ПРАВНИ СЪВЕТИ И КОНСУЛТАЦИИ ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ПДИ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА
 
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
Видове правна помощ


През 2009 г. ПДИ предостави правна помощ в следната форма:
  • Устни консултации по постъпващите случаи - по телефона или в офиса.
  • Писмени консултации в две категории:


- коментари на случаите, постъпили от координаторите на ПДИ - 114;
-  консултации на случаите, постъпили по електронна поща - 122.
  • Съществена част от правната помощ на ПДИ е изготвяне на жалби до съда и представителство по дела на заявители, потърсили помощ от организацията.


Брой на случаите


Случаите с предоставена правна помощ са 327 [1]. В зависимост от характера и правната им квалификация, ги обособяваме в три групи:
  • повечето случаи отразяват практики по неспазване на задълженията на институциите по ЗДОИ - 237;
  • следващата група случаи са свързани с нарушения на правото на защита на личните данни, регламентирано от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) - 53;
  • по-рядко сме консултирали случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация - 25 и др.


От кои институции се търси информация


Доминират централните органи на изпълнителната власт - 143 случая. 58 пъти информация е търсена от органите на местно самоуправление, 25 - от законодателната власт. По-рядко консултациите касаят търсене на информация от публичноправни организации - 21 случая, от органите на съдебната власт - 15, от териториални органи на изпълнителната власт - 16 случая и др.
 
Най-чести основания за отказ


Най-много са мълчаливите откази - 39. От отказите по същество преобладават защитата на лични данни - 19, търговска тайна - 8, и засягане интересите на трето лице - 11. Последните са намалели в сравнение с предходната година, когато бе отказана информация в 25 случая. Основанието служебна тайна е посочено в 8 случаи, толкова са и отказите, основани на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и т.н.
 
Кой търси информация


През 2009 г. за консултации са се обръщали предимно граждани, журналисти и НПО. Най-често помощ търсят журналисти и координатори на ПДИ от централни и местни медии - 126 случая, в 137 случая консултации са предоставени на граждани. 44 случая са постъпили от неправителствени организации. Към нас се обръщаха за консултации и служители от администрацията, срещащи трудности по прилагането на ЗДОИ.
 
Особености на случаите


Увеличават се случаите за правен съвет. От 235 през 2008 година те са нараснали на 327. Растат и случаите, свързани с правото на достъп до информация - от 151 през 2008 г. на 237 през 2009 г. Увеличават се журналистите, обръщащи се за правен съвет и консултации. През 2008 г. те са 38, а през 2009 г. - 126. Увеличават се и случаите на граждани - от 71 (2008 г.) на 137 (2009 г.).
 
Все повече граждани, неправителствени организации и журналисти търсят помощта от ПДИ чрез електронна поща. Писмените консултации по e-mail за 2009 г. са 122, докато през 2008 г. броят им е 75.
 
В последно време нарастват мълчаливите откази. Това е характерно и за 2009 г. Зачестяват и случаите, в които информацията се предоставя едва след подаване на жалба срещу мълчаливия отказ.
Намаляват отказите, основани на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. Двойно по-малкият брой такива откази за 2009 г. вероятно се дължи на изменението на ЗДОИ от декември 2008 г., благодарение на което бе затруднена практиката по неоснователно позоваване на защитата на третите лица.
 
КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ
 
Информация за актуални обществени събития
 
Граждански протести пред Парламента


В началото на годината пред сградата на Народното събрание имаше демонстрации. Ползвайки социалните мрежи, граждани организираха протести срещу начина на управление на страната. Датите на протестите и планирането им бяха предварително известни, тъй като комуникацията между бъдещите участници се случваше в реално време онлайн и органите, грижещи се за обществения ред и сигурност, също бяха в течение. В дните на протестните действия участниците щателно се проверяваха и бяха допускани до мястото на протеста след записване на личните им данни, което разпали обществен дебат. Дни след протеста, гражданинът Вилям Попов подаде писмено заявление за достъп до няколко категории информация, свързана с действията на МВР пред Народното събрание на 14, 15 и 16 януари 2009 г. Сред поисканите данни бяха брой на гражданите, участвали в протестите по дни (по данни и оценки на МВР); брой участвали от МВР - полицаи, жандармеристи, полицейски кучета, други специални части (ако е имало такива); финансови разходи по организацията и изпълнението от МВР на охраната - обща сума и разбивки по пера, предварителните оценки на риска, изработени от експерти по повод осигуряване на охраната и обществения ред на предстоящите граждански протестни митинги пред Народното събрание и т. н. Желанието на Попов да получи информация се породило, докато наблюдавал преките репортажи пред Народното събрание и след като сравнил видяното с разказите на гл. комисар на МВР Павлин Димитров как министерството анализирало предварително оценката на риска и съобразно анализите, полицията организирала собствените си действия. По случая бе предоставен частичен достъп до информация, от която гражданинът направи своите заключения. Основното от тях: благодарение на погрешната предварителна оценка на очакваната ситуация пред Народното събрание, МВР е хвърлило ненужно и неоправдано големи сили и средства за охрана на протестите.
 
