ПРАВНИ СЪВЕТИ И КОНСУЛТАЦИИ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ПДИ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА      

 
Обща характеристика
 
Предоставянето на правна помощ е сред приоритетите на ПДИ. В тази част на доклада представяме случаите, в които за консултация към екипа ни през годината са се обръщали граждани, журналисти и неправителствени организации, срещнали трудности при упражняване на правото си на достъп до информация. Както и в предходните години, за някои от тези случаи правният екип даде съвет и/или подготви заявление за достъп още на първоначалния етап от търсенето на информация. В други случаи помогнахме след отказ за предоставяне на информация (Справка електронната база данни със случаите, постъпили за правна помощ и консултация в ПДИ през 2012).
 
Брой на постъпилите случаи

Случаите, в които е предоставена правна помощ в периода януари – декември 2012 г. са 311[1]. 26 от тях са постъпили чрез координаторите на ПДИ в страната. В останалата част търсещите информация са поискали помощта ни в офиса, по e-mail или по телефон.
 
В зависимост от характера и правната им квалификация обособяваме постъпилите случаи в следните групи:
  • преобладаващата част от тях отразяват практики по неспазване на задълженията на институциите по ЗДОИ – 263;
  • следващата група случаи са свързани с нарушения на правото на защита на личните данни – 24;
  • по-рядко сме консултирали случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация – 16;
  • свобода на изразяване – 4, и др.

Кой търси най-често информация

Практиката на ПДИ показва, че най-често информация по реда на ЗДОИ търсят граждани, журналисти и неправителствени организации. И през 2012 г. най-много консултации са предоставени на граждани, потърсили правна помощ от ПДИ  в 181 случая. В 66 случая са ни потърсили журналисти и координатори на ПДИ от централни и местни медии, 53 са постъпили от неправителствени организации.
 
От кои институции се търси информация

Най-много са случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 108, и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 96.  
По-рядко консултациите касаят търсене на информация от  публичноправни организации – 20 случая, териториалните органи на изпълнителната власт – 22, от органите на съдебната власт – 14, независими органи на власт – 14, и др. (Вж: Приложение .№ 2. – „Справка от базата данни на ПДИ“).

Най-често срещани основания за отказ   

И през 2012 г. броят на мълчаливите откази остава голям – 28. От отказите по същество преобладават засягане интересите на трето лице – 19,  и лични данни – 12. Позоваване на чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ е налице в 10 от постъпилите случаи, търговска тайна – в 5.   
 
Характерни особености  

Общият брой на случаите, постъпили за правен съвет, остава постоянен през последните години – около 300. Това се отнася и за  2012 г. Наблюдаваме обаче увеличение на консултациите по постъпилите случаи. През 2012 г. 311 случая са получили 643 консултации в сравнение с 2011 г., когато  по 330 случая са предоставени 579 консултации.      
 
През 2012 г. са се увеличили неправителствените организации, обърнали се към нас за консултация и съвет – през 2011г. те са 34,  през 2012 г. – 53.
 
И през 2012 г. много институции не отговарят на заявления за достъп до информация (т.нар. мълчаливи откази). Висок е и броят на отказите, основани на защита интересите на третото лице.
Расте броят на случаите, постъпили в ПДИ чрез електронна поща. Писмените консултации по e-mail за 2010 г. са 137, през 2011 г. са 219, а през 2012 г. – 251
 
Конкретни примери от практиката
 
Тук представяме описание на някои по-интересни случаи, постъпили за консултация или правен коментар. Конкретните практически примери са илюстрация как ЗДОИ ефективно се използва от граждани, журналисти и НПО в случаи на анализ на актуални обществени събития, журналистически разследвания или при решаването на всекидневни проблеми.
 
Търсене на информация по актуални обществени теми и събития
 
Достъп до информация в сферата на енергетиката. Провеждане на национален референдум.
 
Темата eнергетика е от висок обществен интерес и е постоянен предмет на публичен дебат. Традиционно през годините основните търсещи информация в тази област бяха екологичните организации, а техните казуси сме описвали в предходните доклади за състоянието на достъпа до информация в България. Прегледът на случаите на търсене на  информация в област „Енергетика“ показва постоянното нежелание на всяко управление да предоставя информация, както и пълна непрозрачност на политиките в този сектор.
 
Какво се случи с достъпа до информация  в област „Енергетика“ през 2012 година?
 
Към традиционните търсещи – екологичните организации, през изминалата година се присъединиха и организации на бизнеса – Българската ветроенергийна асоциация и Българската фотоволтаична асоциация.
 
В началото на 2012 г.  Българската ветроенергийна асоциация (БВА) подаде две заявления за достъп до информация, отправени съответно до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Като организация, представляваща над 60 компании в сферата на вятърната енергия, БВА имаше за цел да изготви доклад за текущото състояние на сектора, който да бъде публично оповестен. Със заявленията БВА поиска подробна информация за предварителните договори за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, брой на сключените предварителни договори за присъединяване към преносната електрическа мрежа, географско разпределение на различните обекти и др. ДКЕВР отказа изцяло исканата информация, като се позова на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, а като мотив бе посочен фактът, че тази информация е без самостоятелно значение. МИЕТ предостави частичен достъп, като БАВ получи данни за броя сключени предварителни договори, но от министерството заявиха, че не разполагат с информация за географското разпределение на обектите. Към момента отказът на ДКЕВР се обжалва в съда.
 
