05 февруари 2019 г.

Делото е след отказ на зам.-кмета по транспорт на Столична община (СО) да предостави на Светлозар Алексиев (София) копия от всички одобрени проекти за постоянна организация на движението, отнасящи се до пътната мрежа, отворена за обществено ползване, от комисията по транспорт, организация и безопасност на движението при СО в периода 01.01.2016 - 31.01. 2017.

 

Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от февруари 2017.

 

Зам.-кметът по транспорт на СО отказва информацията с мотив, че СО няма задължение да я съхранява, тъй като комисията била само един от органите, които се произнася с решение в процедурата за въвеждане в експлоатация на една постоянна организация на движението. Заявителят обжалва отказа пред АССГ, който го потвърждава, като приема, че исканата информация действително не се съхранява от комисията по транспорт. Заявителят обжалва решението на първата инстанция пред Върховния административен съд (ВАС), а ПДИ му поема представителството и защитата пред втората инстанция.

 

С Решение № 565/14.01.2019  на ВАС решението на АССГ е отменено, отменен е и отказът на зам.-кмета на СО и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдиите приемат, че първоинстанционният съд не е възприел правилно съдържанието на оспорения пред него отказ. Мотив за отказ да бъде предоставена исканата информация не е обстоятелството, че тя не се съхранява в СО, а че не съществува задължение за това, защото Постоянната комисия по транспорта, организация и безопасност на движението (Постоянна комисия) е само един от компетентните органи по създаването й. АССГ е достигнал до извод, че Дирекция „Транспорт и инфраструктура“ при СО създава тази информация, но не я съхранява. Очевидно в оспореното решение на заместник кмета на СО е спомената Постоянна комисия, а в съдебното решение е обсъждана дирекция към СО. В оспореното решение за отказ липсва волеизявление, че в СО въобще липсва исканата информация, което с оглед нейния характер и предназначение е практически немислимо, а само че липсва задължение за Постоянната комисия да я съхранява. Организацията в СО по съхраняване на документи, съдържащи обществена информация, не съставлява законно основание за отказ да бъде предоставен достъп до тази информация. Изрично следва да бъде посочено, че субектите по чл. 3 от ЗДОИ са длъжни да изпратят постъпило при тях искане за достъп до обществена информация на лицата, за които имат данни, че разполагат с тази информация, ако тя не се съхранява при първия адресат на искането. Абсурдно е да се предположи, че заместник кметът на СО, отговарящ за направление „Транспорт и транспортни комуникации“ не разполага с данни за нейното местонахождение. Следователно в случая неизпълнението на задължението по чл. 32 от ЗДОИ и формалния подход към искането е довело до издаване на незаконосъобразен отказ да бъде предоставена информация, която безспорно е обществена по своя характер.

Решението е окончателно.