05 февруари 2016 г.

С оглед публичните функции на лицата, заемащи държавна служба или упражняващи държавна дейност и възнагражденията на същите следва да бъдат публични. Размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, като безспорно същото се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни правила. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на пълен достъп до информацията за получените възнаграждения от висшето ръководство на Българска народна банка (БНБ).

 

С тези мотиви Върховния административен съд (ВАС) отмени частичен отказ на управителя на банката да предостави информация за методиката за определяне на възнагражденията в БНБ и за конкретно получените основно възнаграждение и бонуси от членовете на Управителния съвет (УС) и управителя на БНБ за 2014 и 2015. Информацията бе поискана от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов. С отговора си управителят на БНБ уведомява заявителите, че на заседание на 30.07.2015 УС на БНБ е приел политика за определяне и оповестяване на възнагражденията на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ, като те са публикувани на страницата на БНБ в Интернет. Информация за размера на възнагражденията, изплатени преди 30.06.2015 на членовете на УС на БНБ, в това число и на управителя е отказано да бъде предоставена, по съображения, че те представляват лични данни, както и че за посочения период исканата информация е била класифицирана като служебна тайна.

 

С Решение № 652/20.01.2016 по а.д. № 9103/2015 ВАС, Пето отделение отменя частичния отказ на управителя на БНБ и го задължава да представи исканата информация. Съдебният състав приема, че тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на БНБ като задължен субект е следвало да приеме наличието на „преобладаващ обществен интерес“ и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочените периоди в заявлението за всеки членовете на УС на БНБ. Отделно, съдът посочва, че трудовите възнаграждения на членовете на УС на БНБ и на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна, тъй като не попадат в категориите информация по чл. 23 от ЗБНБ, който дефинира „служебната тайна“ за целите на БНБ.