През есента на 2012 г. Българската фотоволтаична асоциация (БФА) също опита да получи достъп до информация, съхранявана в ДКЕВР. Този път със заявлението за информация се искаше предоставянето на копия от документи, подадени в регулатора от трите енергоразпределителни дружества. От ДКЕВР отговориха, че предметът на заявлението е неясен. БФА следвало не само да изброят поименно исканите документи, но и да опишат съдържанието на исканата от тях информация.
 
Тези два случая още веднъж доказват, че интересът към темата енергетика е постоянен, активен и обществено оправдан,   институциите, ангажирани в тази област, остават традиционно затворени, а процесът по вземането на решения – непрозрачен.
 
Информация във връзка с провеждането на национален референдум за развитието на ядрената енергетика 

Темата енергетика беше особено актуална през 2012 г., основно във връзка с организацията и провеждането на първия национален референдум. Допитването до гражданите беше именно по темата за развитието на ядрената енергетика. Процедурата за провеждане на референдум е уредена в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). На 29 март 2012 г. парламентарното мнозинството прие решение за прекратяване на строежа на АЕЦ „Белене“. В отговор част от опозицията  подготви и внесе в парламента подписка за провеждане на референдум за изграждане на нова атомна централа. Окончателната формулировка на въпроса, на който следваше гражданите да отговарят с „да“ или с „не“, беше: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“. За провеждане на референдума бе определена датата 27.01.2013 г.
 
Очевидна е важността на достъпната официална информация при провеждане на референдум по която и да е тема. Адекватно решение „за“ или „против“ по какъвто и да е въпрос може да се вземе само ако гражданите са запознати със съществото на темата, нейния анализ и експертни оценки, които следва да са публично достъпни.
 
Около месец преди провеждането на референдума прегледахме официалните интернет страници на институциите, ангажирани с темата ядрена енергетика, както и сайта на Министерския съвет, отговорен за самото провеждане на референдума. Какво беше публикувано към онзи момент?
1. На интернет страницата на МС беше открита специална секция „Референдум за ядрената енергетика“, съдържаща т. нар. информационен лист, изготвен в изпълнение на правомощието на МС, въведено с чл. 15 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).
2. На страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в секция „Енергетика“ бе публикуван линк „Икономически модел на HSBC за Белене“, но при отварянето му излизаше  презентация на английски без превод.
3. Най-богата информация открихме на страницата на Агенцията за ядрено регулиране. Там можеха да бъдат открити материали, свързани с лицензирането на АЕЦ „Белене“ и резултати от проведени стрес тестове.
Никъде не открихме публикувани икономически анализи или прогнози.
 
Заради оскъдната публикувана информация ПДИ подаде заявления за достъп до информация до Министерството на енергетиката, икономиката и туризма и до Народното събрание, с които поиска да узнае къде е публикувана в интернет и респективно предоставена за четене информацията, която следва да бъде изготвена за вземане на решение за изграждане на ядрена централа и за обсъждането на такова решение. От отговора на парламента стана ясно, че там не разполагат с документацията, а от отговора на МИЕТ узнахме, че единствените оценки на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект и управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са от 2005 г. По-същественото е, че както самото министерство ни информира, те вече не са достъпни в интернет. Единственият достъпен документ беше копие на Стратегията за управление на радиоактивните отпадъци до 2030 г.
 
Въз основа на горното основателно можем да заключим, че публикуваната и достъпна обществена информация от компетентните държавни органи бе крайно недостатъчна, за да могат гражданите информирано да отговорят на поставения въпрос.


Достъп до информация и съдебна власт
 
Кампания за прозрачни съдебни назначения

Темата за прозрачността на съдебните назначения имаше своето трайно място в обществения живот през 2012 г. във връзка с подготовката и провеждането на избори за нови членове на Висшия съдебен съвет. Ниското обществено доверие в съдебната власт и критиката от страна на ЕС бяха част от причините, поради които група неправителствени организации предприе кампания за по-голяма прозрачност и реформи в съдебната система и кампания за прозрачност на кандидатите за членове на Инспектората към ВСС и за членове на ВСС. Така под натиска на неправителствения сектор бяха  изготвени нови правила и проведени прозрачни избори.
 
Сред инициативите на кампанията следва да отбележим т. нар. граждански мониторинг на назначенията в съдебната власт, осъществяван чрез създадената онлайн платформа „Инициатива за прозрачни съдебни назначения“. Посредством интернет страница, подготвена и поддържана от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), беше консолидирана разпръснатата в различни източници публична информация, свързана с кандидатите за административно-ръководни длъжности в звената на съдебната власт. За целта за кандидатите за назначения на ключови позиции в съдебната власт бяха изготвени стандартизирани профили, обобщаващи цялата достъпна информация за тях, на основата на която да бъде взето обективно и мотивирано решение. Така например профилите съдържат данни за подаваните от кандидата  декларации – имуществени и за конфликт на интереси, информация от кадровото му досие, получена по реда на ЗДОИ допълнителна информация, в тях се публикуват дори данни за придобито имущество от роднини на кандидата. 
 
