ПРАВНИ СЪВЕТИ И КОНСУЛТАЦИИ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ПДИ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

 
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
Видове правна помощ
 
През 2010 година правният екип работи в следните направления:
  • Устни консултации по постъпващите случаи – по телефона или в офиса.
  • Писмени консултации в две категории:

- коментари на случаите, постъпили от координаторите на ПДИ -  42.
-  консултации на случаите, постъпили по електронна поща – 137.
  • Съществена част от правната помощ, оказвана от юридическия екип на ПДИ, е и работата по изготвяне на жалби до съда и представителство по дела на заявители, потърсили помощта на организацията.

Брой на случаите
 
Случаите, в които е предоставена правна помощ в периода януари – декември 2010 г., са 328 [1].В зависимост от характера и правната им квалификация, бихме ги обособили  в три групи:
  • най-голяма част от постъпилите случаи отразяват практиките по неспазване на задълженията на институциите по Закона за достъп до обществена информация – 248;
  • следващата група случаи са свързани с нарушения на правото на защита на личните данни, регламентирано от Закона за защита на личните данни – 44;
  • значително по-рядко сме консултирали случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация  -  22 и др.  

От кои институции е търсена информация
 
Най-голям е броят на  случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 129, и към институциите на местната власт /кметове и общински съвети/ - 73.  
По-рядко консултациите касаят търсене на информация от териториалните органи на изпълнителната власт – 23 случаи, публичноправни организации – в 20 случаи, публичноправни субекти – 16, от органите на съдебната власт – 14 и др. (Виж: Приложение №2 – “Справка от базата данни на ПДИ”).
 
Какви са най-честите основания
да се откаже информация
 
От регистрираните в базата данни откази най-много са мълчаливите откази – в  48 от постъпилите случаи. От отказите по същество преобладават тези, основани  на засягане интересите на трето  лице (чл.37 ал.1 т. 2) – 19 и лични данни - 15.  Основанието служебна тайна е посочено в 5 случая, по 5 са и отказите, основани на търговска тайна и на разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗДОИ и т.н.
 
Търсещи информация
 
Практиката на ПДИ показва, че най-често информация по реда на ЗДОИ се търси от граждани, журналисти и неправителствени организации. И през 2010 г. най-много консултации са предоставени на граждани, потърсили  помощта на екипа ни - 144. В 109 случая са ни потърсили журналисти и координатори на ПДИ от централни и местни медии. Случаите, постъпили от неправителствени организации за изминалата година е 44. 
През 2010 г. към ПДИ се обръщаха за консултации и служители от администрацията, срещащи трудности по прилагането на ЗДОИ – в 19 случаи.
 
Особености на случаите  
 
Запазва се  тенденцията от предходната година за постъпване на повече случаи за правен съвет в сравнение с минали години. През 2008 г. те са 235, докато през 2009 и 2010 г. случаите са вече 328 /броят има за последните две години е еднакъв/. Нарастват и  случаите, свързани с упражняване на правото на достъп до информация – от 151 през 2008 г., на 237 през 2009 и 248 през 2010 г.
Най-често през годината случаите в ПДИ са постъпвали от граждани, обръщащи се за правен съвет и консултации. През 2009 г. те са 138 , а през 2010  г.  - 144.  
Все повече граждани, неправителствени организации и журналисти търсят помощта на ПДИ чрез електронна поща. Писмените консултации по е-mail за 2009 г. са 122, а през 2010 г.  – 137.
Както беше вече отбелязано, и през изминалата година остава голям броят на мълчаливите откази.
 
КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ
 
Случаи, свързани с търсене на информация
за нередности и корупция
 
Последните десет години ЗДОИ се превърна в едно от основните средства на граждани и журналисти за търсене и разкриване на информация, която касае редица важни теми, останали извън полезрението на обществеността. С помощта на търсещите информация, през 2010 г. бяха „осветени“ проблеми от публичната сфера, които пораждаха съмнения за нередности и злоупотреба с власт. 
 
