ПРАВНИ СЪВЕТИ И КОНСУЛТАЦИИ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ПДИ ПРЕЗ 2011 ГОДИНА

Брой на постъпилите случаи
 
Случаите, в които е предоставена правна помощ в периода януари–декември 2011 г., са 330[1].
В зависимост от характера и правната им квалификация ги обособяваме в три групи:
  •  преобладаващата част отразяват практики по неспазване на задълженията на институциите по ЗДОИ – 257;
  •  случаи, свързани с нарушения на правото на защита на личните данни – 47;
  •  случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация – 15, и др.

Кой търси информация най-често
 
Най-често информация по реда на ЗДОИ се търси от граждани, журналисти и неправителствени организации. И през 2011 г. най-много консултации са предоставени на граждани, потърсили правна помощ – в 203 случая. В 80 случая са ни потърсили журналисти и координатори на ПДИ от централни и местни медии, а в 34 – от неправителствени организации.
 
От кои институции се търси информация
 
Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 123, и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 100. По-рядко се търси информация от публичноправни организации – 31 случая, териториалните органи на изпълнителната власт – 16, публичноправни субекти – 13, от органите на съдебната власт – 14, и др. (Вж. Статистика от базата данни на ПДИ).
 
Най-често срещани основания за отказ   
 
През 2011 г. остава голям броят на мълчаливите откази – 32. От отказите по същество преобладават засягане на интересите на трето лице – 18, и лични данни – 15. Позоваване на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е налице в 10 от постъпилите случаи, търговска тайна – в 8.   
 
Характерни особености на случаите от 2011
 
Запазва се тенденцията от предходните две години за постъпване на повече случаи  за правен съвет в сравнение с минали години. Така например през 2008 г. броят на случаите е 235, докато през 2009 и 2010 г. те вече са 328, а през 2011 г. – 330. Нарастват и случаите, свързани с упражняване на правото на достъп до информация – от 151 през 2008 г., на 237 през 2009, 248 през 2010 г. и на 257 – през 2011 г.
 
През 2011 г. се е увеличил броят и на гражданите, обръщащи се към екипа за правен съвет и консултации. През 2010 г. техният брой е 144, а през 2011 г. – 203. 
Все повече граждани, неправителствени организации и журналисти търсят помощта на ПДИ чрез електронна поща. Писмените консултации по имейл за 2010 г. са 137, а през 2011 г. са вече 219.
И през 2011 г. наблюдаваме увеличаване на броя на мълчаливите откази.
 
КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ПДИ ПРЕЗ 2011 Г.
 
Конкретните практически примери са илюстрация как ЗДОИ ефективно се използва от граждани, журналисти и НПО в случаи на анализ на актуални обществени събития, журналистически разследвания или дори при решаване на обикновени ежедневни проблеми.
 
Търсене на информация по актуални обществени теми и събития
 
 
Журналистически разследвания за даренията на МВР

В края на м. май 2011 г. журналисти от в. „Сега“ и „Дневник“[2]потърсиха информация по казус, показващ смущаващи практики в работата на МВР, а именно приемане на парични суми под формата на дарения от частни дарители. Случаят следва да бъде отбелязан и заради впечатляващата упоритост на репортерите от двата вестника да получат по реда на ЗДОИ данни за направени конкретни дарения из страната. Първоначално заявленията за достъп бяха подадени до министъра на вътрешните работи. Впоследствие от централата на МВР препратиха заявленията към областните дирекции, след което на репортерите се наложи да пропътуват в летните месеци стотици километри до различни кътчета на страната, за да получат ценната не само за тях, но и за обществото ни информация – пълни справки за получените дарения.

Разразилият се впоследствие разгорещен дебат за допустимостта на частни дарения за МВР в крайна сметка доведе до реформи. В резултат на основателните критики, че подобни дарения способстват за поява на конфликти на интереси и препятстват доверието в работата на министерството, МВР прие вътрешни правила за получаването на дарения. Създаден бе и единен регистър[3] на даренията, публикуван на страницата на министерството в интернет.

