07 септември 2016 г.

Заявлението по случая беше подадено преди близо две години от еколога Александър Дунчев.

 

Тогава, вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставиха без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ или информация за околната среда съгласно чл. 19 от ЗООС.

 

С определение на Върховния административен съд №5791 от 20.05.2015 решението на министъра на околната среда и водите, с което бе оставено без разглеждане заявлението за достъп до информация, беше отменено. Съдът прие жалбата за основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект при редовно подадено заявление има две правни възможности - да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставянето му, като писмено уведоми за това заявителя. Следователно, законът императивно изисква постановяване на изрично решение, при което недопустим е както мълчаливият отказ от произнасяне, така и оставянето на заявлението без разглеждане, беше посочено още в съдебното определение.

 

Впоследствие от министерството отказаха информацията с ново решение с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена такава свързана с околната среда, т.е. информация за фактори по чл.5 от ЗООС или административни мерки, които могат да окажат въздействие върху компонентите на околната среда. Освен това в решението се посочва още, че достъпът до същата следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Извън тези основания, от министерството твърдят, че исканата информация се отнася до трето лице, което е изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В оспорения отказ е посочено също, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и подготвеният от тях документ следва да се счита за авторски.

 

В решение №9591/29.08.2016 на ВАС се посочва, че несъмнено и безспорно информацията за националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” е свързана с обществения живот в РБългария. Според съдебния състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ - необходимо е да е произведение на науката, което е в резултат на творческа дейност. Така например от обектите на авторското право са изключени идеите и концепциите. Непредставянето на сочения по-горе правен анализ, липсата на каквито и да било данни за обхвата и съдържанието му не позволява да се обоснове изводът, че се касае за творческа дейност на изготвилите го, превръщайки го в защитен авторски труд. Освен това от министерството не са предоставени каквито и да било доказателства, че е налице пречка анализ, изготвен по негова поръчка, да бъде публично оповестяван, респективно съдържащата се в него информация да бъде предоставяна на трети лица. Относно посоченото в отказа, че  правният анализ, е документ без самостоятелно значение и  има служебен характер, поради което на основание чл.13,ал. 2 достъпът до него следва да бъде ограничен, тъй като съдържа мнения, препоръки, изготвени за административния орган, във връзка с бъдещи негови актове, съдът прима, че това твърдение противоречи на твърдението, че търсената информация е авторски труд на адвокатското дружество.

С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на административния орган като го задължава да предостави достъп до поисканата със заявлението информация.