Прозрачност за парите на държавните компании
 
Със заявление за достъп до информация 11 главни редактори на вестници и списания, членуващи в Съюза на издателите в България, поискаха от министъра на финансите да разкрие в кои търговски банки държат парите си най-големите държавни предприятия. Така едни от най-големите печатни медии в страната се обявиха за прозрачност при управлението на парите на държавните компании, сред които „Български пощи“ ЕАД, „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Булгартабак холдинг“ АД, „Летище София“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД  и др. Главните редактори поискаха информация за размера на депозираните свободни средства на министерствата и  държавните фирми и  за критериите при избор на обслужващи банки.
Поводът за заявлението бяха разкритията на медиите, че към средата на 2009 г. над 50 процента от парите на най-големите държавни дружества са били концентрирани в три български банки. Тези публикации засилиха съмненията, че парите на държавата се управляват на тъмно, без провеждане на обществени поръчки, което създава условия за корупция. Поисканата от главните редактори информация бе предоставена с решение на министерството.
 
По следите на дипломата
на високопоставен държавен служител
 
През есента на 2010 г. бе разпространена новината, че дипломата на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ Калина Илиева е фалшифицирана. По източници на медиите и в частност на в. „168 часа“ Калина Илиева не е завършила посочения в дипломата й немски университет, което означава, че не е притежавала нужното за заемания пост образование. Съгласно българското законодателство висшето образование, придобито в чужбина, следва да се удостовери от надлежен орган, както е станало и в случая. Въз основа на дипломата си и полученото от Министерство на образованието, младежта и науката удостоверение Илиева е ръководила повече от година  държавната институция, осигуряваща финансови средства за подпомагане на българските земеделски производители.
Във връзка с възникналите съмнения, журналистите от “168 часа“ Даринка Николова и Даниела Теофанова потърсиха помощта на ПДИ за консултация по заявление за достъп до информация, чиято цел бе да се разкрият фактите за завършеното от Калина Илиева образование в чужбина. Със заявлението си журналистите поискаха от МОМН  информация за признаването на нейното висше образование, придобито в немското висше училище и по-конкретно данни за представените документи, с които е удостоверено завършването на това училище, кое е то, коя година е придобита степента „магистър“ и т.н. От министерството заявлението бе препратено по компетентност на Националния център за информация и документация /НАЦИД/,  като същевременно бе потърсено съгласието на Калина Илиева за предоставяне на исканата информация. Тъй като такова съгласие не бе получено, от Центъра обясниха, че няма как да се произнесат по подаденото заявление и то остана без отговор. С помощта на ПДИ мълчаливият отказ бе обжалван пред Административен съд София – град. Въпреки мълчанието на министерството и Националния център, съмненията за фалшивата диплома бяха потвърдени с изявление на представител на Висшия институт по техника и икономика в Берлин. 
 
Общински съвет  работи
с осъдени общински съветници
 
През лятото на 2010 г. журналистката Дияна Бончева от в. „Тунджанец“ в Ямбол поиска от председателя на Общински съвет - Ямбол копия от справките за съдимост на местните парламентаристи. Интересът на журналистката бе продиктуван от факта, че в телефонен разговор през юни 2010 г., председателят  на ОбС я бе информирал, че осъдените съветници са шест, като на двама от тях присъдите са влезли в сила по време на мандата им в местния парламент. След получаване на заявлението информацията бе отказана с мотива, че въпросните справки са изпратени на Общинската избирателна комисия. Отказът бе обжалван в съда. Дни преди съдебното заседание, председателят на ОбС преразгледа позицията си и предостави на журналистката пълен достъп до исканата информация.
 
Търсене на търговска и финансова информация
 
В няколко случая през изминалата година, на търсещите информация беше осигурен  достъп до договори с висока обществена значимост. Все още получаването на подобна информация остава рядкост, въпреки въведеното в ЗДОИ задължение за предоставяне на информация от задължените институции, когато е налице надделяващ обществен интерес.
 