За пренасочените субсидии на независимите депутати

През юли и август 2011 г. трима журналисти от различни медии поискаха информация за полагащата се на независимите народни представители субсидия по Закона за политическите партии. Първото заявление подаде Виктория Петрова от bTV, второто – Павлина Живкова от в. „Банкеръ“, а третото – Илия Вълков от Дарик радио. Исканията на журналистите са за достъп до съдържанието на декларациите, с които независимите народни представители са насочили полагащата им се държавна субсидия към съответна избрана от тях политическа партия. Журналистическият интерес е продиктуван от обществения интерес да се научи кои независими народни представители коя политическа сила са предпочели. На практика така, само чрез деклариране на принадлежност към определена парламентарна група, без реално да се присъединяват към нея, депутатите могат да  прехвърлят полагащата им се субсидия.
Тъй като Министерството на финансите не предостави информацията на основание защита на личните данни, срещу отказите бяха заведени три дела. Към настоящия момент по две от тях съдът се произнесе с решения в полза на журналистите, като изтъкна, че исканата информация не представлява лични данни. Междувременно Народното събрание възложи на Сметната палата да извърши одит по случая, за да се установи законосъобразно ли е отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители от 41-вото Народно събрание са декларирали принадлежност.
 
Информация за възнаграждения на служители от държавни институции

Възнагражденията на служителите, работещи в държавните институции, често са обект на интерес от журналисти и граждани. В началото  на 2011 г. гражданинът Иван Джабиров подаде заявление до Националния осигурителен институт, искайки информация, свързана с раздаваните суми за допълнително материално стимулиране на служителите в системата на НОИ. Съгласно Кодекса за социално осигуряване 15% от средствата, събрани от НОИ от наложени имуществени санкции вследствие на извършени проверки, се разходват за допълнително материално стимулиране на служителите на института. Гражданинът поиска да му бъде предоставен общият размер на сумата за допълнително материално стимулиране, изплатена на служителите на НОИ извън основните трудови възнаграждения за 2009 и 2010 година. Последвалият мълчалив отказ бе обжалван пред Административен съд – София-град, а отказът на НОИ беше отменен. В резултат Джабиров получи информацията точно в разгара на обществения скандал по повод разпределените бонуси в държавните институции.
 
Потребителска информация за цените на парното

ЗДОИ може да се използва успешно при търсене на информация, засягаща  правата на потребителите. Непрекъснатото повишаване на цените на тока и парното е поводът, по който адв. Стоян Терзийски инициира заявление за достъп до Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Той поиска достъп до документи, свързани с преразглеждането на цените и ценообразуващите елементи на електро- и топлоенергията. И по-точно – протоколите и стенограмите от заседания на ДКЕВР, на които са разглеждани и одобрени исканията на 2 от 22 енергийни дружества за повишаване цената на произвежданата от тях топлоенергия. Комисията отказа достъп, позовавайки се на защита на интересите на третите лица – търговци.
С решение на Административен съд – София-град, отказът бе отменен, а ДКЕВР – задължена да предостави информацията. В мотивите си съдът посочи, че гражданинът, а и всички потребители имат право да научат ръководи ли се регулаторният орган от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Без тази информация потребителите не биха могли да знаят дали комисията е определила цените въз основа на обективни критерии. Според съда исканата информация и предоставянето й кореспондират със спазването на принципа за определяне на регулираните цени по прозрачен начин.
 
Търсене на информация по време на Избори  2011

Прозрачността на избирателния процес спомага за формиране на крайното заключение доколко провеждането на изборите е станало при спазване на законността, обществения ред и правата на избирателите. Случаите, които попаднаха в общественото полезрение или постъпиха в офиса за консултация по време на изборите за местна власт и президент от есента на 2011 г., показват какви бяха проблемите и какво още може да се желае за постигане на желаната прозрачност.
 