През годината въпросът за прозрачността на информацията във връзка с избора на инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и за дейността на самия инспекторат беше поставен на разглеждане и в съда. Със заявление, подадено във връзка с внесеното предложение от Народното събрание за избор на съдия Д.Й. за инспектор към Инспектората, от БИПИ поискаха копие от становище на инспектор в Инспектората към ВСС. Въпросното становище е изготвено въз основа на постъпили сигнали за проверка. Поисканата информация бе отказана на основание засягане интересите на трети лица. С решението си състав на АССГ отмени отказа и счете, че в случая е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията и че това би повишило прозрачността на дейността на Инспектората и то в момент, в който това е особено необходимо, тъй като съдебната власт е обект на повишено обществено внимание.
 
МВР отказа информация за наградата на новия главен прокурор

След като през 2011 г. разследвания на журналисти разкриха смущаваща практика в работата на МВР за приемане на парични суми под формата на дарения от частни дарители, през 2012 г. министерството отново стана участник в обществена дискусия, този път във връзка с избора на новия главен прокурор. Поводът: твърденията, че кандидатът за поста Сотир Цацаров е получил награда – пистолет от МВР, в качеството си на председател на Окръжен съд – Пловдив, въпреки че съгласно Закона за съдебната власт магистрати могат да бъдат награждавани само от Висшия съдебен съвет (ВСС). При изслушването си пред ВСС Цацаров разказа за получената от министерството награда, но впоследствие подробна информация за нея бе отказана от министъра на вътрешните работи. През ноември 2012 г. отново от Българския институт за правни инициативи поискаха информация от МВР по реда на ЗДОИ дали Сотир Цацаров е получавал награда по реда на чл. 216 от Закона за МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив. Срокът за отговор по заявлението бе удължен, за да се вземе съгласието на Цацаров, след което с решение на министъра на вътрешните работи поисканата информация беше отказана, тъй като „по своята същност представлява информация за лични данни на лицето Сотир Цацаров“. Отказът на министър Цветанов беше обжалван в съда с помощта на екипа на ПДИ. Казусът с дарения пистолет поставя за пореден път въпроса докъде е допустимо да се простира взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт и показва как на практика изборът да не се предостави информация от обществен интерес може да е само в ущърб на институциите. 
 
Пробиви

Търсене на информация от монополисти

Търсенето  на информация от т. нар. дружества монополисти винаги е представлявало сериозен обществен интерес. Може да се твърди, че в последните години съществува развитие по тази тема, най-вече с оглед  възникналите нови възможности за търсене на информация от такива дружества. До последните изменения в Закона за достъп до информация през 2008 г. получаването на подобна информация беше почти невъзможно поради липсата на правна уредба, която да включва тези  дружества сред  задължените по закон субекти. С цитираните изменения в ЗДОИ беше разширен кръгът на задължените да предоставят информация, като към публичноправните субекти бяха добавени и публичноправните организации. Благодарение на няколко конкретни случая от 2012 г. практически беше поставен за разглеждане въпросът за задължеността на топлофикационните дружества, и по-конкретно „Топлофикация – София“ ЕАД.
 
Сред тях следва да отбележим случая на гражданина Юлиян Цанков, който потърси информация, свързана с ценообразуването на топлинната енергия, за да разбере как „Топлофикация – София“ ЕАД е изчислила сметката му за парно за определен период от време. С помощта на ПДИ гражданинът подаде заявление до дружеството, с което поиска да му бъдат предоставени данни, свързани с изчисляване на сметките  за парно. „Топлофикация“ отказа достъп до данните, като основа отказа си на твърдението, че като търговско дружество няма задължение да предоставя информация. В резултат на заведеното от гражданина съдебно дело съдът призна „Топлофикация – София“ за задължен субект в качеството му на публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ и разпореди на изпълнителния директор на дружеството да се произнесе по заявлението за информация. С това съдебно решение се постави началото на последващи случаи на търсене на информация от този вид дружества в цялата страна.
 
Прозрачност за бонусите на държавните служители

Възнагражденията на служителите, работещи в държавните институции, често са обект на искания за информация от журналисти и граждани. През 2012 г. общественият интерес отново беше насочен към тази тема, след като стана ясно, че служителите в държавните институции са получили бонуси за 2011 г. под формата на допълнително материално стимулиране, въпреки обявената официална позиция на правителството, че в бюджета няма средства за това. Липсата на прозрачност за размера на получените суми и критериите, по които са разпределяни, доведе до сериозни дебати и предизвика интереса на граждани, журналисти и политици за получаване на конкретни отговори. Може да се твърди, че както дискусиите, така и предприетите действия към изясняване на неясните въпроси създадоха предпоставки за бъдеща трайна практика на прозрачност на тази информация.
 