Достъп до договора със „Сименс“
за новите документи за самоличност
 
През април 2010 г. Генка Шикерова от bTV поиска със заявление  достъп до документация, свързана с договора на Министерство на вътрешните работи  със „Сименс” за изработването на новите документи за самоличност. Договорът за изработване на документите предизвика медиен интерес, поради забавянето на издаването им, довело до опашки пред гишетата и обществено недоволство. В отговор на заявлението МВР предостави на репортера от bTV 150 страници документация за преглед, включително анекса към договора от ноември 2009 г. Достъпът бе ограничен единствено относно част от информацията, която се отнася до използваната технология за защита на картите.
 
Достъп до договори за утилизация
на стари боеприпаси 
 
Със заявление за достъп до информация гражданинът Вилям Попов поиска копия от всички договори, сключени от Министерство на отбраната за утилизация на излезли от употреба и с отпаднала необходимост боеприпаси за периода 01.01.1990 – 31.12.2009 г. с български или чуждестранни изпълнители. Със заявлението бяха поискани още справка за закупените от МО съоръжения и/или технологии за утилизация на боеприпаси – по видове и стойност, както и справка за безвъзмездно предоставени на България от други държави финансови средства, устройства, технологии или консултации за утилизация на стари боеприпаси. В отговор на заявлението бе предоставен пълен достъп до исканата информация. Вилям Попов получи 14 договора за утилизация на стари или с отпаднала необходимост боеприпаси, сключени на обща стойност 30 000 000 лв. По останалите искания на заявителя от отговора стана ясно, че Министерство на отбраната е сключило договор на стойност 294 000 лв. с Българско водородно общество за разработване, внедряване и изпитване на опитен образец на “Установка за утилизация на барути”. Също така с помощта на Държавния департамент на САЩ са осъществени три проекта за утилизация с главен изпълнител “ТЕРЕМ” ЕАД на обща стойност  $3 млн. В отговора си от министерството посочиха, че като резултат до 2010 г. са унищожени близо 10 000 единици малки оръжия и леки въоръжения и над 1,5 млн. боеприпаси.
 
Информация за възнагражденията
на експерти по ОПАК
 
През 2010 г. журналистът от в. „Капитал“ Росен Босев поиска от Висшия съдебен съвет информация за изпълнението на проекти по Оперативна програма „Административен капацитет“. От ВСС бе предоставен частичен достъп, като информацията за имената на експертите, получили суми по програмата, бе отказана на основание лични данни. Отказът беше обжалван в съда като незаконосъобразен, тъй като с измененията на ЗДОИ от 2008 г. получателите на средства по проекти и програми на Европейския съюз станаха задължени субекти, поради което тази информация не може да бъде отказвана с позоваване на „защита интересите на трети лица“. Впоследствие журналистът подаде заявление, с което поиска същата информация, този път от Министерство на финансите. С решение на министерството беше предоставен достъп до данните за експертите.
 
Случаи, които не би трябвало да се случват
 
Десет години след приемане на ЗДОИ все още сме свидетели на случаи, които навяват спомени от минали години. Точното прилагане на разпоредбите на ЗДОИ  е трудна задача за някои администрации, дори в случаи, когато казусът не изисква особено трудни преценки. През изминалата година консултирахме търсещи информация по проблеми, които илюстрират съществуването на някои „вредни“ практики. 
 
Полицията разследва заявители по ЗДОИ
 
Граждани,  поискали достъп до информация от кмета на община Варна бяха разследвани от  ОД на МВР – Варна в края на 2010 г.
Във връзка с провеждана кампания за прозрачност на обсъжданията на Общия Устройствен План на Община Варна, над 20 жители на града подават  заявления на бланка с еднакво съдържание, искайки от  кмета писмените протоколи от всички проведени обществени обсъждания на предварителния проект на Общ Устройствен План на Община Варна – на хартиен носител и звуковите записи от обсъжданията. Впоследствие част от  заявителите – Юлиян Чолаков, председател на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), арх. Калина Павлова (член на УС на съюза на архитектите в България, дружество Варна) и гражданинът Николай Цветков са призовани в ОД на МВР, отдел „Досъдебно производство”, група „Икономическа престъпност“. Гражданите са призовани в качеството им на свидетели по досъдебно производство с № 218/2010, образувано срещу неизвестен извършител. На призованите свидетели е отказана информация на какво основание е образувано досъдебното производство, било им съобщено, че то е образувано по жалба на дирекция „Правно нормативно обслужване“ на Община Варна. Гражданите са разпитвани кой е направил типовата бланка за заявленията, имал ли е сътрудници в тази си дейност, къде е изработена и разпечатана бланката, как е разпространена. Накарани са и да представят образци от подписи за графологична експертиза.
Във връзка със случая Програма достъп до информация разпространи декларация, с която изрази несъгласие с подобни недопустими действия спрямо търсещи информация. Според българското и международното законодателство единствено във властта на съда е да решава спорове за достъп до информация.
 