Публичност на заседанията на ЦИК
В рамките на публична кампания неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“ настоя ЦИК да публикува на своя сайт всички стенограми от заседанията си, така че процесът по вземане на решения в комисията да е открит за обществеността. Според представители на организацията само чрез публичността на този процес избирателите могат да научат аргументите на членовете на ЦИК в полза на едно или друго решение. ЦИК отказа да направи заседанията си публични, поради което от неправителствената организация поискаха достъп до протоколите от ключови заседания на комисията. В отговор на заявлението комисията отново отказа да предостави копия от документите с аргумента, че информацията отразява мнения, свързани с оперативната работа на органа, и няма самостоятелно значение. Към момента отказът на ЦИК е обжалван пред АССГ. 
 
Отразяване на избирателния процес
На втория тур на изборите за президент и местна власт журналистка от в. „Ломпрес“ е извикана в Районното управление на полицията в гр. Лом, където й е връчено разпореждане със забрана както да снима изборния процес, така и да се доближава до секционните избирателни комисии. Причина за издаване на въпросната заповед е сигнал за нередности в три избирателни секции в Лом, разследван от журналистката. По данни на очевидци в тези секции са правени опити за влияние върху част от избирателите посредством организирана система за довеждането им до мястото на гласуване и отбелязване на присъстващите в предварително подготвени списъци. Журналистката уведомила за случващото се присъстващите на мястото полицаи, които обаче не предприели мерки. Тогава тя успяла да заснеме някои от хората и част от списъка, с който разполагат. Час по-късно е извикана в полицията, за да даде показания за случилото се, като впоследствие получава забрана за достъп до избирателните секции. Полицейската заповед на практика лишила репортерката от възможността да си свърши работата, като отрази случващото се в общината по време на изборния ден.

След получаване на заповедта журналистката информира за инцидента ПДИ и с помощта на правния екип подаде жалба до Районното управление на полицията за отмяна на разпореждането като незаконосъобразно. Две седмици по-късно началникът на полицейското управление отхвърли жалбата като неоснователна, поради което журналистката поиска отмяна на полицейското разпореждане от Административен съд – Монтана. Съдът отмени разпореждането, като посочи, че то засяга неоправдано от гледна точка на обществения интерес такива права и свободи като свободното упражняване на журналистическата професия, правото на получаване и разпространяване на информация и свободата на медиите.
 
Промяна на практики
 
Предоставяне на информация след смяна на управление/ преструктуриране
 
От консултираните през годините случаи можем да изведем някои тенденции при предоставянето на информация. Една от тях е, че новите управляващи винаги са по-склонни в началото на мандата си да предоставят информация, която касае предходното управление. При смяна на правителството например екипът на новия премиер с готовност предоставя информация за ремонта на кабинета на предишния; новият кмет предоставя на заявители дълго отказвани документи от стария и т.н. Примери за това съществуват в практиката ни през последната година.   
 
Новият президент предостави списъка с поканените на официалните приеми

В един от постъпилите случаи журналистът Крум Благов  поиска от президентската администрация списъците на лицата, поканени да присъстват на официалните приеми в Президентството през 2010 г., организирани по случай Националния празник на България – 3 март, и Деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май. По данни на медиите на въпросните приеми са присъствали съответно 3000 и 5000 души, сред които и лица, за които не е съвсем ясно на какво основание присъстват там. Въпреки че приемите са широко отразявани в медиите събития и са финансирани със средства от държавния бюджет, информацията беше отказана на основание лични данни. Отказът бе обжалван в съда, а делото бе разглеждано от две съдебни инстанции, които не доведоха до желания резултат. След президентските избори журналистът подаде ново заявление за достъп до същата информация, този път адресирано до новия президент. В отговор от т.г. Президентството предостави списък на присъстващите на последните 4 приема на стария президент и списъка на поканените на първия прием на новия, като имената на частните лица бяха представени с инициали. 
 