От една страна, под обществения натиск администрацията беше принудена да предостави голяма част от липсващата информация – например Министерството на външните работи предостави пълен достъп какви възнаграждения са изплатени на служителите в министерството извън основните им трудови възнаграждения. Също така стана ясно, че в някои институции са раздадени скандални като размер бонуси, поради което получилите ги бяха принудени да се разделят с постовете си. Последваха уволнения и на други висши служители с премии, които отказаха да изпълнят препоръката на министър-председателя да върнат парите в специална сметка, предназначена за дарения.
 
Същевременно с няколко искания за становище по темата беше сезирана и Комисията за защита на личните данни, която трябваше да се произнесе дали информацията за получените допълнителни възнаграждения представлява лични данни на служителите. В един от тези случаи комисията бе сезирана от народни представители с конкретно питане дали е налице нарушение на защитата на личните данни, ако информацията е поискана под формата на справка без поименно посочване на конкретния служител – основание, изтъквано като довод за непредоставяне на информация от ред министерства. В своето становище с №1094/12.03.2012 г. комисията посочи, че информацията за получени парични суми за 2011 г. извън основното трудово възнаграждение на служителите в министерствата представлява лични данни само ако чрез нея може да се индивидуализира конкретно физическо лице. В такива случаи възможно условие за допустимост на обработването на информацията под формата на разпространяване и предоставяне на данните е осъществяването на задача в обществен интерес според Комисията.
 
Една от най-важните стъпки към разрешаване на дебата за прозрачността на информацията за бонусите на администрацията беше направена от съда, който през годината се произнесе по няколко казуса, свързани с откази да се предостави такава информация. В един от тези случаи журналистката от в. „Сега“ Динка Христова поиска от Министерството на труда и социалната политика информация дали са изплатени допълнителни възнаграждения на служителите в министерството и на какъв принцип. Информацията по заявлението бе отказана с мотив, че съдържала лични данни и за предоставянето й е необходимо съгласие на третите засегнати лица. В решението си по случая Административен съд София-град стигна до заключение, че съществува надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията за премиите на чиновниците, поради което те не могат да бъдат отказвани на основание защитени лични данни, и отмени отказа. Впоследствие Върховният административен съд с решение №178/08.01.2013 г. потвърди напълно тезата на първата инстанция.
 
Промяна на практики
 
В няколко случая от изминалата година, благодарение на навременните сигнали на търсещите информация за нередности в работата на институции, се стигна до промяна на практики по предоставяне на информация, които противоречаха на законодателството за достъп до информация. Представяме два случая от Варна, които показват как активната гражданска позиция и доброто познаване на правата ни често може да е от полза. 
 
Община Варна преустанови практиката си да иска ЕГН на заявителите по ЗДОИ
 
През март при подаване на заявление до Община Варна във връзка с прекратяване дейността на общинската полиция Николай Цветков разбира, че от общината изискват ЕГН на потребителите на всякакви услуги, а също и на заявителите по ЗДОИ. Причината била въвеждане на нов софтуер, при който всяко въвеждане на документ в системата изисквало въвеждане и на ЕГН. В отговор на искането на чиновничката да даде своето ЕГН, за да му входират заявлението, Цветков отказва, позовавайки се на разпоредбите на ЗДОИ, съгласно които заявителят следва да посочи единствено трите си имена, описание на исканата информация и адрес за обратна връзка. Поради отказа на гражданина заявлението не е прието от служителката, но в същото време тя учтиво го съветва да подаде заявлението си по пощата, защото тогава необходимостта да впише ЕГН отпадала. След получения в ПДИ сигнал за тази практика, координаторката на организацията в града – журналистката Кръстина Маринова, направи проверка на място и също подаде заявление за достъп до информация. И този път служителят отказва да приеме заявлението й със същия аргумент, но в резултат на настоятелността на Маринова и проведените разговори с началника на дирекцията в крайна сметка заявлението е прието без ЕГН. Впоследствие стана ясно, че общината е променила практиката си да иска ЕГН от търсещите информация.
           
9 стотинки за страница информация вместо 2.50 лв.

Вторият случай касае практика на РДНСК – Варна, да събира суми за предоставяне на информация по нормативи, различни от посочените в ЗДОИ. Сигналът по този случай отново беше на Николай Цветков, на когото от дирекцията поискаха твърде висока цена за информацията, която му предоставят по реда на ЗДОИ – 2.50 лв. на страница. За сравнение,  съгласно Заповед № ЗМФ – 1472/2011 г., която определя нормативите за разходите при предоставяне на обществена информация, за копие на една страница се дължат 0.09 лв. Изтъкнатите от служителите на РДНСК мотиви за завишената цена бяха, че заплащането на информация в рамките на дирекцията става по реда на Тарифа № 14, в която са определени такива цени. Тъй като цитираната тарифа е свързана с предоставяне на информация по реда на административното обслужване и касае таксите, събирани от МРРБ и от областните управители, нейното прилагане по отношение на информация, искана по ЗДОИ, не беше коректно. След проведените разговори със служители на дирекцията и разясненията, направени от екипа ни, от РДНСК преразгледаха позицията си.
 
