Успешни практики

Търсещите достъп до обществена информация упражняват правото си, обикновено в подкрепа на своя конкретна цел – журналистическо разследване, участие в обществен дебат, а понякога за защита на частен интерес. В тази секция ви представяме случаи от нашата работа, които показват конкретни практически резултати, постигнати при упражняване на правото на достъп до информация по ЗДОИ. Информация за успешните съдебни дела за достъп до информация може да намерите в секцията "Съдебни дела".

 

През 2018 адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, изпрати 147 заявления за достъп до обществена информация до всички районни, окръжни и апелативни съдилища, с които събра информация за всички граждански дела, образувани срещу болнични заведения и лекари, с които пострадали искат обезщетения за лекарски грешки. Тя систематизира получената информация в книгата „Медицинският деликт“ и в сайт с търсачка Лекарска-грешка.bg. Адв. Мария Шаркова бе удостоена с наградата „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“ за Деня на правото да знам – 28 септември 2018. Интервю с нея може да прочетете в месечния информационен бюлетин на ПДИ: Мария Шаркова: От прилагането на ЗДОИ имат полза и пациентите, и лекарите.

 

През 2018 Елена Христова използва активно ЗДОИ за получаване на информация за регистрираните от съответните управляващи органи нередности по различни оперативни програми на ЕС. Осветляването на подобна информация е изключително важно, а и е в съответствие с принципите на управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, според които принципи управлението на тези средства следва да се осъществява публично и прозрачно. Елена Христова бе удостоена с Грамота за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с нея може да прочетете в месечния информационен бюлетин на ПДИ: „Резюме на сигналите за нередности по оперативните програми и резултатите от проверките по тях трябва да са публични“.

 

През 2017-2018 Асоциацията на парковете в България подава множество заявления до Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" и получава копия на всички разрешителни за водовземане в полза на концесионера на ски зона Банско в Национален парк "Пирин" от 2001 до 2018. Предоставените документи са използвани за анализ доколко за производството на изкуствен сняг се ползва повече вода от разрешеното (https://www.facebook.com/notes/zornitsa-stratieva/схемата-на-ски-зона-банско-в-милиони-лева-на-сезон/10156219344703498/), което нанася както съществени екологични, така и финансови щети на държавата.

По реда на ЗДОИ АСП събира доказателства за противоречивата практика на Изпълнителна агенция по горите да уволнява неудобни служители чрез субективни мотиви за неприлагане правилата на Закона за вътрешния одит (ЗВО). От получената информация е установено, че нито една административна структура на ИАГ не изпълнява правилата, описани в ЗВО.За многогодишната си активност и резултатност в търсенето на информация за кампании за опазване на околната среда Асоциацията на парковете получи наградата „Златен ключ“ за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията за неправителствена организация.

През 2018 Български институт за правни инициативи събра информация по реда на ЗДОИ от 19 държавни институции относно това дали са получавали жалби и сигнали за корупция и злоупотреба с власт и как са процедирали. Сред запитаните институции бяха Министерски съвет, НАП, НЗОК, АПИ, ДАНС, КЗП, КЗК и др. В резултат на получените отговори и събраната допълнително информация, беше изготвен доклад "Защо да сигнализирам" достъпен на - http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/2018-06-14_public.pdf.  За дългогодишната си активност и резултатност в търсенето на информация БИПИ бяха удостоени с грамота “ за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията за неправителствена организация.

 

В началото на 2018 Димитър Пецов, след спечелено дело за достъп до информация, получи достъп до списъка, утвърден от кмета на община Силистра, с имената на обществените възпитатели, които могат да бъдат назначавани от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Пецов поиска да разбере трите имена на обществените възпитатели, дата на раждане, степен на образование, специалност; копие от заповедта, с която е утвърден списъка на обществените възпитатели; копия на протоколите за събеседване и избор на кандидатите за обществени възпитатели, ако има такива, за периода от 01.01.2014 до 10.10.2017, както и отговор на въпроса - удостоверяват ли се с протоколи обстоятелствата от провеждането на събеседванията с избраните за определяне обществени възпитатели в МКБППМН - община Силистра. За активното използване на правото си на информация Димитър Пецов бе удостоен с наградата „Златен ключ“ за Международния ден на правото да знам през 2017.

 

През 2017 журналистът Илия Вълков получи достъп до втората стенограма от консултациите по казуса Корпоративна търговска банка (КТБ), проведени при президента на 14 юли 2014 г. В резултат на спечелено с помощта на ПДИ дело, стенограмата бе разсекретена и публикувана на страницата  на Президентството. Обществеността узна какво точно са обсъждали държавниците и какви аргументи са излагали по търсене на решения, касаещи финансовата стабилност на държавата. Той е ярък пример за това, че няма вечна тайна и ползите от прозрачността на процеса на взимане на решения надделяват в демократичното общество. Илия Вълков бе удостоен с наградата „Златен ключ“ на церемонията по повод Международния ден на правото да знам – на 28 септември 2017.

 

През 2017 организациите "За Земята - Достъп до правосъдие" и "Грийнпийс" - България проведоха мащабна медийна и публична кампания за чистотата на въздуха в София след като не получиха достъп до почасовите данни за фини прахови частици от Изпълнителна агенция по околна среда и водите. За инициативата за чист въздух и усилията да получат достъп до информация "За Земята - Достъп до правосъдие" и "Грийнпийс"-България бяха удостоени с наградата „Златен ключ“ на церемонията по повод Международния ден на правото да знам – на 28 септември 2017.

 

През 2017 ПДИ подкрепи 5 разследвания на журналисти от местни и регионални медии: Мариета Димитрова от Благоевград нюз, Иванка Ватева от www.posredniknews.com - Плевен, Тодор Гроздев от в. „Знаме“ – Пазарджик, Божидара Ангелова от в. „Нов живот“ – Кърджали, Калин Иванов „Видин вест“. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2017/.

 

През 2016 Национална мрежа за децата подава над 60 заявления до 10 институции по отношение на политиките, свързани с грижа за децата. Получената информация използват за подготовката на независимия мониторингов доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, който има съществен обществен ефект за промяната на политиките в областта. НМД бе отличена с грамота на Международния ден на правото да знам 2017 в категория за неправителствена организация.

 

През 2016 ПДИ подкрепи 9 разследвания на журналисти от национални и местни медии. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2016/

 

През 2015 ПДИ подкрепи 9 разследвания на журналисти от национални и местни медии. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2015/

През 2015 екип на „Господари на ефира“, Нова ТВ използва процедурите на ЗДОИ, за да проследи дали и как институциите предприемат действията, които обещават след разкрития за нередности в ефира на предаването. За тази находчивост "Господари на ефира" бяха удостоени с Грамота за изключителен принос към прозрачността и отчетността на институциите получава за Международния ден на правото да знам.


През 2014 - 2015 Гражданска инициатива „Да спасим Кара дере“ използва ЗДОИ и публичните регистри за осветляването на детайли по планираното застрояване на територията на Кара дере, както и за установяване на законови нарушения. Получената по ЗДОИ информация служи успешно в кампанията и в съдебните дела, заведени относно законността на проекта. През лятото на 2015 г. гражданската инициатива използват ЗДОИ за разкриване на дейността на властите по повод проверките за нелегално къмпингуване. Групата използва интернет за съвместно планиране и координиране на действия, в т.ч. формулиране и подаване на заявления за достъп до информация. "Да спасим Кара деле" бяха наградени със "Златен ключ" на церемонията за за Международния ден на правото да знам 2015.

 

През 2015 Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ получи важна информация, свързана с железопътните услуги в България, след две спечелени съдебни дела за достъп до информация срещу Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Министрество на транспорта, информационните съобщения и технологиите. Случаят е описан в информационния бюлетин на ПДИ: Защо и как след 2 години и 3 съдебни инстанции договорът на държавата с БДЖ видя бял свят“.

 

През 2015 в резултат на кампанията на Център за защита на правата в здравеопазването и воденето на съдебно дело срещу отказ на Националната зздравноосигурителна каса, бе изменено законодателството и създадено задължение за публикуване онлайн информация за изплатените средства на болниците, за лекарства и др. Информацията е систематизирана в платформата "Добрите болници" www.dobritebolnici.info и се използва за успешното водене на съдебни дела.

 

През 2015 Министерство на земеделието и храните изпълни законовото задължение и създаде секция "Достъп до информация" в Интернет страницата си, в която за пръв път е достъпен годишния отчет за изпълнението на ЗДОИ, след като ПДИ номинира и връчи антинаграда "Катинар" на МЗХ по повод Международния ден на правото да знам 2015.

В края на 2014 благодарение на разследването "Хлopнa бoмбa цъкa в Гopнa Оpяхoвицa" на журналистката Здравка Маслянкова от в "Янтра ДНЕС" – Велико Търново, направено с помощта на Закона за достъп до обществена информация, беше спряно изграждането на завод за хлор в Горна Оряховица. Повече за случая на специалната страница "Достъп до информация и журналистически разследвания". За разследването си Здравка Маслянкова бе наградена със "Златен ключ" на церемонията за за Международния ден на правото да знам 2015. 

 

С решение от 25.07.2014 МВР предостави на журналиста от електронното издание Offnews Юлиан Христов достъп до поисканата със заявление от лятото на 2013 информация относно разрешителното за оръжие на Волен Сидеров. Тогава той попита министъра на вътрешните работи има ли Сидеров издадено разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси и кога е издадено, както и от коя институция е издадено необходимото за целта медицинското свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства. Повод за журналистическия интерес стана появата на депутата и лидер на партия „Атака“ въоръжен в парламента. От МВР отказаха информацията, като посочиха, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Според министерството поисканата информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР по ЗДОИ и представлява лични данни на Волен Сидеров. Впоследствие отказът бе обжалван пред Административен съд София - град, който с определение от 15.01.2014 отмени постановеното решение и върна преписката на МВР за произнасяне по подаденото заявление. С решението на министерството №812100/ 25.07.2014 за достъп до обществена информация по заявлението на журналиста е предоставена справка по двете отправени искания. В отговора е посочено, че на Сидеров са издадени две разрешения за придобиване на две огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Същите са отнети по заповед на началника на 6 РУП на МВР и предадени за съхранение в полицейското управление на 11.04.2014. В решението се посочва и от кого и на коя дата е издадено медицинското свидетелство на бившия депутат.

 

През юни 2014 Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ предостави на Манол Златев пълен достъп до преписка за премахване на четири незаконни строежа, поискана със заявление през 2012.  До успешния финал на случая се стигна след спечелване на делото на две инстанции – пред АССГ и ВАС. В мотивите си втората инстанция – ВАС, посочи че ДНСК е единствената институция, упражняваща контрол върху строежите в РБ по определен за това ред в закона, поради което съдържащата се в исканите документи информация е пряко свързана с дейността на ДНСК като държавен орган. В изпълнение на съдебните решения първоначално от ДНСК предоставиха достъп до 32 страници документи, а впоследствие на гражданина бе дадена възможност да се запознае и на място с преписката по случаите под формата на преглед както в ДНСК - София, така и в РДНСК - Кюстендил.

 

През 2012 г. към правния екип на ПДИ зачестиха запитвания за задължеността на топлоснабдителните дружества по Закона за достъп до обществена информация. Представяме коментар по темата в месечния информационен бюлетин на ПДИ брой 11(107), ноември 2012: Топла информация.

 

Министерство на правосъдието предостави информация на в.„Класа“ за имената и длъжността на членовете на комисията, одобрила юридически лица с нестопанска цел за финансиране от държавния бюджет за 2010. Това стана в изпълнение на решение на Върховният административен съд от 29.10.2012, с което заведеното срещу първоначалния отказ дело, беше спечелено окончателно на втора инстанция. В него съдът изрично посочи, че имената на държавните служители и заеманата от тях длъжност не представляват данни, свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Анализът на журналистите от в. „Класа“ на предоставената с двегодишно закъснение информация, можете да прочетете тук
 

Близо 150 страници документация, свързана с договора на Министерство на вътрешните работи със „Сименс“ бяха предоставен и за преглед на репортера от БТВ Генка Шикерова през м. май 2010 г. Достъпът бе осигурен от институцията по реда на ЗДОИ след подадено от журналистката заявление през м.април 2010.година. Договорът за изработване на новите лични документи предизвика медиен интерес поради забавянето на издаването им, което доведе до опашки пред гишетата и недоволство. Достъпът бе ограничен единствено относно част от информацията, която се отнася до технологията за защита на картите.


След подаване на жалба срещу мълчалив отказ, от Българско национално радио (БНР) предоставиха достъп до цялата поискана информация на гражданина Иван Петров, без да се стига до съдебно дело. Със заявлението си от началото на месец ноември 2009 г. г-н Петров бе поискал от Генералния директор на БНР да му предостави достъп до следната информация: предоставеният на БНР от Комисията за защита от дискриминация текст за излъчване по радиото с цел реклама и популяризиране дейността на Комисията, както и информация за датата на сключения рекламен договор за това с БНР и неговата продължителност. Тъй като в 14-дневния срок за отговор по ЗДОИ не бе получен такъв, с помощта на ПДИ бе подадена жалба срещу мълчалив отказ. След получаване на жалбата, от БНР предоставиха исканата информация на заявителя.


След съдебна отмяна на отказ по заявление за достъп до информация, Държавна агенция за младежта и спорта публикува цялата поискана информация на интернет страницата си. С Решение от 25 май 2009 г. Административен съд – София град (АССГ) отмени мълчалив отказ на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) да предостави достъп до списъка на юридическите лица, включително спортни федерации, които са получили финансова помощ от ДАМС за периода 1 януари 2007 г. - 1 януари 2009 г. Делото бе образувано по жалба на сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма, България“. След постановяване на съдебното решение ДАМС публикува цялата поискана информация на интернет страницата си в секция „Спорт“ - „Финансиране на спортни федерации, организации и клубове“.


Председателят на Общински съвет (ОС) гр. Ловеч изпълни съдебното решение на ВАС от м. април, с което бе отменен негов отказ и бе задължен да предостави достъп до информацията за конкретните суми, изплатени от ОС на местни и централни медии за публикация на наредби и обяви. С писмо от 12 май 2009 г. Председателят на ОС предостави на Цветан Тодоров – гл. редактор на в. „Народен глас“, исканата справка за изразходваните от бюджета на ОС – Ловеч суми за публикации в местната и централната преса за периода 2004 – 2006 г. Повече информация за делото може да прочетете тук.

Гражданинът Вилям Попов получи частичен достъп до информация, свързана с проведени граждански демонстрации пред сградата на  Народното събрание в София в началото на 2009 година. В дните на самите протестни действия участниците бяха щателно проверявани и допускани до мястото на протеста едва след записване на личните им данни, което породи  разгорещен обществен дебат. Дни след протеста гражданинът Вилям Попов подаде писмено заявление за достъп до няколко категории информация, свързана с  действията на МВР по време на протестните демонстрации. Сред поисканите данни бяха брой участвали от страна на МВР – полицаи, жандармеристи, полицейски кучета, други специални части (ако е имало такива); финансови разходи по организацията и изпълнението на охраната, предварителните оценки на риска, изработени от експерти и т.н.. Желанието на гражданина да получи описаната информация се породило, докато наблюдавал преките телевизионни репортажи на събитията пред Народното събрание и сравнил видяното с  разказите на  гл. комисар на МВР за това как министерството е анализирало предварително оценката на риска и съобразно анализите, полицията е организирала собствените си действия. По случая беше предоставен частичен достъп до информация, от която гражданинът направи своите заключения, основното от които е, че благодарение на погрешната предварителна оценка на очакваната ситуация пред НС, МВР е хвърлило ненужно и неоправдано големи сили и средства за охрана на проведените граждански протести.