Предоставяне на информация за извършените помилвания

Широк обществен отзвук през годината предизвикаха въпросите, свързани с помилванията на осъдени лица в рамките на двата мандата на президентската двойка Първанов и Марин. Темата за прозрачността на процеса на помилванията у нас не е нова. За пръв път тя бе поставена през 2009 г., когато журналистът от в. „Сега“ Любен Обретенов подаде заявление до президента, с което поиска имената на членовете на Комисията по помилвания, както и имената на помилваните. Тогава главният секретар на президента отказа да предостави информация на основание защита на личните данни. Веднага след встъпване в длъжност на новата президентска двойка журналистката Доротея Дачкова подаде ново заявление, консултирано с ПДИ, в отговор на което получи информация за броя на извършените помилвания, обосновката на всяко, инициалите на помилваните лица и правилника за работа на комисията. Получената информация послужи за публикации, които предизвикаха широко обществено обсъждане на процеса на помилванията.
 
БАБХ предостави информация за работата на НВМС 

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предостави достъп до поисканата от гражданката Ваня Христова информация от несъществуващата вече Национална ветеринарномедицинска служба (НВМС). Със заявлението си, подадено в началото на 2011 г., тя бе поискала информация за извършена проверка от органите на НВМС в приют за безстопанствени кучета в Плевен, стопанисван от „Дружество за защита на животните – Плевен 2008“, и по-конкретно: протокол от извършената проверка, направените въз основа на нея предписания и заповедта за преустановяване на дейността на приюта. Последвалият мълчалив отказ бе обжалван в съда. Междувременно Националната служба бе закрита и при условията на правоприемство като ответник по делото съдът конституира Българската агенция по безопасност на храните. С решението си, постановено през м. май, АССГ отмени мълчаливия отказ и върна преписката на БАБХ за произнасяне по подаденото заявление, които предоставиха информацията в цялост.  
 
Пробиви
 
Няколко случая от изминалата година, консултирани от ПДИ, получиха успешна развръзка в области, в които получаването на информация е традиционно затруднено. Става въпрос за търсене и предоставяне на информация от прокуратурата и за предоставяне на документация относно изпълнението на проекти. Тук представяме два случая, които решихме да наречем пробиви, защото поне засега са такива.  
 
Близо 7000 страници проектна документация бе предоставена по реда на ЗДОИ

Поводът за подаденото заявление е интересът на група граждани от Ловеч към усилените строителни дейности в града, продължили близо две години и обхващащи реконструкция и подобрения на съществуващата инфраструктура. От оповестената информация ставало ясно, че ремонтите са в изпълнение на проект „Подобряване на физическата и жизнена градска среда в община Ловеч“, за който е предоставена безвъзмездна финансова помощ на общината в размер на над 9 млн. лева, а периодът за изпълнение на проекта е 20 месеца. Тази информация обаче не се видяла достатъчна на Янита Нешева, която решила да разбере за какво точно и как са изразходвани отпуснатите средства, като подаде заявление за достъп до информация. След консултация с екипа ни бе подготвено и подадено заявление до Община Ловеч и до Министерството на финансите, с което заявителката поиска да се запознае със сключените договори с фирмите – изпълнителки по проекта, проведените тръжни процедури, докладите по изпълнението на дейностите по проекта и т.н. След неколкомесечна кореспонденция с въпросните институции и уточняване на исканата информация, гражданката я получи от Министерството на финансите. С решението си от министерството предоставиха близо 7000 (седем хиляди) страници документи, касаещи проекта (записани на електронен носител), сред които договори за проведените обществени поръчки, техническа документация, удостоверения за въвеждане в експлоатация на обектите, разходни документи, доклади от извършените проверки по изпълнение на проекта и др.    
 