Добри практики в активното  публикуване на информация
 
За 13-годишната история на ЗДОИ практиките по прилагането му значително се развиха. Институциите придобиха навици не само в отговарянето по заявления за достъп, но и в активното публикуване на обществена информация. Като особена положителна промяна отбелязваме засега прохождащата инициатива на някои институции да оповестяват чрез своите интернет страници документи, за които не съществува изрично законово задължение за публикуване.
 
Публикуване на договори
 
Не съществува изрична законова разпоредба, която да задължава държавните органи да публикуват пълните текстове на сключените от тях договори. Въпреки това някои ръководители на тези институции осъзнават високия обществен интерес към този тип информация и започнаха да публикуват такива документи. Като положителни примери в тази посока следва да бъдат отбелязани Община Добрич, която публикува пълния текст на някои от сключените от нея договори, същото е направила и Контролно техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните. Община Момчилград пък е  публикувала пълния текст на  договорите, по които е получила безвъзмездна финансова помощ по различни европейски проекти.
 
Публикуване на устройствени планове

Друг положителен момент в активното публикуване, който заслужава да бъде отбелязан, е практиката на някои общини да публикуват в интернет своите устройствени планове. Към този момент това са  общините Банско, Батак, Белово, Варна, Долни Чифлик, Костинброд, Марица, Перник, Плевен, Пловдив, Столична община, Тунджа и Ямбол.
 
През 2012 година бяха направени изменения в Закона за устройство на територията, които задължиха общинските администрации да публикуват в интернет страниците си проектите на устройствените планове и техните изменения. Това все още не е направено от повечето общини, вероятно защото все още задължението е ново.
 
Публикуване на разрешителни за строеж

На последно място като положителна практика в активното публикуване ще посочим публикуването в интернет на издадените разрешителни за строеж от страна на някои общински администрации. Нашите данни от последното проучване на интернет страниците на  институциите показват, че това са направили 16 общини.
 
 
Случаи, които не би трябвало да се случват

Все още сме свидетели на случаи, които срещахме в ранните години на практикуване на закона. Точното прилагане на разпоредбите на ЗДОИ е трудна задача за някои администрации дори в случаи, когато казусът не изисква особено трудни преценки. През изминалата година консултирахме търсещи информация по проблеми, илюстриращи съществуването на някои „вредни“ практики.
 
Кънчо Бонев в двубой с администрацията
 
С бой и арест приключи искането за достъп до информация на Кънчо Бонев, заместник-председател на Обединено гражданско сдружение, което участва в протестите срещу застрояване на Морската градина във Варна. Историята по случая започва с изпратено от него заявление до областния управител, като на три от въпросите той отговаря, а четвъртия препраща по компетентност на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна (СГКК). Става въпрос за заповед № РД-20-03-1/30 януари 2009 г., свързана с преактуване на Морската градина. С решение Бонев получава достъп до исканата информация, но когато отива на място в сградата на службата получава една част от информацията, поради което решава да подпише приемо-предавателния протокол,  като отбележи, че е получил частичен достъп. Началничката на службата отказва да подпише протокола с въпросната бележка и отказва да предостави и информацията в цялост. След това развитие гражданинът си тръгва, като взема със себе си протокола, съдържащ само неговия подпис. Започналият спор между него и началничката на службата завършва за Бонев с удар от охранителя на службата и обвинение, че е откраднал документ. Направеният медицински преглед установява, че гражданинът има кръвонасядания в носа, понесъл е удари в челюстта, веждите, както и травма на едно от бедрата. По-късно е отведен в близкото районно управление, където е арестуван за хулиганство по нареждане на дежурния прокурор, а служителите от службата по геодезия са освободени. Впоследствие Варненски районен съд прекрати делото срещу Кънчо Бонев и го изпрати в прокуратурата за разследване на престъпление по чл. 325 от НК.

Откази на териториални дирекции да предоставят информация
През 2012 г. бяхме потърсени за правна помощ в случаи, в които регионални дирекции на централни агенции отказват информация, въпреки изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, която задължава териториалните звена самостоятелно да предоставят информация по реда на закона. От получените сигнали не бихме могли да изведем заключение, че това е  масова или обичайна практика, но е факт, че такива  казуси се срещат.  Такъв е случаят на природозащитничка от  Варна, подала заявление до Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в града. Гражданката поискала копия от констативни протоколи, съставени от дирекцията по повод извършени проверки на територията на Варна. От дирекцията отказали да предоставят документите, въпреки че не спорили, че информацията следва да се предостави. Препратили заявлението до София в централата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От централата разрешили пълен достъп до документите, изискали ги от Варна и поканили заявителката да ги получи в София. От агенцията обяснили, че такава е процедурата според Вътрешните правила за достъп до обществена информация в БАБХ.
 
