Фондация Програма Достъп до Информация
07.04.2019 г.

С този мотив състав на ВАС остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на МВР да предостави тази информация. Информацията бе поискана от Александър Терзиев (в. „Капитал“) със заявление от края на 2016. Конкретно е поискана информация за:

 

1. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите в рамките на МВР;

2. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите на рамките на МВР и други държавни институции;

3. Заповеди и други административни актове;

4. Докладни записки от служители на МВР по темата.

 

С решение от 03.11.2016 министерството предоставя на заявителя копие от експресна стенограма от проведен парламентарен контрол по въпроса на 28.10.2016 и отказва достъп до конкретно поисканите документи с мотив, че не представляват обществена информация, тъй като не са свързани с дейността на МВР, а се отнасят изцяло до издаден индивидуален административен акт, който съдържа лични данни за определени физически лица.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

В резултат, с Решение № 2226 от 04.04.2017 съдът отменя отказа и задължава министерството да предостави исканите документи. Съдът приема, че те представляват обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, тъй като са създадени и съхранявани от задължения субект във връзка с осъществяване на правомощията му и предоставянето им ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на МВР по конкретния случай. Според съдебния състав в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация.

 

Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от МВР.

 

В резултат, с Решение № 3248 от 06.03.2019  решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите приемат, че в случая е поискано предоставяне на информация относно предприетите от органите на МВР действия по случая с екстрадирането на седем турски граждани, а не лични данни на тези граждани. Доколкото тази информация засяга интересите на трети лица и не е налице тяхното изрично съгласие за предоставянето й, то може да се мисли за наличие на основание за отказ по чл. 37, ал. 1 , т. 2 от ЗДОИ, но в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като същата ще повиши прозрачността и отчетността на МВР по казуса. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Мотивите на съда завършват с извода, че ако не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган следва да се аргументира, за да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т.5 ДР на ЗДОИ, като и в този случай търсената информация е дължима при спазване на правилото на чл. 31, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, постановяващ, че при неполучаване на съгласие от третото лице в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Решението е окончателно.