обезпокоени, че полицейските служители, които проверявали документите им за самоличност, са записвали подробно данните от тях. В същото време не били съставяни протоколи, нито актове за извършени административни нарушения. Гражданите се тревожеха, че полицията е записала данните им и че имената им вероятно са влезли в тайнствени полицейски регистри. Проблемът със събирането и записването на лични данни от полицейските органи бе отбелязан още през 2008 г. в годишния доклад на ПДИ също във връзка с тогавашни протести. Въпросите, които се поставят, са няколко. При какви обстоятелства полицейските органи могат да изискват за проверка личните документи на гражданите? При какви обстоятелства полицейските органи могат да записват данните от личните документи на гражданите? Обработват ли се и как тези данни, след като бъдат записани, и въвеждат ли се в някакъв полицейски регистър? Постъпилите в ПДИ случаи на граждани станаха повод да подадем заявление до МВР, с което поискахме  информация, свързана със събирането и обработването на лични данни. Получихме отговор, в който МВР посочва инструкцията, въз основа на която се извършват проверките, уверявайки ни, че защитата на личните данни в министерството е в съответствие със съществуващото законодателство. Позицията на ПДИ по случая е, че ЗМВР не съдържа конкретна нормативна разпоредба, която да дава право на полицейските органи да записват данните от документите за самоличност на гражданите „за всеки случай“, без целта на записването да е съставяне на определен конкретен документ в кръга на правомощията им. Цитираното в отговора на МВР нормативно основание за това, а именно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗМВР, се отнася единствено до проверка на документите, а не за запис на данните от тях.
 
Лични данни или обществена информация

В началото на февруарските протести във Варна 36-годишният Пламен Горанов се самозапали с искане за оставката на кмета и на общинския съвет. Записите от охранителните камери на общината съхраняват информация за инцидента. По случая бе образувано досъдебно производство, а разследващите органи изискаха и получиха от общината копия от записите на охранителните камери. Ден след смъртта на Горанов кореспондентът на Дневник.bg Спас Спасов с помощта на ПДИ поиска по ЗДОИ копия от оригиналните записи на видеокамерите. Заявленията си Спасов адресира до Община Варна и Областна дирекция на МВР, тъй като според говорителя на Варненската районна прокуратура именно те съхраняват твърдите дискове на системите за видеонаблюдение. Интересът на журналиста бе предизвикан от разпространените съмнения, че Пламен Горанов се е самозапалил. В предвидения от закона срок Община Варна отказа информация с мотива, че искането противоречи на текстове от Конституцията, гарантиращи неприкосновеността на личния живот на гражданите, Закона за защита на класифицираната информация и две наредби на Министерски съвет.

В казуса следва да се има предвид изключително чувствителното съдържание на поисканата информация и как тя да бъде използвана в бъдеще. Адекватен и релевантен бе отказът на Община Варна да предостави копия от записи на охранителните камери. Тиражирането на записа би нарушило правото на личен и семеен живот на наследниците на починалия. Съществува реална опасност от любителско монтиране и преработване на записа, което допълнително би усилило негативния ефект. Следва да се има предвид, че в крайна сметка и общественият интерес към случая е задоволен в достатъчна степен както от официалните изявления на разследващите органи, така и от журналистическите публикации по въпроса.
През годината съдът окончателно реши въпроса: представлява ли защитени лични данни информацията получавал ли е главният прокурор награди от МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив. Българският институт за правни инициативи (БИПИ) подаде заявление до МВР с въпросите, дали Сотир Цацаров е награждаван в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, видът на наградата, кога и за какви заслуги. Съдът отсъди в полза на заявителите. В решението си съдът подчерта, че магистратите са личности, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Оттук и законовите им задължения да декларират публично имуществото и доходите си, както и да търпят прозрачността на проверките за принадлежност към бившите служби за сигурност. По сходен начин съдът реши въпроса и с достъпа до информация към кои партии независимите народни представители в 41-ото народно събрание са пренасочили дължимата бюджетна субсидия. Делото бе заведено от Виктория Петрова от bTV срещу отказ на Министерство на финансите да предостави тази информация с позоваване на защита на личните данни.



[1] Броят на предоставените консултации по постъпилите случаи е двойно по-голям – 853, тъй като по някои от случаите са предоставени повече от една консултации.
[2] http://www.dker.bg/docsbg.php?d=100&subD=101
[3] Реш. на АССГ № 2598 от 14.05.2012 г.
[4] Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки проект за нормативен акт трябва да бъде оповестен заедно с мотивите си в интернет страницата на съответната институция. След това трябва да бъде задължително организирано обществено обсъждане в рамките на най-малко 14 дни. Всеки законопроект трябва да е придружен с мотиви или доклад, които да съдържат и оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите – чл. 28 от ЗНА.
[5] Решение № 7522/2.12. 2013 г. по адм. д. № 9332/2013 г. на АССГ.

[6] Определение № 219/15.01.2014 г. по адм. д. № 8306/2013 г. на АССГ.

[8] Пълното наименование на комисията е Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата.