08 септември 2015 г.

Повече от двегодишна сага между Световния фонд за дивата природа – България и Министерство на околната среда и водите, свързана с надвишаване на концесионната площ на ски-зона „Банско“,  намери окончателното си развитие пред съда. Дали ще го намери и в реалността предстои да се разбере. През януари 2013 „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма“ (ВВФ) подава заявление за достъп до информация до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска достъп до Резултатите от извършените по поръчка на МОСВ правни анализи на концесионния договор за ски-зона Банско в Национален парк „Пирин“ относно констатираното от министерството през 2010 – 2011. надвишаване на концесионната площ на ски-зоната. С решение от 18 февруари 2013 главният секретар на МОСВ отказва исканата информация със следните мотиви: Тази информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на МОСВ и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). Информацията е свързана и с преговорите, които МОСВ води с концесионера за изясняване на позициите на страните по концесионния договор т.е. исканите правни анализи съдържат мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ). На последно място, като основание за отказ е посочено, че правните анализи засягат интересите на трети лица (адвокатските дружества, изготвили анализите) и липсва тяхното съгласие за предоставяне на информацията.

 

С подкрепата на ПДИ, отказът е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В резултат, с Решение № 5430/08.08.2013 на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 2496/2013, същият е отменен. Съдът намира посочените основания за отказ за незаконосъобразни поради следното: Ограничението относно подготвителните документи по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като съществува надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата със заявлението информация предвид значимостта на проблема с експлоатацията на големи площи в национален парк. Неоснователно е и другото посочено от МОСВ основание за отказ – че информацията засяга трети лица, които не са съгласни тя да бъде предоставена. В тази връзка в решението се посочва, че при възлагане на поръчка от публичноправен субект, заплатена с публични средства, резултатът от изпълнението принадлежи на възложителя и в тези случаи интересът на изпълнителя не е и не може да бъде засегнат от информирането на обществеността за резултата от изпълнението, в случая – правни анализи. В този смисъл МОСВ няма основание да иска съгласие от изпълнителя на възложената от него поръчка, тъй като неговото съгласие/несъгласие е ирелевантно. С решението си съдът задължава министъра на околната среда и водите да предостави информацията на ВВФ в 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

 

Решението на АССГ е атакувано от МОСВ с касационна жалба пред Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е оставена без разглеждане от две инстанции на ВАС, тъй като същата не е подадена от редовно упълномощен юрисконсулт на министерството[1].

 

Следват три месеца, в които в министерството се разсейват и не изпълняват влязлото в сила решение на АССГ. Накрая бива измислен нов удар срещу прозрачността - през май 2014 главният секретар подава молба до АССГ за поправяне на очевидна фактическа грешка във влязлото в сила съдебно решение, което задължава министъра на околната среда и водите да предостави исканата информация. Според главния секретар, след като по делото е отменен негов отказ (на главния секретар), то с диспозитива на решението следва той (главният секретар) да бъде задължен да предостави исканата информация, а не министърът. В отговор юристите на ПДИ изготвят възражение до съда, в което отбелязват, че по времето на постановяване на обжалвания отказ и воденето на дело срещу него, главният секретар на МОСВ е бил изрично упълномощен от министъра по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ да се произнася по заявления за достъп до информация със Заповед № РД-75/26.01.2010. Впоследствие обаче главният секретар на МОСВ губи правото си да се произнася по заявления за достъп до информация, тъй като заповедта за упълномощаване е отменена от новия министър – Искра Михайлова, и след това не е приемана нова заповед по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ за упълномощаване на лица, различни от министъра да се произнасят по заявления за достъп до информация.

 

С Решение № 3586/28.05.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 2496/2013 искането за поправка на очевидна фактическа грешка е отхвърлено като съдът приема, че действително министърът на околната среда е компетентният орган, който следва да предостави достъп до съответната информация. Решението на АССГ отново е атакувано от главния секретар с касационна жалба пред ВАС. С Решение №  8404/07.07.2015 на ВАС, Пето отделение по а.д. № 11629/2014 е потвърдено решението на предходната инстанция. Магистратите отбелязват, че в случая не е налице дори неяснота или съмнение за допусната грешка при явно формулиране на воля, че предоставяне на информация за околната среда, е дължимо именно от министъра на околната среда и водите, а не от главния секретар на министерството, на когото за определен период са били делегирани правомощия в тази насока. Процедурата за поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, изразена ясно и недвусмислено във влязло в сила съдебно решение. Решението на ВАС е окончателно.

 

Предстои подаване на искане до министъра на околната среда и водите за изпълнение на съдебното решение и предоставяне на исканата информация на заявителя.