През януари 2007 г., министърът на отбраната предостави поисканата от издател на българско списание информация за функциите на полузаровени танкове край селата Голямо Шарково и Лесово и язовир Ружица. Още през ноември 2006 г. началникът на Генералния щаб (ГЩ) на Българската Армия отказа достъп до същата информация на главния редактор на въпросното списание. Отказът гласеше, че информацията е класифицирана и огласяването й е забранено. По-късно, информацията отново беше поискана, но този път от министъра на отбраната, но последва мълчалив отказ. В крайна сметка, информацията се предостави след подадената с помощта на ПДИ жалба срещу мълчаливия отказ на министъра. Отговорът гласи, че танковете са все още част от снаряжението на Българската армия, въпреки, че според разкази на очевидци, танковете са изоставени на това място още от Втората световна война.

„Незаконното строителство” е изключително актуална тема през последните години в България, ето защо е активно търсенето на официални документи, свързани с нея. Основно интересът на търсещите е насочен към констатиране на нарушенията и контрола върху незаконното строителство от страна на компетентния орган – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Такъв е случаят на гражданин, собственик на терен в централен квартал на София. Теренът е отчужден без обезщетение, поради което собственикът е принуден да води дълги съдебни дела. Междувременно на терена са построени бензиностанция и супермаркет. Гражданинът потърси помощта на ПДИ, с искане да получи достъп до всички документи, които ДНСК е издала във връзка с тези строежи. След кратък съдебен спор между гражданина и ДНСК, съдът отсъди в полза на правото на гражданина на достъп до информация, която впоследствие беше предоставена от дирекцията.

Журналистката  от bTV Генка Шикерова  отстоя докрай правото си на достъп до информация  до заповеди на кмета на община Несебър, с които са раздавани недвижими имоти и право на строеж на крайно нуждаещи се. С помощта на ПДИ, репортерът подаде заявление за достъп до информация и премина през съдебни битки на две инстанции, за да получи искания достъп до документи. С получената информация Генка Шикерова показва , че сред "крайно нуждаещите се" са държавни служители и фигури от съдебната власт от региона . По случая беше заснет документален филм, носител на няколко престижни награди за документалистика. На 28 септември 2006 г., Денят на правото да знам, Генка Шикерова получи наградата "Златен ключ" за журналист, ползвал най-активно Закона за достъп до обществена информация.

В друг случай наша клиентка поиска със заявление за достъп до информация значителен брой одитни доклади от Агенция за държавна финансова инспекция относно приключили финансови проверки, извършени от Агенцията в София, както и от нейни териториални поделения в страната. Поисканите одитни доклади касаеха резултатите от проверките на почивни бази и комплекси на Министерски съвет за периода 1998 - 2002 г. В отговор на заявлението си в законоустановения срок, тя получи решение за предоставяне на цялата поискана информация.

Със заявление за достъп до информация неправителствена организация поиска от министъра на културата да предостави информация за приходите и разходите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министерството на културата за периода 2002 – 2005 г. Първоначално министърът отказа с мотив, че тази информация представлява служебна тайна, но след като организацията подаде жалба срещу решението, министърът преразгледа отказа си и реши да предостави достъп до поисканата информация.

Гражданин, се обърна към екипа на ПДИ със следния казус: срещу малолетния му син е било образувано производство по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Като родител, бащата поискал от Столична районна прокуратура да се запознае с образуваната преписка. Очевидно е, че тази информация му е необходима, с оглед възпитанието на детето и защитата на неговите права. Достъп до преписката е отказан от заместник-районния прокурор. След обжалване на отказа пред Комисията за защита на личните данни, с правната помощ на ПДИ, Комисията се произнасе с решение в полза на търсещия информация. С решението районната прокуратура бе задължена да предостави достъп на бащата до личните данни на сина му като в същото време се защитят личните данни на други трети лица, които евентуално фигурират в преписката.

На основание ЗДОИ гражданини търси информация от Парламентарния информационен център към 39-то Народно Събрание относно заплатата на депутата Ахмед Доган и стенографските дневници на всички заседания на 36-то, 37-то, 38-то и 39-то народно събрания. След подаване на заявление е получил право да прегледа дневниците.