05 август 2016 г.

Достъпът бе поискана през август 2014 от Сдружение „Център на НПО в Разград“.

 

Отказът на главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) бе с мотив, че исканата информация няма самостоятелно значение и достъпът до нея е ограничен на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Изложен бе и довод, че публичното оповестяване на плана за кризисен ПР на практика би обезсмислило съществуването му и засяга пряко независимостта на съдебната власт.

 

С решение от април 2015 АССГ отмени отказа на главния секретар на ВСС и му върна заявлението за повторно произнасяне. В мотивите си съдът посочи, че не са налице предпоставките за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като тази разпоредба въвежда изискване за кумулативно наличие на две предпоставки: 1) информацията да е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и 2) информацията да няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая тези предпоставки не са налице, тъй като приетият план не е подготовка за друг окончателен акт на съвета. Както става ясно от отказа на главния секретар „препоръките“, дадени с плана, не са за приемане на окончателен акт от колективния орган - ВСС, а относно поведението на негови членове в определени ситуации т.е. препоръките са изготвени от органа и за него – следователно планът има самостоятелно значение като вътрешен акт, разписващ правилата за поведение на членовете на колективния орган. Съдът намери за неоснователни и доводите на главния секретар за нарушаване на независимостта на съдебната власт чрез публичното разкриване на плана за кризисен ПР. Съдът отбеляза, че независимостта на съдебната власт зависи от спазването на принципите и механизмите за разделение на властите, установени с Конституцията и доразвити със Закона за съдебната власт (ЗСВ). Оповестяването на вътрешните правила на ВСС за действия на членовете му при потенциална или реална комуникационна криза по никакъв начин не могат /и не би трябвало да могат/ да поставят съдебната власт в зависимост от законодателната или изпълнителната власт.

 

Решението на АССГ бе обжалвано от главния секретар пред Върховният административен съд (ВАС).

 

С Решение № 7525/22.06.2016 ВАС остави в сила решението на първата инстанция. Върховните магистрати приеха, че предвид характера и предназначението на плана за кризисен ПР, първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основанията, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, за отказ за достъп до обществена информация, тъй като същият не е свързан с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Фактът, че планът има препоръчителен характер, не го прави препоръка по смисъла на закона, тъй като не е насочен към издаване на друг краен акт. Планът е вътрешен акт, регламентиращ правила за поведение и има самостоятелно значение. Решението на съда е окончателно.