Достъп до прокурорско постановление и доклад на инспектората към ВКП

В два от консултираните през годината случаи беше предоставена информация за работата на прокуратурата. По реда на ЗДОИ зам.  градският прокурор на София Божидар Джамбазов предостави на екипа на сп. „Правен свят“ и на в. „Капитал“ постановлението на прокурор Георги Тафров за отказ да започне разследване срещу съдия Росен Русев. Срещу него е подаден сигнал за извършени нарушения в качеството му на председател на Хасковския окръжен съд. Според журналистите въпросното постановление е интересно с това, че практически няма мотиви и в него са игнорирани част от твърденията в сигнала срещу съдията, включително и доказателствата за частни пътувания със служебна кола в чужбина – както по време на отпуск, така и в работно време. Решението на прокурор Джамбазов може да се счита за пробив в практиката на прокуратурата по ЗДОИ, тъй като въпросните постановления се отказват на журналисти дори когато те засягат знакови случаи от надделяващ обществен интерес. 
 
В друг случай Българският институт за правни инициативи (БИПИ) потърси информация от ръководителя на отдел „Инспекторат“ към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Във връзка с предстоящия избор на председател на Апелативния специализиран наказателен съд неправителствената организация търси информация относно кандидатите за поста. Със заявлението си от БИПИ искат да им се предоставят копия на резултатите от извършена проверка относно дейността на кандидатите, както и копия от всички документи, въз основа на които е изработен окончателният доклад по проверката. Първоначално поисканата информация е отказана и от БИПИ се обърнаха за консултация към екипа на ПДИ. След уточнение информацията беше предоставена. Описаното заявление не е инцидентна акция на Българския институт за правни инициативи. Въз основа на информация, почерпена от публични масиви и регистри, както и на документи, получени по реда на ЗДОИ, организацията е създала и поддържа специална интернет страница[4] „Инициатива за прозрачни съдебни назначения“. Онлайн могат да бъдат намерени профили на кандидатите за административни ръководители в съдебната система.
 
Добри практики в активното публикуване на информация
 
 
АДФИ  започна да публикува информация за финансовите инспекции в Интернет  

С изменението на Закона за държавната финансова инспекция през 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) предприе конкретни промени за осигуряване на по-голяма публичност на работата на финансовите инспектори. В съответствие с приетите изменения, до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, на интернет страницата на агенцията се публикува списък с обектите, в които финансовите инспекции са приключили, както и информация за резултатите от тях. По този начин, посредством публикуваните справки, Агенцията представя в синтезиран вид данни от изготвените доклади за констатираните нарушения, броя на съставените актове за установяване на нарушенията, броя на съставените актове за начет в случаите, в които са констатирани виновно причинени вреди. Публикува се също и информация за проверените обществени поръчки и за броя и стойността на установените непроведени процедури за обществени поръчки.
Старата уредба предвиждаше предоставяне на информация, свързана с дейността на агенцията само при поискване по реда на ЗДОИ, което не бе достатъчно с оглед характера и значението на работата на тази държавна институция. Както е известно, инспекцията  извършва проверки за законосъобразното разходване на средства от държавния и/или общинските бюджети, както и на средства, предоставени от европейски фондове и програми. Резултатите от извършваните финансови инспекции представляват сериозен обществен интерес. Ето защо публикуването на информация за тях в интернет, макар и в синтезиран вид, е стъпка в посока на осигуряване на нужната прозрачност относно дейността на агенцията чрез предоставената възможност на обществеността да се запознае своевременно с тях.
 
Сметната палата разработи и пусна в действие Единен регистър по реда на Изборния кодекс 

В началото на 2011 г. влезе в сила новият Изборен кодекс, с който бе регламентирано създаването на единен публичен регистър, в който да се публикува информация за финансирането на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, участващи в съответния вид избори. Посредством т.нар.Единен регистър[5], създаден и поддържан от Сметната палата, стана възможно информацията за финансите, с които партиите ще се явят на избори, да е достъпна за всеки. В регистъра се публикуват данни за имената на участващите в изборите партии, за тяхната регистрация и ръководни органи, имената на дарителите и видът, целта, размерът или стойността на направените от тях дарения, както и декларациите за произхода на дарените средства. В системата се публикуват и финансовите отчети на партиите за направените от тях разходи във връзка с предизборната кампания, а също и информация за социологическите, рекламните и PR агенции, с които работят участниците в изборите.
 