Избори за Народно събрание и европейски парламент


През лятото на 2009 г. се проведоха редовни парламентарни избори и избори за европейски парламент. Към ПДИ бяха отправени въпроси, свързани както с достъпната информация за кандидатите за народни представители, така и с провеждането на изборния ден. Основната група, потърсила помощта на ПДИ, бяха журналисти от централни и местни медии, а най-често задаваните въпроси бяха:
•           каква информация за финансирането на партиите е достъпна и къде може да се намери;
•           как, пред кого и в какви срокове става отчитането на финансирането на политическите партии;
•           как и къде може да се получи информация за доходите и имуществата на кандидатите за народни представители;
•           как и къде може да се получи информация за декларациите за конфликт на интереси на кандидатите за народни представители.
 
За основните данни, представляващи интерес за журналисти и граждани в навечерието на изборите, са регламентирани относително лесно достъпни източници на информация. Това са интернет страниците на Сметната палата, Народното събрание, Централната избирателна комисия и съхраняваните от различни институции публични регистри.
 
Постъпилите случаи, свързани с изборите, поставиха и други важни въпроси като има ли минимален европейски стандарт, гарантиращ свободата на информация по време на избори. Повод бе недопускането на журналисти в изборните помещения от секционните избирателни комисии в област Монтана. За това сигнализира координаторът на ПДИ Любомир Йорданов с опасения, че при множеството сигнали за купуване на гласове, подобни ограничения на свободата на информация ще спомогнат за увеличаване на нарушенията. Случаят бе коментиран в бюлетина на ПДИ[2]. Там посочихме, че в допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека съществува специална разпоредба за свобода на информация по време на избори. В нея изрично се казва, че страните по Конвенцията се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избирането на законодателното тяло. Прозрачността на изборите се гарантира именно с присъствието на застъпници, наблюдатели и медии и по време на изборите, и при отчитане на гласуването.
 
Епидемията от грип А /H1N1


През есента на 2009 година бе обявена епидемия от грип А /H1N1/. Екипът на ПДИ бе попитан какви са задълженията на институциите активно да предоставят информация в подобни ситуации и достатъчни ли са предприетите мерки за информиране на гражданите в конкретната ситуация. Трябва да отбележим, че повечето регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) предприеха адекватни мерки за разпространяването на важна за гражданите информация за ограничаване заболяванията от новия грип А /H1N1/. В някои области бяха изготвени и разпратени писма до училищата и предприятията за запознаване с епидемичната обстановка и препоръки за действие; образователни материали за населението по въпросите на грипа; организиран бе обмен на информация, свързана с регистрация на заболявания.
 
Информация за околната среда


Значителна част от постъпилите случаи визираха затруднения при получаване на информация, свързана с околната среда. За консултации най-често се обръщаха неправителствени организации и граждани, работещи в областта на опазване на околната среда. Противно на очакваната по-голяма откритост на институциите, създаващи и съхраняващи подобна информация, те или не отговарят по заявления за достъп до информация или отказват информация, която би следвало да е публична. В един от случаите неправителствената организация “Зелени Балкани” поиска със заявление от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, издаденото от него решение за преценка необходимостта от извършване на Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). Оценката касаеше инвестиционно предложение за изграждане на ветрогенераторен парк “Свиленград” в землищата на селата Михалич и Щит, община Свиленград, постъпило в РИОСВ от “Каблешково енерджи” ЕООД . Независимо че съгласно Закона за опазване на околната среда решенията за преценка необходимостта от ОВОС задължително се обявяват публично, отговор не бе предоставен. Затова и с помощта на ПДИ мълчаливият отказ на РИОСВ бе обжалван като незаконосъобразен.
 
През лятото на 2009 г. Христомир Иванов подаде заявление до кмета на с. Ветрино, с което поиска информация, свързана с инвестиция (включваща изкопни работи и полагане на тръби) за прокопаване на канал, преминаващ през селото и водещ до язовира. Иванов имаше опасения, че липсва одобрен инвестиционен проект, че инвеститорът няма разрешителни за водоползване и водовземане и т.н. Със заповед на кмета поисканата информация бе отказана с мотив, че съставлява служебна обществена информация с ограничен достъп, защото съдържа мнения, позиции и действия във връзка с предстоящи преговори, водени от Община Ветрино, както и сведения, свързани с тях, и е в процес на подготовка от администрацията на общината (чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ). Срещу този отказ също подготвихме жалба. В нея посочихме, че разпоредбата на чл. 13 от ЗДОИ е неприложима в случая, тъй като преобладаващата част от информацията е свързана с околната среда и следва да се приложи Законът за опазване на околната среда, в който подобно ограничение за предоставяне на информация липсва.
 