Координаторът на ПДИ в Монтана Любомир Йорданов също съобщава за подобни случаи. От две години териториалните структури на Изпълнителната агенция за борба с градушките категорично отказват на репортерите информация за извършените от тях стрелби по градоносните облаци, за изразходваните  ракети, нанесените  на земеделието щети, както и за отпуснатия им финансов ресурс. Въпросите към ръководствата на полигоните се прехвърлят към пресцентъра на МЗХ, откъдето най-често отговарят писмено, че са осигурени „достатъчно средства, извършени са необходимите действия и са защитени определени декари площи“.
 
В края на март 2012 г. в регионалната Дирекция за национален строителен контрол – Враца, е получена заповед, която забранява на  структурата да предоставя информация на медиите. Заповедта е подписана от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която разпорежда репортерите да получават необходимите им данни само от пресцентъра или от официалния сайт на МРРБ.
 
Нееднократно сме отбелязвали, че подобни практики, освен че са в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, на практика затрудняват и работата на самите администрации, които препращат преписките си една към друга, вместо бързо и оперативно да вземат решение по конкретно заявление.
 
В заключение отправяме препоръка до централните органи на изпълнителната власт с регионални структури изрично да включат във вътрешните си правила по предоставяне на достъп до информация ясна процедура, по която регионалните дирекции самостоятелно да предоставят достъп.
 
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
 
И през 2012 година за правен коментар в ПДИ постъпваха казуси, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от неприкосновеността на личния живот на гражданите. Тук ще отбележим някои от по-знаковите случаи, предизвикали активна обществена реакция. Първите два случая показват опити от страна на администраторите на данни да обработват по-голям обем лични данни, отколкото са необходими за изпълнението на обявените  цели, като с това се нарушава принципа на пропорционалност на обработване на данните, залегнал в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). 
 
Регистри на децата от 0 до 7 години

„И бебетата с карти в градския транспорт“ – подобни шеговити заглавия се появиха на страниците на печатните и електронните издания в края на лятото през 2012 г. По същото време към екипа на ПДИ за правен съвет се обърна родител от Пловдив, на когото поискали копия от лични документи (лични карти, акт за раждане и снимка на детето) като условие да бъде издадена карта за безплатно пътуване на двугодишното му дете. Въпросът, повдигнал този казус, е защо за издаването на подобни карти, които единствено удостоверяват, а не пораждат  правото на безплатен транспорт, трябва да се създават нови регистри, съдържащи ежегодно актуализирани лични данни на родители и деца.
 
Историята води своето начало от  21 декември  2011 г., когато на заседание на Министерския съвет е прието Постановление № 352 за изменение и допълнение на Постановление № 66 от 1991 г. за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани. В резултат на тези изменения се предвиди задължително издаване на  специални безплатни карти за пътуване в градския транспорт на лица от 0 до 7 години. Организацията по издаването следваше да се осъществява от всяка община съгласно инструкции на Министерството на транспорта. Тъй като до средата на 2012 г. инструкции не бяха публикувани, общините създадоха собствени регламенти по издаването на безплатните карти за градския транспорт на деца от 0 до 7 години. Така се оказа, че в някои общини като Варна и Пловдив  в изпълнение на тази цел от родителите на децата са създадени специални нови регистри, в които ще се обработват личните данни, като същите следва да се актуализират ежегодно.
 
Екипът на ПДИ счита, че описаният случай представлява нарушение на принципите на пропорционалност и целесъобразност при обработване на данните, залегнали в ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, всяко действие по обработване на данните следва да се извършва в съответствие с горните принципи. В посочения случай, за да бъдат спазени принципите на ЗЗЛД, е необходимо единствено заинтересованите да докажат правото си еднократно, чрез представяне на надлежен документ за справка.
На практика се  създадоха нови, напълно излишни регистри с лични данни на граждани. Считаме и препоръчваме тази практика да бъде прекратена, а създадените регистри – унищожени.
 
Регистри с лични данни за целите на паркирането в София

Същият проблем при прилагането на ЗЗЛД – непропорционално на целите обработване на лични данни, възникна и при направените през 2012  изменения  на Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община, приети от Столичния общински съвет. Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) на наредбата определя „Реда и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС на собственици на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране“. Според приетите в началото на годината изменения собствениците на имоти в платените за паркиране зони, желаещи да получат стикер за паркиране, трябваше да подадат заявление, към което се прилагат копие на лична карта, копия на  документи за платен данък на колата, копие от платена гражданска отговорност, копие на документ за собственост на имота, както и копие от платежен документ за заплащане на сметка за комунални услуги.
 
След разгорещен обществен дебат по темата, наредбата и  Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) бяха изменени, като отпадна изискването за предоставяне на копия от документите, а и броят на необходимите документи беше значително намален.
Към момента за издаване на необходимия винетен стикер за паркиране следва да се представят единствено документи за справка (а не да се оставят копия), удостоверяващи правото на собственост върху автомобила и имота.
 