По-пълна информация за разглежданите дела се публикува от съдилищата

Системата за активно информиране в рамките на съдебната власт действа от няколко години благодарение на създадените интернет страници на съдилищата в страната. Тази практика е в резултат на изпълнение на задължението за незабавно публикуване на съдебните актове в интернет съгласно разпоредбата на чл. 64 от Закона за съдебната власт. По този начин процесът на получаване на информация бе значително улеснен чрез публикуване на данни за развитието на разглежданите от съдилищата дела. През изминалата година наблюдаваме ново положително развитие в областта на активното публикуване от  страна на административните съдилища. Така например освен справки за насрочените дела, част от съдилищата, като Административен съд – София-град, Административен съд – Бургас, Административен съд – Смолян, и др., публикуват на интернет страницата си протоколите от проведените съдебните заседания и постановените от съда актове.
 

ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
 
И през 2011 г. година темата лични данни бе предмет на някои  от случаите, постъпили в ПДИ за консултация и коментар. Търсещи правната помощ на ПДИ в тази област бяха както граждани с нарушени права, така и администратори на лични данни, нуждаещи се от съвет как следва да се изпълняват задълженията по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В тазгодишния доклад ще отбележим две интересни теми от областта на защитата на лични данни, коментирани от нашия правен екип.
 
Защита на личните данни при улично видеозаснемане

Темата за видеонаблюдението бе отбелязана и в миналогодишния доклад на ПДИ в контекста на обработването на данни, получени от видеокамери, поставени с цел охрана и опазване на обществения ред. През 2011 въпросите, свързани с допустимото обработване на лични данни чрез видеонаблюдение, отново бяха предмет на дебат, но този път в по-различна светлина.
Правният екип на ПДИ беше потърсен от журналисти от ТВ7 за коментар по следния казус. Търговско дружество предлага за продажба специализирана техника и оборудване за тайно наблюдение – скрити камери за заснемане, подслушвателни и проследяващи устройства и т.н. Фирмата поддържа интернет страница, на която може да се види онлайн как работи предлаганата техника. На няколко точки в София са разположени скрити видеокамери, предаващи в реално време изображения от улици и сгради. Камерите дават възможност за голямо приближение, липсва замъгляване на образите, което позволява разпознаване на преминаващите хора, дори изображения от прозорците на наблюдаваните сгради. Резонният въпрос тук е има ли нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, тъй като камерите заснемат улични гледки в реално време, като снимките включват всички обекти на улицата към съответния момент като конкретни хора и превозни средства.
По идентичен казус през лятото на 2011 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с молба за официално становище от дружеството „Гугъл Айрланд Лтд“. Комисията е помолена за тълкуване на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Искането за становище е във връзка с обстоятелството, че „Гугьл Айрланд“ планира да събира улични изображения в Република България за продукта, наречен „Стрийт Вю“ (Street View). Изображенията ще се публикуват на Гугьл Мапс (Google Maps) и след това ще бъдат достъпни за потребители по целия свят. Изображенията ще се заснемат чрез шофиране по улиците с камера за заснемане, монтирана на покрива на автомобила.
В становището[6] си с № 3949 от 04.10.2011 г. КЗЛД приема, че за да бъдат спазени изискванията на българското законодателство за защита на личните данни в случаите на улично видеозаснемане, администраторите на данни са длъжни да информират обществеността за датите, на които се извършва заснемането, продължителността, графиците, маршрутите и местоположението на заснемащите устройства. Администраторите са длъжни да информират още за вида на събираните данни, правата на физическите лица по отношение на обработваните техни лични данни (право на достъп, на информация, възражение, възможността да поискат заличаване и премахване на образите, както и начина, по който могат да реализират тези свои права). Следва да се предприемат и мерки с цел замъгляване на образите на физическите лица. Особено на места, намиращи се под особен режим по чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД, като например: религиозни храмове, болници/клиники, централи на политически партии, заведения и места, които биха могли да разкрият сексуална ориентация и/или интереси на конкретни физически лица. Образите на физическите лица в тези случаи следва да бъдат замъглени изцяло.
 