Сред постъпилите случаи се откроява заявлението за достъп до информация на Николай Веселинов до министъра на околната среда и водите. С него той иска подробна информация, свързана с публикация в интернет страницата на министерството със заглавие “Инспекторатът на МОСВ констатира сериозни закононарушения при воденето и подписването на документите в РИОСВ - София”. С решение на главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) информацията бе отказана, тъй като представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, свързана е с оперативна подготовка на актове и понеже няма самостоятелно значение, налице е основание за отказ по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. С помощта на ПДИ бе подадена жалба срещу отказа. След парламентарните избори, новото ръководство на МОСВ преразгледа решението и постанови ново, с което на Веселинов бе предоставена поисканата информация. А образуваното от Административен съд - София град, дело бе прекратено, като министерството бе осъдено да плати направените от гражданина разноски.
 
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
 
Личните данни и полицейската регистрация


Протестите в началото на 2009 година породиха въпроси, свързани и със защитата на личните данни, тъй като се оказа, че полицейските служители са снемали и записвали самоличността на участници в митингите. Потърпевши граждани попитаха ПДИ имат ли право полицейските органи да записват данните на участниците в протестите; води ли се за тях т. нар. “полицейска регистрация” и какво представлява тя; правомерно ли е обработването на лични данни от органите на министерството в случаите на полицейска регистрация. Нашите консултации бяха основани на анализ на разпоредбите на Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, издадена от МВР, в сила от 29.01.2004 г. Според нея органите на полицията имат право да извършват регистрация само при данни за умишлено престъпление. В описания случай бе налице нарушение на Закона за защита на личните данни от полицейските органи.
 
Личните данни в социалните мрежи


ПДИ бе потърсена за коментар на един от първите български случаи за кражба на самоличност в социална мрежа. През септември 21-годишна майка от Пловдив подава сигнал в полицията, че измамници използват снимката на едногодишния й син в интернет, като обявяват, че е болeн и се набират средства за лечението му. Въпросите към нас - основно от журналисти - бяха свързани с правото на защита на личните данни и личен живот на гражданите в интернет и в социалните мрежи като Facebook, LinkedIn, Netlog и т.н. В консултацията посочихме, че Законът за защита на личните данни не ни защитава в случаите, когато сами сме публикували факти и сведения за личния ни живот (чл. 5, ал. 1, т. 5). Гражданите следва да знаят, че отговорността да бранят личните си данни в социалните мрежи е до голяма степен тяхна. Развитието на информационното общество изисква нов тип култура и навици, като всеки трябва да внимава къде и какво публикува в интернет пространството. Веднъж качени и публикувани, един материал или снимка престават да бъдат лични и всеки може да ги използва. Публикуването на лична информация може да има сериозни последици за личния и професионален живот на гражданите.
 
Личните данни в декларациите за конфликт на интереси
От началото на 2009 г. влезе в сила Законът за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ - обнародван в “Държавен вестник”, бр. 94 от 31.10.2008 г.), който определи правила за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 12 тези лица са задължени да подават няколко изрично посочени декларации: декларация за несъвместимост, декларация за частни интереси, декларация за настъпила промяна в обстоятелствата и декларация за частен интерес по конкретен повод. Декларациите са достъпни за всеки, поискал справка в тях според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, съгласно която те се обявяват на интернет страниците на компетентните институции при спазване на Закона за защита на личните данни. Тази разпоредба породи множество неясноти по прилагането на закона и съответно запитвания към ПДИ, най-вече от служители в различни институции. Сред най-често задаваните въпроси бяха коя част от информацията, предоставяна с декларациите по чл. 12 от ЗПРКИ, е защитена информация по смисъла на Закона за защита на личните данни; коя от декларираната информация може да бъде публикувана, без да се нарушават разпоредбите на Закона за защита на личните данни; могат ли да се предоставят копия от декларациите по заявления за достъп до информация при спазване разпоредбите на ЗЗЛД и др. Същевременно Комисията за защита на личните данни бе неколкократно сезирана с искания за становище по прилагане на въпросната разпоредба и се произнесе с две идентични становища по темата. В тях се посочваше, че всяка информация, отразена в декларациите по чл. 12, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, би могла да представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Ето защо обявяването на лични данни от декларациите следва да става след изричното писмено съгласие на декларатора, оформено в отделен текст към същата декларация. По този начин - при наличие на съгласието на физическото лице за обработване на личните му данни чрез разпространение в интернет пространството - в най-голяма степен ще бъдат защитени правата на съответното лице, посочва Комисията.
ПДИ не приема такова тълкуване, защото противоречи на разума на закона. Установеното с чл.17, ал. 2 от  ЗПРКИ задължение за обявяване на декларациите няма как да означава друго, освен публикуване на декларираните обстоятелства. Не следва да се публикуват допълнителни лични данни като напр. ЕГН.
 


[1] Броят на консултациите по постъпилите случаи е 471, тъй като по някои от случаите са предоставени повече от 1 консултации.

[2] http://www.aip-bg.org/bulletin/66/02.htm