05 май 2016 г.

Отказът беше постановен по заявление на Петър Пенчев за предоставяне на копия от издадените разрешения на фирма „Видекс“ АД за трансфер на оръжия в с. Горни Лом.

 

Информацията по случая бе поискана през октомври 2014, подадено до тогава съществуващото Министерство на икономиката и енергетиката. Отказът да се предостави исканата информация с мотив, че търговското дружество е изразило изрично несъгласие за предоставянето й, бе подписан от двама министри (на икономиката и на енергетиката) с оглед настъпилите след подаване на заявлението промени в структурата на Министерския съвет и създаването на две отделни министерства.

 

С Решение № 12468/23.11.2015 тричленен състав на ВАС, Пето отделение, отмени отказа и върна преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне. Магистратите приеха, че за законосъобразен отказ да бъде предоставена информация, на основание липса на съгласие на трето засегнато лице, не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати тези интереси и да е направена преценка за липса на надделяващ обществен интерес. Според съдебния състав от наличието на законова презумпция за надделяващ обществен интерес следва, че задълженият субект е длъжен убедително да обоснове отказа си с установен конкретен интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено превишава обществения интерес за прозрачност и свободен достъп до информацията. Впоследствие с касационна жалба Министерство на икономиката обжалва решението на първата инстанция.


С решението  си № 3085/18.03.2016 втората инстанция по делото –  Петчленен състав на Върховен административен съд оставя в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Според съдебния състав първата инстанция по делото правилно е обосновала правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение, поради това че в него не са изложени никакви съображения по какъв начин се отнася исканата информация до третото лице, респективно какви негови интереси биха били засегнати, което не позволява да бъде осъществена преценка дали се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до обществена информация. Правилно в решението на тричленния състав на ВАС е прието също, че в решението за отказ за достъп до обществена информация не са изложени и факти относно наличието или не на надделяващ обществен интерес от достъпа до исканата информация. В решението се приема за неоснователно  изложеното в касационната жалба съображение, че за да отговаря заявлението на законовите изисквания, в него трябва да са посочени целите, за които се иска информацията. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗДОИ е регламентирано съдържанието на заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация и видно от нея, целите на исканата информация не са сред задължителните му реквизити, посочва съда. Освен това изложеното в касационната жалба възражение, че исканите документи съдържат данни, представляващи търговска тайна, не е посочено като съображение за отказ в административния акт, поради което основателността му не може да бъде обсъждана за първи път в настоящето производство.

 

Решението на съда е окончателно.