05 март 2017 г.

Заявлението по случая беше подадено преди повече от две години от еколога Александър Дунчев.

 

Вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставиха без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ или искане за достъп до информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

 

С определение на ВАС от 20.05.2015 решението на министъра за оставяне на заявлението без разглеждане беше отменено. Съдът прие, че при редовно подадено заявление задълженият субект има две правни възможности - да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставянето, като писмено уведоми заявителя. Следователно, законът императивно изисква постановяване на изрично решение, при което е недопустим както мълчаливият отказ, така и оставянето на заявлението без разглеждане.

 

Впоследствие от министерството изрично отказаха предоставяне на достъп до исканата информация с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена информация или такава свързана с околната среда. В отказа бе посочено още, че достъпът до тази информация следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗДОИ - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органа, която няма самостоятелно значение. Извън тези основания, от министерството твърдяха, че исканата информация се отнася до трето лице, изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В отказа бе посочено, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и изготвеният от тях документ следва да се счита за авторски.

 

С решение от 29.08.2016 тричленен състав на ВАС отмени отказа на министъра и го задължи да предостави исканата информация. В решението на съда бе посочено, че несъмнено и безспорно информацията, свързана с националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, е свързана с обществения живот в Р България. Според съдебния състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), тъй като правният анализ не е произведение на науката, което е резултат на творческа дейност. Срещу решението на тричленния състав на ВАС бе подадена касационна жалба от министъра на околната среда и водите.

 

С Решение № 1959 от 16.02.2017 Петчленен състав на ВАС остави в сила решението на първата инстанция. Магистратите приемат, че исканата информация не се отнася до третото лице, изготвило анализа, тъй като не предполага разкриване на сведения относно структурата, организацията на работа и дейността на адвокатското дружество. Поради това изричното несъгласие на адвокатското дружество да се предостави исканата информация в случая не е достатъчно да мотивира отказа на административния орган, още повече че съображенията за отсъствие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, не могат да бъдат споделени. Информацията, чието разкриване се иска, е събрана и анализирана по възложена от МОСВ поръчка, а възлагането предполага управление и разходване на държавни средства. Освен това исканите сведения засягат дейността на ведомството, тъй като са свързани с възможните управленски решения във връзка с уреждане на взаимоотношенията на държавата със собствениците на обекти, разположени на територията на националните паркове. Ето защо следва да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията, тъй като с предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на министерството. Втората инстанция смята, че съображенията на органа да откаже достъп на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, правилно са приети от тричленния състав за незаконосъобразни, тъй като това ограничение е приложимо до две години от създаване на информацията, а в случая от изготвяне на анализа до постановяване на отказа са изминали повече от две години. Решението е окончателно.