Полицията изиска лични данни на наркозависими

В края на октомври 2012 медиите информираха, че с официално писмо Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изискала от няколко лечебни заведения списъци с трите имена и ЕГН на всички наркозависими  граждани, включени в специалните метадонови програми. Първата публикация по случая е в интернет изданието e-vestnik, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник сектор ОПКП в СДВР. Искането за предоставяне на списъците с лични данни е основано на чл. 159 от НПК [2]. Фактическото основание на искането е, че СДВР  разследва поредица грабежи на аптеки в София, извършени от неизвестни лица, като освен пари от аптеките са изчезнали и медикаменти. Ето защо според полицията всички наркозависими представляват потенциално заподозряна категория лица.
 
Случаят предизвика  мигновена  реакция на журналисти и  правозащитни организации, защото очевидно не може конкретна група хора да бъде определена по презумпция за колективно „виновна“ единствено заради специфичния си здравен статус.  Веднага след публикациите в медиите ПДИ публикува становище, че действията на СДВР представляват нарушаване на основните принципи на правото на защита на личните данни на гражданите като част от  конституционно гарантираното право на всеки на неприкосновеност на личния живот. Искането за предоставяне на списъците с включените в метадоновите  програми лица нарушава  конкретни нормативно установени гаранции на защитата на личните данни. Законът за защита на личните данни предвижда специална, по-висока защита на данните, свързани със здравословното състояние на гражданите. Нормата на чл. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) забранява обработването (съответно предоставянето на трети лица) на лични данни, отнасящи се до здравето на лицата. Изключения от тази забрана се предвиждат, но те са изрично изброени в нормата на чл. 5 от ЗЗЛД и сред тях не са включени целите на наказателното производство.
 
Казусът представлява и нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Закона за МВР, която забранява събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот. В случая е налице дискриминационно отношение към хора, групово заподозрени в извършване на престъпление единствено на основата на здравния им статус – наркотична зависимост.
 
Към екипа на ПДИ за правен съвет се обърнаха лекари, работещи по описаните метадонови програми. Беше изготвен писмен мотивиран отказ за предоставяне на исканите лични данни до директора на СДВР.
 
Защита на личните данни при използване на СРС и трафични данни
 
През 2012 година ПДИ консултира случаи, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на използването  на специални разузнавателни средства и следенето на трафичните данни от страна на компетентните за това органи. Тази практика показва, че е налице, на първо място, разширително тълкуване на разпоредбите на ЗЕС от страна на органите на МВР, които се стремят към достъп до трафични данни, и на второ, липса на възможност гражданите да имат достъп до каквато и да е информация дали срещу тях са използвани специални разузнавателни средства. През есента на миналата година ПДИ съвместно с адв. Михаил Екимджиев и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подадоха жалба до  Европейския съд по правата на човека, в която се атакува като противоречаща на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека цялостната система за следене и подслушване, регламентирана със Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
 
Практиката на ПДИ в тази област се потвърждава и от заключенията, направени в  Годишния доклад за 2011 г. за дейността на подкомисията към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която осъществява предвидените в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) парламентарен контрол и наблюдение.
 
Докладът беше публикуван през юли на интернет страницата на Народното събрание. Той съдържа обобщени данни от извършените проверки, които показват тревожни данни. Отчетено е намаляване на общия брой искания за използване на СРС, но това намаление е породено от  новосъздадената порочна практика да се обединяват няколко способа в едно искане. При органите на Министерството на вътрешните работи  броят на исканията за използване на СРС е увеличен. През 2011 г. е отчетено увеличение от 26% спрямо 2010 г. Нараства броят на лицата, спрямо които са приложени СРС. През 2011 г. специални разузнавателни средства са приложени спрямо 7881 български граждани. Спрямо 2010 г., през 2011 се наблюдава ръст от 30%. Увеличава се и прилагането на подслушването като оперативен способ с 20% спрямо 2010 г.
Въз основа на резултатите от извършените проверки специалната подкомисия прави следните изводи, които ПДИ намира за твърде обезпокоителни от гледна точка правото на защита на неприкосновеността на личния живот на гражданите:
1. Използването на СРС от компетентните органи не се прилага единствено като  „изключителен“ способ само в случаите, когато вече са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването. Напротив, разследващите органи използват СРС преимуществено като най-удобния способ за събиране на информация.
 
2. Кръгът от разследващи органи и длъжностни лица, оправомощени да искат използване на СРС и трафични данни, е твърде широк. Създават се сериозни предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите. 
 
3. Няма достатъчно ефективен контрол от съдебната власт. Извършената от подкомисията контролна дейност налага извода, че постановените от окръжните съдилища откази за използване на СРС не са правило, а изключение (0,85% от всички искания). Необходимо е да се повиши контролната роля на съда и да се регламентира текущият и последващият контрол на съда върху събраната чрез СРС и използваната от разследващите органи информация.
 