Ограничаване на достъпа със заповед
 
В началото на миналото лято координаторът на ПДИ за Монтана Любомир Любенов ни изпрати копие на писмо от директора на Областна служба по земеделие до всички общински служби в областта. С него директорът напомня, че както областните дирекции по земеделие (ОДЗ), така и общинските служби (ОСЗ) „нямат право да дават информация за дейността, която извършват”. Със същото писмо се дават указания – гражданите и журналистите, търсещи достъп до информация от тези служби, без да имат конкретен интерес, да бъдат препращани към Министерството на земеделието и храните. ПДИ изпрати официално писмо до Областна служба по земеделие Монтана, в което изрази становище, че подобни указания нарушават разпоредбите на ЗДОИ, които след измененията на закона в края на 2008 година, изрично въведоха задължение за всички териториални звена на органите на изпълнителната власт, самостоятелно и на собствено основание (чл.3, ал.1 от ЗДОИ)  да предоставят информация. ПДИ препоръча на областния директор да преразгледа   съществуваща практика, като преустанови препятстването на свободния достъп до информация на териториално равнище. В резултат, получихме отговор с уверение, че практиката по препращане на търсещите информация към министерството на земеделието е прекратена, а „областната и общински служби в област Монтана прилагат добросъвестно ЗДОИ във всичките му разпоредби“
 
Достъп до информация
срещу актуално състояние
 
Друг пример в тази посока е казусът на Сдружение “Зачатие“, неправителствена пациентска организация, работеща в сферата на репродуктивното здраве. През ноември организацията подаде заявление до Комисия за защита от дискриминацията, с което искаше копия от всички решения на  КЗД, постановени по твърдяно допускане на дискриминация по признак възраст в Наредба №28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция, на министъра на здравеопазването. За да предостави исканите документи, Комисията поиска от сдружението да предостави копие от актуалното си състояние. Практиката на Комисията да дава информация само след като заявителите юридически лица, предоставят актуалното си състояние се потвърди и от отговора, който получихме от нейната администрация в рамките на нашето проучване: „ ....искането за предоставяне на достъп до обществена информация е в качеството Ви на представляващ организация, регистрирана по ЗЮЛНЦ и би следвало  да представите доказателства, установяващи съществуването на тази организация, както и данни за актуалното й състояние  към момента на подаване на искането, включително  начина и лицата, които я представляват,  съобразно разпоредбите на чл.27, ал.2, т.4 и т.6 във връзка с чл.18 от АПК, тъй като същите намират приложение в настоящия случай доколкото предоставянето на обществена информация по искане на лица представлява административно производство по издаване на индивидуален административен акт и изискват особена форма на представителство по пълномощие.“
Описаната практика на КЗД противоречи не само на разпоредбите и логиката на ЗДОИ, но съществуваща съдебна практика[2], според която достъпът до обществена информация е явление, вътрешно присъщо на гражданското общество. Това означава, че дори неправосубектни организации на граждани могат да търсят и имат право да получат всяка интересуваща ги обществена информация, независимо че не са изрично посочени в тази правна норма. Затова в ЗДОИ липсва правна норма, която да задължава организацията на граждани, направила искане за достъп до обществена информация, да доказва своята правосубектност.

