09 ноември 2017 г.

До този извод стигна състав на ВАС по дело на Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев срещу мълчалив отказ на Министерство на финансите /МФ/ да предостави информация за дейността на синдиците и събраните средства в масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ /КТБ/.

 

Информацията бе поискана със заявление 7.04.2017. Вместо да се произнесе по искането на заявителите, с писмо от 11.04.2017 министърът на финансите препраща заявлението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. При тази ситуация, заявителите атакуват пред АССГ мълчалив отказ на министъра на финансите, тъй като считат препращането за неоснователно.

 

С определение от 17.07.2017 АССГ оставя жалбата без разглеждане и прекратява делото като приема, че тъй като контролът относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците се осъществява от ФГВБ по силата на чл. 38 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, то жалбоподателите е следвало да се обърнат именно към този орган за получаване на търсената информация по реда на ЗДОИ.  Определението за прекратяване е обжалвано пред ВАС.

 

В резултат, с Определение № 12690 от 24.10.2017  ВАС отменя определението за прекратяване на АСГГ и му връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховните съдии приемат, че освен ФГВБ, с данни относно извършваните от синдиците действия в изпълнение на правомощията им разполага (по силата на изрично законово уреждане) и министърът на финансите /чл. 32, ал. 6, изр. последно от ЗБН/. Министърът не създава, но има задължението да съхранява информацията, съдържаща се в предоставените от синдиците отчети за тяхната дейност. Следователно, несъответен на законовата уредба е изводът, че в случая министърът на финансите не разполагал с търсената информация, поради което препратил заявлението за достъп до информация на компетентните според него субекти – синдиците на банката и председателят на Управителния съвет на ФГВБ. Мотивите на съдебния състав завършват с извода, че нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ не следва да намери приложение в настоящия правен спор, а извършеното въз основа на нея действие на административния орган (препращане на друг субект) като лишено от правно основание не може да обоснове наличие на валидно произнасяне от страна на сезирания орган, годно да преодолее формирането на мълчалив отказ. Определението на ВАС е окончателно. Предстои връщане на делото в АССГ за разглеждането му по същество.