В допълнение към направените от подкомисията изводи, ПДИ изразява безпокойство и от наблюдаваното все по-често заобикаляне на предвидената в ЗЕС съдебна процедура по разрешаването на достъп до трафични данни. На следващо място в ЗЕС липсва уредба и механизъм за информиране на гражданите след определен срок и при определени условия за осъществения достъп до техни трафични данни. Във връзка с горното и с оглед постигане на адекватна защита на правата на гражданите, ПДИ отправя препоръки към законодателя за приемане на абсолютно необходими изменение и допълнение на двата закона – ЗСРС и ЗЕС.
 
 
Достъп до информация и договори – отговори по заявления в рамките на проучване 2013
 
Договарянето по частноправни сделки между държавните органи и частни лица е тема, която винаги е била обект на силен обществен интерес, а самите договори често са предмет на заявления за достъп до информация. През годините на прилагането на ЗДОИ практиката да се отказва достъп до копия на договори, сключвани между публични институции и частни лица, беше сравнително стабилна. Разбира се, в случаите, когато договорите са сключени по реда на Закона за обществените поръчки, гражданите разполагат със задължително публикувана информация на страницата на Агенцията по обществени поръчки (АОП). В регистъра на обществените поръчки на сайта на АОП са достъпни данни за всички поръчки, възложени по реда на ЗОП. Публикувана е информация за предмета на договора, възложителя, изпълнителя, цената, срока на изпълнение, датата на сключване на договора. Измененията на ЗДОИ, направени през 2008 г., гарантираха задължителния минимум публичност на всички видове договори, сключвани от държавните органи, публичноправните субекти и публичноправните организации.
 
В рамките на тазгодишното проучване на интернет страниците на институциите ПДИ подаде по електронен път еднотипни заявления за достъп до информация до всички включени в изследването администрации. Предметът на всички заявления бе един и същ – поискахме копие от последния договор за обществена поръчка, сключен по реда на ЗОП през 2012 г. от съответната институция.  Целта ни беше да проверим нагласата на институциите да предоставят пълните текстове на договорите по обществени поръчки, чиито основни реквизити се намират в публичен интернет регистър на страницата на АОП.
 
236 институции предоставиха пълен, а 57 – частичен достъп до информация. Изрични откази получихме от 50 администрации.
 
Ще отбележим някои интересни моменти, направили ни впечатление по време на проучването, които няма как да бъдат отразени в статистиката. Сравнително малки общини с недотам добре развити интернет страници отговориха бързо и предоставиха по електронен път без формалности пълния текст на исканите договори. В същото време някои централни органи на изпълнителната власт, които би следвало да имат развита практика по ЗДОИ, искаха уточняване на предмета на заявлението и отговаряха в по-дълги срокове. За сравнение: Община Невестино предостави пълен достъп до договора 6 дни след подаване на заявлението, докато Изпълнителната  агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИАЕСМИС) отговори извън срока, изпрати отговора по пощата и поиска заявителят да докаже дали има правна възможност да представлява Програма Достъп до информация. Накрая ИАЕСМИС изрично отбелязва, че предоставянето на обществена информация в електронен вид и по електронен път не е посочено в закона като форма за предоставяне на достъп.
 
Както е видно от статистиката, в 57 случая беше предоставен частичен достъп до информация. В проучването няма специална статистика, която да показва кои части на договорите са заличавани, но най-често това са някои данни на изпълнителите, цената на договора, а в някои случаи дори датата. Този факт сам по себе си е странен, тъй като тези реквизити са публични в интернет и могат да бъдат открити на сайта на АОП.
 
На последно място като положителен момент ще отбележим, че по-голяма част от институциите не изискват заплащане при предоставянето на информация по електронен път – едва в 30 случая бе поискано заплащане на разходите. Трябва да отбележим, че първоначално заплащане поискаха повече институции. В отговор ПДИ изпрати официално становище, в което обоснова правото ни да получим информация по електронен път и безплатно (http://store.aip-bg.org/stanovishta/2013/Forma_e-mail.pdf ). Тук заслужава да се спомене кореспонденцията ни с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), от която е видно, че за да вземе решение дължими ли са разходите по предоставянето на информацията, служителите са се консултирали с Министерството на финансите. Очевидно от МФ са счели, че при предоставяне на информация по реда на ЗДОИ по електронен път заявителите не дължат заплащане на разходите, защото впоследствие получихме искания договор от МОСВ по електронна поща и безплатно.
 
Като цяло практиката по предоставяне на информация по реда на ЗДОИ се развива в положителна посока. Служителите в институциите познават законовите процедури и се стремят да не формализират процеса. Често отговорните служители се свързваха с нас по телефона, ако имат колебания по предмета на заявлението, или искаха някакво друго уточнение, а това е добър и оперативен начин да се изчистят евентуални неясноти и в крайна сметка информацията да бъде предоставена. Споменатата в началото трайна практика по непредоставяне на текстовете на договорите на държавните институции очевидно е изоставена и макар все още да са налице откази, служителите все по-често решават в полза на достъпа до информация.


[1]    Броят на предоставените консултации по постъпилите случаи е по-голям – 643, тъй като по някои от случаите са предоставени повече от една консултации.

[2]    Според тази разпоредба „по искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото“.