05 април 2017 г.

Със заявление, подадено на 12.09.2016, Павел Антонов от сдружение "България без дим" е поискал от МЗ информация за работната група, която подготвя промени в Закона за здравето с цел подобряване контрола по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места. Конкретната информация, предмет на заявлението е: копие от заповедта, с която е формирана работната група; критериите по които са подбрани „различните асоциации” и „хора от бизнеса”, които да бъдат включени в работната група; копия от протоколите на заседанията на работната група и др.

 

С писмо с изх. № 93-00-86/03.10.2016 главният секретар отказва информация с мотив, че същата е свързана с оперативна подготовка и няма самостоятелно значение.

 

С решение №1988/24.03.2017 Административен съд София – град отменя отказа на главния секретар на МЗ по заявлението. В решението се посочва, че информацията е поискана, с оглед съставяне на мнение от страна на заявителя за дейността на вече сформирана междуведомствена работна група, който факт е оповестен от министъра на здравеопазването. Задачата на работната група е да събере мнения и препоръки, включително от външни на държавната власт субекти, като асоциации и представители на бизнеса, за максимално ползотворно изменение на Закона за здравето в частта относно контрола на забраната за тютюнопушене. Следователно, резултатът от действията на тази група, данни за която и за чиято работа до момента са поискани със заявлението, ще представлява изготвеният проект за изменение на закона. Така изготвеното и внесено в Народното събрание проектоизменение ще бъде предмет на последващо гласуване и евентуално одобрение от страна на компетентния за това орган. Ето защо, съдебният състав приема, че крайният акт, с който ще приключи работата на комисията на ниво Министерство на здравеопазването е проектопредложението за изменение на закона, а не самото изменение, доколкото последното не е в неговата компетентност. Тоест, информацията за участниците в тази междуведомствена работна група има самостоятелно значение, защото структурата на състава й ще помогне да бъде формирано мнение за представителството на различните структури – публичноправни и частноправни, респективно за резултатността от дейността й. Налице е самостоятелно значение и на информацията относно критериите за избор на участниците. В решението се посочва още, че и протоколите от дейността на работната група също носят самостоятелна информация за заявителя, както по съществото на предмета на дейност на работната група, така и за степента на завършеност на работата й. Следователно, съдът приема, че не са налице предпоставките за налагане на ограниченията по чл. 13, ал.2, т.1 и 2 от ЗДОИ, които да мотивират МЗ да откаже търсената информация.

Решението подлежи на обжалване.