Фондация Програма Достъп до Информация
06.08.2019 г.

До този извод стигна състав на Административен съд – Пловдив по дело на Мария Каравланова (Пловдив) срещу отказ на директора на Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

 

Отказът на СГХГ е с множество аргументи, сред които, че информацията представлявала лични данни; че не е обществена; че засяга интересите на трети  лица, които изрично са отказали предоставянето й и не е налице надделяващ обществен интерес; че представлявала защитена от закон тайна; че СГХГ не разполагала с исканата информация във вида, в който същата се изисквала. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.

 

С Решение № 1480/04.07.2019 на Административен съд – Пловдив отказът е отменен и преписката е върната на директора на СГХГ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, по чл. 17 от ЗДОИ обаче се изисква конкретно установяване че информацията представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци и още - да се посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците (арг. от чл. 17, ал. 3 във вр с ал. 2 от ЗДОИ), което в случая не е направено от директора на СГХГ. В оспорения акт декларативно е посочено, че е налице нелоялна конкуренция между търговци, без конкретна и ясна аргументация относно обстоятелствата, които водят до това. От друга страна следва да се посочи, че законът сам предвижда изключение от този общ принцип / чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ/: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

Съдът приема, че така определената от заявлението информация попада в приложното поле на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ - когато сведенията и данните са свързани със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. С посочените норми законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, също както и на факта на засягане интересите на трето лице, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Тоест, за да се приложи хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси, съотнесени към обществения интерес от достъп до тази информация. Последното и при условията на посочената по-горе презумпция поставя в тежест на задължения по ЗДОИ субект да обоснове с конкретни факти засягането на интереси на трети лица и отсъствието на надделяващ обществен интерес, което в случая не е направено от директора на СГХГ. В оспорения акт, в разрез с процесуалните правила относно разпределяне на доказателствената тежест, декларативно е посочено, че предоставянето на информацията би засегнало интересите на трети лица – страни по сключените договори със СГХГ и не са налице предвидените хипотези на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В отказа липсва конкретна и ясна аргументация, какви конкретно интереси на третото лице, противопоставими на обществения интерес, би засегнало предоставянето на информацията, съответно защо търсената информация не попада в обхвата на хипотезата на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Нещо повече, в разрез с процесуалните изисквания в административния акт дори не е посочено кои са конкретно третите лица, които не са предоставили съгласие за предоставянето на исканата информация, чиито интереси биха били засегнати, съответно какъв е техния брой, нито за кои произведения е налице изрично несъгласие. Решението е окончателно.