14 декември 2019 г.

През август 2019 г. вестник "Капитал" подава заявление до министъра на на околната среда и водите г-н Нено Димов с искане за достъп до информация, отнасяща се до превозите за внос на отпадъци в България през 2017 и 2018 година. Министерството препраща заявлението до Изпълнителната агенция за околна среда и водите (ИАОС), а ИАОС отказва да предостави информацията. Мотивът - че същата няма самостоятелно значение.


Междувременно, от "Капитал" подават ново заявление до ИАОС с искане да им бъде предоставена следната информация за вноса на отпадъци в България за периода между 2014 и 2019 г.:

  •  Имената на фирмите, внесли отпадъци в България (по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006);
  •  Държава на произход;
  •  Вида на отпадъка, който са внесли съгласно класификацията по списъка на отпадъците, утвърден с Решение 2000/532/ЕО на Комисията на 1 май 2000 г.

 

С Решение за отказ № 96/11.09.2019 г. директорът на ИАОС отказва предоставяне на информация. Той се позовава на разпоредби от Закона за управление на отпадъците, но не посочва конкретно основание за отказ по ЗДОИ. С подкрепата на адв. Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, е подадена жалба срещу двата отказа. Административен съд - София град (АССГ) разделя делата по всеки от отказите.
По жалбата срещу отказ № 94/28.08.2019 г. е образувано дело, разгледано в съдебно заседание на 11.12.2019 г. 

Така се стига до решението на АССГ да отмени отказа на главния секретар на ИАОС да предостави достъп до исканата от "Капитал" информация. Считано от 14 декември, Изпълнителната агенция за околна среда и водите (ИАОС) има 14 дни да предостави достъп до исканата информация за фирмите-вносители, държавите на произход и вида на внесените отпадъци. Според съдебното решение по делото "Характерът на обществените отношения, регламентирани със Закона за опазване на околната среда обаче, предполага максимална прозрачност на всяка дейност, която би могла да се отрази в посочените в закона аспекти на околната среда". Законът за опазване на околната среда и Орхуската конвенция (ратифицирана от България), така и на съдебната практика у нас предполагат улеснен достъп до информацията, отнасяща се до околната среда и следователно до човешкото здраве.

"Решението е революционно, защото ясно казва къде е балансът между търговската тайна, от една страна, и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, което без съмнение включва и правото на достъп до информация за околната среда" - казва адв. Александър Кашъмов в статията на "Капитал" по случая. Можете да я прочетете тук.