05 февруари 2019 г.

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на разследващият сайт „Биволь“ срещу отказ на Агенция „Митници“. След като миналата година спечелиха окончателно дело срещу отказ на Агенция „Митници“ да предостави идентична информация, но за друг времеви период, то през май 2018 от „Биволь“ подават ново заявление до агенцията, с което искат да им бъде предоставена следната информация.

 

1. Общо количество цигари на български производители, изнесени за ОАЕ в периода 13.04.2016 - 28.05.2018;

2. Количество цигари на български производители, изнесени за ОАЕ от конкретна фирма, регистрирана в Дубай в периода 13.04.2016 - 28.05.2018;

3. През кои митнически пунктове и с какъв транспорт са изнасяни цигарите.

 

Директорът на Агенция „Митници“ се произнася по заявлението с решение от 11.06.2018, с което предоставя информация по т. 1 и 3 от заявлението и отказва да предостави информацията по т. 2 с мотив, че същата е защитена информация като статистическа, данъчна и търговска тайна. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.

 

С Решение № 498/23.01.2019 на АССГ отказът е отменен и директорът на Агенция „Митници“ е задължен да предостави исканата информация. Съдът приема за несъмнено, че информацията изнасяни ли са от България цигари на български производители за ОАЕ с контрагент конкретна фирма регистрирана в Дубай, ОАЕ, е налична и създадена по повод дейността на задължения субект и като такава е служебна обществена информация, предоставянето, на която е регламентирано в чл. 13 от ЗДОИ. Чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ ограничава достъпа до служебна информация, само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, както и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, включително сведения, свързани с тях. Настоящият случай не попада в тези изключения, тъй като има самостоятелно значение като служебна информация. Няма данни исканата информация да е класифицирана или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, според разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Според настоящия съдебен състав, позоваването от директора на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ като основание за отказа е неправилно. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Както се посочи вече, мотиви за наличието на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ липсват. В решението се посочва, че поисканите за предоставяне данни попадат под защитата на специални закони като защитена тайна - представляват статистическа и данъчна информация, както и служебна и търговска тайна, т. е. позоваването е на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДОИ. Чрез предоставяне на информация дали за дадена фирма регистрирана в Дубай са изнасяни цигари на български производители, не може да се приеме, че разкрива данни от търговска дейност на дадено дружество, доколкото не се иска информация коя е конкретно фирмата износител, кой е българският производител и т. н., която конкретна информация може да се приеме, че е защитена тайна по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за статистиката (ЗСт). Информацията, която е поискана е обобщена, а не конкретна – иска се информация дали са изнасяни български цигари за определен контрагент, т. е не се иска индивидуализация на конкретни субекти износители на български цигари. Така поисканата информация, настоящият състав счита, че не е статистическа по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗСт, а е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като представлява сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с възложените му със закон правомощия. Търсената от заявителите обществена информация не е статистическа тайна, тъй като не се касае за информация получена вследствие статистическо изследване. Отделно от гореизложеното, в случая е налице и хипотезата на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Именно такъв е и конкретният случай.

Решението подлежи на обжалване.