01 февруари 2010 г.

Със заявлението си журналистът от в. „Капитал“, бе поискал да му бъдат предоставени имената на лицата, консултирали изготвянето на два законопроекта (за изменение на Закона за министерство на вътрешните работи и за приемане на Закон за резерва на силите от системата на националната сигурност на РБ), както и полученото от тях възнаграждение.

 

С писмо на Главния секретар на НС, заявителят е уведомен, че исканата информация може да бъде получена от вносителя на законопроектите, т.е. Министерски съвет. Въпреки това писмо, журналистът подава жалба срещу мълчалив отказ на председателя на НС, по която е образувано дело в АССГ. По делото са представени деловодните регистрации и придружителните писма до Председателя на НС, от които се установява, че вносители на въпросните законопроекти са отделни народни представители, а не Министерски съвет, каквото е твърдението на Главния секретар на НС.

 

В тази връзка съдебният състав отбелязва, че съгласно Правилника за дейността на НС, на народните представители се предоставят допълнителни средства за разходи, които те използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи и други дейности, свързани с работата им на народни представители. Следователно информацията, касаеща законодателната инициатива на народните представители, вносители на посочените законопроекти и свързаните с нея дейности – финансови и консултантски, се намира в архивите на НС. След този извод съдът развива доводът, че при редовно подадено заявление за достъп до информация задълженият субект винаги дължи отговор в мотивирана писмена форма, поради което с Решение от 8 януари 2010 г. на АССГ, ІІ отделение, 36 състав, постановено по а.д. № 1584/2009 г., отменя мълчаливия отказ на Председателя на НС и му връща преписката за произнасяне по заявлението за достъп до информация.