05 ноември 2016 г.

С този мотив Административен съд – Пазарджик отмени отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предостави информация, свързана с извършена проверка в затвора в Пазарджик. Информацията бе поискана от Тодор Гроздев – координатор на Програма Достъп до информация за област Пазарджик и старши репортер във в. „Знаме“.

 

Със заявление от 21 април 2016 Гроздев поиска от ГДИН да му бъде предоставена следната информация:

- Резултатите от извършена проверка от ГДИН през април 2016 в затвора в Пазарджик, открила съществени нарушения и данни за престъпление от служителите на тъмничното заведение;

- Информация има ли и какви наказания са наложени на служителите и ако няма, ще бъдат ли наложени такива и какви;

- Има ли открити данни за престъпление/я и ако има, сезирана ли е вече прокуратурата?

 

С решение от 27 април 2016 заместващият главния директор на ГДИН, ст. комисар Свилен Цветанов, отказа достъп до исканата информация. Отказът бе мотивиран с обстоятелството, че докладът от извършената проверка не представлява обществена информация, а вътрешно-служебен документ. Посочено бе още, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация. Като правно основание за отказа бе посочена разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ.

 

С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред съда. Освен подробни аргументи за незаконосъобразност на отказа в жалбата бе посочено, че е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като при извършената проверка са били констатирани множество нарушения - почти всички надзиратели са изловени да спят и са открити ред други драстични нарушения на правилата за охрана в съответното място за лишаване от свобода.

 

С Решение № 522 от 13.10.2016 Административен съд – Пазарджик, ІV състав отмени отказа и върна преписката на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът посочи, че исканата информация безспорно е обществена, тъй като в обхвата на обществената информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по закона субекти. Съдът прие, че в настоящия случай главният директор на ГДИН е изложил непълни мотиви на постановения отказ, което е нарушение на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. В отказа е посочено, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация, касаеща безопасността на лишените от свобода и служителите на затвора, а като правно основание е посочен чл. 37, който обаче съдържа множество хипотези. В случай, че административният орган е счел, че достъпът до служебната обществена информация може да бъде ограничен при хипотезите на чл. 13, ал. 2 от закона, към който текст препраща чл. 37, ал. 1, то е следвало да изложи мотиви за липсата на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ и без излагане на фактически основания за това оспореното решение се явява издадено в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ. Освен това, не са изложени мотиви дали цялата информация, съдържаща се в доклада, подлежи на ограничен достъп или е налице хипотезата на чл. 37, ал. 2 за разрешаването на частичен достъп до исканата информация. Отделно, административният орган се е произнесъл само по т. 1 от заявлението, а именно: относно резултатите от извършената проверка през април 2016 г., но в т. 2 заявителят е поискал информация наложени ли са наказания на служители и ако не са ще бъдат ли наложени и какви, както и има ли открити данни за престъпление и ако има - сезирана ли е вече прокуратурата (т. 3). По последните два пункта административният орган не се е произнесъл, не е развил и мотиви по направените две искания. Тези нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като нарушават правото на защита на оспорващия, както и възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразността на постановения отказ.

 

Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).