 
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

През 2010 година екипът на ПДИ консултира и случаи, свързани с правото на защита на личните данни. Към нас се обръщаха както граждани, смятащи, че личните им данни се обработват неправомерно, така и администратори на данни, които имаха въпроси, свързани с правилното прилагане на разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Служител на една от университетските национални болници за активно лечение поиска консултация за цялостната  вътрешна уредба на защитата на личните данни в болницата. Екипът ни консултира вътрешните правила за обработване на лични данни, организацията и описанието на отделните регистри в болницата, както и необходимите мерки, които управата следва да предприеме, за да гарантира правомерното обработване на данните на своите пациенти.
 
Защита на личните данни
и Шенгенската информационна система
 
В началото на ноември 2010 г. България бе включена в Шенгенската информационна система (ШИС/SIS). Темата предизвика журналистически интерес, а екипът ни беше често търсен по въпроси, свързани със съдържанието, начина на работата на системата и най-вече правата на гражданите при обработване на личните им данни. Какво представлява ШИС и данни за кои граждани се обработват в нея? Какво могат да направят гражданите при съмнения за нарушаване на техните права при обработване на данните в ШИС? Кои са националните компетентни органи, отговорни за работата на системата и кой упражнява контрол върху тях по отношение правомерното обработване на лични данни? Това бяха и най-честите въпроси, отправяни към юристите в ПДИ.
Шенгенската информационна система е най-голямата в Европа обща база данни в областта на защитата на обществената сигурност, подпомагането на полицейското и съдебното сътрудничество и управлението на контрола на външните граници. ШИС съдържа данни (сигнали) само за определени издирвани/контролирани лица и вещи, както и лица с отказ за влизане. Всеки има право на достъп до личните си данни в ШИС, ако такива изобщо са събрани за него. Ако гражданите имат съмнение, че в ШИС се обработват неправомерно техни лични данни, следва да се обърнат към националния орган, който отговаря за събирането на данни (за България – МВР) или  към  националния орган за защита на личните данни (За България - КЗЛД).
 
Защита на личните данни
и видеонаблюдението
 
Представляват ли защитени лични данни записите от камерите, поставени в банки, магазини, над банкомати, в лечебни заведения, в училища и детски градини? Трябва ли администраторите на данни да декларират  обработването на тази информация в публичния регистър на администраторите на данни, който се води към КЗЛД? Тези въпроси бяха поставяни пред ПДИ и от граждани, и от администратори на данни, подлежащи на регистрация към КЗЛД. Гражданите питаха в какви случаи и на какви места е допустимо да се извършва видео наблюдение, е администраторите на данни се интересуваха от въпроси, свързани със задълженията им по защита на личните данни на гражданите при видеонаблюдение. Според писмено становище на самата Комисия от 27 юли 2010 година, всеки администратор, обработващ лични данни чрез създаване на видеозапис от средства за наблюдение е задължен да обяви отделен регистър „Видеонаблюдение”. Администраторите следва да уведомяват физическите лица за извършваното видеонаблюдение чрез информационни табла, поставени на видно място и съдържащи информация, идентифицираща съответния администратор на лични данни, включително и данни за контакт с администратора.
 
Право на информация и защита на личните данни
 
ПДИ осигури представителство в няколко случая на производства пред Комисията за защита на личните данни. Потърсиха ни за съдействие от в. „Росица“ в Севлиево. През 2009 година вестникът публикувал препечатка от информационния бюлетин на МВР, в който се съобщавало за задържани лица, посочени с инициали, по подозрение в грабеж. След като „се разпознали“ в публикацията, извършителите подали жалба в Комисията за защита на личните данни, с твърдението, че вестникът е злоупотребил с правото им на неприкосновеност на личния живот, като е публикувал съобщение за задържането с инициалите им във вестника. Комисията отхвърли жалбата срещу журналистите, като мотивира решението си с факта, че единствено инициалите не са достатъчни, за да бъдат идентифицирани лицата по несъмнен начин, ето защо нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД няма.  



[1]    Броят на предоставените консултации по постъпилите случаи е по-голям – 440, тъй като по някои от случаите са предоставени повече от 1 консултации.

[2]    Определение № 3334 от 13.04.2005 г. на ВАС по адм. д. ? 3167/2005 г., V о., докладчик председателят Александър Еленков; Определение ? 3335 от 13.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2005 г., V о., докладчик председателят Александър Еленков.