Защита на личните данни при участие в тв игри, лотарии и директен маркетинг


От постъпилите за коментар случаи в ПДИ се очертават няколко чести нарушения на ЗЗЛД, свързани с обработването на лични данни за целите на телевизионни игри, лотарии и директен маркетинг.
 
Администраторът на лични данни невинаги е известен

Гражданите трябва да могат да идентифицират ясно от кого са потърсени, а това невинаги е лесно. В един от казусите, постъпили за коментар в ПДИ, гражданин посочва, че получава на мобилния си телефон sms предложения за участие в телевизионна игра. По същото време в една от ефирните телевизии вървяла реклама за същата игра тип лотария. Не е ясно кое юридическо лице стои зад въпросната игра, съответно не е ясно кой е администраторът, който обработва данните. Получателят на непоисканото съобщение трябва да гадае дали това е самата телевизия, рекламна къща или продуцентска компания.
 
Данните на гражданите се обработват след първоначално обявения срок

Посоченият по-горе казус онагледява нарушаването и на това изискване на ЗЗЛД. Оказало се, че преди година гражданинът участвал доброволно в друга игра, като за целта изпратил ЕГН-то си. Очевидно данните са били запазени и за следващи игри в бъдеще. В подобни случаи се нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 на ЗЗЛД, която задължава администраторите да обработват лични данни единствено за конкретно определени цели, след изпълнението на които данните трябва да бъдат унищожавани.
 
Физическите лица, до които се изпращат непоискани търговски съобщения, невинаги се информират за възможността да отказват получаването на подобни предложения
 
Интересен е случаят, в който банка Х използвала данни от  публичен регистър, за да предлага свои банкови продукти. От официалната интернет страница на Националното бюро за правна помощ банката копирала адвокатските регистри (трите имена, регистрационен номер в Софийската адвокатска колегия, адрес и телефон) и разпратила нарочни писма до адвокатите за своя депозитна програма. Това действие на банката един от адвокатите възприел като неправомерна употреба на неговите лични данни, защото не е давал съгласие за такава обработка, и сезирал Комисията за защита на личните данни. Комисията приема, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34а от ЗЗЛД, тъй като банката в качеството си на администратор на лични данни е обработила личните данни на адвоката за целите на директния маркетинг, без да го уведоми за правата му по чл. 34a, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД, а именно възможността за отказ от  рекламни съобщения. На същото становище застават и съдебните състави, разглеждали казуса на две инстанции в съда. В мотивите на решение №15546 от  25.11.2011 ВАС – Петчленен състав, отбелязва, че използваните от банката данни са взети от публичен регистър, но въпреки това обработването им следва да бъде съобразено с правилата, установени със Закона за защита на личните данни. Тъй като не е било налице условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД за употребата на тези данни, е извършено неправомерно обработване на данните от страна на банка Х. Съдът отбелязва още, че за да бъдат изпълнени изискванията на ЗЗЛД, е достатъчно администраторите на данни да уведомяват гражданите за правото им на възражение срещу обработването на данни.




[1]    Броят на предоставените консултации по постъпилите случаи е по-голям – 577, тъй като по някои от случаите е дадена повече от 1 консултация.

[2]    Журналисти от „Дневник“ и „Медиапул“ потърсиха помощ и коментар от ПДИ по случая.

[6]    Пълният текст на становището можете да намерите на http://www.cpdp.bg/index.php?p=element_view&aid=670