07 юни 2017 г.

Копие от заповедта е поискано от Иван Петров (София) още през август 2015.

 

Отказът на секретаря на СО е с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. Отделно в отказа е посочено, че исканата заповед представлява вътрешноведомствен акт, който има спомагателен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ).

 

С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред АССГ.

 

В резултат, с Решение № 7719 от 10.12.2015 АССГ отменя отказа и връща преписката на секретаря на СО за ново произнасяне. Съдът приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на СО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите, при които достъпът до нея може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на СО, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба. В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението на АССГ е атакувано от секретаря на СО с касационна жалба пред ВАС.

 

С Решение № 5711 от 09.05.2017  ВАС намира касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, на която задълженият субект се позовава, за да откаже информацията. Съгласно цитираната норма достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). С оглед характера и предназначението на заповедта за организацията и контрола на документооборота в общината, административният съд правилно приема, че тази заповед не е свързана с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Заповедта е вътрешен акт, регламентиращ правила за поведение и контрол при работа с документи, не подготвя издаването на конкретни актове и следователно има самостоятелен характер. Върховните съдии споделят  и извода на първата инстанция, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Решението е окончателно.