05 февруари 2019 г.

Информацията е дължима, поради наличието на презумпция за надделяващ обществен интерес, която не е оборена в отказа на административния орган.

 

До този извод стигна АССГ по дело на Мария Каравланова (Пловдив) срещу отказ на директора на Националната галерия (НГ). Със заявление от май 2018 Каравланова иска от Националната галерия да й бъде представен пълен списък на откупените от галерията творби в последните 10 години, с конкретни данни по години, по инвентарна книга /раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, цена на закупуване/. Директорът на Националната галерия предоставя исканата информация, като отказва информация само за цените на откупените творби с мотив, че трети лица-продавачи не дават съгласие за предоставяне на информация относно цената на произведенията.

 

С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван.

 

С Решение № 7209/03.12.2018 на АССГ отказът да бъде предоставена информация за цената на откупените и постъпили във фонда на НГ творби за периода 2007 - 2017 е отменен,  а преписката - върната на директора на НГ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая потърсената и отказана информация има характер на обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. В частност информацията е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Достъпът до служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничаван само в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези. Административният орган е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са изразили изричен отказ от предоставянето на информацията, но в обжалвания отказ няма аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Не са изложени обосновани съображение и относно приложението на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Немотивираното посочване на засегнат личен /имуществен/ интерес на трети лица, без да може да се установи какъв конкретно е този интерес, за да се прецени възможността достъп до исканата информация да го засегне, прави оспореният отказ фактически немотивиран. Съдията завършва изводите си с това, че презумпцията за съществуване на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес (чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ). Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено от директора на НГ.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

През януари 2019 НГ предоставя пълен достъп до исканата информация.