10 декември 2010 г.

До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС) в решение от 10 декември 2010. Информация за докладите на Инспектората към Министерство на правосъдието по чл. 46 от Закона за администрацията бе поискана от Български хелзинкски комитет със заявление през юни 2009.

 

Тези доклади са резултат от извършени проверки в затворите през 2007 и 2008. Заявителят търсеше информация за констатациите относно материалните условия, при които се изпълнява наказанието лишаване от свобода, медицинското обслужване и условията, при които полагат труд лишените от свобода.

 

От министерството първо поискаха мнението на главния директор на Дирекция „Изпълнение на наказанията”, който не даде съгласие за достъп до информация, като посочи че представителите на БХК имат свободен достъп до местата за лишаване от свобода и сами могат да си изготвят становище по интересуващите ги въпроси. Впоследствие в министерството решиха, че докладите на Инспектората са вътрешнослужебни актове с препоръчителен характер и не представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което бе отказан достъп до тях.

Отказът бе обжалван от БХК.

 

С Решение от 24 ноември 2009 Административен съд отхвърли жалбата на БХК като прие, че докладите нямат самостоятелно значение и констатациите и препоръките в тях служат за основание за издаване на краен акт от министъра на правосъдието, което е основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Решението бе обжалвано с подкрепата на ПДИ пред ВАС, който с Решение № 15158/10.12.2010 г. отмени и решението на АССГ, и отказа на Министерство на правосъдието. Върховните съдии приеха, че докладите съдържат не само мнения и препоръки от страна на инспекторите, адресирани до министъра, но и констатации от проверките. Според съда тези констатации имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение в тези места към момента на проверката, не зависят от становищата, мненията и препоръките на лицата, подпомагащи министъра при издаването на актовете му и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. В решението е посочено още, че по делото така и не са представени от МП крайните актове, издадени от министъра въз основа на докладите, а смисълът на чл. 13 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да получи достъп до нея от издадени актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13 от ЗДОИ, те фактически ще бъдат лишени изцяло от достъп до нея. По тези причини съдът задължи Министерство на правосъдието отново да се произнесе по заявлението на БХК.