05 април 2012 г.

Отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по две заявления на журналистката от телевизия ББТ Светослава Тадаръкова бе отменен от Административен съд София – град.

 

С първото заявление жалбоподателката иска от министъра на правосъдието да й предостави информация, посочена в три точки, за директорите на Софийския затвор между 1980 и 1990. С второто е поискана информация за четири осъдени на смърт лица, заради участието им в т.нар. „възродителен процес“ - в кои затвори са били, кога и къде са изпълнени присъдите, издадени ли са смъртни актове и т.н.

 

От министерството двете заявления са препратени по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Информацията бе отказана с решение на главния директор, в което по първото заявление се посочва, че дирекцията няма задължение да събира, съхранява и предоставя лични данни за бившите си служители. По отношение на информацията за осъдените на смърт заявителката е уведомена, че ЗДОИ е неприложим, тъй като съществува специален ред за предоставяне на информация по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/  и то само на техните наследници.

 

В решението си № 1324/ 12.03.2012  съдът посочва, че доколкото заеманата от директорите на затвора длъжност е публична, отказът за предоставяне на информация на техните имена и за периода, в който всеки от тях е заемал тази длъжност, е неоснователен. Неоснователни, според съдебният състав, са и твърденията, че е налице специален ред за предоставяне на информацията за изпълнение на наказанията на осъдените на смърт лица. По реда на посочената в отказа наредба се определят размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на репресираните лица, т.е. тя е неприложима към случая. Съдът посочва още: „видно от лично дадените от жалбоподателката обяснения, същата има намерение да използва получената информация за създаване на филм, във връзка с т.нар. „възродителен процес“, което предвид на неговата значимост за новата история на Р.Б. определя надделяващия обществен интерес в случая.“